Определение по дело №2215/2020 на Районен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №   5 7 1

 

Гр.Пловдив, 14.04.2020г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Васил Тасев – съдия в Районен съд – Пловдив – VІІІ наказателен състав в закрито заседание от четиринадесети април две хиляди и двадесета година, след като се запозна с материалите по ЧНД № 2215/2020г. по описа на VІІІ н.с.,  установи следното:

 

Производството е по реда на чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.

 

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 13.03.2020 г.за възобновяване и прекратяване на наказателното производство  по  досъдебно производство № 548/2017 г. по описа на ІІІ - то РУ - ОДМВР - Пловдив, пр. пр. № 9340/2017г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив , водено за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130,ал.1 от НК .

          Недоволeн от посоченото постановление е останал Т. П.К. , който го обжалва пред Съда , като не сочи какви конкретно процесуални следствени действия следва да бъдат осъществени в хода на посоченото по- горе досъдебно производство, а същевременно с посочената „жалба“ моли да бъде насрочено „наказателно дело срещу Р. Р.“.

          Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство производство № 548/2017 г. по описа на ІІІ - то РУ - ОДМВР - Пловдив  доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същността си - неоснователна:

Досъдебното производство е образувано с постановление на РП-Пловдив за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130,ал.1 от НК - за това, че на 03.11.17г. в гр.Пловдив по хулигански подбуди е била причинена лека телесна повреда на Т. П.К..

 В хода на разследването няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем.

Видно от приложените по ДП устни и писмени доказателства е било установено , че от 27.10.17г Т. К. работел като *** във „***"ООД с *** Р. Р..

 На 28.10.2017г. в близост до гр.Видин св. К. претърпял ПТП. На 03.11.17г отишъл до офисите на фирмата в която работел, находящи се на ***, за да се срещне с *** Р. Р.. К. изчакал Р. в двора на фирмата, под рампата находяща се пред входа на сградата. По повод разликата между застрахователната стойност на полицата „Каско" и заплатената сума за ремонта на автомобила, между него и *** Р. възникнало пререкание. Р. заявил на К., че докато се отремонтира микробуса, той щял да работи в сервиза друга работа, а после щял да направи няколко курса докато си изплатял задълженията. К. го попитал дали иска да каже, че ще работи цяла година без заплата, при което Р. отговорил положително. К. поискал при тези условия да напусне, като му бъде прекратено трудовото правоотношение. Последвали удари с юмрук по главата на К. от страна на *** Р., както и заплахи.

Според жалбоподателя свидетелите Р. и Д. са се опитали да го вкарат вътре в сградата, но не са успели. Същевременно св.В. Д. ударил К. по левия крак в областта на бедрото. К. установил, че блузата му е разкъсана и че има кръв по лицето. К. тръгнал да бяга, но Р. заповядал на охраната да затвори вратата, което принудило К. да се покатери през оградата и така да я преодолее. Когато бил на върха на оградата К. усетил, че някоц го , дърпа за десния крак с цел да не избяга. Извън оградата имало случайни минувачи и сина на К., на когото последния хвърлил чантичката си и му казал да се обади на тел. 112. След това с автомобила на сина си си отишли в къщи.

Правилно в постановлението си представителят на РЛайонна прокуратура – Пловдив е посочил, че към посочения момент нито св. К., нито синът му са се обаждали на тел.112.

След това жалбоподателят посетил УМБАЛ „Св.Георги" за преглед по повод оплакванията си, като от там го осведомили, че те са се обадили на Трето РУ-Пловдив. На 06.11.17г К. отишъл в Катедрата по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги". От издаденото СМУ се установява, че на жалб.К. са причинени увреждания, които са извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

В атакуваното постановление прокурорът е направил преценка на обясненията дадени в хода на предварителната проверка, както и на показанията на свидетеля Р. Р. , където същият заявява, че на посочената дата бил уведомен от жалбоподателя ,че искал да напуска работа , поради което разпоредил да подготвят заповед за прекратяване на договора. Разговора му с К. се е провел в офиса му. През това време Р. бил извикан отвън от св.Ж. Г. - *** във фирмата. Св. Р. излязъл заедно със св.Д., забавили се около 2-З мин. и на връщане в офиса си, срещнал в коридора св.К., който излизал навън. Връщайки се в офиса си Р.  забелязал, че от бюрото му липса бял плик в който се намирала сумата от 15000лв.,която била предназначена за заплати на работниците. Св. Р. излязъл навън и видял, че К. върви към портала. Понеже Р. предположил, че К. може да е взел парите, казал на св. К. и С. да го спрат. Тогава К. започнал да бяга, а Р. извикал на *** - св.Д. да затвори вратата. *** затворил вратата и тогава К. започнал да се катери по врата. Св.Р. успял да стигне до портала и да хване св.К. за крачола с цел да го спре. Същевременно извикал на св. К. и С. да му вземат чантичката, К. обаче успял да хвърли чантичката си на момче което било отвън - зад портала. К. успял да избяга и заедно с момчето се качили в л.а."Пежо 206" и напуснали района. Р. прилага касов ордер за изтеглени 15000лв от Банка *** в същия ден. В същите тези показания Р. твърди, че вечерта заедно с св.Д. посетили дома на св.К. за да се опитат доброволно да им върне парите, но не намерили  никого в дома му.

По време на предварителната проверка са били снети множество обяснения от присъствалите на инцидента лица, а също така са разпитани в качеството на свидетели лицата Ч. Д., Т. К., В. Д., Т. Г., Р. С., С. К., Р. Р., П. К., Ж. Г., Р. Д..

Тъй като са възникнали противоречия между тези показания ,за тяхното отстраняване са били проведени очни ставки между Р. Р. и жалбоподателя, както и между него и св. В. Д.. От приложени от друга страна докладни записки на Трето РУ-Пловдив се установява, че камерите на ЕТ Т. В." находяща се на *** и на бензиностанция" „***" не съдържат записи които да обхващат мястото на инцидента.

Правилно е становището на прокурора, че въпреки множеството устни и писмени доказателства, липсват убедителни обяснения или показания на свидетели, които да подкрепят заявеното от жалб.К., че е бил удрян от свидетелите Р., Д. или друго лице. Липсват също така данни които да подкрепят твърдението на жалбоподателя , че Р. и Д. са се опитавли да го вкарат в сградата на фирмата. По този начин Съдът намира , че показанията на К. остават изолирани и не подкрепени с каквито и да били доказателства, а от друга страна показанията на св.Р. кореспондират във висока степен с цялостния доказателствен материал.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло становището на прокурора , че установеното „подгонване“ от страна на Р. по отношение на жалбоподателя, тъй като смятал, че самият К. е отнел от офиса сумата от 15000лв., изключват прилагане разпоредбата на чл.131,ал.1,т. 12,пр.1 от НК, а именно деянието да е било извършено по хулигански подбуди.Наличието на евентуална причинно- следствена връзка между действията на св. Р. и причинената лека телесна повреда, то тези действия не могат да бъдат квалифицирани като изразяване на явно неуважение към обществото. Действията отнасящи се до опита да се спре К. като евентуален извършител на престъпление, не са от категорията на тези действия, с които грубо се нарушава обществения ред и се извършват с цел да се изрази явно неуважение към обществото. Правилно е било преценено от страна на държавното обвинение, че в конкретния случай липсват доказателства деянието на Р. да е извършено с тази цел и по такива подбуди. В хода на воденото досъдебно производство безспорно е установено, че в случая е налице евентуални, както личен мотив, така и вражда, която вражда се е проявила по време на инцидента, което категорично изключва наличието на хулигански мотив. Също така  случая освен, че не е налице грубо и демонстративно нарушаване на обществения ред, то и действията на св.Р. не са били възприети от разпитаните свидетели като такива/ с изключение на жалбоподателя/.

Правилно и обосновано представителят на Районна прокуратура е преценил, че на база изложените по- горе обстоятелства на първо место са налице основанията на чл. 243, ал. 1, т.1 вр. чл. 24, ал.6 от НПК за възобновяване на вече спряното ДП, а също така същевременно за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл. 130 от НК.

Предвид изложеното дотук Съдът

 

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 13.03.2020 г.за възобновяване и прекратяване на наказателното производство  по  досъдебно производство № 548/2017 г. по описа на ІІІ - то РУ - ОДМВР - Пловдив, пр. пр. № 9340/2017г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив , водено за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130,ал.1 от НК .

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му от страните пред Пловдивски окръжен съд.

 

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя Т. П.К. ***.

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.