№ 2228
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Т. С.а Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело №
20241100103429 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. А. М., с ЕГН
********** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, с която се
предявяват искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди,
причинени й при пътнотранспортно произшествие от 06.02.2023г., като пътник в
трамвай на масовия градски транспорт, по вина на водача на трамвайна мотриса
Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР, инвентарен No 2046, изпълняващ превоз по линия на
Трамвай №3, Ц. С. Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
сумата 2719,82лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез
същото деяние, изразяващи се в сторени разходи за лечение и възстановяване, ведно
със законната лихва считано от деня, следващ датата, на която е изтекъл 3-месечния
срок за произнасяне от страна на ответника по образуваната пред него щета по
задължителната извънсъдебна претенция, а именно от 29.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и
конкретните причинени болки и страдания. Посочено е, че на 06.02.2023 год., около
5:50 часа, от спирка „ул. Хайдут Сидер" в гр. София Н. А. М., притежаваща валидна
карта за градски транспорт на ЦГМ - София Сити Карт, се качила в трамвай №3 - на
трамвайна мотриса Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР, инвентарен No 2046 с водач Ц. С. Н.,
седяла е на седалка в салона на трамвая, като е имала намерение да слезе на спирка
„площад Възраждане". След като трамваят е наближил спирка „Метростанция
Константин Величков“, преди кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул.
„Тодор Александров“, ищцата се подготвила за слизане, като се изправила и се
хванала за металните дръжки, подредила се на втората вратата, когато внезапно
1
трамваят спрял изключително рязко и неочаквано, вследствие на което същата паднала
на пода в салона на трамвая, като изпитала силна болка в десния крак. Ищецът
получила травматични увреждания, изразяващи се в пертротранхертно счупване на
дясна бедрена кост, разкъсно-контузна рана в областта на дясна предмишница в
долната част и гривнената става. Сочи се, че уврежданията наложили извършване на
оперативна интервенция - операция на тазобедрената кост - открито наместване с
вътрешна фиксация и поставяне на метална остеосинтеза на дясна бедрена кост,
последвана от болничен престой от 7 дни и назначен домашен режим на лечение.
Твърди значително засягане на ежедневния й бит и начин на живот – след изписването
й от болницата, пострадалата била неподвижна, на легло, в продължение на повече от
2 месеца, в невъзможност да се обслужва сама, като за нея се грижил вкъщи основно
сина й, който я обслужвал за всичко, включително и за тоалет; изпитвала силни болки,
приемала обезболяващи, не можела да спи, сънувала кошмари; нямала апетит, хранела
се насила; след два месеца и половина започнала да прохожда с помощта на
проходилка, а след още 2-3 седмици и с помощта на патерици.
След предявяване на исковете, от страна на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е
изплатена в полза на Н. А. М. сума в размер на 9400 лв., като ищцата посочва, че сума
в размер на 7000 лв. е за репариране на неимуществени вреди, а 2400 лв. за репариране
на имуществени вреди, поради което е направено искане за изменение на размера на
претенциите, чрез намаляване. С протоколно определение от 05.11.2024г. искането е
допуснато, като е приет предявен размер на исковете както следва: 73000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди и 319,82 лв., представляваща останала незаплатена част от дължимо
обезщетение за репариране на имуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Считат, че поведението
на водача не е противоправно; че вредите, посочени от пострадалата не са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, като изрично се посочва, че ищцата страда от
хронични сърдечни проблеми, поради което не може да се установи дали влошеното
(по нейни думи) сърдечно състояние е причинено от настъпилото ПТП. По отношение
на иска за репариране на имуществени вреди, се оспорва част от закупените материали
са били нужни за възстановяване на пострадалата. По отношение на иска за
неимуществени вреди се сочи, че исканото обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно завишено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните, на обстоятелствата, че гражданската отговорност на водача на
трамвайна мотриса Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР, инвентарен No 2046, изпълняващ
превоз по линия на Трамвай №3, Ц. С. Н., е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество; че на 06.02.2023г. Н. А. М. е била редовен
пътник в посочения тролейбус; че Н. А. М. е претърпяла инцидент в превозното
средство на посочената дата.
Представен е Констативен Протокол №К-70, относно посетено ПТП, настъпило
на 06.02.2023г. около 06.00 часа, касаещо паднал пътник в салона на трамвайна
мотриса Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР, с водач Ц. С. Н.. В Протокола е записано, че
пътникът Н. А. М. е паднала в салона на трамвая непосредствено преди кръстовището
2
с бул. „Константин Величков“ по маршрута на трамвая посока
бул.“Ал.Стамболийски“..
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но
на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
/например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите
в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените
от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него
проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-
транспортното произшествие, който в случая дори не е описан в протокола, същият
принципно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието
не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125
ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е
последващо/. В случая доколкото не се спори, че протокола не е изготвен
непосредствено след произшествието, същия има удостоверителна сила единствено за
това, че водачът на трамвая не е употребил алкохол или упойващи средства.
По делото е изискано прилагане на досъдебно производство №11031/2023 год.
по описа на СРТП - ОР - СДВР, пр.пр. №3056/2023 г. по описа на СРП, като от
материалите се установява, че производството е започнало с изготвянето на протокол
за оглед на местопроизшествието и на превозното средство. Дадени са сведения от
друг пътник в трамвая, показания от водача и пътничката, от които безспорно се
установява проявлението на посоченото в исковата молба падане на Н. А. М. в салона
на трамвайна мотриса Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР.
Доколкото Констативния протокол няма никаква обвързваща сила за механизъм
на ПТП, по делото са депозирани показания от Ц. С. Н., който посочва, че от около
три години е ватман към Трамвайно депо „Красна поляна“ към Столичен
електротранспорт. Спомня си за инцидент на 06.02.2023 год., докато е бил водач на
трамвай № 3, трамвайна мотриса марка „Т6А2SF“, модел „ЧСФР“, с инвентарен номер
2046. Посочва, че е би много студено, с температури от порядъка на повече от -10, -15
градуса. Условията били много лоши, линията била хлъзгава. Преминавайки
кръстовището на бул. „Константин Величков“ в посока центъра, идвайки от ул. „Цар
Симеон“ светнал сигнал и свидетелят решил, че с оглед лошите условия е по-добре да
премине, а не да остава на средата на кръстовището, почти бил стигнал до захода за
спирката, когато колите тръгнали срещу него и му се наложило да спре рязко, с цел
предотвратяване на ПТП. Посочва, че докато преминавал кръстовището имал
позволителен сигнал, но изгаснал по време на преминаването, срещу него започнали
да идват автомобили и той преценил, че е по-добре да спре. Сочи, че самият трамвай
се хлъзнал и виждайки идващите коли срещу него, трябвало да предприеме по-рязко
спиране, за да предотврати инцидент. Твърди, че на релсите имало заледяване,
условията били лоши и било много студено. След като спрял по-рязко, чул вик,
обърнал се и видял, че има паднала възрастна жена в салона. Притекъл се на помощ и
с още един пътник вдигнали Н. М., но тя изпитвала силни болки и не можела да стои
права и да слезе сама от трамвая. Уведомил вътрешните диспечери, външния ЦГМ и
извикал бърза помощ.
По делото е прието заключение на САТЕ, изготвено от в.лице А. А., който
посочва, че въпреки, че няма циклограма за режима на превключване на сигналите, тя
се проектира така, че да не може да настъпи конфликт между автомобилните потоци,
нито на автомобилните потоци с трамвайните потоци, нита с всички МПС и
3
пешеходците. Това се осигурява, чрез междинните времена, които обезопасяват тези
конфликти, като дават достатъчно време на МПС, което е навлязло в края на неговия
разрешаващ сигнал, да се изтегли от кръстовището и след това се включва сигналът за
следващите, потеглящи потоци- МПС. За да настъпи конфликт или конфликтна
ситуация както твърди ватмана Н., някой не е спазил светлинния сигнал за него. Или
ватмана е навлязъл на забранителен за него сигнал, или насрещен автомобил е
потеглил по-рано преди да се включи зелен сигнал за него. С оглед на така посочените
разсъждения, вещото лице прави следния извод: ватманът многократно повтаря, че
той е навлязъл на разрешаващ за него сигнал и колите движещи се срещу него са
тръгнали и навлезли в кръстовището, т.е. той говори в множествено число. Един
насрещен водач може да наруши сигнала, или да сгреши, но няколко не. От това
следва, че най-вероятно ватманът е сгрешил и е навлязъл на забранителен за него
сигнал, независимо поради каква причина, грешна преценка или отвличане на
вниманието и виждайки насрещни автомобили да навлизат в кръстовището е
предприел спиране. При отрицателни температури -15 или -20 градуса, асфалтовата
настилка и релсите са сухи и трамваят може да спира с максималната си ефективност.
Поради липса на обективни данни не може да се изчисли скоростта, с която се е
движил трамвая. Не могат да се направят и други изчисления, защото не може да се
установи кога се е сменил светофарът за трамвая, нито къде се е намерел трамвая в
този момент. Ватманът е посочил скорост на трамвая 15 - 20 км/ч, която за
преминаване през кръстовище е правдоподобна и може да се приеме за действителна,
но по-вероятна според вещото лице е по-висока стойност от около 30 км/ч. Вещото
лице посочва, че при приближаване на трамвая към кръстовището с 30 – 35 км/ч , ако
разрешаващия за него сигнал на светофара му се смени преди да навлече в 30-
метровата зона изчакване в лентите за МПС , трябва да предприеме нормално
комфортно спиране пред стоп-линията на автомобилите, която принципно е и за
трамваите. Ако сигналът му се смени след като навлезе в тази зона, той няма да може
да спре пред стоп-линията си, а ще спре в кръстовището. Циклограмата му осигурява
безопасно преминаване и изтегляне от кръстовището при 30 км/ч
При така направените изчисления и при оценка на видео материал от инцидента,
вещото лице приема следния механизъм на настъпване на увредата: На 06.02.2022г. в
гр. София около 06.00 часа по бул. Константин Величков в посока от ул. „Цар Симеон“
към бул. „Ал. Стамболийски“ по обособено трамвайно трасе се е движила единична
трамвайна мотриса марка Т6А2 SF модел ЧСФР с инвентарен номер 2046, управлявана
от Ц. С. Н.. Когато е достигнала кръстовището с бул.„Тодор Александров“, водачът е
намалил скоростта си до около 20км/ч, като твърди, че е навлязъл в кръстовището на
разрешаващ за трамвая сигнал на светофара и че сигналът за трамвая се е сменил след
като е навлязъл в кръстовището. Към този момент пътничката Н. А. М., която
предварително се е приготвила да слиза от третата врата, стояща с лице към нея, и
държаща се с лявата си ръка, захваната правилно и цялостно за вертикалната тръба,
която е пред вратата, като в дясната си ръка е държала пластмасова торбичка.
Виждайки насрещни автомобили ватманът е задействал комплексната спирачната
система по-рязко, вероятно в авариен режим, при който е създадена инерционна сила
върху пострадалата от порядъка на 15-18 кг. Тази сила поради ексцентрицитета е
създала въртящ момент на тялото , от който пътничката първо се е завъртяла на
около 90о , но все още се е държала за тръбата. По-късно достигайки максималната
стойност на спирачните сили, инерционната сила е станала непосилна за удържане с
една ръка и пътничката е политнала към предната част на трамвая, а от
4
продължаващата ротация и към десния ред седалки, като накрая е паднала по гръб на
пода. Причината за настъпване на ПТП е в субективните действия на водача на
трамвая, предприел рязко аварийно спиране. Вещото лице счита, че най-вероятно
ватманът е навлязъл на забранителен за него сигнал, доста по късно и се е движил с
ниска скорост, независимо поради каква причина, грешна преценка или отвличане на
вниманието и виждайки насрещни автомобили да навлизат в кръстовището е
предприел спиране. Преценката дали да спре на стоп-линята си или да продължи през
кръстовището, защото няма да успее да спре пред стоп-линията си, се прави спрямо
спирачния път на трамвая. Както за водачите на МПС те решават дали да спрат на
стоп-линията или ако са твърде близо да продължат с газ да преминат през
кръстовището. По същия начин е трябвало ватманът да прецени, по сигнала на
светофара, какво да прави - да спре на стоп-линията или да продължи. Той вероятно
много пъти е преминавал през това кръстовище и би трябвало да си е изградил
стереотип как да премине кръстовището и с каква скорост. Той трябва да прецени
когато се смени за него разрешаващия сигнал дали ще може да спре нормално пред
стоп-линията си с обичайно спирачно закъснение, или няма да успее. Ако не може да
спре на стоп-линията си при смяна на сигнала му, циклограмата му осигурява
безопасно преминаване и изтегляне от кръстовището дори, ако той премине с предна
част на трамвая над стоп-линията си в момента на смяна на сигнала му и малко след
това, защото се предвижда и резерв при изчисляване на междинното време за траваите
за сигурност. Трамваите нямат жълт сигнал, циклограмата трябва да е съобразена с
това.
С разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП се въвежда засилена отговорност на
водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението, включително и чрез
вменяването им в задължение да изберат такава скорост за движение, която да е
съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая се касае за особен вид водач на МПС, такъв действащ в
границите на професията си, като отговорността му се разпростира освен по
отношение на превозното средства, другите участници в движението, но и по
отношение на лицата, превозвани в управляваното МПС, като действията му следва да
са насочени и към опазване на живота и здравето им. Водачът, управляващ МПС по
занятие, в изпълнение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, следва да съобразява
скоростта на МПС със състоянието на пътя и особеностите на превозното средство,
така че да не създава опасност за движението, но и най-вече за превозваните пътници.
Разпоредбата на чл.132, т.2 ЗДвП задължава водача на превозно средство за обществен
превоз преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
безопасното превозване на пътниците. Това означава управление не само при спазване
всички правила за движение по ЗДвП, но и по начин съобразен с естеството на превоза
и недопускащ поставянето в риск живота и здравето на пътниците. Последното е
особено важно при обществен превоз в градска среда, при който в изпълнение на
5
зададените маршрути водачите не могат да се отклоняват от зададения такъв, а наред с
това самите превозни средства позволяват превоз на правостоящи пътници, което
допълнително налага засилено внимание. Затова посочената норма изисква от водача
да управлява превозното средство по начин, че да осигури безопасността на всички
пътници, включително правостоящите. В случая от заключението на вещото лице по
САТЕ е видно, че ватманът не само не е съобразил скоростта на движение с нуждата
да премине по-бързо през кръстовище, а и вероятно е допуснал нарушение на
правилата за движение, вменяващи му задължение за спазване на светлинната
сигнализация. Ако ватманът е навлязъл в кръстовището на позволителен сигнал, но се
е движил с много ниска скорост, която не му е позволявала да премине през цялата
площ на пътното съоръжение, то същия е нарушил правилата за движение, вменяващи
му задължение да съобразява скоростта си с особеностите на пътя. Ако е навлязъл на
забранителен режим на светофарната уредба е нарушил правилата вменяващи
задължение за спазване на светлинната сигнализация. Съгласно чл.50а от ЗДвП е
забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение. Следователно ако е навлязъл в кръстовището
късно, в края на позволителния сигнал, то е нарушил задължението, вменено в
посочената разпоредба. Дори при неизяснените причини, поради които се е наложило
трамвая да бъде спрян аварийно и рязко преди да е напуснал кръстовището, то
поведението на ватмана се явява в нарушение на разпоредба на ЗДвП, и следователно
противоправно. Видно от показанията на водача Н., той многократно е бил водач на
трамвай по тази линия, познавал е много добре конкретния пътен участък и е запознат
с особеностите на преминаване на това кръстовище. Именно поради това познаване на
конкретната пътна обстановка, същия е следвало с повишено внимание и по-съобразен
начин да съобрази поведението си и да не попада в ситуации, изискващи рязко
спиране.
По делото е назначена СМЕ, чието заключение е прието, като неоспорено от
страните. От същото се установява, че с екип на ЦСМП, ищцата е транспортирана в
УМБАЛ „Света Анна” АД - София, където е приета в Клиника по ортопедия и
травматология. След извършване на необходимите образни и кръвни изследвания и
консултация с кардиолог, невролог, анестезиолог и ортопед - травматолог, са
установени следните увреждания : разкъсно-контузна рана в областта на дясна
предмишница и гривнена става; счупване на дясната бедрена кост в горния й край.
След необходимата подготовка е проведено оперативно лечение, изразяващо се в
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен
пирон и винтове. Видно от приложените документи по делото, получените увреждания
от ищцата, са в причинна връзка с процесното ПТП. При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид
6
увреждания е около 10 месеца. Получената разкъсно-контузна рана е заздравяла за
около 2 седмици. В следствие на получените увреждания и проведеното оперативно
лечение, ищцата е изпитвала болки и страдания, като първите 3 месеца, болките са
били с по-голям интензитет. След оперативното лечение, ищцата е трябвало да се
придвижва с помощни средства – патерици или проходилка за период от около 3-6
месеца, при което е имала затруднения в самостоятелното си обслужване в хигиенно-
битово отношение. Според вещото лице, прогнозите за пълно възстановяване на
ищцата са песимистични, тъй като вследствие на множеството придружаващи
заболявания, ищцата не може пълноценно да провежда необходимото лечение, след
оперативната интервенция, най вече активна рехабилитация. При извършен преглед от
вещото лице, ищцата му е съобщила, че след операцията 1 година, ходила с
проходилка вкъщи. След това с бастун, който е носила и в момента на прегледа.
Съобщила е, че не излизала само от вкъщи, поради страх от падане. Обективно се
установило наличието на два оперативни белега по външната страна на дясно бедро в
горната му част, разположени един над друг с дължини по 6см, от входните отвърстия
на пирона и винтовете. Накуцваща походка в дясно. Ограничени движения в двете
тазобедрени стави.
По отношение на установените съпътстващи заболявания на ищцата и
свързаността им с процесния инцидент, вещото лице посочва, че е възможно
получените увреждания и проведеното лечение, свързано най-вече с направената
анестезия при оперативното лечение, да е причинило отклонения в действието на
различните медикаменти, които е приемала ищцата, да са довели до хоспитализация в
специализирано кардиологично отделение. Отбелязано е, че в приложените епикризи
по делото, няма изведена диагноза за заболявания на опорно- двигателната система на
ищцата. Оплакванията на ищцата от отпадналост, лесна уморяемост и задух, според
вещото лице са симптоми, характерни за сърдечните заболявания на ищцата.
Придружаващите заболявания, като стеатоза на черния дроб, паренхимен процес на
бъбреците, литиаза, кисти на бъбреците, промени в щитовидната жлеза, не са
вследствие на получените увреждания при процесното ПТП, доколкото нямат
травматична генеза.
От анализа на приложените финансови и медицински документи, вещото лице
установява, че направените разходи по фактури от стр.26, 27, 28, 38 и 39, са във връзка
с проведеното лечение на ищцата от получените увреди. Разходите за санитарни
материали, са във връзка със санитарно хигиенното обслужване на ищцата. Разходите
по фактурите на стр.29 и 34, за медикамента за стомашно-чревни проблеми е
възможно да са възникнали, през периода на възстановяване, но по делото няма
медицински предписания.
По делото са депозирани свидетелски показания от К.С.а М., снаха на ищцата.
Посочва, че свекърва й работела като чистачка в офис два дни в седмицата за по 4 часа
7
на ден. Обслужвала се напълно сама преди инцидента, помагала на снаха си, когато
отсядала при семейството й, им готвела след работа. В деня на инцидента Н. М.
тръгнала за работа около 5,30ч. сутринта, като обикновено използвала трамвай № 3 и
се прехвърляла на метро. В 08,05 ч. сутринта съпругът й и син на Н. М. получил
обаждане, че майка му е откарана в болница „Света Анна“. Н. М. била изплашена,
неадекватна, имала нужда от памперси, не давала снаха й да я почисти с мокри
кърпички заради болките, имала външни травми, рамото й било посиняло. Оперирали
я по спешност, като престояла в болницата от 06.02 до 15.02, след което била
изписана, но състоянието й било тежко - умствено разстройство, повръщане, което
наложило ново хоспитализиране. Хемоглобина й бил спаднал на 70, имала дефицит на
желязо, анемия, високо кръвно налягане, поради което била настанена в комбинирано
отделение.
Свидетелката посочва, че преди инцидента, свекърва й била хипертоник, който
поддържа нормално ниво на кръвното налягане с прием на един медикамент.
След прибирането от болница имала постоянна нужда от чужда помощ за
всичко в ежедневието. Изпитвала силни болки. Приемала болкоуспокояващи по
лекарско предписание– паратрамол, трамадол, трамалгин, като й били поставяни и
венозно, за да може да спи,. Вечер приемала диазепам по половинка, ксанакс, лексотан
за болките. Наложило се да използва помощни средства - патерици, канадки,
проходилка. С проходилка била 5 месеца, като я сменили с канадки, за да може да
влиза в банята с помощта на свидетелката. Почти година имала нужда от памперси и
други санитарни средства.
Посочва, че по настояще Н. М. изпитва болки на мястото, където е пирона,
поставен при операцията. Става да се обслужи до тоалетна, но излиза навън само с
придружител и само на пейка до входа. След инцидента не работи и не ползва изобщо
градски транспорт за придвижване. Продължава да се придвижва с помощни средства.
Замята крака си при движение и е изкривен леко на страни. Ходили при лекар, за да се
установи дали пирона подлежи на премахване, но им било съобщено, че ако бъде
махнат пирона, Н. М. няма да може въобще да се движи
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
8
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на трамвайна мотриса Марка Т6А2 SF, модел
ЧСФР, инвентарен No 2046, със застрахователна полица, валидна към 06.02.2023 год.,
сключена със ЗАД „ОЗК-Застраховане“.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представенaта по делото Претенция, с
входящ номер на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ от 28.07.2023г., се установява, че ищецът е
отправил към застрахователя – настоящ ответник застрахователни претенции.
Настоящият състав намира и, че по делото безспорно се установява, че на
06.02.2023 год. Н. М. е била увредена при използване на превозно средство от масовия
градски транспорт, управлявано от лице, чиято гражданска отговорност е предмет на
задължителна застраховка с ответника и произшествието е настъпило по вина на
водача, доколкото не е съобразил начина на управляване на ППС с особеностите на
пътната обстановка и е допуснал рязко спиране.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. За да е налице съпричиняване от правна
страна по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по
приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение
на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
9
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
За да е налице съпричиняване, е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка. Ето защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този
смисъл са както принципните постановки, застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и
трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. ВКС, II т. о.; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г., ВКС, II т. о и др.
В настоящия случай по делото не се установи с поведението си пострадалата да
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, нито предходни заболявания да
са в причинна връзка с увредата. От заключението на вещо лице по СМЕ е видно, че
ищцата е приемала предписаната й антикоагулантна терапия, независимо, че е
извършена замяна на първоначално предписания й препарат с друг, по-силен, вероятно
по препоръка на кардиолог. Не се представят никакви доказателства Н. М. да се е
отклонила от предписания й режим на лечение. От СМЕ и от представените
доказателства се установява, че Н. М. е имала сърдечно-съдово заболяване, но
доколкото от свидетелските показания е видно, че същата е приемала медикамент за
поддържане на границите на кръвното налягане, няма доказателства това
предхождащо инцидента заболява, да има някакво пряко отношение към същия. Не
може да се приеме, че напредналата възраст на едно лице или наличието на някакво
заболяване, следва да се отчетат като съпричиняване или като обстоятелство,
намаляващо отговорността. В случая и няма никакви данни възрастта на Н. М. или
това, че същата е хипертоник, да са повлияли на способността й да се задържи за
определеното за това място в трамвая или да са допринесли за падането й. падането на
пътника се дължи изцяло на рязкото спиране на трамвая.
От СМЕ е видно, че е възможно получените увреждания и проведеното
лечение, свързано най-вече с направената анестезия при оперативното лечение, да е
причинило отклонения в действието на различните медикаменти, които е приемала
ищцата, и да са довели до хоспитализация в специализирано кардиологично
отделение, но това е единствено хипотеза. Видно обаче от показанията на свидетелката
М., июцата е имала нисък хемоглобин, анемия, високо кръвно, които е възможно да са
в следствие на оперативното лечение на счупването. Това, че ищцата е била приета в
лечебно заведение за стабилизиране на състоянието, както посочва свидетелката,
следва да се приеме за пряка последица от травмата и да се отрази при определяне
размер на обезщетението.
10
Не следва да се обезщетяват самостоятелно твърдените от ищцата отпадналост,
лесна уморяемост и задух, доколкото според вещото лице по СМЕ са симптоми,
характерни за сърдечните заболявания на ищцата. Придружаващите заболявания, като
стеатоза на черния дроб, паренхимен процес на бъбреците, литиаза, кисти на
бъбреците, промени в щитовидната жлеза, не са вследствие на получените увреждания
при процесното ПТП, доколкото нямат травматична генеза и не следва да се обсъждат
при определяне на размер на обезщетението..
Следователно са на лице обстоятелствата обуславящи ангажиране на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на
поведението на застрахования.
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедливост” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка
на понятието “справедливост” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца е причинено едно тежко травматично
увреждане – счупване на дясната бедрена кост в горния й край, което е довело до
продължително общо засягане на здравословното състояние на Н. М.. Причинена е и
разкъсно-контузна рана в областта на дясна предмишница и гривнена става, за която
няма данни да е довела до затруднения и продължително засягане на здравето,
доколкото е с оздравителен период от 2 седмици. Наличието на такава рана следва да
се отрази при определяне на размера на обезщетението в ниска степен. По отношение
на счупването на дясната бедрена кост в горния й край, видно от СМЕ тази увреда е
имала продължителен оздравителен период от около 10 месеца, а според
свидетелските показания от около година, наложила е оперативно лечение с поставяне
на остеосинтеза, която не подлежи на премахване и представлява траен дефицит в
следствие на увредата. Счупването е причинило на Н. М. силни болки, които в първите
три месеца след счупването са били с по-голям интензитет, а според свидетелските
показания се търпят и по настояще. Като обстоятелство, утежняващо размера на
обезщетението следва да се отчете и възрастта на пострадалата, доколкото при
пациенти в напреднала възраст зарастването на счупвания е изключително бавно.
Размера на обезщетението не следва да се намалява поради невъзможността на ищцата
да провежда рехабилитация поради наличието на сърдечно-съдови заболявания,
доколкото ако не беше настъпила увредата, тя изобщо нямаше да има нужда от този
вид лечение. Обезщетението следва да се завиши и поради налчието на траен
дефицит, на лице са последици от счупването, които ще съпътстват ищцата до края на
11
живота й – оперативни белези, накуцваща походка в дясно, ограничени движения в
двете тазобедрени стави. На размера на обезщетението в посока завишаване следва да
се отрази и обстоятелството, че ищцата е ползвала помощни средства, за да може да се
придвижва, в продължителен период от време – над 6 месеца, като ползва такива и
към настоящия момент, нещо от което не е имала нужда преди инцидента.
От свидетелските показания е видно, че ищцата е търпяла продължително
засягане на всекидневния й бит и начин на живот след прибирането си в къщи след
болничния престой – не е можела да се придвижва и обслужва сама, налагало се е
ползване на памперси и санитарни продукти за лична хигиена. Установява се изпитван
страх от придвижване и ползване на градски транспорт и от излизане сама извън дома
си. Ищцата не може вече да полага труд и да се грижи сама за себе си, неща които е
правила преди инцидента.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
еквивалент на понесените вследствие на деянието болки и страдания се равнява на
сумата от 50000лв. Доколкото от страна на ответника е заплатено обезщетение в
размер на 7000лв., претенцията следва да се уважи за сумата 43000лв.
По отношение на направените разноски за медикаменти и медицински изделия,
от стойността на заплатените такива следва да се извади сумата 9,99лв. по фискален
бон от 15.02.2023г. за закупуване на козметичен крем Нивеа, доколкото такъв липсва
включен в придружаващата рецептурна бланка; сумите по фискални бонове на стр.31,
32, 33 и 35 в общ размер 75,25лв., доколкото в тях не са посочени медикаментите,
които се закупуват, нито дали са предназначени за ищцата. Следва да се приеме, че
сумите за санитарни принадлежности, за пробиотици и общи медикаменти като Нош-
па и Спазмалгон са закупувани за ищцата и разхода за тях е имуществена вреда, която
подлежи на обезщетяване. При сборуване на сумите по документи, приложени към
исковата молба, с изключение на посочените по-горе, се получава установен разход от
2695,80лв. От ответникът е заплатена сума в размер на 2400лв., поради което
предявения иск следва да се уважи за сумата 295,80лв.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на лихва за забава върху
обезщетенията за периода от 29.10.2023г. до окончателното плащане. Съгласно чл. 496,
ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че Застрахователят не може да откаже да
се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
12
изброените в разпоредбата документи, сред които и констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие. В случая такъв е представен, но от страна на
застрахователя не е последвало мотивирано произнасяне в 3 месечен срок. При липса
на такова, следва да се приеме, че ответника изпада в забава считано от изтичането на
срока, предвиден в правната норма. Видно от Писмена претенция за изплащане на
обезщетение, на стр.14 от делото, искане е отправено до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ на
28.07.2023г., като към претенцията е представен Констативен протокол за ПТП.
Доколкото от страна на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ не е направено произнасяне по
претенцията в определения от КЗ тримесечен срок, то считано от 29.10.2023г.
застрахователя е изпаднал в забава и дължи лихва. Поради изложеното претенцията
следва да се уважи от посочената дата.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
От адвокат Н. Ц. е направено искане за присъждане на възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и представителство на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. По делото е представен договор, удостоверяващ уговарянето на безплатно
представителство, поради което на адвокат Ц. следва да се присъди възнаграждение.
Съдът намира, че следва да определи дължимото възнаграждение съобразно
предвидените минимални размери по Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №
1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързва Съда при определяне на размер на дължимото
възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че минималните размери
по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната пазарни измерители на
размера на възнаграждението, като не е задължително дословното съобразяване с
приетия минимален размер, но възнаграждението следва да се определя съобразно
критериите на Наредбата, т.е. и при съобразяване на цената на исковете. Минималния
размер на възнаграждението при уважен размер на претенцията от 43295,80лв.
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 4113,66лв., което
следва да се присъди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ следва да се
присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на
3322,54лв.
В полза на СГС следва да се присъди държавна такса върху уважената част от
исковете, от заплащането на която е била освободена ищцата, в размер на 1731,83лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Света София” №7, ет.5 да заплати на Н. А. М., с ЕГН
********** и адрес: гр.София, ж.к.“*******, ап.9, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 43000 лв. (четиридесет и три хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания в следствие на увреди - разкъсно-контузна рана в областта
на дясна предмишница и гривнена става и счупване на дясната бедрена кост в горния й
край, причинени й при пътнотранспортно произшествие от 06.02.2023г., като пътник в
трамвай на масовия градски транспорт, по вина на водача на трамвайна мотриса
Марка Т6А2 SF, модел ЧСФР, инвентарен No 2046, изпълняващ превоз по линия на
Трамвай №3, Ц. С. Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество и
сумата 295,80лв. /двеста деветдесет и пет лева и 80 стотинки/, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез същото деяние, изразяващи се в
сторени разходи за лечение, която сума е останала незаплатена след частично
плащане, ведно със законната лихва върху сумите от 29.10.2023г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди за сумата над 43000лв. до пълния предявен размер от 73000лв. и
претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди за сумата
над 295,80лв. до пълния предявен размер от 319,82 лв.
ОСЪЖДА Н. А. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.“*******, ап.9 да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Света София” №7, ет.5 на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски по
делото съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 3322,54лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Света София” №7, ет.5 да заплати на адвокат Н. П. Ц., с
личен №*******, със служебен адрес: гр.София, ул.“******* I“ №*******
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и представителство на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 4113,66лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Света София” №7, ет.5 да заплати на основание чл.78, ал.6
ГПК в полза на Софийски Градски съд държавна такса върху уважената част от
исковете, от заплащането на която е била освободена ищцата, в размер на 1731,83лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14