№ 287
гр. С., 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110107191 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. М. 1, бл. .., ет. ап, с пълномощник адв. Г. Е. В. от САК, със служебен адрес: гр. С.,
ул. Л.К. № ет, ап срещу „Б.Д.“ АД, с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
М. №, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът не дължи по отношение на
ответника следните суми: главница в размер на 5 019,29 лв., заедно със законна лихва за
периода от 12.04.2013г. до изплащане на вземането и 3202,86 лв. неолихвяеми вземания
(договорна и санкционираща лихви и разноски), за които суми е издаден изпълнителен лист
от 26.04.2013г. по ч.гр.д. № 16232/2013г. на Софийски районен съд, поради изтичането на
предвидената в закона погасителна давност.
Ищецът чрез пълномощника си твърди, че на 26.04.2013г. срещу него е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16232/2013г. на Софийски районен съд, въз основа на който
кредиторът „Б.Д.” АД е образувал срещу Т. М. М. изпълнително дело № ... при ЧСИ Т.В.-
Н.а, с peг. №. С постановление на ЧСИ Т.В.-Н. от 06.11.2017г., изпълнителното дело било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като съдебният изпълнител е
констатирал, че взискателят „Б.Д.“ АД в продължение на две години не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Счита, че от датата на последното изпълнително
действие по делото /което е извършено не по-късно от 06.11.2015 г./, не по-късно от
06.11.2020г. е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност по чл.117,
ал.2 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за
недопустимост на иска за сумата от 1733,85 лева поради обстоятелството, че същата е
погасена чрез запор върху трудово възнаграждение в рамките на изпълнителното
производство. В останалата част признава основателността на иска и моли на осн. чл. 78,
1
ал.2 от ГПК разноските да се възложат на ищеца.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 439, ал.1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установи, че предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е частично основателен, поради следното:
Въз основа на изпълнителен лист от 26.04.2013г., издаден по ч.гр.д. № 16232/2013г. по
описа на СРС срещу ищеца за процесните суми, на 17.10.2013г. и по молба на ответника
Б.Д. ЕАД е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Т.В.-Н.. Видно от
удостоверение изх. № 2989/13.04.2023г., издадено по това изпълнително дело, по същото
дело за времето от 02.12.2013г. до 01.12.2014г. са постъпили суми в общ размер на 2000 лв.,
в следствие на наложен запор върху трудовото възнаграждение на Т. М., което той е
получавал от работодателят си „Въжени линии“ ЕАД. Последното валидно изпълнително
действие по това изпълнително дело е било реализирано на 01.12.2014г., с постъпването на
последната сума от наложения запор. Не се спори между страните и съдът приема за
установено, че от посочената сума, сума в размер на 1733, 85 лв. е била удържана от ЧСИ в
полза на банката взискател в следствие на наложения запор за времето от 02.12.2013г. до
01.12.2014г. С постановление за прекратяване на изпълнително дело, на осн. чл. 433, ал.1,т.8
от ГПК производството по изп.д. № ... по описа на ЧСИ Т.В.-Н. е било прекратено, поради
непоискани съответно неизвършвани изпълнителни действия в продължение на две години.
При установеното от фактическа страна и с оглед твърденията и исканията на страните,
съдът счита предявения иск за частично основателен за сума в общ размер на 6 488, 30 лв.,
представляваща разликата между общо дължимата сума по изпълнителния лист от
26.04.2013г. в размер на 8222, 15 лв. и удържаната в полза на взискателя по изпълнителното
дело сума в размер на 1733, 85 лв., които удръжки са направени по време, когато давността
за събиране на процесното вземане не е била изтекла. За сума в размер на 6 488, 30 лв. 5-
годишния давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД е изтекъл на 26.05.2020г., поради
следното:
Съгласно задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г.
по т. д. № 3/2020г., ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото до този момент е изп.д. № ... по
описа на ЧСИ Водиченска, давност за тези вземания не е текла до 26.06.2015г. За
вземанията, които се събират принудително отпреди 2015г., давността е започнала да тече от
26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Безспорно, преди това
последното валидно принудително изпълнително действие е осъществено на 01.12.2014г.,
затова и с оглед посоченото, вземането е погасено на 26.05.2020г.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА за установено по искът, предявен от Т. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. М. 1, бл. .., ет. ап срещу „Б.Д.“ АД, с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. М. №, на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът Т. М. М.
не дължи на ответника „Б.Д.“ АД следните суми: главница в размер на 5 019,29 лв., заедно
със законна лихва за периода от 12.04.2013г. до изплащане на вземането и 3202,86 лв.
неолихвяеми вземания (договорна и санкционираща лихви и разноски), за които суми е
издаден изпълнителен лист от 26.04.2013г. по ч.гр.д. № 16232/2013г. на Софийски районен
съд, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност,
че Т. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. М. 1, бл. .., ет. ап не дължи на „Б.Д.“
АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № сума в размер на 6 488, 30
лв., представляваща част от вземането по изпълнителния лист от 26.04.2013г., издаден по
ч.гр.д. № 16232/2013г. на Софийски районен съд, като погасено по давност, а искането в
останалата част за установяване недължимост на сума в размер на 1733, 85 лв.,
представляваща разликата между общия размер на вземането от 8222, 15 лв. и сумата от
6 488, 30 лв., отхвърля като неоснователно, поради погасяването на това вземане чрез
плащане.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № да
плати на Т. М. М. с ЕГН **********, от гр. С. сторени по делото разноски в размер на 278,
47 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. М. 1, бл. .., ет. ап да плати на
„Б.Д.“ АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № сторени по делото
разноски в размер на 21, 09 лв., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № да
плати на адв. Г. Е. В. от САК, със служебен адрес: гр. С., ул. Л.К. № ет, ап, като
пълномощник на Т. М. М. за предоставена безплатна правна помощ по делото, адвокатско
възнаграждение в размер на 962, 73 лв., на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3