№ 177
гр. Дупница, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102560 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. К. срещу „ЮтеКредит България“
ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за кредит № L326275 от 04.07.2023г.,
по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1000 лв., с посочен ГПР в размер на 56,50
%. Заявява, че в договора била включена клауза, по силата на която ищецът следвало да
заплати допълнителна „такса за разглеждане“ в размер на 118,18 лв. Счита, че посоченият в
договора ГПР надхвърля законоустановения максимален размер, равняващ се на петкратния
размер на законната лихва. Поддържа, че е нищожна и клаузата, в която е предвидено
заплащането на „такса за разглеждане“, тъй като по скрит начин оскъпявала кредита и
водела до допълнително нарастване на ГПР. Намира, че разглежданата уговорка е
предвидена в договора в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Моли да бъде прогласена
нищожността на процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност моли да
бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на „такса за
разглеждане“.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Счита, че са спазени изискваниятa за посочване на ГПР, който бил уговорен в рамките на
допустимия от закона максимален размер. Поддържа, че уговорената „такса за разглеждане“
не била свързана с усвояването на кредита, поради което не попадала под забраната по чл.
10а ЗПК. Твърди, че размерът й бил включен в посочения в договора ГПР, поради което
същият бил правилно посочен. Моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24
ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В тежест
на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за
кредит, наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание,
обстоятелствата, въз основа на които твърди противоречие на клаузата за такса за
разглеждане с императивна разпоредба на закона. В тежест на ответника е да докаже, че
оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ. наличието на валидно основание за
уговарянето й.
В случая не е налице спор, че между страните е имало сключен договор за кредит №
L326275 от 04.07.2023г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1000 лв., с
посочен ГПР в размер на 56,50 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 12 %. Не
е оспорено и това, че съгласно договора ищецът се задължава да заплати на ответника такса
за разглеждане в размер на 181,18 лв.
Основният спор между се свежда до това дали процесният договор е нищожен, по
който въпрос съдът намира следното:
Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е
длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й
последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение
за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа: лихвения процент по кредита (т. 9), годишния процент на разходите (ГПР)
по кредита (т. 10), размера на лихвения процент на ден (т. 20).
Съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са
спазени цитираните по-горе изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 9-10 и 20.
В настоящия случай процесният договор изпълнява изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, доколкото е посочен лихвения процент по кредита. От приетата съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че посоченият в договора ГПР е уговорен в рамките на предвидения в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в същия е включена и дължимата „такса за разглеждане“, поради
което следва да се приеме, че договорът за кредит съответства и на минималните изисквания
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В същото време в договора не е посочен лихвен процент на ден, а последното
съставлява част от изискуемото по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК съдържание на потребителския
кредит, неспазването на което влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 ЗПК). В
актуалната съдебна практика се приема, че посочването в договора на годишния лихвен
процент (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) не съставлява изпълнение и на изискването за посочване на
2
лихвен процент на ден (чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК), което гарантира реалното упражняване на
правото на потребителя на отказ от договора по чл. 29 ЗПК. Разяснява се още, че
предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент
на ден) позволява на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност
(лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за
размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без
негативни за него последици. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по
т.д. № 2695/2022г., II т.о.
При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния
договор за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски има ищецът за следните суми: 80 лв. –
държавна такса и 350 лв. – разноски за експертиза. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза
на адвокат Л. Б. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на
ищеца безплатна адвокатска помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от С. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 нищожността на договор за кредит № L326275 от
04.07.2023г.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. К., ЕГН:
**********, с адрес: *** сторените по делото разноски, а именно: 80 ЛЕВА – държавна
такса и 350 ЛЕВА – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. Б. от САК
сумата от 400 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4