№ 1556
гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110108949 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от М. Г. Ж., ЕГН
**********, адрес: гр. ***9, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. Б. М.-АК Варна
срещу ЗЕАД Б.В.И.Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1000.00 лева, частичен иск от сумата в размер на 2896 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Опел Антара" с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 27.02.2023г. в гр. ***, движейки се от „Б.П.В." посока ул.
„Н.", причинено по вина на водача на лек автомобил „Киа Сийд" с ДРН ***,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», вкл. следните увреждания – облицовка задна броня, врата
багажник, светлоотразител задна броня ляв, основа задна броня, рог заден
десен, рог заден ляв, датчик парктроник заден, престилка задна, решетка
вент. в багажник лява, конзола задна броня лява /под стоп/, под багажник,
спойлер 3.бр., заден шумозаглушител, панел под стоп и необходимия труд,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 11.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Собственик е на лек автомобил марка „Опел Антара" с рег. №
***. На 27.02.2023г., около 13:50 часа, управлявайки автомобила в гр.***",
движейки се от „Б.П.В." посока ул. „Н." претърпял ПТП по вина на водача на
л.а. марка „Киа Сийд" с ДРН ***. Последният неправомерно блъснал в
задната част автомобила на ищеца, който бил с подаден ляв мигач и е
изчаквал преминаване на автомобили, движещи се по път с предимство. За
настъпилото ПТП е съставен Двустранен констативен протокол, в който като
виновен за настъпване на ПТП бил посочен водачът на л.а. Киа Сийд" с ДРН
***. Получените увреждания по автомобила на ищеца били: облицовка задна
1
броня, врата багажник, светлоотразител задна броня ляв, основа задна броня,
рог заден десен, рог заден ляв, датчик парктроник заден, престилка задна,
решетка вент. в багажник лява, конзола задна броня лява /под стоп/, под
багажник, спойлер з.бр., заден шумозаглушител, панел под стоп. Ответникът
като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от
ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета № *** г., в
който били описани установените увредени детайли. Застрахователят му
изплатил обезщетение за вредите в размер на 1203.84 лева. След извършено
проучване установил, че необходимата за възстановяване на щетите по
автомобила сума е в размер на 4100 лева, като след приспадане на
заплатеното обезщетение, дължима оставала сумата 2896 лева. Счита, че
застрахователят му дължи обезщетение в размер на 4100 лв., като от тази
сума следва да се приспадне сумата в размер на 1203.84 лв./първоначално
изплатеното обезщетение/, като дължима оставала сума в размер на 2896 лв.
Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция
заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и
присъждане на разноски.
В о.с.з. на 12.04.2024г., на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата
1000 лева, частичен иск от сумата в размер на 2896 лева, на сумата
4530 лева в окончателен размер.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Признава
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
него и соченият като причинител на вредата по сключен застрахователен
договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на
настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена
връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по
МПС. Оспорва стойността на причинените вреди по автомобила. Възразява се
срещу пълния размер на претенцията с твърдения, че същият е прекомерно
завишен и несъответстващ на средните пазарни цени за такова МПС. Оспорва
вината за ПТП да е на водача на лек автомобил „Киа Сийд" с ДРН *** В. този
смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на
решение, с което същият бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към датата на
настъпване на ПТП по отношение лек автомобил „Киа Сийд" с ДРН *** е бил
налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника; че при ответника е заведена щета под щета № *** г., по която
в полза на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 1203.84 лева, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е спорно, а и от представеното Свидетелство за регистрация част I се
установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „Опел Антара" с рег. №
2
*** и затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като застраховател по имуществена
застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно
легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е
настъпило в срока на застрахователното покритие.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 27.02.2023г..
Представено е удостоверение за техническа изправност на лек
автомобил „Опел Антара" с рег. № *** от 17.05.2022г., валидно до
17.05.2023г..
По уведомление от ищеца, ответникът е съставил опис на претенция и
опис - заключение по претенция № ***г. за причинени увреждания по
автомобила на ищеца.
Представена е преписка по щета № *** и изготвения снимков материал.
Ответникът е изплатил обезщетение 1203.84 лева с преводно нареждане от
02.03.2023г..
По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което
съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните,
изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара
и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод
определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В изпълнение на
поставените му задачи в.л. посочва, че на 27.02.2023г., в гр. Варна е
настъпило ПТП между два леки автомобила. Л.а. ,,Опел Антара", с рег.№***,
с водач М. Г. Ж. предприема маневра ляв завой, при което е застигнат и
блъснат в задната част на управлявания автомобил от л.а. ,,Киа Сийд", с рег.
№***, управляван от А.М.. В резултат на ПТП, по автомобил ,,Опел" били
увредени задна броня комплект, задна броня основа, задна престилка и
рогове, заден капак, отдушник ляв, конзола задна лява под стоп, под
багажник, заден шумозаглушител, панел под стоп. Стойността на детайлите
за подмяна, съобразно посочените от застрахователното дружество стойности,
без да се прилага коефициент за корекция, към датата на събитието е била 1
836.95 лв. Съобразно посочените от застрахователното дружество
нормовремена, стойността за извършване на необходимия ремонт, както и
монтаж/демонтаж на увредените детайли по средни пазарни цени е била 2
110.99 лв. Съобразно посоченото от застрахователното дружество количество
боя, по средни пазарни цени стойността за боя и допълнителни материали
необходими за възстановяване на автомобила е била 634.39 лв.. Общата
стойност за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени е била
4582.33 лв. Налице е връзка между уврежданията и механизма на ПТП. Не е
възможно ремонтът да се извърши само с алтернативни части. Единствено
датчик „паркинг асистънс" и греда основа задна броня са налични като
алтернативни части и са приложени в калкулацията като такива. Общата
средна пазарна стойност на необходимия ремонт към датата на ПТП, при
изследване на 6 сервиза, неофициални на никоя марка автомобили, средна
пазарна стойност на необходимите части от алтернативен и оригинален за
марката производител, както и при заместване на отсъстваща като
алтернативна част с оригинална производствена за автомобила, от
алтернативни доставчици на части за страната, различни от официалния
сервиз на марката възлиза на 5 738.23 лева.
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
3
нормата на чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото
лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след
отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и
точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни,
когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с
притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие,
в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно техния размер.
Не се спори, че за автомобила, с който е причинено ПТП е налице
валидно сключена и действаща към датата на произшествието застраховка
Гражданска отговорност с ответното дружество. Всички останали
обстоятелства от значение за основателността на исковете са спорни и
подлежат на доказване съобразно разпределената от съда по реда на чл.154
ГПК доказателствена тежест.
При наличие на договор за застраховка ГО /чл.344 КЗ/, покрит период
на застраховане към датата на ПТП /чл.351 КЗ/ и при спазване на изискването
на чл.380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени наличието на общите
предпоставки по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД за деликтната отговорност на
застрахованото лице.
От събраните доказателства се установи механизмът на събитието,
който съответства на заявения от ищеца.
В протокола за ПТП са посочени участниците в процесното ПТП.
Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол за ПТП.
Протоколът не се ползва с обвързваща сила относно отразения в него
механизъм на произшествието и поведението на участниците в него. Предвид
това, на общо основание страната, която оспорва протокола, следва да
проведе пълно и главно доказване на твърденията си за обстоятелствата, при
които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В
конкретния случай, от страна на ответното дружество не са наведени
възражения относно различен механизъм за настъпване на ПТП.
Предвид горното, щом като виновният за настъпване на
произшествието водач на лек автомобил „Киа Сийд" с ДРН *** има
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, то при иск, предявен
против застрахователя, последният дължи заплащане на щетите, причинени
именно при това ПТП. В този смисъл, съдът намира, че са налице
основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” и са налице предпоставките на закона за
предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ. Посочената разпоредба признава в
полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
4
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Ето защо, предявеният
иск по чл.432 КЗ е доказан в своето основание.
Относно размера на обезщетението, съдът приема следното:
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за
поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с
оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на
автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова
амортизирани и овехтели части.
Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по
чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон
е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. №
1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/.
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество
в състояние преди увреждането. Съобразно заключението на вещото лице,
необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 5 738.23
лева по средни пазарни цени към датата на събитието.
Ответникът е изплатил обезщетение на ищеца в размер на 1203.84 лева,
което следва да се приспадне при определяне на дължимото обезщетение.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху него,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските
извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото
е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните
суми: 182 лв. - държавна такса; 300 лв. – депозити вещо лице и 800 – платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат. Адвокатското
възнаграждение не надхвърля значително предвидения минимален размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., поради което възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК съдът счете за неоснователно. С оглед изхода на
5
делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 1282 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД Б.В.И.Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, да заплати на М. Г. Ж., ЕГН **********, адрес: гр. ***9,
сумата 4530 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Опел Антара" с рег. № ***, настъпили вследствие на
ПТП реализирано на 27.02.2023г. в гр. ***, движейки се от „Б.П.В." посока
ул. „Н.", причинено по вина на водача на лек автомобил „Киа Сийд" с ДРН
***, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», вкл. следните увреждания – облицовка задна броня, врата
багажник, светлоотразител задна броня ляв, основа задна броня, рог заден
десен, рог заден ляв, датчик парктроник заден, престилка задна, решетка
вент. в багажник лява, конзола задна броня лява /под стоп/, под багажник,
спойлер 3.бр., заден шумозаглушител, панел под стоп и необходимия труд,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 11.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗЕАД Б.В.И.Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, да заплати на М. Г. Ж., ЕГН **********, адрес: гр. ***9
сумата 1282 лева, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6