№ 21245
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110133342 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявани са при условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: 2317,78 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се
на адрес: **; 322,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г.; 1,67 лв.,
представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.; 0,11 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
17.01.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
подаване на исковата молба – 07.06.2024 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът т твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: **, за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има
качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за
сторените в производството разноски.
Ответникът Ф. Б., чрез назначения по делото особен представител адв. Е. Й., е
1
подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва да е доказан обема на реално доставената и
потребена топлинна енергия, съответно стойността при доводи, че отоплителните
тела в имота са демонтирани, а доставеното количество топлинна енергия се формира
единствено на база сградна инсталация и потребена енергия за подгряване на битова
топла вода. Оспорва изпадането на ответника в забава при твърдения за
неприложимост на разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Общите условия на
топлопреносното дружество от 2016 г. в настоящия случай на начислена топлинна
енергия по прогнозен дял и издадена изравнителна сметка. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност за периода 01.05.2019 г. – 07.06.2021 г. Моли за
отхвърляне на предявените претенции.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
Основателността на предявения иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между
страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
2
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 32, том IV, рег. № 5532, нот. дело № 590/2012 г., се
установява, че на 16.11.2012 г. ответникът Ф. Б. е придобил правото на собственост
върху процесния недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл.
287, вх. А, ет. 6, ап. 16.
По делото е приета и не е оспорена от страните заявление-декларация от
12.08.2014 г., адресирана до т, от която се установява, че от страна на ответника Ф. Б. е
отправено изрично искане до ищцовото дружество за откриване на партида на нейно
име за процесния имот. Посоченият документ представлява по своето правно естество
предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг.
чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е продължил да доставя топлинна енергия
до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответника
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
3
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказано, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение
процесния обект за релевирания период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на
сумата от 2947,83 лв. По делото не се твърди и не се установява, плащане на
посочената сума, което обуславя основателност на исковата претенция до размера на
съдебно предявеното вземане от 2317,78 лв., съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 07.06.2024 г. Спиране и прекъсване на давността е
възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 07.06.2021 г., а непогасени по
давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. Т.е. в процесния случай
спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по
отношение на заявените в производството вземания.
В случая погасени по давност са вземанията за периода от 01.05.2019 г. до
4
31.03.2021 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от 01.04.2021 г. до
30.04.2022 г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК и съобразни данните, съдържащи се в
приложената към заключението на вещото лице по техническата експертиза Таблица
№ 1, за погасения по давност период стойността на задълженията за топлинна енергия
възлиза в общ размер на 1703,84 лв.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 153 ЗЕ следва да се уважи до размера на непогасените по давност вземания, а
именно – за сумата от 1243,99 лв. и за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., а за
разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 2317,78 лв. и за периода
от 01.05.2019 г. до 31.03.2021 г. искът подлежи на отхвърляне. Посочената сума следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
07.06.2024 г. до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. За основателността на иска
следва да се установи от ищеца, че през процесния период е извършил услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В случая
се установява от събрания по делото доказателствен материал и приетото експертно
заключение, че ищецът е извършвал услуга дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което и
претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение за релевирания
период се явява основателна. Ето защо и предвид липсата на оспорване относно
размера на вземането, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер от 1,67 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 07.06.2024 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
5
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020
г., 2021 г. и 2022 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното
и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, съгласно представен по делото
списък по чл. 80 ГПК, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което с оглед
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл.
37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от 1283,66 лв., представляваща
деловодни разноски по делото.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖА Ф. Б., роден на ********** г., гражданин на ри, да заплати на т, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: **, на оснивание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153
ЗЕ, сумата от 1243,99 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
6
периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **,
и сумата от 1,67 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка от горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба –
07.06.2024 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1243,99 лв. до
пълния предявен размер от 2317,78 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2021 г.,
като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Ф. Б., роден на ********** г., гражданин на ри, искове с правно основание чл.
86 ЗЗД за заплащане на сумата от 322,02 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г.,
и сумата от 0,11 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ф. Б., роден на ********** г., гражданин на ри, да заплати на т, ЕИК
**, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом. сумата от
1283,66 лв., представляваща деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7