№ 6192
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100501438 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Т. К. Л. срещу решение № 16918 от 19.10.2023 г., постановено по гр.
дело № 73743/2021 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД срещу този ответник положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
сумата от 497,71 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м. 08.2018
г. до м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ******* ведно със законната лихва
върху сумата от 17.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 70,49 лв.,
лихва за забава върху главницата за периода 16.07.2019 г. – 03.09.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 54258/2021 г. по
описа на СРС, 71 състав.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че
липсват доказателства за възникване на облигационно правоотношение между страните
предвид липсата на открита партида на негово име в топлопреносното предприятие.
Поддържа, че не е вещен ползвател на имота и откритата партида за жилището не е на
1
негово име, поради което не е в облигационни отношения с ищеца. Ето защо моли
решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита, че въззивната жалба е неоснователна и
моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, справки от НБД
„Население“) се установява, че собственици на описания топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 19, находящ се в гр. София, ул. *******, с клиентска партида с абонатен
номер при ищеца 326270, са били Н.Т.Л. и К.Й. Л., които на 14.04.1992 г. са дарили имота на
сина си Т. К. Л. и дъщеря си Д. К. К. и са си запазили пожизнено право на ползване върху
него. Видно е, че К. Л. е починал на 04.05.2000 г., а Н.Л. – на 24.03.2014 г., т.е. към
процесния период м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. вещното право на ползване върху имота вече е
било погасено и собственици с пълен обем права са били ответниците по делото, при равни
дялове (арг. чл. 30, ал. 2 ЗС).
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, ответниците са били потребители на доставената в
апартамента топлинна енергия през процесния период от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., респ.
въззивникът Т. Л. се явява задължено лице за заплащане на половината стойност от
потребената енергия в жилището като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него
през този период, доколкото е бил съсобственик на имота с дял от ½ идеална част (арг. чл.
30, ал. 3 ЗС).
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба за
2
липсата на облигационно правоотношение поради неподадена от ответника Л. молба-
декларация за откриване на партида – представянето на такава не е задължително за
установяване качеството потребител на топлинна енергия при доказано право на
собственост върху топлоснабдения имот и липса на данни за учредени вещни права върху
него в полза на трети лица. В тази връзка следва да се отбележи, че в мотивите на
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, изрично е
разгледана хипотезата, при която топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на
съпружеска имуществена общност, което след развода се ползва само от единия от бившите
съпрузи. В този случай, ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от
другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Идентична е
хипотезата на възникнала обикновена съсобственост върху топлоснабденото жилище на
друго основание, например от наследяване или сделка, в който случай също е възможно
само единият съсобственик да сключи писмен договор с топлопреносното предприятие за
целия имот и тогава само той се явява задължено лице за заплащане на цената на
доставяната в обекта топлинна енергия. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като по
делото не се установява другият съсобственик Д. К. К. да е подала молба за откриване на
партида на нейно име, нито по друг начин да е изразила съгласие след възникване на
съсобствеността тя да заплаща стойността на потребяваната в имота енергия в цялост,
поради което обстоятелството, че партидата се води на нейно име, не е равнозначно на
сключен изричен договор между нея и топлопреносното предприятие за целия имот
(възможно е партидата да е открита служебно от ищцовото дружество на името на единия
съсобственик).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, следва
да се приеме, че между Т. К. Л., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
3
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018
г. – м. 04.2020 г. и същият дължи стойността на половината потребена топлинна енергия в
имота съобразно дела си от съсобствеността.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу количеството доставена
топлинна енергия и размера на претендираните и присъдени суми, а и същите са обявени за
безспорни между страните с определението на СРС по чл. 140 ГПК, поради което въззивният
съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. При установеното облигационно
правоотношение между страните първоинстанционният съд е съобразил обявената за
безспорна стойност на потребеното количество топлинна енергия през процесния период и
погасения по давност период (по наведеното в срок от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност), като е уважил претенциите за главница за топлинна енергия срещу
ответника Л. в размер на 497,71 лв. за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2020 г. Във въззивната
жалба не се съдържат конкретни доводи срещу правилността на решението в частта по
присъдената мораторна лихва, поради което въззивният съд не следва да излага собствени
мотиви по този въпрос, а следва да потвърди изцяло решението в обжалваната част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16918 от 19.10.2023 г., постановено по гр. дело № 73743/2021
г. по описа на СРС, 71 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Т. К. Л., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 497,71 лв., представляваща главница
за топлинна енергия за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. ******* ведно със законната лихва върху сумата от 17.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 70,49 лв., лихва за забава върху главницата
за периода 16.07.2019 г. – 03.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 54258/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА Т. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******* да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
4
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5