Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../23.01.2023г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. с. АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело №3947 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№492997/21.09.2018г., постановено по гр.д. №57161/2017г. по описа на СРС, 49
състав, са отхвърлени предявените от М.С.М. и С.С. М.
срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 12048,33 лева, недължимо получена
главница по изпълнително дело №708/2008г. по описа на ЧСИ С.Я., образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003г. по гр.д. №09063/2003г.,
СРС, 68 състав, и мораторна лихва в размер на 1428,57
лева. Осъдени са М.С.М. и С.С. М. да заплатят на „Т.С.“
ЕАД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищците М.С.М. и С.С. М., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила. Излагат се доводи, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като неправилно
приел, че независимо от доказания от ищците факт относно размера на
принудително събираните от тях суми и недоказаните твърдения на ответника, че
не е получил процесните суми, искът за връщане на
паричните суми е приет за неоснователен. С влязло в сила решение било признато
за установено по предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че М.М.
и С. М. не дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, принудително събирани в производството
по изп. дело №709/2008г. по описа на ЧСИ С.Я. с район
на действие СГС. Било представено също така и удостоверение, издадено от ЧСИ,
от което бил виден и размерът на сумите, постъпили по изпълнителното дело от
всеки един от ищците, както и разпределението им от съдебния изпълнител за
погасяване на задълженията към взискателя, респ. за
такси към ЧСИ. Изпълнителното дело било прекратено с постановление от
10.02.2016г. на ЧСИ С.Я. поради изплащане на дълга. Поради това ищците считат,
че не следва да доказват, че сумите, постъпили по изпълнителното дело, са
преведени на взискателя. С оглед изложеното молят
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде осъден ответникът да им заплати претендираните суми, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „Т.С.“
ЕАД.
По жалбата е
образувано в.гр.д. №986/2019г. по описа на СГС, ІІ Е въззивен
състав. С решение №8025/26.11.2019г., постановено по в.гр.д. №986/2019г. по описа
на СГС, ІІ Е въззивен състав, е обезсилено решение
№492997/21.09.2018г., постановено по гр.д. №57161/2017г. по описа на СРС, 49
състав, като процесуално недопустимо, и е прекратено производството по делото,
образувано по предявените от М.С.М. и С.С. М. срещу „Т.С.“
ЕАД искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане в условията на
солидарност на сумата от 12048,33 лева – недължимо събрана сума по изпълнително
дело №709/2008г. по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС, образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003г. по гр.д. №09063/2003г. на
СРС, 68 състав, както и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане в
условията на солидарност на сумата от 1428,57 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.02.2016г. до 09.04.2017г.,
като процесуално недопустима. Осъдени са М.С.М. и С.С.
М. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото в размер на 100 лева.
С решение
№45/19.03.2021г., постановено по гр.д. №1281/2020г. на ВКС, ІV г.о., е отменено
решение №8025/26.11.2019г., постановено по в.гр.д. №986/2019г. на СГС и делото
е върнато на СГС за ново разглеждане от друг въззивен
състав.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на недължимо събрани суми по изпълнително
дело №709/2008г. по описа на ЧСИ С.Я., и чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата.
С решение №51115/01.03.2017г.,
постановено по гр.д. №51192/2016г. по описа на СРС, 40 състав, влязло в сила на
01.04.2017г., е признато за установено на основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че М.С.М. и С.С. М. не дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 27.11.2003г. по гр.д. №0963/2003г. на СРС, 68 състав,
поради изтекла погасителна давност.
Представено е
удостоверение, издадено от ЧСИ С.Я. с район на действие СГС по изп. дело №20088440400709, от което е видно, че
изпълнителното производство е образувано въз основа на горепосочения
изпълнителен лист, като по делото са постъпили суми в размер на 6044,33 лева от
М.С.М., от които за взискателя сума в размер на
5251,23 лева, и от С.С. М. сума в размер на 6004
лева, от които 5267 лева за взискателя.
Представено е и
удостоверение, издадено от ЧСИ, от което е видно, че задължението по
горепосоченото изпълнително дело е изцяло погасено, включително главница, лихви
и разноски, както и, че същото е прекратено с постановление на ЧСИ от
10.02.2016г.
Поради
изложеното, предвид обстоятелството, че недължимостта
на вземанията по изпълнителен лист от 27.11.2003г. по гр.д. №0963/2003г. на
СРС, 68 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№20088440400709 по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС, е установена с
влязло в сила решение, съдът приема, че принудително събраните в хода на
изпълнителното производство суми подлежат на връщане на ищците. От събраните по
делото доказателства се установява, че в полза на ответника са изплатени по
изпълнителното дело суми в общ размер на 10518,23 лева, до който размер
предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищците посочената сума, както следва: 5251,23 лева на
ищцата М.М., и 5267 лева на ищеца С. М.. С оглед
заявеното от ищците изрично становище, че не претендират сумите при условията
на разделност следва да се отбележи, че не се
установява наличие на основание за възникнала солидарност между ищците в
качеството им на кредитори, като с оглед обстоятелството, че по делото са
установени конкретно заплатените от всеки един ищец в полза на ответника суми
по изпълнителното дело, исковете следва да бъдат уважени при условията на разделност, съобразно платеното от всеки един от тях.
Претенцията по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва
за забава съдът намира за неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.2 от ЗЗД такава се дължи след покана, каквато не се твърди и не се
установява да е връчена на ответника от ищците.
Поради изложеното
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени
предявените искове по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
сумата от 10518,23 лева и посочената сума да бъде присъдена на ищците, както
следва 5251,23 лева на ищцата М.М., и 5267 лева на
ищеца С. М., както и в частта, с която в полза на ответника са присъдени
разноски за разликата над сумата от 22 лева до пълния присъден размер от 100
лева, а в останалата част, с която са отхвърлени исковете по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за разликата над сумата от 10518,23 лева до
пълния предявен размер от 12048,33 лева, и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД,
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора в полза на въззивниците следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1865,35 лева, от които
1600 лева – адвокатско възнаграждение, и 265,35 лева – държавна такса.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е
състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение №492997/21.09.2018г., постановено по гр.д. №57161/2017г. по описа на
СРС, 49 състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от М.С.М. и С.С. М. срещу „Т.С.“
ЕАД искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от
ЗЗД за сумата от 10518,23 лева, недължимо получена главница по изпълнително
дело №708/2008г. по описа на ЧСИ С.Я., образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 27.11.2003г. по гр.д. №09063/2003г., СРС, 68 състав, както и в
частта, с която са осъдени М.С.М. и С.С. М. да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото за разликата над сумата от 22 лева до
пълния присъден размер от 100 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.С.М., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв. В., сумата от 5251,23
лева – недължимо събрана сума по изпълнително дело №709/2008г. по описа на ЧСИ С.Я.
с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
27.11.2003г. по гр.д. №09063/2003г. на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.С. М., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. В., сумата от 5267 лева – недължимо събрана сума по
изпълнително дело №709/2008г. по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003г. по гр.д.
№09063/2003г. на СРС, 68 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №492997/21.09.2018г., постановено по гр.д. №57161/2017г. по описа на
СРС, 49 състав, в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените
от С.С. М. и М.С.М. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за разликата
над сумата от 10518,23 лева до пълния претендиран
размер от 12048,33 лева, и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 1428,57 лева.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.С.М.,
ЕГН **********, и С.С. М., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, чрез адв. В., разноски за въззивното производство в размер на 1865,35 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.