О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2000
16.07.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 1157 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез пълномощника адвокат Васил Ничев, против Разпореждане № 6659 от
21.04.2020 г. по ч. гр. д. № 1975/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕНО
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.Ж.П., ЕГН **********, в частта за следните
суми: 27, 48 лева, представляваща
неустойка, дължима по договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г.; 29, 18 лева, представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по договор за лизинг от 04.07.2017 г.; 62, 19 лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително
споразумение от 21.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************; 155, 21 лева,
представляваща разликата между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по допълнително споразумение
от 21.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************;
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
13.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за разликата над
присъдената сума за разноски от 74, 03 лева до пълния претендиран размер от 385
лева.
В
частната жалба се излагат оплаквания против извода на съда, че в отхвърлената
част искането се основава на неравноправни договорни клауза. Позовава се на
спогодба от 11.01.2018 г., в сила от 12.01.2018 г., сключена между ,,Теленор
България” ЕАД и Комисията за защита на потребителите по гр. д. № 15539/2018 г.
на СГС и по гр. д. № 16476/2014 г. на СГС.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и вместо него да постанови да се издаде заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника и за всички претендирани суми. Моли за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е постъпило заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Теленор България” ЕАД
срещу длъжника Е.Ж.П. за следните суми:
27, 49
лева, представляваща неизплатени абонаментни такси за отчетен период 01.12.2018
г. – 31.01.2019 г. по договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г.;
37, 75
лева, представляваща неизплатени абонаментни такси за отчетен период 01.12.2018
г. – 31.01.2019 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер от 21.04.2018 г.;
27, 48
лева, представляваща неустойка, дължима по договор за мобилни услуги от
04.07.2017 г.;
29,18
лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 04.07.2017г.;
62, 19
лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително споразумение от
21.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************;
155, 21
лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по допълнително споразумение
от 21.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************;
законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението 13.04.2020 г. до
окончателното изплащане;
385
лева разноски.
Със
заповед за изпълнение от 21.04.2020 г. съдът е уважил частично заявлението само
за първите две суми, като за останалите и за част от разноските, искането е
отхвърлено поради това, че се основава на неравноправни клаузи: 1) защото потребителят
няма право да прекрати предсрочно договора и да получи неустойка, а при
прекратяването му от страна на доставчика потребителят винаги дължи „всички
стандартни месечни абонаменти за съответния план до изтичане на уговорения
срок“; 2) не е ясно на каква сума се равнява разликата между цената на
предоставеното устройство без абонамент и заплатената от потребителя цена за
устройството в брой или общата лизингова цена, като стойността на тази разлика
зависи изцяло от оператора.
В
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК са изложени твърдения, че
длъжникът Е.Ж.П. е абонат на дружеството-заявител със сключен договор за
мобилни услуги от 04.07.2017 г. с предпочетен номер ************, но не
изпълнява задълженията си по него в общ размер от 27, 49 лева, представляващи
неизплатени абонаментни такси за отчетен период 01.12.2018 г. – 31.01.2019 г.,
поради което съгласно спогодбата между заявителя и КЗП с фактура от 01.04.2019
г. й е начислена неустойка в размер на 27, 48 лева, равна на три месечни
абонаментни такси. Посочено е още, че на 04.07.2017 г. по повод горепосочения
договор за мобилни услуги с длъжника Е.Ж.П. е сключен и договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставя за временно възмездно ползване устройство TABLET, като вследствие неизпълнението по горепосочения договор
за мобилни услуги с фактура от 01.04.2019 г. е начислена сума в размер на 29,
18 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 04.07.2017г.
Твърди се, че на 21.04.2018 г. длъжникът Е.Ж.П. е сключила допълнително
споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************, но
не е изпълнила задълженията си в общ размер от 37, 75 лева, представляваща
неизплатени абонаментни такси за отчетен период 01.12.2018 г. – 31.01.2019 г.,
поради което с фактура от 01.04.2019 г. е начислена неустойка в размер на 62,
19 лева, равна на три месечни абонаментни такси. Сочи се още, че на 21.04.2018
г. по повод горепосоченото допълнително споразумение на длъжника Е.Ж.П. е било
предоставено устройство SAMSUNG, като вследствие
неизпълнението по горепосоченото споразумение с фактура от 01.04.2019 г. е
начислена сума в размер на 155, 21 лева, представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент и платената при предоставянето му преференциална
цена.
На основание
чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са представени договор за мобилни услуги от 04.07.2017
г., договор за лизинг от 04.07.2017 г., договор за мобилни услуги от 06.06.2017
г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 21.04.2018 г., ведно
с приложенията към тях, включително приложимите общи условия. В допълнение е
представена ценова листа.
В
раздел 11 от договора за мобилни услуги от 04.07.2017
г. е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него, и приложимите Общи условия, последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка
в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен
план до края на срока на договора; и
(б) в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата между (i) цената на предоставеното устройство без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и (ii) заплатената
от потребителя цена за устройството при предоставянето му в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг.
В раздел
11 от допълнителното споразумение от 21.04.2018
г. към договора за мобилни услуги от 06.06.2017 г. е предвидено, че в
случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или по инициатива
на потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка
СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер
на всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по предходното
изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят ще дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
Пред
настоящата инстанция е представена извънсъдебна спогодба от 11.01.2018 г. между
Комисията за защита на потребителите (КЗП) и „Теленор България“ ЕАД, по силата
на която страните са се споразумели, че считано от 12.01.2018 г. по отношение
на нови клиенти физически лица ще се
прилага клауза с горепосоченото съдържание по процесното допълнително
споразумение от 21.04.2018г. (неустойка в максимален размер от три стандартните
месечни абонаментни вноски), а по отношение на съществуващи клиенти физически
лица, сключили договори, които съдържат клаузи с горепосоченото съдържание по
процесния договор от 04.07.2017г. (неустойка в размер всички стандартните
месечни абонаментни вноски до края на срока на договора), ще се начислява неустойка съобразно клаузата с горепосоченото съдържание
по процесното допълнително споразумение от 21.04.2018г. (неустойка в максимален
размер от три стандартните месечни абонаментни вноски).
Процесната
спогодба от 11.01.2018 г., сключена между КЗП и „Теленор България“ ЕАД, не е
била одобрена от съда, разглеждащ предявения от КЗП колективен иск, по който е
било образувано гр. д. № 15539/2014 г. на Софийски градски съд, а има
извънсъдебен характер, поради което произвежда действие само в отношенията
между страните по нея (чл. 21 ЗЗД), но не и по отношение на потребителите (арг.
от чл. 386, ал. 1 вр. чл. 384 вр. чл. 379, ал. 3 ГПК). Клаузи с предвиденото в
спогодбата съдържание не са били инкорпорирани в приложимите Общи условия на
доставчика на мобилни услуги. При липсата на изразено съгласие за изменение на
сключения договор от страна на потребителя, обективирано във формата на анекс,
не може да се приеме, че в отношенията с потребителя, който е сключил договор
за мобилни услуги преди 11.01.2018 г., се прилага неустоечната клауза със съдържанието,
предвидено в спогодбата от 11.01.2018 г. Поради това меродавно е съдържанието
на неустоечната клауза, предвидено в раздел 11 от договора за мобилни услуги от
04.07.2017 г. Съдът намира, че клаузата от договора за мобилни услуги от 04.07.2017
г., която предвижда, че при
прекратяване на договора потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартните
месечни абонаменти до края на срока на договора, е неравноправна на основание чл.
143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано
висока неустойка, която освен това излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция и цели да доведе до обогатяване на
търговеца. Преценката за неравноправност на определена клауза в потребителски
договор се извършва към момента на сключването му и не е обусловена от поведението
на търговеца, който в случая е преценил да не претендира неустойката в пълния й
уговорен размер, а в редуциран такъв съобразно постигнато извънсъдебно
споразумение с КЗП. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал.
1, т. 5 ЗЗП на клауза от потребителски договор, която не е индивидуално
уговорена, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е
необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП. Поради това и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК не следва да бъде
издавана заповед за изпълнение за сумата от
27, 48 лева, представляваща неустойка, дължима по договор за мобилни
услуги от 04.07.2017 г.
По отношение на неустоечната клауза, предвидена в раздел
11 от допълнителното споразумение от 21.04.2018 г., съдът намира, че същата не
е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като не задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка. Предвидената неустойка,
която не може надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В допълнителното
споразумение от 21.04.2018 г. размерът на стандартния месечен абонамент е ясно
посочен – 20, 99 лева на месец, а претендираната неустойка в размер от 62, 19
лева не надвишава предвидения максимум от три стандартни месечни вноски.
Не са
неравноправни на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП клаузите от договор за мобилни
услуги от 04.07.2017 г. и допълнителното споразумение от 21.04.2018 г., които имат
почти идентично съдържание и предвиждат, че при прекратяване на договора потребителят
дължи (част от) разликата между стандартната цена на предоставеното към абонаментния
план устройството без абонамент съгласно действаща към момента на сключване
(прекратяване) на договора ценова листа и заплатената от потребителя цена в
брой или обща лизингова цена, (съответстваща на оставащия срок на договора). Съдът
намира, че посочените клаузи отговарят на изискването за добросъвестност и не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Видно от представеното допълнителното споразумение от 21.04.2018
г., на длъжницата е било предоставено устройство Samsung
Galaxy Tab, чиято стойност с абонаментния план е 289, 99 лева, а
стандартната му цена е 609, 90 лева, като отстъпката възлиза на 319, 91 лева, а
претендираната със заявлението част от разликата в цените, съответна на
оставащия срок на договора, възлиза на 155, 21 лева. Видно от представените
договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г., договор за лизинг от 04.07.2017 г.
и ценова листа от юли 2017 г., на длъжницата е било предоставено устройство TABLET
nJoy Turnus със стандартна цена от 329, 90 лева и обща лизингова цена от 133,
27 лева, а претендираната със заявлението разлика възлиза на 29, 18 лева.
Стойността на претендираната разлика е обусловена от стандартната цена на
предоставените устройства на пазара без абонамент, както и от оставащия срок на
договора.
С оглед
на изложеното обжалваното разпореждане се явява частично неправилно, поради
което следва да бъде отменено в частта, с която е отказано издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 29,18 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 04.07.2017г.; 62,
19 лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително споразумение от
21.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************; 155,
21 лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по допълнително споразумение
от 21.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението на 13.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и за разликата
над присъдената сума за разноски от 74, 03 лева до размера от 353, 81 лева, като
вместо него да бъде постановено да се издаде в полза на заявителя ,,Теленор България” ЕАД заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.Ж.П. за посочените
суми. В останалата част, с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата от 27, 48 лева, представляваща неустойка, дължима по
договор за мобилни услуги от 04.07.2017 г., разпореждането следва да бъде
потвърдено.
Съразмерно
на уважената част от жалбата и съобразно направеното искане на частния
жалбоподател следва да се присъди сумата от 15, 00 лева за държавна такса за
обжалване, поради което и за тази сума за разноски в заповедното производство следва
да бъде издадена заповед за изпълнение.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 6659 от 21.04.2020 г. по ч. гр. д. № 1975/2020 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА,
с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляванo от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
длъжника Е.Ж.П., ЕГН **********, за следните суми: 29, 18 лева, представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
04.07.2017 г.; 62, 19 лева,
представляваща неустойка, дължима по допълнително споразумение от 21.04.2018 г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************; 155, 21 лева, представляваща разликата
между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по допълнително споразумение от 21.04.2018 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ************; законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението на 13.04.2020 г. до
окончателното изплащане, както и за разликата над присъдената сума за разноски
от 74, 03 лева до размера от 353, 81
лева,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ в
полза на ,,Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.Ж.П., ЕГН **********, за
следните суми: 29, 18 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по договор за лизинг от 04.07.2017 г.; 62, 19 лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително
споразумение от 21.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************; 155, 21 лева,
представляваща разликата между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по допълнително споразумение
от 21.04.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************;
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението на 13.04.2020
г. до окончателното изплащане, за разликата над присъдената сума за разноски от 74, 03 лева до размера от 353, 81 лева, както и сумата от 15, 00 лева за държавна такса за
обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6659 от 21.04.2020 г.
по ч. гр. д. № 1975/2020 г. на Районен съд – Бургас в останалата част.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.