№ 156
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900512 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С. Б. Р. и Ю. Б. Р., и двете от
гр.Варна, против ОБЛИВИОН 888 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.Кап.I ранг доц.Цв.Папазов
№52, с която са предявени при условията на обективно съединяване иск с
правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, а в евентуалност иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за
продажба на поземлен имот с идентификатор 10135.2508.931, находящ се в
*****, с площ от 2000кв.м. по документ за собственост, а по КК с площ от
1985кв.м., номер по предходен план 2450, при граници: 10135.2508.1470,
10135.2508.958, 10135.2508.959, 10135.2508.948, 10135.2508.1058,
10135.2508.752, 10135.2508.1120, 10135.2508.1122, 10135.2508.932,
10135.2508.9541, ведно с построената в него вилна сграда с ид.
№10135.2508.931.1 с площ от 25кв.м., обективиран в нотариален акт №90, том
I, рег.№653, дело №71/28.02.2023г. на Н-с Д.Б., peг.№12, вписан в Служба по
вписванията-Варна като акт №112, том XIV, дело №3106, дв.вх.рег.№5474,
вх.рег.№5547/28.02.23г., поради липса на съгласие, а в евентуалност поради
накърняване на добрите нрави, а в евентуалност иск с правно основание чл.33,
ал.1 ЗЗД да бъде унищожен същият договор като сключен поради крайна
нужда, а в евентуалност иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД да бъде
унищожен същият договор поради това, че към момента на сключването му
прехвърлителят не е могъл да разбира и ръководи действията си.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Б. Р. Р.,
б.ж. на гр.Варна, поч. на 01.03.23г. Излагат, че управителят на дружеството-
купувач Т. А. била в близки отношения с баща им, но не съжителствали.
Сочат, че от м.07.22г. бащата на ищците заболял с диагноза Аденокарцином на
ляв бял дроб с метастази в мозъка, за което провеждал интензивни лечения в
чужбина, като в началото на 2023г. здравословното му състояние значително
1
се влошило. Излагат, че ищецът отказал лечение в Турция, като след
завръщането си в страната се разболял от коронавирусна инфекция, за което
му било издадено предписание за изолация и наложена карантина за периода
от 23.02.23г. до 01.03.23г. Излагат, че от Т.А. узнали, че баща им е откаран на
28.02.23г. в УМБАЛ Св.Марина, където на следващата сутрин – 01.03.23г.
същият починал. Твърдят, че отв.дружество не разполагало със средства за
закупуване на имота, а сделката била оформена с дружеството, регистрирано
от Т.А., тъй като последната била длъжник по съдебно-изп.дела. Позовават се
на нищожност на сделката поради липса на съгласие, тъй като продавачът
поради влошеното здравословно състояние в деня на сделката и прием на
медикаменти бил в невъзможност да даде съгласие, да извършва и осъзнава
действия на разпореждане със своя собственост. В евентуалност се позовават
на нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като имотът бил
продаден за цена, равна на данъчната му оценка, която била многократно по-
ниска от пазарната цена. В евентуалност считат договора за сключен поради
крайна нужда при явно неизгодни условия, тъй като продавачът разчитал на
помощта единствено от Т.А. и в състояние на крайна нужда приел да
прехвърли имота си при неизгодни за него условия, а в евентуалност твърдят,
че договорът е сключен от лице, което при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си поради влошено здравословно
състояние и прием на медикаменти, под влиянието на които не можел да взема
осъзнати решения, поради което и отправят искане за унищожаване на
договора за продажба. С допълн.искова молба поддържа твърденията си, като
оспорва възраженията на ответника. Оспорва бащата на ищците и управителя
на отв.дружество да са се намирали в преддоговорни отношения във връзка с
продажбата на имота, като регистрацията на този адрес била извършена с цел
избягване на съдебни изпълнители.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ОБЛИВИОН 888
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Приморски, ул.Кап.I ранг доц.Цв.Папазов №52, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва качеството на наследници на
ищците, както и факта, че Т.А. била близка с бащата на ищците и че се
грижела за него от момента на установяване на заболяването му до неговата
смърт. Не оспорва, че отв.дружество е заплатило продажната цена по
сделката. Твърди, че Т.А. и Б.Р. били дългогодишни приятели, като имали
общи бизнес интереси и приятелски кръг. Твърди, че повече от половин
година преди заболяването на Р. бил обсъждан вариант той да продаде на
търг.дружество, което А. притежава, имота, поради което и тя променила
адреса си. Тогава била определена и продажната цена, която била данъчната
оценка, тъй като било необходимо почистване на имота, облагородяване,
събаряне на незаконната сграда, укрепителни действия. Сочи, че именно А. е
организирала лечението му в Турция и го е придружавала. Оспорва
твърдението, че Р. е изпитвал болки и приемал обезболяващи. Излага, че в
деня на сделката Р. бил във видимо адекватно състояние, като оспорва
твърдението същият да е колабирал. Излага, че подготвителните действия за
сделката започнали след завръщането на Р. през м.01.23г., като в деня преди
сделката А. като едноличен собственик на капитала на отв.дружество взела
решение за внасяне на допълн.парична вноска по банкова сметка на
дружеството с цел заплащане на продажната цена, както и решение за
придобиване на правото на собственост. Твърди, че след сделката Р. се
почувствал зле, като А. позвънила на спешна помощ, като екипът го откарал в
2
УМБАЛ Св.Марина. Счита, че сделката не накърнява добрите нрави, като
намира за неоснователен и иска за нищожност поради липса на съгласие.
Оспорва да е налице изпадане в крайна нужда на Р., тъй като той не се нуждаел
от парични средства. Оспорва Р. да е приемал медикаменти, които да са
повлияли разсъдъка му до степен, че да не може да ръководи своите действия
и постъпки и да не разбира смисъла на действията си. С допълн.отговор
оспорва твърденията в допълн.искова молба. Излага, че Р. не бил уведомяван
за поставянето му под карантина, като предписанието за изолация от
24.02.23г. било нищожен ИАА, тъй като било издадено на основание отменена
разпоредба на чл.61, ал.5 ЗЗ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорен фактът, че ищците се явяват законни
наследници на Б. Р. Р., б.ж. на гр.Варна, поч. на 01.03.23г., което се установява
и от приложените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници на общ.Варна.
Съгласно приложения по делото НА №90, том I, рег.№653, дело
№71/28.02.2023г. на Н-с Д.Б., вписан в Служба по вписванията-Варна като акт
№112, том XIV, дело №3106, дв.вх.рег.№5474, вх.рег.№5547/28.02.23г., Б. Р. Р.
е продал на ОБЛИВИОН 888 ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.
П.А., поземлен имот с идентификатор 10135.2508.931, находящ се в *****, с
площ от 2000кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 1985кв.м.,
при граници: 10135.2508.1470, 10135.2508.958, 10135.2508.959,
10135.2508.948, 10135.2508.1058, 10135.2508.752, 10135.2508.1120,
10135.2508.1122, 10135.2508.932, 10135.2508.9541, ведно с построената в него
сграда с ид.№10135.2508.931.1 с площ по скица от 25кв.м., заедно с всички
подобрения и приращения, за сумата от 39632,70лв.
Видно от вписванията по партидата на ответното дружество
ОБЛИВИОН 888 EООД в ТР, дружеството е вписано в регистъра с вписване
20230227095351 по подадено заявление А4 вх.№20230223191206, с управител
и едноличен собственик Т. П. А.. Съгласно приложени по делото решения на
едноличния собственик на капитала от 27.02.23г., последният е приел решение
за закупуване на недв.имот – ПИ с идент.№10135.2508.931, ведно с
разположената в него сграда, от Б. Р., и за внасяне по банковата сметка на
дружеството на допълн.парична вноска в размер на 39680лв с цел закупуване
на посочения имот.
От представени писма до ТР се установява, че за задължения на
длъжник Т.А. са наложени запори по изп.дело №166/14г. на ЧСИ Р.Т. и изп.д.
№950/12г. на ЧСИ Д.Я. върху дружествените й дялове в Ле Блаан ЕООД, ЕИК
*********.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от в.л.Д.Г., се установява, че Б.Р. е бил с изявена
симптоматика на следните заболявания- Аденокарцином на белия дроб,
исхемична болест на сърцето, стенокардия, абсолютна аритмия при
предсърдно мъждене, хипертонична болест 3ст., ковид-19 пневмония с
дихателна недостатъчност. Вещото лице сочи, че лекарствените препарати, за
които е налице информация да са приемани от Б.Р., в съответните лечебни
дози не могат да се разглеждат като средство, повлияващо съзнанието и
нарушаващо нормалните възприятия и поведение на пациента. Сочи, че са
3
налице данни при пациента да са били изявени симптомите на дихателна
недостатъчност отколкото болеви синдром и не се е налагало предписване на
препарати от групите на наркотични аналгетици. Сочи, че няма данни за
продължителен прием на препоръчаните психоактивни медикаменти от
групата на бензодиазепините и антидепресанти. Вещото лице сочи, че
влошеното състояние на Р. на 28.02.23г. се обяснява с наличните му
заболявания, като основният симптом, който е посочен, е дихателна
недостатъчност, обусловена от туморния процес, изключващ от дишането
почти изцяло единия бял дроб, и възпалителния процес Ковид-пневмония.
Сочи, че неадекватното осъществяване на белодробната функция,
едновременно с нарушенията в сърдечната дейност, влошават перфузията на
мозъка, което може да се изрази с признаци на нарушена мозъчна дейност,
като се развива внезапно и бързо прогресира. Вещото лице заключава, че хода
на заболяването в лечебното заведение не е пречка час или два преди това
пациентът да е бил с ясно съзнание и да може да ръководи действията си, но
несъмнено е имал изявени други признаци като задух, трудно придвижване,
изразена бледост на кожата, повишена температура и др. Счита, че при
повишаване на физич.активност, напускайки дома си, тези симптоми са се
задълбочили, за да се отчетат критични стойности на жизнените показатели от
ЦСМП и да се предприеме незабавна хоспитализация, като при този преглед и
в лечебното заведение било отразено запазено съзнание при отчетени
задълбочаващи се нарушения в говора от страна на неврологичния статус.
Дава заключение, че предписаните в медиц.документи от центъра и болница
Анадолу медикаменти са от групата на аналгетиците, антибиотиците,
противотуморни препарати, противовъзпалителни и такива, подпомагащи
функцията на храносмилателната и съдова система. Сочи, че действие върху
централната нервна система има аналгетика Контрамал, предписан на
26.01.23г., който имал обезболяващо действие, а симптоми като замаяност,
сънливост, обърканост, умора са възможни странични ефекти от приема му.
Излага, че аналгетикът Гералгин, също предписан на 26.01.23г., включвал по-
слаб наркотичен аналгетик Кодеин, който имал противокашличен ефект.
По делото е приложено предписание за изолация в домашни
условия от 24.02.23г. на РЗИ-Варна, с което е предписана изолация на Б. Р. за
периода от 23.02.23г. до 01.03.23г., без данни за връчване на същото.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-
оценителна експертиза, изготвено от в.л.К.В., пазарната стойност на
процесния имот към датата на сключване на сделката е 315000лв без ДДС.
Дава заключение, че няма строителни книжа за изграждането на
съществуващата в имота сграда, както и че строежът не отговаря на
строителните правила и норми за жилищна постройка. Вещото лице дава
стойност на необходимите разходи за събаряне на постройките в имота общо в
размер на 3890,80лв. Видно от заключението и заявеното от вещото лице в с.з.
имотът е оценяван при съобразяване на метода на пазарните аналози и
остатъчен метод / метод на предприемача/.
Според заключението на приетата повторна съдебно-оценителна
експертиза, изготвено от в.л.Д.Д., пазарната стойност на процесния имот към
датата на сключване на сделката 28.02.23г. по сравнителен метод с реално
осъществени сделки възлиза на 203850лв без ДДС. Дава заключение, че
необходимите разходи за събаряне и извозване на застрояването възлизат на
5400лв без ДДС. Видно от заключението и заявеното от вещото лице в с.з.
4
имотите са оценени при съобразяване метода на пазарните аналози /
сравнителния метод/ и метода на амортизираната възстановителна стойност /
метод на вещната стойност/.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства чрез
разпита на св.Е.Д.-А., Х.В., Е.Г., Й.Г., В.Р. и Д.Г..
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Ищците са предявили срещу ответника ОБЛИВИОН 888 ЕООД
при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.26,
ал.2, предл.2 ЗЗД, а в евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД, а в евентуалност с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД, а в евентуалност с
правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД. Съгласно съдебната практика / така
Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014г. на ВКС / съдът е длъжен
да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца
порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето
му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на
форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да
разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на
порока: от най-тежкия / поради неспазване на режима на настойничеството и
попечителството/, през по-леките / поради неспособност да се разбират или
ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка/ до
най-лекия - поради крайна нужда.
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД:
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №5/12.12.2016г. по
тълк.д.№5/2014г. на ВКС, всяка нищожност по чл.26 ЗЗД, включително и тази
по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна - не
само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената
сделка да породи правни последици, т.е. - непоправима, неоздравима, без
възможност за саниране. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т.нар."съзнавана липса на съгласие"
(например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване -
на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и
непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен
отново.
В разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се
установява да е налице такъв порок на сделката. Ищците обосновават иска си
с твърдението, че поради влошеното здравословно състояние в деня на
сделката и прием на медикаменти техният наследодател бил в невъзможност
да даде съгласие, да извършва и осъзнава действия на разпореждане със своя
собственост. От разпита на св.Д., чийто показания като непротиворечиви,
ясни и последователни, съдът кредитира, се установява, че Б.Р. и Т.А. се
свързали със свидетелката, за да се подготвят документите, като подготовката
на сделката започнала 2 седмици преди нея. Свидетелката сочи, че Б.Р. е
предоставил на Т.А. пълномощно за снабдяване с документи, като тя
организирала посещението при нотариуса. Свидетелства, че на самата сделка,
на която присъствала, бил прочетен нотар.акт и страните запитани дали
разбират това, което се чете, като Б.Р. и Т.А. отговорили положително. Сочи
5
още, че Б.Р. се придвижвал сам и сам подписал документите, говорел сам и
бил адекватен. Съгласно заключението на в.л.Г. заболяванията на Р. към датата
на сделката не са били пречка той да е бил с ясно съзнание и да може да
ръководи действията си, макар и да е имал изявени други признаци като задух
или трудно придвижване. От експертизата се установи още, че приеманите от
него медикаменти в съответните лечебни дози не повлияват съзнанието и не
нарушават нормалните възприятия и поведение. С оглед на така изложеното
съдът приема, че изразеното от Р. съгласие към момента на сключването на
сделката не е засегнато от порок на волята му, а напротив налице е пълно
съответствие между вътрешното волево решение и неговото външно
проявление. Показанията на св.Г. и св.Г. касателно обърканото състояние на Р.,
преценявани по реда на чл.172 ГПК с оглед евентуалната им заинтересованост
предвид фактическото им съжителство с ищците по делото, не се кредитират
от съда с оглед противоречието им с останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
Извод за липса на съгласие при сключването на договора не може
да се изведе и от факта, установим от показанията на св.Д., че след сделката
при напускане на сградата Р. е паднал на земята. Свидетелката сочи, че Р. е
бил в съзнание и е разговарял с А., която е извикала линейка / за това
свидетелства и приложения по делото фиш от СМП за 28.02.23г./.
Същевременно в с.з. вещото лице дава обяснения, че нарушена мозъчна
дейност / първи признак за каквато е отчетеното от СМП нарушение в говора
и по–късно в леченото заведение/ може да настъпи внезапно и не е
задължително да се развива в по-продължителен период, както и че при
повишена физическа активност /свързана с напускането на дома/ симптомите
на заболяванията са се задълбочили, за да се предприеме хоспитализация. Тези
данни, ценени в тяхната съвкупност, не могат да обосноват извод за липсата
на дадено от Р. съгласие към момента на сключване на процесния договор,
нито, че същият не е осъзнавал извършваните от него действия. Показанията
на св.Р. касателно заявяван пред нея отказ на Р. да продава имота на други хора
също не са достатъчни, за да установяват съществуването на твърдения порок
и то към момента на продажбата.
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД:
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са неписани,
несистематизирани и конкретизирани морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Те съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, като един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Израз на закрилата на правния интерес на договарящите е и
предвидената в закона възможност за възстановяване на предизвиканото от
порочно договаряне или по друг начин икономическо неравновесие в
патримониума на субектите на правото, водещо до едностранно
неоснователно обогатяване.
Преценката за нищожност на договорни клаузи поради
накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай
6
към момента на сключване на договора и при съобразяване на преследваната
от страните цел. Съгласно препращащата норма на чл.288 ТЗ разпоредбата на
чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД намира приложение и при търговските сделки.
Ищецът обосновава предявеното основание по чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД с твърдение, че Т.А. се е възползвала от неравностойното състояние на Р.
и е организирала продажба на имота за цена, равна на данъчната му оценка.
От приетата по делото повторна съдебно-оценителна експертиза,
изготвена от в.л.Д.Д. се установява, че пазарната стойност на процесния имот
към датата на сключване на сделката 28.02.23г. по сравнителен метод с реално
осъществени сделки възлиза на 203850лв без ДДС, като необходимите разходи
за събаряне и извозване на застрояването възлизат на 5400лв без ДДС. Съдът
кредитира именно заключението на повторната експертиза, доколкото същото
се явява обективно, обосновано и пълно, съобразено с особеностите на имота
и с реално осъществени сделки, комбинирани са два метода за оценка / метода
на пазарните аналози и метода на амортизираната възстановителна стойност/,
като по този начин е постигната максимално точна реална пазарна цена.
Заключението на в.л.В. в оспорената му част не се кредитира, доколкото
същото почива изцяло на отправени офертни цени, но не и на реални сделки,
поради което и не може да се приеме, че отразява обективната стойност на
имота.
В своята практика ВКС приема, че не всяка нееквивалентност на
престациите представлява нарушение на добрите нрави и е основание за
нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от
насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева
стойност. При съпоставка на така установената пазарната цена на процесния
имот, към датата на сключване на сделката, с договорената стойност на
насрещната престация – от 39632,70лв, съответна на данъчната оценка, се
установява, че договорената цена е около 5 пъти по – ниска от пазарната
такава. Само по себе си обаче тази парична нееквивалентност не е толкова
съществена, за да се квалифицира като неморална, обосноваваща нищожност
на сделката.
От друга страна преценката дали една сделка е недействителна
поради нарушение на добрите нрави не се ограничава единствено до
сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички
останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен
случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения
между страните. По делото няма спор, че Б.Р. и Т.А. са имали дългогодишни
близки отношения, за които свидетелстват и св.В., и св.Г., чиито показания
съдът кредитира като пълни и непротиворечиви. Както св.В., така и св.Г.,
свидетелстват, че А. организирала дегустации на вино, както и че през
пролетта на 2021г. се провело приятелско събиране, състояло се на лозето на
Р., на което А. споделила желанието си да има място с лозе и дегустационна
зала, а Р. предложил да й продаде процесния имот, като се договорили това да
стане на данъчна оценка. Свидетелите сочат още, че именно св.Г. предложила
да се създаде нова фирма, за да не се бъркат бизнесите, както и адресът на тази
фирма да бъде на самото място, като малко по-късно А. си сменила адресната
регистрация. И двете свидетелки описват, че след като Р. се разболял през
лятото на 2022г. А. организирала лечението му в турска клиника, като през
цялото време пътувала с него, грижела се за него, купувала му лекарства,
подкрепяла го емоционално. Няма спор и че разходите за погребението на Р.
7
били поети от А., за което свидетелстват и приложените договор-поръчка от
01.03.23г. и касов бон. От така събраните доказателства съдът приема, че
между наследодателя на ищците и управителя на отв.дружество е била
постигната договореност за продажбата на процесния имот в период,
предхождащ заболяването на първия, израз на което е и предприетото
действие по смяна на адреса на А.. Доводите на ищцовата страна, че това
действие е предприето с цел избягване на съдебни изпълнители, не могат да се
възприемат, тъй като от една страна доказателствата за наложени запори
касаят задължения за периода 2012-14г., а според св.Г. задълженията на А.
били изчистени, а от друга, св.Р. изрично сочи, че не е виждала залепени
бележки и никой не лепял бележки. Показанията на св.Г. и св.Г. за наличието
на призовки, съдът, отчитайки евентуалната им заинтересованост по смисъла
на чл.172 ГПК, не кредитира, предвид и противоречието им с тези на св.Р..
След като е била постигната договореност за сключване на договора за
продажба между Р. и А., която очевидно е израз на дългогодишното им
приятелство, то предприетите впоследствие съвместни действия по изготвяне
на документите за това и явяването им пред нотариус за изповядване на
сделката не сочат на наличието на неетично поведение при сключването на
договора. Несъстоятелни са доводите на ищците, че Р. е бил в безпомощно
състояние, предвид изложеното по-горе относно показанията на св.Д. и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и че същият имал
задължение да не напуска жилището си, доколкото приложеното по делото
предписание на РЗИ няма данни да е връчено на наследодателя им.
Извършването на атакуваната продажба в съответствие с постигнатите между
уговарящите се предварителни договорки и на цена, съответна на данъчната
оценка, съответства на свободата на договаряне и не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. С оглед на
изложеното съдът приема, че в настоящия случай не се установява нищожност
на сделката поради накърняване на добрите нрави, което обосновава
неоснователност на този иск.
По предявения иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД:
Предвид валидността на процесната продажба на разглеждане
подлежат основанията за унищожаемост, подредени според тежестта на
порока. Доколкото същите са предявени в евентуалност, съдът намира, че е
настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на иска с правно
основание чл.31, ал.1 ЗЗД да бъде унищожен договора поради това, че към
момента на сключването му прехвърлителят не е могъл да разбира и ръководи
действията си.
Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗЗД унищожаеми са
договорите, сключени от дееспособни лица, които при сключването им не са
могли да разбират или да ръководят действията си. Същественото в тази
хипотеза е че по време на сключването на сделката лицето следва да е било в
такова състояние / без значение дали е краткотрайно или продължително/, при
което не е могло да осъзнава значението на правните си действия или да ги
ръководи, т.е. в случая липсва разумно формирана вътрешна воля, насочена
към пораждане на определени правни последици. В същата разпоредба е
предвидено още от мотиви за сигурност в гражданския оборот и ограничаване
на възможността за унищожаване на сделките, че след смъртта на лицето,
чието волеизявление е опорочено / какъвто е и настоящия случай/,
унищожаване може да се иска на такъв договор само ако приживе е поискано
8
поставянето му под запрещение или доказателството за неспособността
произлиза от същия договор, т.е само в тези две хипотези наследниците на
това лице притежават потестативното право да искат унищожаване на
сделката.
В настоящия случай ищците се позовават на втората хипотеза, а
именно че неспособността да разбира или да ръководи действията си
произлиза от договора. Доказателства обаче в подкрепа на тези твърдения не
са събрани. Напротив от показанията на св.Д., както вече бе посочено по-горе,
се установява, че на сделката страните са били запитани дали разбират това,
което се чете, като Б.Р. отговорил положително; придвижвал се сам и сам
подписал документите, говорел сам и бил адекватен. В нотариалния акт също
е отразено, че страните са съгласни с клаузите на договора, като същият
съдържа саморъчно изписване на имената на продавача и неговия подпис, от
начина на изписване на които обаче не може да се изведе извод, че не е
разбирал и не е можел да ръководи действията си. Заключението на съдебно-
медиц.експертиза, от своя страна, установява, че към датата на сделката
заболяванията на Р. не са били пречка той да е бил с ясно съзнание и да може
да ръководи действията си, тъй като приеманите от него медикаменти в
съответните лечебни дози не повлияват съзнанието и не нарушават
нормалните възприятия и поведение. Предвид изложеното предявеният
евентуален иск с пр.основание чл.31, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД:
В евентуалност по делото е предявен и иск с правно основание
чл.33, ал.1 ЗЗД да бъде унищожен процесният договор като сключен поради
крайна нужда.
За да бъде унищожена сделката на това основание следва да са
налице две кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки като
елементи от фактическия му състав. Първата от тях е лицето да се е намирало
по време на сключването й в състояние на крайна нужда, т.е. липса или
недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка – лична и
на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на
изискуеми задължения и др. Това състояние следва да е въздействало върху
волята на страната по сделката, така че да я е мотивирало да я сключи, като е
необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства, ако
лицето имаше достатъчно средства, то не би сключило сделката. Втората
предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за
лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки
случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение
между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна
нужда страна.
По делото липсват твърдения наследодателят на ищците да е бил в
затруднено материално състояние. Напротив от събраните доказателства се
установява, че същият е разполагал с достатъчно средства, за да покрива
лечението и издръжката си. Отделно от това от разпита на свидетелите В. и Г.
става ясно, че решението за продажбата е взето в момент, предхождащ
фактическото сключване на сделката, и то без да са налице данни към него
момент той да се е намирал в състояние на крайна нужда. Липсата на тази
предпоставка-състояние на крайна нужда, която следва да е осъществена
кумулативно, е достатъчна да обоснове неоснователност на предявения
9
евентуален иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД.
При този изход на спора и съобразно релевираното от страна на
ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива по
правилото на чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени. Във връзка с
отговорността за разноски от ищците в с.з. е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. От приложения договор е
видно, че заплатеното от ответника адв.възнаграждение възлиза на 20000лв с
ДДС.
Съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-
438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е
още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно
чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е
императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в
Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата
съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото.
В случая съдът отчита, че делото се отличава с по-висока степен от
обичайната на фактическа и правна сложност, протекло е със събиране на
множество доказателства в о.с.з. С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 2000лв без ДДС, или 2400лв с ДДС по всеки от
исковете, или общо дължимото адв.възнаграждение възлиза на 9600лв.
Предвид това договореното адв.възнаграждение се явява прекомерно и
несъответно на правната и фактическа сложност на делото, поради което и
следва да се намали до размера от 9600лв с ДДС.Ето защо на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски по делото, съобразно
представените доказателства, а именно сумата от 9992,70лв, включваща
адв.възнаграждение /9600лв с ДДС/, разноски за експертизи и преписи
/392,70лв /.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. Р., ЕГН **********, и Ю. Б. Р.,
ЕГН **********, и двете с адрес *****, против ОБЛИВИОН 888 ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски,
ул.Кап.I ранг доц.Цв.Папазов №52, при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, а в евентуалност с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за
продажба на поземлен имот с идентификатор 10135.2508.931, находящ се в
*****, с площ от 2000кв.м. по документ за собственост, а по КК с площ от
1985кв.м., номер по предходен план 2450, при граници: 10135.2508.1470,
10135.2508.958, 10135.2508.959, 10135.2508.948, 10135.2508.1058,
10135.2508.752, 10135.2508.1120, 10135.2508.1122, 10135.2508.932,
10135.2508.9541, ведно с построената в него вилна сграда с ид.
№10135.2508.931.1 с площ от 25кв.м., обективиран в нотариален акт №90, том
I, рег.№653, дело №71/28.02.2023г. на Н-с Д.Б., peг.№12, вписан в Служба по
вписванията-Варна като акт №112, том XIV, дело №3106, дв.вх.рег.№5474,
вх.рег.№5547/28.02.23г., поради липса на съгласие, а в евентуалност поради
накърняване на добрите нрави, а в евентуалност иск с правно основание чл.31,
ал.1 ЗЗД да бъде унищожен същият договор поради това, че към момента на
сключването му прехвърлителят не е могъл да разбира и ръководи действията
си, а в евентуалност иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД да бъде унищожен
същият договор като сключен поради крайна нужда, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Б. Р., ЕГН **********, и Ю. Б. Р., ЕГН **********,
и двете с адрес *****, ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЛИВИОН 888 ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски,
ул.Кап.I ранг доц.Цв.Папазов №52, СУМАТА от 9992,70лв /девет хиляди
деветстотин деветдесет и два лева и 70ст/, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11