№ 19979
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110172264 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на ищеца
************** със седалище и адрес на управление: гр. ***********, ЕИК:
*********, срещу ответника Е. Р. П., ЕГН ********** с адрес: гр.
*************. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД , вр . с чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 881.31 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, във връзка със заведена щета № ************* ведно със
законнта лихва, считано от 05.12.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 27.02.2024 г. в гр. ************, в хода на
извършване на изкопни работи от ответника Е. П., е скъсано газопроводно
отклонение ГО Ф32, което е увредило газопровода и е довело до изтичане на
газ. В резултат от аварията и действията на ответника били нанесени
материални щети върху имуществото на трето по делото лице **********
АД, с което ищецът имал сключена имуществена застраховка с комбинирана
застрахователна полица "Имущество" №*********** за периода от 01.02.2024
до 31.01.2025 г., по силата на която е задължен да покрие разходите за
отстраняване на последствията от възникнало затсрахователно събитие, в т.ч.
и пропуснатите ползи от реализацията на изтеклия газ. Ищецът поддържа, че
аварията е отстранена от ********** АД, което в качеството си на застрахован
е завело претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
**************. Ищецът образувал щета № ************* и изплатил на
19.04.2024 г. сумата от 881.31 лв. на ********** АД. Позовавайки се на
разпоредбата на чл. 410 от КЗ и изплатеното обезщетение, **************
счита, че е встъпило в правата на застрахования срещу лицето, причинило
вредите, с оглед на което оправило извънсъдебна претенция към ответника П.,
подписал констативния протокол. Ищецът твърди, че след отправена покана за
заплащане към ответника за сумата от 881.31 лв., представляваща стойността
на застрахователното обезщетение, последният не заплатил, с оглед на което и
дължимото се търси по съдебен ред. Предвид гореизложеното моли съда да
1
постанови решение , с което да осъди ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение , заедно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 05.12.2024 г. до окончателното
плащане. Претендира и разноски по производството .
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. Р. П. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че има
сключен договор с ************ АД, където заема длъжността „технически
ръководител, строителство“ и в това си качество е присъствал на обекта на ул.
*********** и подписал констативния протокол. Ответникът изтъква, че
работодателят му - ************ АД - като съдружник в ***********“ ДЗЗД,
участвал в изпълнението на договор между ***********“ ДЗЗД и Столична
Община с предмет „Инженеринг – проектиране и строителство на обект:
изграждане на канализационна мрежа на кв. „***********“, р-н „Витоша. Е.
П. твърди, че ************ АД възложило част от работата на подизпълнител,
като сключило договор за извършване на строително-монтажни работи от
10.07.2023 г. с *********** ООД с адрес на управление с. ***************.
Съгласно споразумението *********** ООД се задължило да извършва
различни СМР. Ответникът категорично отрича да е извършвал
самостоятелно изкопни работи на обекта нито с багер, нито по друг начин, с
което да допринесе за скъсване на процесното газопроводно отклонение.
Твърди, че е изпълнявал само функциите си на технически ръководител, без да
осъществява каквито и да е СМР. Поддържа, че вината за причиняване на
щетата е на служители на *********** ООД, изпълнявали задължението по
договора за извършване на СМР. Моли съда да отхвърли иска и претендира да
му бъдат присъдени разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобрази наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и
може да реализира пряк иск срещу деликвента. Възникването на правото на
суброгация предполага реализацията на следния фактически състав: 1) да е
налице действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца по договор за имуществено застраховане; 2) в изпълнение на посочения
договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение; 3) за увредения да е възникнало вземане срещу причинителя на
вредата, който е действал противоправно и виновно. Доказването на тези
правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154 от ГПК.
С приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в
Определение № 30805/ 21.07.2025 г., за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че между ищеца и
посоченото като увредено лице е било налице правоотношение по договор за
имуществена застраховка, че настъпилото скъсване на газопровода,
установено с констативния протокол, подписан от ответника и св. В. К., е
покрит по застраховката риск. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
намира осъществяването им за доказано.
От фактурите, представени като писмени доказателства от ищеца, става
ясно, че последният е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
881.31 лв. в изпълнение на задължението си по слкючения договор за
2
имуществена застраховка- факт, който не се оспорва от ответника.
Не се установи по безспорен начин обаче ответникът да е причинил
описаните в исковата молба вреди. Твърдението на Е. П., че не е извършил
претендираните вреди, се потвърждава и от свидетелските показания.
Разпитаният като свидетел по делото помощник- технически ръководител
(служител на ************) Р. Ангелов заявява пред съда , че с ответника Е.
П. не са присъствали на място в момента на причиняването на вредата, а им е
сигнализирано за същата от служители на подизпълнителя *********** ООД,
вследтсвие на което те отишли на обекта и установили наличието на щета, а
ответникът подписал констативния протокол в качеството си на технически
ръководител. В същия смисъл са и показанията на св. К., който свидетелства за
участието си по отстраняване на вече причинената авария. Дотолкова,
доколкото констативният протокол не закрепя признание на делинквент за
причинени в резултат на виновно поведение вреди, а отразява настъпилата
повреда като факт от обективната действителност, то той не следва да се
приема като волеизявление на ответника, че същият в лично качество отговаря
за нанесените имуществени вреди. Подписаният от ответника протокол няма
доказателствена стойност по отношение на вината за настъпване на
застрахователното събитие, като предвид ангажираните по делото гласни
доказателства вината на ответника за причинения деликт не се установява .
Същата не се установява и от приложените и приети писмени доказателства ,
доколкото същите установяват единствено настъпилата щета и нейната
стойност, както и заплащането на застрахователно обезщетение от
застрахователя на застрахования в посочения в исковата молба размер.
Предвид гореизложеното и при липса на елемент от фактическия
състав – вина за настъпилото събитие , съдът намира, че не е налице
основание за възникване на регресното вземане в полза на ищеца срещу
ответника по делото , поради което предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан .На отхвърляне подлежи и акцесорното
вземане за лихва за забава върху търсената главница.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 700 лева
/адвокатски хонорар/. При този изход на спора ищецът няма право на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **************, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** ЕИК ********* срещу Е. Р. П., ЕГН **********
с адрес: гр. ************ иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
вр. с чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
881.31 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, във
връзка със заведена щета № ************* , ведно със законнта лихва,
считано от 05.12.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА **************, ЕИК ********* да заплати на Е. Р. П., ЕГН
********** с адрес: гр. ************, на основание чл. 78 ал.3 ГПК сумата от
700 лв., представляваща разноски по делото за заплатено от ответника
адвокатско възнаграждение .
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4