Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2020 град Варна
Варненският административен съд
Седми
касационен състав
на
единадесети юни година
две хиляди и двадесета
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Таня Д.
Стоян Колев
секретар Мая
Вълева
прокурор
Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №925 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл.
63,ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба
от „Максимтрейд“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от управителя З.Н.Д.,
срещу Решение № 232/10.02.2020г. по НАХД № 5389/2019 г. на Районен съд–Варна, с което се
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 100055/08.10.2019 г., издадено от Т. В.
И. на длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на „Максимтрейд“ ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 75, т.
1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост –
касационни основания по чл.348, ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Излага твърдения
свързани главно с липсата на доказателства, че именно служители на наказаното
дружество са извършили описаното в НП нарушение. Твърди липса на мотиви, тъй
като не ставало ясно, защо въззивния съд е кредитирал едни свидетелски
показания за сметка на други. Молбата към съда е за отмяна на въззивното
решение, както и на потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касатора редовно призован се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в
нея основания. Представени са доказателства, целящи да докажат, че лицето
заснето в близост до контейнера, макар и служител на дружеството в деня на
нарушението е било в платен годишен отпуск.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява,
не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е
прието, че на 18.09.2019 г. около 06,00 ч. – 06,15 ч. служители на Община
Варна, измежду които и св. Н. Н. К.(старши инспектор в сектор „Екологичен
контрол“ в Община Варна), извършили проверка по чистотата в района на ул. „Тролейна“,
около входа на Затвора – Варна, където имало контейнер (съд за битови
отпадъци). При предварително наблюдение контролните органи установили, че
контейнерът винаги е препълнен и около него се образуват микросметища, основно
от кашони, изхвърлени от обектите наоколо.
Около 07:00 ч. на място дошъл
сметопочистващ автомобил, който обслужил наблюдавания съд, след което св. К.
проверила съда, като установила, че в него няма никакви отпадъци.
Около 07:30 ч. започнало движение
наоколо из обектите и от 07:30ч. до 08:30ч. няколкократно от обект
магазин/склад за цветя и други стоки, които се продават в него, който се намира
на ул.Тролейна №6, стопанисван от „Максимтрейд“ ЕООД, няколко служители
изхвърлили няколкократно отпадъци в този съд, а именно кашони, подложки за
цветя и други. След като последният служител, на който били направени снимки,
изхвърлил отпадъци, проверяващите служители заснели контейнера и отишли в
обекта, където се легитимирали на управителя на „Максимтрейд“ ЕООД.
На същата дата св. Небахат К.
съставила срещу дружеството АУАН за нарушение на чл. 75, т. 1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Варна.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
въззивното дружество е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като
на 08.10.2019 г. заместник – кметът на Община Варна Тодор Иванов приел
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и издал обжалваното
наказателно постановление.
За
да потвърди атакуваното пред него НП, въззивния съд е приел, че нарушението е
извършено и доказано, като не са допуснати твърдените във възивната жалба
нарушения на процесуалния закон свързани с нарушаване правото на защита на
нарушителя.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни съображения относно
липсата на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за
необходимо да преповтаря. Липсват доказателства и за твърдените в касационната
жалба нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение.
Противно на твърденията на касатора, въззивния съд е
изложил подробни и логични мотиви, защо кредитира показанията на св. К. и не
кредитира показанията на свидетелите Ч. и Т. От приложения по делото снимков
материал е видно, че в контейнера са били изхвърлени цели саксии цветя,
пластмасови подложки в които също има подредени саксии с цветя, опаковани в
найлон и кашони. При положение, че в района само наказаното дружество се
занимава с продажба на цветя е обоснован извода, че именно то е генерирало
намерените в контейнера отпадъци. Нещо повече, от разпита на св. Т. е
установено, че именно той е лицето заснето на две от снимките по делото.
Правилно въззивния съд е приел, че Т е изхвърлял кашона, а не го е вадил от
контейнера. Това се потвърждава, както от показанията на св. К., така и от
самите снимки. На първата снимка Т е на няколко крачки от контейнера с кашон в
ръце, а на втората е до самия контейнер, а кашона е в самия контейнер.
Настоящият състав също не давя вяра на обяснението на Т,
че е вземал кашона от контейнера, а не го е изхвърлял. Ако се даде вяра на Т,
трябва да се приеме, че след като е взел кашона от контейнера, той е започнал
да се връща към магазина, на заден ход, продължавайки да гледа контейнера,
което е противна на всякаква житейска логика. Дори и да се приеме, че в деня на
проверката Т е бил в отпуск /макар, че заповед № 53/13.09.2019 г. се различава
съществено от заповед № 2019/45. Дата 18.08.2019 г./, то този факт е
ирелевантен за ангажиране отговорността на дружеството, тъй като отпадъците са
генерирани от неговата дейност и негово е задължението да създаде такава
организация на работа, че да не допуска нарушение на законите в страната. От
друга страна, освен твърденията на св. Ч. и св. Т, че от магазина не се
изхвърля нищо, от страна на наказаното дружество не са представени
доказателства за правомерно поведение – договор с лицензирана фирма на която да
се предават небитовите отпадъци; доказателства за разделно събиране и
изхвърляне на тези отпадъци и т.н.
Предвид горното съдът намира, че не са налице
твърдените в жалбата касационни основания.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
232/10.02.2020г. по НАХД № 5389/2019 г. на Районен съд–Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.