гр. Русе , 20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд X наказателен състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
при секретаря Олга Петрова и в присъствието на
прокурора.................. като разгледа докладваното на съдията АНД №
1277 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.И.Т. ***, против Наказателно постановление № 20- 0453- 000166 от 22.05.2020 г. на Началник РУ Сливо поле ОДМВР Русе, с което за административни нарушения по чл.127 ал.ІІ от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.I от ЗДвП, са наложени административни наказания- глоба в размер на 20 лв.- на основание чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв., както и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец- на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вменените нарушения.
Наказващият орган поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят Т. е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван за нарушения по ЗДвП.
На 18.05.2020 г., около 13.10 часа, управлявайки товарен автомобил МАН ТГА 35.390 ББ с per. № Р 2457 ВР, жалбоподателят се движел по път II-21 км. 24, посока гр. Русе - гр. Силистра. Същият превозвал пясък.По това време, непосредствено зад него по пътя се движел лек автомобил с per. № Р 5203 ВМ, управляван от св.Е.А. ***. Малко преди разклона за с. Голямо Враново, излетяло камъче ударило предното обзорно стъкло на леката кола на А. и го счупило. Афектиран, водачът изпреварил товарния автомобил, като
считал, че пораженията са следствие от товара му, и го принудил да спре.Св.А. позвънил на тел. 112, за да подаде сигнал за произшествие.В същото време той лично видял, че превозваният от камиона товар е ситен пясък. При тези обстоятелства, на мястото на произшествието пристигнал св.Т.Ц.- полицейски служител, който съставил срещу Т. АУАН, сочещ осъществени такива по чл.127 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП- превоз на непокрит товар, който може да бъде разпилян с превозното средство и неспиране за установяване на последици от ПТП.Актът бил подписан с възражения и лично връчен.Жалбоподателят посочил, че е превозвал пясък, за което имал издадена кантарна бележка.Въз основа на акта е издадено обжалваното постановление с наложените административни наказания.Пред съда св.А. твърди, че не може да посочи със сигурност дали произшествието е причинено от Т., като допуска водачът на товарния автомобил да няма вина, а счупването на стъклото да е следствие от излетяло от пътната настилка камъче.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № НП 20- 0453- 000166/18.09.2020 г., експедиционна бележка, обяснения от Е.А. и Т.Т., справка за нарушител, показанията на свидетелите Ц. и А., които следва да бъдат кредитирани изцяло, като напълно кореспондиращи с писмения доказателствен материал.
Правни изводи:
Жалбата е допустима и неоснователна.
Формално в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове.Известно е, че актовете за нарушение, съставени по ЗДвП, се ползват с презумптивна доказателствена сила.От друга страна, съдът намира, че в настоящото производство тя е опровергана.
На жалбоподателя са вменени нарушения по чл.127 ал.ІІ от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Според първият текст, товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създадат опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити. Според нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, водач- участник в ПТП, следва да спре без да създава опасност за движението, за да установи последиците от произшествието.
Според установеното по делото, особено чрез разпита на св.А., който се явява очевидец и фактически пострадал, жалб.Т. не е осъществил действия, с които да изпълнява посочените състави на нарушенията.А. твърди, че лицето спряло при подаден му сигнал.От друга страна, отново този свидетел сочи, че реално не е сигурен дали жалбоподателя е причинил произшествие, като допуска същият да не носи вина за попаднало на стъклото на автомобила камъче, доколкото непосредствено видял, че не превозва такъв товар. При посоченото, съдът намира, че не може да се вмени във вина на жалб.Т.Т. причиняването на ПТП с материални щети при управление на товарния автомобил.
Недоказано е и нарушението по чл.127 ал.ІІ от ЗДвП. Изискването на закона е товарът да бъде покрит, при условие, че има опасност от разпиляване.Такава опасност конкретно не е констатирана, а и няма нито едно доказателство за разпиляване на товара.Именно поради това на соченото като нарушител лице не може да бъде вменено и нарушението, описано в т.1 на АУАН и НП.
С изложените мотиви съдът намира обжалваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20- 0453- 000166 от 22.05.2020 г. на Началник РУ Сливо поле ОДМВР Русе, с което на Т.И.Т. с ЕГН **********,***3, за нарушение по чл.127 ал.ІІ от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.
Районен съдия: