РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 04.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ-ти
състав в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: И. С., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 132 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени искове от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК . с адрес: *** представлявано от изпълнителния директор – Г. Б.
чрез пълномощника си ю.к. З. против „Е.Б.“ ООД с ЕИК . с адрес: *** представлявано от В. Д. Б..
В исковата молба се твърди, че
ответника има качеството потребител на топлинна енергия за стопански нужди по
смисъла на § 1, т.43 от ДР на Закона за енергетиката, за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., СО-район Т., ж.к. „.Г. Д.“, ., вх.Б, офис ., като между
страните не е подписван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки
отправена покана до „Е.Б.“ ООД. Сочи се, че за ответника като потребител на
топлинна енергия за периода от м.10.2013 г. до м.12.2014 г., важат действащото
през процесния период законодателство в областта на енергетиката, като
продажбата на топлинна енергия се осъществява от топлопреносното предприятие
въз основа на писмени договори при общи условия. Излагат се доводи, че общите
условия регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и
дружеството, като права и задължения на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
изпълнение на задълженията и др. Твърди, че за процесния период са били в сила
общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ-./12.07.2002 г. на ДКЕВР, решение № ОУ./06.03.2006 г. на ДКЕВР,
както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-./08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в
сила от датата на решението. Твърди, че ответника като потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, по силата на чл.40, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Твърди,
че за периода от м.10.2013 г. до м.12.2014 г. „Е.Б.“ ООД не е заплащал
дължимите суми за ползваната топлинна енергия в размер на 1028.56 лв. главница
и 100.61 лв. законна лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 01.11.2016
г., като с изтичане на последния ден от срока ответникът е изпаднал в забава за
сумата по фактура. Излага доводи, че ответника не е подавал възражения относно
стойността на начислената му ТЕ, каквато възможност е имал. Поради това счита,
че ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и
дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на
обедняването.
Сочи, че въз основа на чл.139 от
ЗЕ, разпределението на топлинна енергия от потребителите се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ, като съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите
за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т. Со. .“ ООД по прогнозни
месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата – „П.С.9.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № ./28.05.2004 г. за
топлоснабдяването. Твърди, че процесните суми били предмет на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по гр.д. №./2016 г. на РдРС.
Искането към съда е да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на „Е.Б.“ ООД да заплати
на ищцовото дружество сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на
1129.17 лв., от които главница в размер на 1028.56 лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2013 г. – м.12.2014
г.; 100.61 лв. – законна лихва за забава от 30.11.2013 г. до 01.11.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите,
както и да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба е направено
искане на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач на страната на
ищеца, да бъде привлечена фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия на процесния имот – „П.С.9.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***.
В срока за отговор, ответника „Е.Б.“ ООД е депозирало отговор на исковата молба, с който е
оспорила предявения иск. Ответното дружество е изразило становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че в исковата молба
неправилно е посочено, че иска е предявен по чл.415 от ГПК, тъй като от
изложеното в исковата молба е видно, че предявения иск е по чл.422 от ГПК.
Излага доводи, че е налице несъответствие между изложените обстоятелства в
исковата молба, тъй като в обстоятелствената част е поискано да се признае за
установено „неоснователното обогатяване по отношение на „Е.Б.“ ООД…., като
същия върне на „Т.С.“ ЕАД, онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването“, като се претендира и законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което счита за
неясно какъв иск е предявен и дали установителния иск по чл.422 от ГПК е
предявен, като главен, а този за неоснователно обогатяване, като евентуален.
Твърди, че е неясна позицията на ищеца относно основанието на иска, тъй като от
една страна се твърди, че не е подписван договор за покупко-продажба на
топлинна енергия, а от друга, че ответникът се явява потребител, в качеството
си на купувач на ТЕ, както и че същият е обвързан от общи условия, без да е
сключвал договор с ищеца. Излагат се доводи, че ищеца не сочи конкретни
обстоятелства които ще доказва с направените от него доказателствени искания,
които счита за бланкетни.
Изложени са и доводи по
допустимостта на иска, като е заявено, че иска е предявен срещу нелегитимиран
ответник. Изразява се становище, че иска следва да бъде предявен против лице,
потребител на топлинна енергия, което е задължено да заплаща предоставени от
ищеца услуги. Твърди се, че „Е.Б.“ ООД няма качеството на потребител на
топлинна енергия, като е недоказан и правният интерес от предявяване на иска,
поради това, че от една страна е предявен иск за неоснователно обогатяване, а
от друга – установителен иск по чл.422 от ГПК. Счита, че не може да се направи
извод за допустимост на претенцията, тъй като за допустимостта на
производството съдът прави проверка въз основа на твърденията на ищеца, които
счита за неясни и противоречиви.
По отношение основателността на
иска в отговора е заявено становище, за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен, тъй като реална доставка на твърдяното от ищеца количество
топлинна енергия не е извършвана от ищцовото дружество, като ответникът не се
явява потребител на ТЕ и липсва основание същият да дължи такса за извършване
на дялово разпределение, поради което и не може да се приеме, че дължи или се е
обогатил със стойността и. Излага доводи и за неоснователност на акцесорните
претенции – за мораторно обезщетение върху цената на топлинна енергия и таксата
за дялово разпределение, поради което твърди, че исковете следва да се
отхвърлят. Прави възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност по чл.111,
б.“в“ от ЗЗД по отношение процесните суми.
С отговора са
оспорени представените към исковата молба писмени доказателства, като се
твърди, че ищецът не сочи конкретните обстоятелства, които ще доказва. Излагат
се доводи за неоснователност на направените от ищеца доказателствени искания за
допускане изслушването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Счита, че вещите лица ще правят проверка на документацията в ищцовото дружество
по отношение на обстоятелства и данни, за които са наведени твърдения и сочат
доказателства, приложени по делото, като е излишно да се прави такава проверка,
ангажирайки се специалисти вещи лица, и няма да бъдат посочени нови
обстоятелства.
С определение от 16.05.2017 г.
съдът е конституирал „П.С.“ ООД в качеството му на трето лице – помагач на
страната на ищеца.
В съдебно заседание ищецът „Т. –
С.“ ЕАД, редовно призован, представител не изпраща.
В съдебно заседание ответникът „Е.Б.“
ООД се представлява от адвокат А. Й. от САК, която оспорва предявените искове.
Третото лице – помагач – „П.С.9.“
ООД, не изпраща представител в съдебно заседание.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
На 25.11.2016 г. ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на
доставчик на топлинна енергия е подало до Софийски районен съд заявление с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника „Е.Б.“
ООД за дължими суми, в размер на 1028.56 лева,
представляваща главница за ползвана от ответника топлоенергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
общ. Т., ж.к. „Г. ..“, бл. . вх.., офис .(преустроен от офис
1) за периода от м. 10.2013 г. до м.12.2014 г., сумата в размер на 100.61 лева, представляваща лихва за периода от
30.11.2013 г. до 01.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
Въз основа на заявлението било образувано ч. гр.
д. № ./2016 г. на СРС, препратено по
компетентност на РдРС. След изпращането му по компетентност, в РдРС е образувано ч.гр.д. № ./2016
г., по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ./27.12.2016 г. против
длъжника и настоящ ответник.
Препис
от заповедта е връчен на служител при ответника на 10.01.2017 г., видно от
съобщението приложено по ч.гр.д. № ./2016 г. на РдРС.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 18.01.2017 г. от “Е.Б.” ООД е входирано
възражение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок от съобщаването
заявителят „Т.С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.
От приложения по
делото учредителен акт на „Е.Б.“
ООД, се установява, че процесният имот е включен като апортна
вноска в капитала на дружеството, който имот е отчужден от дружеството с нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № ., том . рег. №., дело
№ ./2015 г. по описа на нотариус А. Чакъров, с
район на действие РС – С., от който е видно, че на
18.03.2015
г. „Е.Б.“ ООД е продал на „В.И.И Ф.“ ООД недвижими имоти,
находящи се в гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., с входове „А“ и „Б“, жилищна сграда „А.“, между които е и процесния имот.
По делото са представени,
приети и неоспорени
от страните: идентификация на топлоснабдяван имот; акт за разпределяне на кубатурата
в жилищна сграда; списък на потребителите на топлинна енергия на адрес: ж.к. “Г.
Д.”, бл.., вх.. и . опис на преизчислени суми за топлинна енергия; извлечение
за дължими суми на абонатен № .към 01.11.2016 г.; опис на издадени фактури за
абонатен номер № 428827; заявление от етажна собственост на адрес: гр. С., ж.к.
“Г. Д.” № ., вх.. и .; протокол № . от
29.02.2012 г. от общо събрание на
собствениците в сграда – етажна собственост на адрес: гр. С., ж.к. “Г.Д.” № .,
вх.. и . с приложен списък към протокол № 1 от 28.02.2012 г.; договор № ./01.06.2011
г. за доставка и монтаж на уреди и извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с общите условия на договорите между “Т.С.”
ЕАД и търговец по смисъла на ЗЕ; протокол от 30.05.2011 г. от общо събрание на
собствениците на имоти от жилищна сграда , находяща се в гр. С., ж.к. “Г. Д.”,
бл.., с приложен към него разписен лист на собствениците, присъствали на Общо събрание
на жилищна резиденция Анастасия; Общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от “Т. С.” АД на потребители в гр. С.; договор У-№ . от
07.06.2011 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, по чл.139а, ал.2 от Закона за енергетиката; договор У-№.
от 14.03.2012 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл.139а, ал.2 от Закона за енергетиката
и писмо от „Т.С.“ ЕАД до „Е.Б.“ ООД, съдържащо в себе си
покана до ответното дружество за сключване на договор във връзка с продажба на топлинна енергия за небитови нужди, което
не е получено от ответната страна.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява,
че отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са
нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване, като разликата в
показанията на общия топломер и приспаднатите технологични разходи определят
нетната топлоенергия, която е разпределяна ежемесечно от фирма за дялово разпределение между потребителите в сградата – етажна
собственост. Вещото лице сочи, че начислените суми
за разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. София. Общият топломер в сградата е
освидетелстван по съответния ред през 2012 г. и 2014 г. и това е документирано
със свидетелства за метрологична проверка. Вещото лице е посочило, че в имота
на ответника има монтирани, свързани към сградната инсталация и работещи
отоплителни тела, като след осигурен достъп до индивидуалния топломер, служител
на фирмата за дялово разпределение е отчел следните показания: 10 092.00 Kwh на 29.05.2014 г. и 15239.00 Kwh на 25.05.2015 г., което е
потвърдено с подпис на представител на имота на ответника. По същия начин е бил
отчетен и водомерът за топла вода, с показания на същия, съответно – 12 куб. м.
на 29.05.2014 г. и 19 куб. м. на 25.05.2015 г. Вещото лице е изчислило, че
задължението на ответника за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
процесния период е в размер на 989.52 лева, като в претендираната от ищцовото
дружество главница в общ размер на 1028.56 лева е включена и сумата от 39.04
лева, дължима за месец август 2015 г., т. е. извън процесния период.
По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се
установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо, и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия период, като дължимите суми за периода
м.10.2013 г. до м.12.2014 г. е в размер на 989.52 лева, а законната лихва за забава за периода от 30.11.2013
г. до 01.11.2016 г.
е в размер на 95.13 лева.
От третото лице
помагач “П.С.” ООД е представен и приет договор между ищцовото дружество и
третото лице помагач от 01.11.2011 г., съгласно който “П.С.” ООД прехвърля на “Т.С.”
ЕАД правата и задълженията по договори за дялово разпределение на топлинна
енергия със сгради етажна собственост и “Т.С.” ЕАД (топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода чрез разпределители на топлинни разходи),
подробно описани в Приложение № . към договора, но самото приложение № . не е
представено по делото. По силата на посочения договор, ищцовото дружество е
приело да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на
абонатите в СЕС, обслужвани от “П.С.” ООД, след регистриране по реда на чл.139а
от Закона за енергетиката за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление, съгласно системата на разходите за ТЕ.
По делото е
представен и приет договор за наем на недвижим имот от 01.10.2012 г., съгласно
който “Е.Б.” ООД, в качеството му наемодател отдава на “А.п.” ООД, в качеството
му на наемател, за временно и възмездно ползване, считано от 01.10.2012 г.,
процесния имот за срок от 2 години.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. №./2016 г. на
РдРС, както и от приетите по делото съдебно – техническа и съдебно –
икономическа експертизи.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Съдът е
сезиран от надлежно легитимирана страна. Налице е правен интерес от
предявяването на иска – за исковите суми по реда на чл. 410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника, като последният е
възразил срещу нея в предвидения от закона срок.
Разгледан
по същество искът е частично основателен по следните съображения:
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия през процесния период, се регулират със Закона за енергетиката. Според
нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
В
конкретния случай, ответникът е юридическо лице - дружество с ограничена
отговорност. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за небитови нужди. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 1,
ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
действащи към процесния период. Между страните не се спори, че договор между
тях не е сключен. Независимо от това, подаването на молба за откриване на
партида не поражда облигационно правоотношение и не може да замести писмения
договор, с оглед на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия
въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59
от ЗЗД (в този смисъл са решение № . от 28.04.2017 г. по в. гр. д. №./2016 г.
по описа на СГС, както и решение № .от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № ./2016 г.
по описа на СГС).
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване
на последния с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото
страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственик на
имота ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество,
без да я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание
за това.
Елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване включват обогатяване на получателя,
обедняване на другата страна и това да е без правно основание, т. е.
разместването на блага е настъпило без основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая
липсата на договор е липса на основание за получаването на топлинна енергия.
Като не я е заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
От представения по делото
учредителен акт на „Е.Б.“ ООД, както и от служебна справка на съда в Търговския
регистър се установява, че процесният имот е бил предмет на непарична вноска в
капитала на дружеството, вписана в Търговския регистър през 2012 г. Дружеството
придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването
му - т. е. когато бъде вписано в Търговския регистър по аргумент от чл. 73, ал.
4 ТЗ, в случай че непаричната вноска се извършва към момента на учредяване на
дружеството, респ. от вписване в Търговския регистър на увеличението на
капитала с непарична вноска, когато последната се извършва след учредяване на
дружеството, както в случая. Вписването в Търговския регистър има конститутивен
ефект, поради което съдът намира, че по делото се установява, че ответното дружество
е собственик на процесния имот.
От заключението по
допуснатата съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло, като обективно и компетентно дадено, се установява,
че процесният имот е топлофициран, а
размерът на задължението на ответника за процесния период за ползвана топлинна
енергия възлиза на 989.52 лева. Вещото лице изрично посочва, че
отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са
нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване, като разликата в
показанията на общия топломер и приспаднатите технологични разходи определят
нетната топлоенергия, която е разпределяна ежемесечно от фирма за дялово разпределение между потребителите в сградата – етажна
собственост, а също, че начислените суми за разпределената топлоенергия са в
съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията
за потребителите в гр. София. От заключението се установява, че общият топломер
в сградата е освидетелстван по съответния ред през 2012 г. и 2014 г.
От заключението по
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло, като обективно и компетентно дадено, се установява,
че за процесния период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия
за имота, находящ се в гр. С., общ. Т., ж.к. „Г.Д.“, бл. . вх.. офис . (преустроен от офис 1), е както следва: главница в размер на 989.52 лева и лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.11.2013 г. до 01.11.2016 г. в размер на 95.13 лева.
Предвид заключението по
допуснатите експертизи съдът приема за доказано по делото, че ответникът дължи
сумата от 989.52 лева – главница за периода м.10.2013 г. до
м.12.2014 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 95.13 лева, начислена за периода от 30.11.2013 г. до 01.11.2016 г.
Предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 989.52 лева до пълния предявен размер от 1028.56 лева като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че се
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и
плащане.
Що се отнася до
представения по делото договор за наем, съдът намира, че в случая същия не би
могъл да обоснове отговорност на наемателя по него – “А. п.” ООД, тъй като от
една страна макар договора да е подписан между ответника наемателя за срок от 2
години, то по делото липсват доказателства, същия да е предоставен на ищцовото
дружество, поради което и не би могъл да стане известен на “Т.С.” ЕАД. За тях
за първи път този договор е станал известен в хода на настоящето дело, предвид,
че по делото не се сочат доказателства в обратна насока. От друга страна
договора за наем, не би могъл
да придаде на наемателя качеството “ползвател” по смисъла на ЗС. С отговора на
исковата молба, ответника
е оспорил обстоятелството, че
същия е ползвател на топлинна енергия, тъй като няма сключен договор с ищцовото дружество, но съгласно Закона за енергетиката,
потребител на топлинна енергия е собственика на имота или ползвателя на същия.
Когато двете лица са различни, то дружеството може да насочи претенцията си към
който и да е от двамата. В случай, че собственика на имота бъде осъден да заплати
претендирата сума, той има право да търси тази сума от ползвателя на имота, респ. наемателя, който дължи на наемодателя съответния
разход. Този извод
следва и от разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД, съгласно която наемателят е
длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на ЗС, съгласно които всеки
понася направените от него текущи разходи. Това,
че иска е насочен към собственика на имота, а не към ползвателя, не е основание
да се отхвърли иска. В този смисъл е решение № . от 16.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 394
по описа на ПОС за 2014 г. С оглед горното искът като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
По възражението на ответника за погасени по давност суми по отношение дължимостта на процесното вземане:
В отговора на
исковата молба ответникът се е позовал на изтекла 3-годишна погасителна давност
по отношение на вземанията за главница и лихва, поради което съдът дължи
произнасяне по така релевираното възражение.
Предвид
обстоятелството, че вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и
на основание чл. 110 ЗЗД, същото се погасява с изтичането на 5-годишна давност,
която започва да тече от деня на получаване на престацията. В този смисъл са
задължителните разяснения, дадени с ППВС №./28.05.1979 г., т. 7. Предвид
обстоятелството, че процесните вземания са за доставена за периода м.10.2013 г. до м.12.2014 г. топлинна енергия, а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на
25.11.2016 г., от когато се счита и предявен искът за съществуване на
вземането, съгласно чл.422, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че претендираните от
ищеца вземания не са погасени по давност.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № ./2013 г. на ОСГТК на ВКС с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и
в исковото производство.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от
исковете.
Съдът констатира,
че към момента на постановяване на решението по настоящото дело в сила е била
изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. ./24.01.2017 г.), според
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение
спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими
на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на
заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното,
съдът като съобрази, че от една страна делото е с малък материален интерес, а
от друга - извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се
състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба по
множество еднотипни заповедни и искови производства, както и че настоящото дело
не се отличава с фактическа и/или правна сложност, съобразявайки и
обстоятелството, че упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в нито едно от
проведените открити съдебни заседания, намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
150.00 лева, от които: 50.00 лева - за заповедното производство и 100.00 лева -
за исковото производство, като съобразно уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество общо сума в размер на 144.08
лева. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство, както и депозит за вещи лица в общ размер на – 384.23 лева,
изчислени съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска присъждане на разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. По делото е представено пълномощно на
адвокат А. Й. за процесуално представителство на ответника в производството,
както и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Съгласно ТР № /2012
г. на ОСГТК, т. 1, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начинът на плащане и ако е по банков път да се представи доказателство за това,
а ако е в брой, то този начин на плащане също трябва изрично да е посочен в
договора и тогава вписването за направеното плащане в брой е достатъчно и има
характер на разписка. В случая не е посочен нито единият от двата начина на
плащане на сумата, посочена в списъка по чл. 80 ГПК, и не се представят
допълнителни доказателства за плащане по банков път. Следователно плащането на
договореното адвокатско възнаграждение не е доказано и не следва да се
присъждат разноски на ответника за адвокат.
В допълнение следва
да се посочи, че представеният списък на разноски по чл. 80 ГПК не е
доказателство за направените разноски. Той само обобщава сумарно направените по
делото разноски (в този смисъл определение № . от 23.03.2011 г. на ВКС по ч.
гр. д. № ./2011 г., ГК, I г. о.).
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
Приема за установено, че „Е.Б.“ ООД с
ЕИК ********* с адрес: *** представлявано от В.Д. Б.
дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК . с адрес: *** представлявано от изпълнителния
директор – Георги Беловски от сумата от 989.52 (деветстотин осемдесет и
девет лева и петдесет и две стотинки) лева, представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. С., общ. Т., ж.к. „Г. Д.“, бл. ., вх.., офис . (преустроен от офис1), за
периода от м.10.2013 г. до м.12.2014 г., както и сумата от 95.13 (деветдесет
и пет лева и тринадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за
забава на месечните плащания за периода от 30.11.2013 г. до 01.11.2016 г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2016 г. до окончателното ù
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата претендирана като главница за
периода от м.10.2013 г. до м.12.2014 г. за разликата между сумата от 989.53
лева (деветстотин осемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки) до пълния
предявен размер от 1028.56 лева (хиляда двадесет и осем лева и петдесет и шест
стотинки) като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ООД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т. –
С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 528.31
(петстотин двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки) лева – направени
разноски в заповедното и настоящето дело.
Решението
е постановено при участието на „П.С.9.“ ООД
– трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/