№ 606
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000562 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №566/17.04.2025 г. по т. д. № 914/2024 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдено на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД
вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, да заплати
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, сума в размер на 81
860,51 лева, представляваща 20% от платеното от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД на С. С. Д. и С. Л. Д. застрахователно обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., при
което е починал Л. М. Д., причинено от водач на лек автомобил „Мерцедес“, с
рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
30.04.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата
над присъдения размер от 81 860,51 лева до предявения размер от 143 458,59
лева, като неоснователен, също е осъдено на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ЗД
„Евроинс“ АД да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сума в размер
на 14 930,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на
присъдената главница за периода от 19.11.2022 г. до 29.04.2024 г., като е
отхвърлен иска за разликата над присъдения размер от 14 930,21 лева до
предявения размер от 26 219,70 лева, като неоснователен.
Посоченото решение е обжалвано и от двете страни в
първоинстанционното производство.
С въззивна жалба на ищеца пред първата инстанция - „ДЗИ – Общо
1
застраховане“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, решението
се обжалва съответно в неизгодните за него отхвърлителни части. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваните части
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при допуснато съществено
процесуално нарушение. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че приносът, който има застрахования при ответното дружество
водач, се изразява като съотношение само на 20 %. Поддържа се, че в хода на
първоинстанционното производство ищцовото дружество е доказало при
условията на пълно и главно доказване, че този принос е размер на 1/3 част.
Заявява се в тази насока, че необосновано първата инстанция е пренебрегнала
свидетелските показания на М. Д. М. - очевидец, относно видимостта към
спрелия на пътното платно трактор и възможността на водача, застрахован в
ДЗИ да предотврати произшествието. Изтъква се, че първопричина за
настъпването на цялата поредица от действия, довели до катастрофата, е
именно спирането на неосветен и необозначен трактор върху пътното платно -
едно противоправно действие, предприето от неговия водач, което е довело до
последващите необратими фатални последици. Поддържа се, че неправилно и
без мотиви е отхвърлена от първата инстанция претенцията за частта от
сумата в размер на 21 073.21 лв., представляваща изплатени разноски за такси
и адвокатско възнаграждение от общатата сума, която следва да бъде
разпределена между двете застрахователни дружества. В подкрепа на това
становище се сочи разпоредбата на чл. 429, ал. 5 КЗ. Моли се решението да
бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат изцяло
уважени. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред
двете съдебни инстанции.
С въззивна жалба на ответника пред първата инстанция - „Евроинс“
АД, действащ чрез процесуалния си представител, решението се обжалва
съответно в неизгодните за него уважителни части. Във въззивната жалба се
излагат подробни съображения, че в обжалваните части решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за доказано съпричиняване от страна на застрахования
при ответното дружество водач. Поддържа се, че в хода на
първоинстанционното производство ищцовото дружество не е доказало при
условията на пълно и главно доказване наличие на такова съпричиняване,
което предполага водачът на трактора да е осъществил конкретно нарушение
на правилата за движение по пътищата. Изтъква се, че вина за настъпване на
процесното ПТП има само и единствено водачът на водача на л. а. Мерцедес,
което се установява от постановена и влязла в сила присъда по н.о.х.д. №
79/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Посочва се, че неправилно
първата инстанция е присъдила в полза на ищеца законна лихва, тъй като
съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ релевантният момент, обуславящ
приложението на чл. 429, ал. 3 , т. 2 КЗ е този на уведомяването на
2
застрахователя, а по делото липсват доказателства кога и по какъв начин
„Евроинс“ АД е уведомено за настъпилото застрахователно събитие. Моли се
решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да
бъдат изцяло отхвърлени. Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски.
В установения от закона срок, ищеца в първоинстанционното
производство - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба на „Евроинс“ АД.
В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните от
ответника части. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за
осъждането на ЗД „Евроинс“ АД да му заплати сумата от сумата 143 458,59
лева – главница, представляваща 1/3 от платеното от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД на С. С. Д. и С. Л. Д. застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
07.03.2016 г., при което е починал Л. М. Д., причинено от водач на лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № ********, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 30.04.2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 26 219,70 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от
19.11.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, а и то събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
3
сключена между ЗД „Евроинс“ АД и собственика на колесен трактор
CUBOTA, с рег. № ******** към датата на ПТП-то 07.03.2016 г., както и че
ищецът е извършил плащане на пострадалите лица след приключилото
съдебно производство в размерите така, както са уточнени с исковата молба, а
именно сумата 430 375,77 лева, която включва сума за главница и лихва за
забава в общ размер на 409 302,57 лева и 21 073,21 лева за разноски за такси и
адвокатско възнаграждение по предявените от С. С. Д. и С. Л. Д. срещу „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД иска за заплащане на застрахователно
обезщетение.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 79/2017 г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора e признат подсъдимият Н. С. Х. за виновен, в това, че на
07.03.2016 г. на път II – 66 между с. Богомилово и с. Ракитница, община Стара
Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № ******** в посока изток нарушил правилата за движение,
визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 2,
изр. второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – но не
сторил това и не намалил своевременно скоростта; чл. 25, ал. 2, изр. първо от
ЗДвП – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея“, но не е пропуснал движещия се в
посока изток-запад лек автомобил марка „ВАЗ 2019“ с рег. № ******** с
водач Л. М. Д. и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице – на Л.
М. Д. и многостепенна средна телесна повреда на едно лице – на А. С. Б.,
поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, пр. II, б. „б“, пр. I вр. с
чл. 343, ал. 1 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. III във вр. с чл. 58а, ал. 1, и чл. 54 НК е
осъден на три години лишаване от свобода, като го признава за невинен и го
оправдава по обвинението, че е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
С влязло в сила решение, постановено на 08.07.2020 г. по в. гр. д. №
3861/2019 г. на Софийски апелативен съд, е отменено решение от 08.04.2019 г.
по гр. д. № 15796/2017 г. на СГС, I ГО, 10 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от С. С. Д. против „ДЗИ – Общо застраховане“ АД иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 130 000 лева до 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 07.03.2016 г., както и в частта, с която ищците С.
С. Д. и С. Л. Д. са осъдени да заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
разноски над сумата от 90 лева, вместо което осъдил „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на С. С. Д.
допълнително сумата от 20 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата; в полза на адв. П. С. допълнително
възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 476,50
лева и за въззивното производство в размер на 2 212 лева, а в полза на САС д.
т. в размер на 120 лева. САС е потвърдил решението в останалата обжалвана
4
част, в която СГС е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на С. С. Д. и С. Л. Д. по 130 000 лева на всеки,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Л. М. Д. при произшествие на 07.03.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 07.03.2016 г., както и в частта, в която СГС е отхвърлил иска.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
авто-техническата експертиза, която въззивният съд кредитира като
компетентно и обективно изготвена, се установява, че на 07.03.2016 г. около
18:55 часа лек автомобил „Мерцедес С500 4 Матик“ се движи по път II – 66 с
посока от с. Богомилово към с. Ракитница и при км. 73 водачът навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил „ВАЗ 2109“, с рег. № ********. В представените по делото
доказателства няма данни зад намиращия се на пътното платно трактор да са
били поставени означения, указващи наличие на превозно средство. Тракторът
се е намирал в дясната част на дясната пътна лента, считано по посоката на
движението на лек автомобил „Мерцедес“. В протокола за оглед е отразена
широчината на пътното платно на мястото на настъпване на произшествието –
7,30 метра, разделено на две ленти, по една във всяка посока, всяко от които с
широчина 3,65 метра. Тракторът е с широчина 1,5 метра, като за разминаване
на превозните средства остават 5,8 метра. В оставащата широчина на пътното
платно /5,8 метра/ е имало хипотетична възможност за разминаване на двете
превозни средства – „Мерцедес“ и „ВАЗ“, тъй като тяхната обща широчина е
3,4 метра. При изслушването си в проведеното о. с. з. експертът уточнява, че
реално разминаване не е могло да бъде извършено, тъй като лекия автомобил
„ВАЗ 2109“ е нямало причина и не се е движил в най-лявата част на пътното
платно. Процесното ПТП е настъпило на прав участък от пътя, в тъмната част
от денонощието, при условията на суха настилка, съставена от износен
едрозърнест асфалт. В дясната част на пътното платно се е намирал спрял
трактор, който е ограничавал частично взаимната видимост между водачите на
двете превозни средства „Мерцедес“ и „ВАЗ“. Съгласно представените по
делото доказателства /мотиви към присъда/, тракторът е бил в спряло
състояние, в дясната част на пътното платно, без включени светлини.
Непосредствено преди настъпване на удара, тракторът не е бил обозначен със
светлини. Наличието на трактор в лентата за движение на лек автомобил
„Мерцедес“ е ограничавал частично взаимната видимост на водачите на двете
превозни средства, между които е настъпило съприкосновението. Водачът на
трактора е имал възможност да включи аварийни светлини или да обозначи
наличието на превозно средство на пътното платно, като няма как да се
определи дали това би предотвратило настъпването на произшествието.
Наличието на сигнализация или поставянето на светлоотразителен
триъгълник би дало възможност на водача на лек автомобил „Мерцедес“ да
забележи от по-голямо разстояние наличието на превозното средство на
пътното платно. Лек автомобил „Мерцедес“ се е движил със скорост от
порядъка на 80 км/ч, като водачът е имал възможност да забележи трактора на
5
около 70 метра преди него. От направените изчисления може да се определи,
че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако е задействал спирачната уредба от
момента, в който за пръв път се е открила видимост към намиращия се
отдясно трактор. Тогава осветената зона на фаровете му е била 75-80 метра, а
опасната му зона 74,29 метра. От сравнението на опасната зона на лек
автомобил „ВАЗ“ и отстоянието му от мястото на удара, може да се направи
извод, че водачът на лек автомобил „ВАЗ“ не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на произшествието.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите П. В. Л.
и М. Д. М..
От свидетелските показания на П. В. Л. се установява, че притежава
процесният трактор е бил някъде, на следващия ден, след случило се ПТП е
бил разпитван от полицаи от Стара Загора, които огледали и снимали
трактора. В деня на инцидента баща му е управлявал трактора, който се е
прибирал се от пръскане. От него знае, че е бил спрял, тъй като е видял силни
светлини отдалече зад него. Не е имало повреда на трактора. За процесния
случай не знае дали са били пуснати аварийни светлини при спирането на
трактора.
От свидетелските показания на М. Д. М. се установява, че е бил
свидетел на ПТП на 07.03.2016 г. Карал зад Мерцедеса и в далечината видял,
че нещо става. След това спрял и видял, че има катастрофа. Имало трактор в
дясната лента, който бил без светлини. ПТП-то станало на 100 м. пред него.
Имало пръскачка зад трактора и тя била без светлини. Тракторът постоял и
след това си заминал през нивите. Тракторът бил с мъждукащи светлини,
които видял чак след като спрял. Тракторът бил спрял по време на инцидента,
горе-долу на средата на платното, леко вдясно.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите в
обсъдените части, тъй като преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия на свидетеля М. Д. М. са
непосредствени.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира, че всички предпоставки за уважаването на
предявените искове на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД вр. с чл. 127,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са установени по делото, поради
което същите се явяват основателни и доказани по размер.
Поради настъпилото застрахователно събитие застрахователят „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД е изпълнил задължението си да заплати на С. С. Д. и
С. Л. Д. застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., при което е починал Л.
6
М. Д., причинено от водач на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ********.
Съгласно установената практика на ВКС (например решение от 30.03.2016 г.
по гр. д. № 3441/2015 г. на IV г. о.), която настоящия съдебен състав споделя, в
производството по иска за обезщетение за причинените вреди, съдът не е
длъжен да изследва съотношението между съпричинителите на вредата, които
на основание чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД
кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от
солидарните длъжници. В приключилото производство по гр. д. № 15796/2017
г. по описа на СГС ЗД „Евроинс“ АД е участвало като трето лице помагач.
Видно от мотивите към решение, постановено на 08.07.2020 г. по в. гр. д. №
3861/2019 г. на Софийски апелативен съд, и към решение от 08.04.2019 г. по
гр. д. № 15796/2017 г. по описа на СГС, в производството на основание чл. 432
КЗ не е обсъждано дали е налице поведение на друг водач, застрахован при
третото лице помагач, допринесло също за настъпването на процесното ПТП.
Този въпрос е предмет на процесните искови претенции, като спорно между
страните в настоящото производство е налице ли е съпричиняване и от втори
делинквент – водачът на колесен трактор CUBOTA, с рег. № ********,
застрахован при ЗД „Евроинс“ АД, както и ако е налице такова каква е
неговата степен.
В разглеждания случай механизмът на възникване на процесното ПТП
се установява от приетата в първоинстанционното производство съдебно-
автотехническа експертиза и от свидетелските показания на свидетеля-
очевидец М. Д. М.. От установения механизъм може да се заключи, че принос
за настъпване на пътното произшествие има и поведението на водача на
колесен трактор CUBOTA, с рег. №********. По категоричен начин е
доказано, че водачът на трактора без основателна причина е бил спял на
пътното платно в нарушение на чл. 94, ал. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Става
ясно, не е имало обективна причина, като например техническа повреда,
тракторът да бъде спрян за престой на пътното платно в тъмната част на
денонощието. Нещо повече по време на престоя му не са били пуснати
аварийни светлини. Наличието на трактор в лентата за движение на лекия
автомобил „Мерцедес“ в тъмната част на денонощието е ограничавало
частично взаимната видимост между водачите на двете превозни средства
„Мерцедес“ и „ВАЗ“, между който е настъпил сблъсък. Отчитайки всички тези
конкретно установени обстоятелства по делото въззивният съд приема, че
приносът от неправомерното поведение (спирането за престой на пътното
платно в тъмната част на денонощието без основателна причина) на водача на
колесен трактор CUBOTA за настъпване вредоносния резултат в размер на 1/3
част. Макар превес в приноса за настъпване на процесното ПТП да има
водачът на лекия автомобил „Мерцедес“, за когото има и влязла в сила
присъда, нарушението на чл. 94, ал. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП от страна на
водача на трактора в случая не е маловажно е допринесло за настъпването на
пътния инцидент в съотношение 1/3 към 2/3 част. Ако колесеният трактор
CUBOTA не беше спрял за престой на пътното платно в тъмната част на
7
денонощието, водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ нямаше да се налага да
го заобикаля и съответно да навлиза в насрещното платно за движение.
Относно размера на заплатените суми от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, върху който установената степен на съпричиняване следва да се
изчисли, въззивният съд приема, че той следва да включва както
застрахователното обезщетение съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, заплатените от
ищеца разноски за съдебните и изпълнителните производствата съгласно чл.
429, ал. 5 КЗ. В нормативната регламентация на застраховката "Гражданска
отговорност" се съдържа специална уредба в чл. 429, ал. 5 КЗ, предвиждащ,
че "застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни
дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса". При наличието
на специална уредба, неприложими се явяват общите постановки на ЗЗД
относно режима на договорното неизпълнение по чл. 79 – чл. 82 ЗЗД. Видно от
разпоредбата на чл. 429, ал. 5 КЗ условие за дължимост от застрахователя на
подобни съдебни разноски (а следователно и последващите изпълнителни
разноски) е неговото привличане в съдебния процес, в който тези разноски са
били присъдени. В случая такова привличане е било извършено от ищеца в
съдебния процес по гр. д. № 15796/2017 г. по описа на СГС. Изложените
съображения налагат извод, че общият размер на сумата, изплатена от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД във връзка с предявените претенции за
обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от процесното
произшествие, е 430 375,77 лева съгласно чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ, като
претенцията за главница следва да бъде уважена за 1/3 част от тази сума, а
именно 143 458,59 лева.
Основателна и доказана се явява и акцесорната искова претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху определения размер на
застрахователно обезщетение. С регресна покана от 19.10.2022 г. „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е отправило искане до ЗД „Евроинс“ АД да му изплати на
основание чл. 411 КЗ съответната част от застрахователното обезщетение,
заплатено в полза на С. С. Д. и С. Л. Д., в 30 дневен срок от поканата съгласно
чл. 412, ал. 3 КЗ. Върху уважения размер на главницата от 143 458,59 лева
лихвата за забава за периода от 19.11.2022 г. до датата на предявяване на иска
30.04.2024 г. възлиза на сумата от 26 219,70 лева, изчислена с помощта на
електронен калкулатор.
Неоснователно е възражението на ЗД „Евроинс“ АД, че не следва да
дължи лихва за забава, тъй като не е уведомяван от пострадалите за
настъпилото застрахователно събитие съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ. В тази насока
следва да бъде изтъкнато, че ЗД „Евроинс“ АД е бил привлечен и е участвал
като трето лице – помагач на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в съдебното
производство, с решението по което са присъдени процесните застрахователни
обезщетения.
8
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявените искове са доказани по основание и
размер, следователно са и основателни. Тъй като правният извод, до който
настоящата съдебна инстанция достига, частично съвпада с крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД следва да бъде уважена, а в обжалваната с нея част от
решението на първата инстанция следва да бъде отменено, като бъдат
уважени предявените искове в пълния им размер. В тази насока в полза на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД следва да бъде присъдена разликата над 81
860,51 лева до предявения размер от 143 458,59 лева по главния иск, както и
разликата над 14 930,21 лева до предявения размер от 26 219,70 лева по
акцесорния иск. Съответно в обжалваната от ЗД „Евроинс“ АД част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, с която това
дружество е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 81 860,51 лева,
представляваща 20% от платеното от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на С.
С. Д. и С. Л. Д. застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., както и
сума в размер на 14 930,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху
размера на присъдената главница за периода от 19.11.2022 г. до 29.04.2024 г.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция
(основателността на въззивната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД) на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в полза на този въззивник се
дължат разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в полза на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се претендира единствено платената
държавна такса за въззивно обжалване – 1457,76 лева, която следва да бъде
присъдена.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №566/17.04.2025 г. по т. д. № 914/2024 г. по описа на
Софийски градски съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, срещу ЗД „Евроинс“ АД,
с ЕИК: *********, искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД
вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, над присъдената
сумата от 81 860,51 лева до претендираната сума от 143 458,59 лева, както и
над присъдената сумата от 14 930,21 лева до сумата от 26 219,70 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, на основание чл. 411 КЗ във вр.
с чл. 53 ЗЗД вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сума в размер на още 61 598,08
9
лева, като общо дължимата сума е 143 458,59 лева, представляваща 1/3 част
от платеното от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на С. С. Д. и С. Л. Д.
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., при което е починал Л. М. Д.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
30.04.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сума в размер на още 11 289,49 лева, като общо дължимата сума е 26
219,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на
присъдената главница за периода от 19.11.2022 г. до 30.04.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част от ЗД „Евроинс“ АД
решение №566/17.04.2025 г. по т. д. № 914/2024 г. по описа на Софийски
градски съд, с която предявените искове са уважени за сума в размер на 81
860,51 лева, представляваща 20% от платеното от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД на С. С. Д. и С. Л. Д. застрахователно обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.03.2016 г., при
което е починал Л. М. Д., причинено от водач на лек автомобил „Мерцедес“, с
рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
30.04.2024 г. до окончателното изплащане, както и за сума в размер на 14
930,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на
присъдената главница за периода от 19.11.2022 г. до 29.04.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК ЗД
„Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 1457,76 лева – сторени разноски във
въззивното производство за заплатена държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10