РЕШЕНИЕ
№ 1081
гр. П., 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20251720101816 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Б. Е. Д. срещу „НЕТКРЕДИТ“
ООД иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
потребителски кредит № 202402140548100070 от 14.02.2024 г. поради противоречие
със закона.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.02.2024 г. сключил договор за
потребителски кредит № 202402140548100070 с ответното дружество за сумата от 4
000 лева, при уговорени ГЛП – 41.04 %, ГПР – 49.71 % , неустойка при неосигуряване
на гаранция – 6 840 лева и срок на кредита- 24 месеца. Общият размер на сумата,
която следвало да се върне съгл.чл.11, ал.5 , възлизала на 5 928 лева. Поддържа още, че
договорът е недействителен, тъй като съдържа нищожни клаузи. В тази насока се
излагат доводи, че договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми - на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК вр.чл.19, ал.2 и ал.4 ЗПК вр. чл.22
и чл.23 ЗПК. Сочи се, че предвидената неустойка представлявала скрито
възнаграждение за кредитора. Не била предвидена ясно разписана методика на
формиране на ГПР. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по производството
разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът признава
сключването между страните на 14.02.2024 г. на договор за кредит №
202402140548100070 с описаното от ищеца съдържание и параметри; предоставянето
и усвояването от ищеца на заемната сума в размер на 4 000.00 лева; че при
изчисляване на ГПР по процесния договор за заем кредиторът не е включил разход за
неустойка; че кредиторът е изчислил процесният ГПР съгласно Приложени № 2 към
1
ЗПК, включвайки в ГПР единствено разход за възнаградителна лихва; както и че
добавянето на разход за неустойка към приложимия ГПР по договора за кредит
неминуемо би надвишило законоустановения праг по чл. 19 ПЗК. Оспорват се
твърдения на ищеца относно недействителността на договора за потребителски кредит
поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, изискванията за
обезпечение, предвидени в договора за кредит и приложимите общи условия са
неизпълними; в договора за кредит трябвало да бъде посочена методиката, по която се
изчислява ГПР; кредиторът не е изпълнил задълженията по чл. 16 ЗПК; - на
кредитополучателя е начислена неустойка в размер на 6 840.00 лева. Моли за
отхвърляне на предявената искова претенция. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С доклада е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата и
ответника са страни по процесния договор за потребителски кредит №
202402140548100070 от 14.02.2024 г. с описаното от ищеца съдържание и параметри,
предоставянето и усвояването от ищеца на заемната сума в размер на 4 000.00 лева,
както и че при изчисляване на ГПР по процесния договор за заем кредиторът не е
включил разход за неустойка; че кредиторът е изчислил процесният ГПР съгласно
Приложени № 2 към ЗПК, включвайки в ГПР единствено разход за възнаградителна
лихва; както и че добавянето на разход за неустойка към приложимия ГПР по
договора за кредит неминуемо би надвишило законоустановения праг по чл. 19 ПЗК.
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за кредит
от 14.02.2024 г., който противоречи на закона.
От представения договор за потребителски кредит се установява, че в полза на
кредитополучателя е предоставена сумата 4 000 лв., срещу задължение да бъде
върната на 24 месечни вноски, при посочени ГЛП 41.04 % и ГПР 49.71 %, като общият
размер на дължимата сума възлиза на 5 928 лева. Според уговореното в чл. 4 от
договора, заемателят е длъжен в срок до края на следващия ден от сключването на
договора да представи гаранция по кредита, а по силата на чл. 6 при неизпълнение на
това задължение се дължи неустойка в размер на 6 840 лева.
Съдът намира, че така уговорената неустойка по същество представлява
значителен и сигурен разход за потребителя, който възниква не вследствие на
неизпълнение на главното задължение по договора – връщането на заетата сума – а
при непредоставяне на обезпечение, което само по себе си не е в причинно-следствена
връзка с настъпване на вреди за кредитора. Задължението за предоставяне на гаранция
е вторично, съпътстващо задължение и неизпълнението му не води до невъзможност
за изпълнение на основния договор, нито представлява нарушение, причиняващо
вреди, които да са доказани по делото.
Налагането на санкция в размер по-висок от главницата, при липса на пряко
обусловени вреди, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции по смисъла на чл. 92 ЗЗД и води до
неоснователно обогатяване на кредитора. Това противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост, залегнали в чл. 9 ЗЗД.
2
В допълнение, неустойката по своя икономически ефект представлява скрито
оскъпяване на кредита, тъй като при включването в разходите по договора общият
размер на плащанията би надхвърлил значително посочения ГПР. Ответникът сам
признава, че при включване на този разход действителният ГПР би надхвърлил
законово допустимия праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това договорът попада в хипотезата
на чл. 22 ЗПК, съгласно който липсата на коректно посочен ГПР и липсата на
включване на всички разходи в него води до недействителност на договора.
Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Представеният
договор не съдържа такава методика, нито ясно посочва всички разходи. Отделно от
това, кредиторът не е включил в ГПР разхода за неустойка, въпреки че тя представлява
предвидим, предварително определен разход, който заемателят дължи в случай на
непредоставяне на гаранция.
Ето защо неправилното изчисляване на ГПР представлява нарушение на
императивни норми на ЗПК, а договорът е недействителен на основание чл. 22
ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Отделно, съгласно нормата на чл. 143 ЗЗП, неравноправни са клаузи, които
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя във вреда на последния. Санкционирането на потребителя с неустойка в
размер 6 840 лева — почти два пъти по-висока от предоставената заемна сума —
при неизпълнение на второстепенно задължение, което по същество е в интерес на
кредитора, нарушава принципа на справедливост, попада под забраната на чл. 143, т. 5
ЗЗП и е нищожна по силата на чл. 146 ЗЗП.
Съдът намира, че клаузата за предоставяне на гаранция в изключително кратък
срок и уговорената санкция за нейното непредставяне представляват неравноправни,
неясни и обективно неизпълними условия, които целят постигане на забранен от
закона резултат – увеличаване на цената на кредита извън установените от ЗПК
лимити, което представлява заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
При така установените факти съдът приема, че договорът за кредит е сключен
при съществено нарушение на императивните норми на Закона за потребителския
кредит, като чрез процесната клауза за неустойка кредиторът се поставя в явно по-
благоприятно положение, а финансовата тежест за потребителя става непрозрачна и
икономически неоправдана.
Всичко това води до единствения възможен правен извод, че клаузите,
уреждащи неустойката за непредоставяне на гаранция, представляват нищожни
уговорки, противоречащи на закона и добрите нрави, което съставлява основание за
недействителност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното, предявеният
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищеца. Същият е доказал по делото, че е заплатил държавна такса в размер на 160
лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие и доказателства за извършеното плащане, като
3
общият размер на направените разноски възлиза на 760 лева. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, но съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като предявеният иск по чл. 26 ЗЗД във връзка с чл.
22 ЗПК изисква анализ на специална правна материя, включително на уредбата на
договора за потребителски кредит и неравноправните клаузи, което обуславя
фактическа и правна сложност. Заплатеното възнаграждение е в съответствие с
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм., ДВ, бр. 14/2025 г.), и не надвишава
разумните граници. Поради това съдът следва да присъди в полза на ищеца пълния
размер на направените разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
чл.22 от ЗПК, сключения между Б. Е. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****, и
„НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „И.“, ул. „*****, Договор за потребителски кредит № 202402140548100070 /
14.02.2024 г., като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК *********, да
заплати на Б. Е. Д. с ЕГН **********, сумата от 760 /седемстотин и шестдесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4