ПРОТОКОЛ
№ 599
гр. Варна, 05.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. С.
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. С. Търговско дело №
20253100900156 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:02 часа се явиха:
Ищецът С. Р. Х., редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат П.М., преупълномощен от адвокат Ж. Г. и приет
от съда от днес.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призован, не се явява
законният представител на дружеството, представлява се от адвокат С.Д.,
преупълномощен от адвокат М. Г. и приет от съда от днес.
Третото лице помагач С. Д. Ф., редовно призована, не се явява в
съдебно заседание, представлява се от адвокат Д. П., редовно упълномощена
и приета от съда от днес.
Вещото лице И. И. П., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание.
Вещото лице С. З. З., нередовно призована, не се явява в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва върната в цялост призовка до вещо лице С. З., с
отбелязване, че същата е в отпуск до 14.11.2025 г. и е в Индия.
Съгласно Разпореждане № 6016/24.10.2025 г. съдът е разпоредил ново
призоваване след 14.11.2025 г.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 31026/29.10.2025 г. от вещо лице инж. И.
И. П., с която моли делото да бъде отложено поради недостатъчно време за
изготвяне на автотехническата експертиза, както и поради липсата на НОХД
№ 435/2022 г. по описа на ОС-Варна.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. М.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
1
АДВ. Д.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора на исковата
молба.
АДВ. Д.: Оспорвам исковата молба, поддържам депозирания отговор на
исковата молба.
АДВ. П.: Поддържам отговора, оспорвам исковата молба.
СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 ГПК, приканва страните към
спогодба.
АДВ. М.: Опитахме се първоначално и казаха, че няма основание.
АДВ. Д.: Нашето становище е същото. Поради това, че всички
родственици, братя, сестри, внуци на починалото лице, са предявили искови
претенции с твърдение за изключителност в отношенията, което само по себе
си не ни дава основание да направим постъпки към спогодба в случай, че има
много искови претенции и твърдения за едни и същи факти и обстоятелства.
АДВ. П.: Не е възможна спогодба.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
1371 от 25.09.2025 год., както следва:
Производството е образувано по предявен от С. Р. Х. срещу „Бул Инс"
АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ, да бъде осъден ответника да заплати
сумата 80 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени болки и страдания от смъртта на бабата на ищеца – С. Р.а С.,
настъпила в следствие на виновно причинено от С. Д. Ф. ПТП на 02.08.2020г.,
дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на деликта – 02.08.2020г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2020г. около 19.50 ч. на
Аспарухов мост, посока кв. Аспарухово, гр. Варна е настъпило ПТП, при което
С. Д. Ф. при управление на лек автомобил „Тойота“, модел „Хайлендър“, с рег.
№ ****** е нарушила правилата за движение по пътищата /чл. 20 от Закона за
движение по пътищата/, при което блъска пресичащата пешеходка С. Р.а С.. В
2
следствие на ПТП на последната били причинени множество травми, от които
последвала и нейната смърт. Срещу виновният водач С. Ф. било образувано
досъдебно производство, като с присъда, постановена по НОХД № 435/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Варна, влязла в законна сила, последната е
призната за виновна за това, че по непредпазливост причинила смъртта на С.
С.. Излага се, че ищецът е имал силна връзка с баба си, бил е изключително
привързан към нея, тя полагала грижи при неговото израстване.
След инцидента ищецът започнал да употребява лекарства, които да го
успокояват от тежката загуба.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Ф. е имало
сключена застрахователна полица със застраховател ответника. Към ответника
била отправена застрахователна претенция /получена на 10.01.2025г./, който
отказал да заплати обезщетение в размер на 80 000.00лв.
По изложените съображения се претендира осъждане на ответника да
заплати процесните суми за преживените болки и страдания, както и
сторените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „Бул Инс" АД в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и
размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение досежно
лек автомобил „Тойота“, модел „Хайлендър“, с рег. № ******, както и
обстоятелството за заведена претенция с дата 10.01.2025г., по която е
образувана щета № **********. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за
наличието на изключителна близост с неговата баба, както и претърпените
болки и страдания от нейната смърт. Счита се, че е не е налице материално
правна легитимация, като е посочена съдебна практика досежно наличието на
особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с
починалия. Ищецът е със живи родители, поради което се ответникът смята за
недоказано, че същият е бил отгледан от нея.
Отделно ответникът се позовава на разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя до 5000.00лв. В случай, че съдът счете, че
искът е установен по своето основание и размер ответникът прави възражение
за съпричиняване, тъй като починалата С. С. се е движила по средата на
пътното платно, попътно на движението на МПС, в тъмната част на
денонощието с тъмни дрехи. Евентуално е излязла рязко, внезапно,
изненадващо на пътното платно, пресичала е на нерегламентирано за това
място, не се е съобразила с пътните превозни средства /нарушила чл. 108, чл.
113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата/.
На следващо място твърди, че починалата С. С. е причинила крайния
вредоносен резултат, тъй като е била с 2.3 промила алкохол в кръвта си, което
е намалило съществено адекватността на реакциите й.
Оспорва се претенцията за лихва за забава считано от датата на деликта.
3
Претенцията на ищеца е получена на 10.01.2025г., а съгласно чл. 429, ал.
3 от КЗ застрахователят дължи лихвите за забава считано от датата на
уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие или от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице /по – ранната
от двете/.
В условие на евентуалност се прави възражение за погасяване на
претенцията за законна лихва с изтичане на три години погасителна давност
по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД – за периода 02.08.2020г. – 14.03.2022г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
По делото е постъпил отговор от трето лице помагач С. Д. Ф., в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията
наличието на изключителна близост между ищеца и неговата баба, както и
претърпените болки и страдания от нейната смърт. Счита се, че е не е налице
материално правна легитимация, липсва особено близка, трайна и дълбока
житейска и емоционална връзка с починалия. Отделно третото лице помагач
се позовава на разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, съгласно която
обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се
определя до 5000.00лв. В случай, че съдът счете, че искът е установен по
своето основание и размер се прави възражение за съпричиняване, тъй като
починалата С. С. се е движила по средата на пътното платно, попътно на
движението на МПС, в тъмната част на денонощието с тъмни дрехи.
Евентуално е излязла рязко, внезапно, изненадващо на пътното платно,
пресичала е на нерегламентирано за това място, не се е съобразила с пътните
превозни средства /нарушила чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение
по пътищата/. На следващо място твърди, че починалата С. С. е причинила
крайния вредоносен резултат, тъй като е била с 2.3 промила алкохол в кръвта
си, което е намалило адекватността на реакциите й. Причината за ПТП е
начинът на пресичане на пешеходката, който е поставил водачът Ф. в
положение, в което тя не е имала техническата възможност да избегне удара
чрез спиране, независимо от вариантите на видимост към пешеходката. В
обобщение съпричиняването според трето лице помагач се равнява на 99% и
при 1% принос за водача. Твърди се, че ПТП е случайно събитие и е налице
изключителен принос на пешеходката. Поддържат се направените възражения
на ответника за начална дата законната лихва и за погасяването й с три
годишна давност.
Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че
носи доказателствената тежест да докаже, че на посочената дата е настъпило
ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила смъртта на
С. С., че починалото лице е баба на ищеца, че в следствие на смъртта на баба
му, той е изпитал болки, страдания, скръб, мъка, че между ответника и
виновния водач е налице валиден договор за застраховка със срок на действие
покриващ датата на ПТП, че са извършени действия, които прекъсват или
4
спират давност.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника и на
третото лице помагач, че следва да установи положителните факти, на които
се позова, изключващи отговорността му, в това число и съпричиняване от
страна на починалата, тъй като се е движила по средата на пътното платно,
попътно на движението на МПС, в тъмната част на денонощието с тъмни
дрехи; излязла е рязко, внезапно, изненадващо на пътното платно, пресичала е
на нерегламентирано за това място, не се е съобразила с пътните превозни
средства, починалата е била с 2.3 промила алкохол в кръвта си, което е което
компрометирало реакциите й.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
че на 02.08.2020г. около 19.50ч. на Аспарухов мост, посока кв.
Аспарухово, гр. Варна е настъпило ПТП, при което С. Д. Ф. при управление на
лек автомобил „Тойота“, модел „Хайлендър“, с рег. № ****** блъска
пешеходката С. Р.а С., при което настъпва смъртта на последната;
че за автомобила на водача Ф. е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ че починалата С. С. е била баба на ищеца;
че на 10.01.2025г. ищецът е предявил застрахователна претенция.
На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в
сила присъда по НОХД № 435/2022г. по описа на ВОС е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти, по отношение на които страните не сочат доказателства.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат
възражения по проектодоклада.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение №
1371 от 25.09.2025 год. като окончателен доклад по делото.
СЪДЪТ докладва писмо вх. № 28129/02.10.2025 г. от Окръжен съд-
Варна, НО, с което уведомяват, че не могат да представят исканото НОХД №
435/2022 г. по описа на ОС-Варна, тъй като същото е изпратено за послужване
по т.д. № 31/2025 г. по описа на ОС-Варна и не е върнато.
СЪДЪТ докладва извършени служебно справки от НБД „Население“ за
пълни данни и история на адресите на С. Р. Х. и С. Р.а С..
5
АДВ. М.: Няма да сочим други доказателства. Водим двама свидетели.
Моля да бъдат приети писмените доказателства, като допустими и относими.
АДВ. Д.: Дадена ни е възможност да се запознаем с наказателното дело
и за събиране на гласни доказателства. Запознати сме с наказателното дело и
по паралелно течащи производства, с оглед на което заявяваме, че не
поддържаме това си искане и няма да сочим гласни доказателства.
АДВ. П.: Да се приемат представените и докладвани доказателства. Ние
нямаме нови доказателствени искания, няма да сочим нови доказателства.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 28390/06.10.2025 г. от ищеца, с която
прави искане за назначаване на съдебно психологична експертиза с посочени
задачи.
АДВ. М.: Поддържам това доказателствено искане.
СЪДЪТ констатира, че молба вх. № 28390/06.10.2025 г. от ищеца е
връчена на ответника на 08.10.2025 г. чрез ЕПЕП, а на третото лице помагач е
връчена чрез съобщение, получено на 14.10.2025 г.
АДВ. Д.: Доколкото по делото няма данни за заболявания на ищеца,
такава експертиза не следва да бъде назначавана.
АДВ. П.: Придържам се към становището на колегата.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба писмени доказателства, както и постъпилите
такива, като допустими и относими към предмета на спора.
Намира за основателно искането на ищеца за допускане на съдебно
психиатрична експертиза с посочените в молба вх. № 28390/06.10.2025 г.
задачи.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Присъда № 55/20.09.2023 г. по НОХД № 435/2022 г. по описа на
ОС-Варна, писмо до ЗД „Бул Инс“ АД, писмо изх. № НЩ-0645/27.01.2025 г.,
IBAN на клиент на Банка ДСК-АД, удостоверение изх. № 10-СО-
125/18.02.2025 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото: служебно
справки от НБД „Население“ за данни и история на адресите на С. Р. Х. и С.
Р.а С..
ДОПУСКА съдебно психиатрична експертиза, вещото лице по която,
след запознаване с материалите по делото и преглед на ищеца, да даде
заключение по посочените в молба вх. № 28390/06.10.2025 г. въпроси:
Какво е психичното състояние на ищеца вследствие на настъпилата при
ПТП смърт на неговата баба, по какъв начин изживява случилото се,
6
налице ли е дискомфорт, по какъв начин се е отразило събитието върху
личността му?
Преживял ли е ищецът психотравма, психично заболяване и/или
увреждане на психиката вследствие на претърпяното ПТП, ако „да“,
какъв е нейният интензитет и период на отшумяване, какво следва да е
лечението, приемат ли се медикаменти и какви?
Провеждано ли е медикаментозно и/или терапевтично лечение и
наложително ли е такова?
Какви са прогнозите за пълно възстановяване?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице К. Д. К..
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 700 лв., платим от бюджета на съда.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят М.В. И., ЕГН: **********, 66 г., български гражданин,
женен, неосъждан, без дела със страните по делото, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят И.: Дядо съм на С. Р. Х..
Съдът разяснява на свидетеля И. основанията за отказ от
свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
Свидетелят И.: Съгласен съм да свидетелствам. Обещавам да говоря
истината пред съда.
На въпроси на адв. М.:
Свидетелят И.: Запознат съм с инцидент, който се случи 2020 г. със С.
С.. Те живяха в Д.Ч. с Ю.. Аз съм от С.О.. Познавам С., защото е от С.О., тя е
живяла в Д.Ч..
Инцидента беше на моста, удари я кола. Не знам кой я удари. С. я
докараха в болницата и умря.
С. е на С. внук. И на мен С. е внук. Не сме били женени със С..
С. много държеше на баба си, тя го отгледа и той вече се разболя
момчето. Много милееше за баба си. С. е глухоням, разбираше се с баба си с
мимики. С. живееше в Д.Ч., в различни къщи. С. живееше на С.О., а С. в Д.Ч.,
но редовно си идваше в С.О..
През детството С. го гледаше баба му повече. Ходи на училище, на
школа за глухонеми. Баба му не разбираше езика на глухонемите, с мимики се
разбираше с него. С. отиваше с майка си, с баща си при баба си, на гости. Като
стана голям живееше в Д.Ч. при баба си, не помня коя година.
7
На въпроси на адв. Д.:
Свидетелят И.: С. преди смъртта си живееше в Д.Ч.. Не зная да е
живяла с К.К.Б.. Не ми говори нищо това име. С. живееше с майка си и баща
си, разбираха се. Майка му и баща му са се грижили за него, издържаха го.
Училището е в Търговище.
Знам кой е Р., бащата на С.. Живее в С.О.. С. има един брат. Не знам С.
да е работила в чужбина. Лелята на С. – Д. живее във В., събота, неделя идват
в С.О.. Познавам чичо му А. брат на С., не знам дали са се грижили за С.. Беше
близък с тях. А., чичото на С. и С. живеят в един двор. Отделна къща имат. С.
има къща до Ангел в С.О.. Стилиян сега живее при баща си и майка си, не е
семеен. Беше семеен и се оставиха. На друго място, освен в С.О. не е живял.
Майката на С. живееше в Д.Ч.. С. идваше да гледа майка си, при Р. в
С.О.. Не знам дали С. се е грижила за майка си, когато е била във Варна.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят И.: С., преди да почине баба му, беше на училище в
Търговище. С. преди да почине живееше в Д.Ч..
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен и напусна
съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката М. И.а И.а, ЕГН: **********, 66 г., български
гражданин, омъжена, неосъждана, без дела със страните, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК
Свидетелката И.а: Баба съм на С..
Съдът разяснява на свидетелката И.а основанията за отказ от
свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
Свидетелката И.а: Съгласна съм да свидетелствам. Обещавам да
говоря истината пред съда.
На въпроси на адв. М.:
Свидетелката И.а: Знам за инцидента със С., през август 2020 г.
Баба С. изгледа С.. С. я блъснаха на Аспарухов мост. Закараха я в
болницата и там умря.
С. живееше в Д.Ч. и тя изгледа С.. Той 10-тина години е живял с нея. Не
мога да си спомня кои години, когато беше малък, до 10 годишен живяха в
Д.Ч.. С. имаше къща и съпруг. Съпругът й почина.
С. ходеше на училище в Търговище, училището за глухонеми, от първи
клас, от 7 годишен. В Търговище С. живееше на пансион. Изкара 11-ти клас
там. Идваше си през седмицата, събота, неделя. Прибираше се в нейната къща,
в Д.Ч. и при сина й в С.О.. Повече при баба си седеше. Като завърши С. се
8
установи при майка си, в С.О.. Бабата и тя там живееше, баба С., живееше при
сина. Не помня коя година се случи това. Не мога да кажа точно, живееше по
едно време там.
С. и баба му бяха много близки, разбираха се, разбираше му езика с
ръце. Той още тъжи за нея.
След инцидента, трудно го изкара. Той най-много нея обичаше. Нас не
ни обича, ние сме по далеч.
На въпроси на адв. Д.:
Свидетелката И.а: Ние живеем в друга махала, те в друга. В С.О., но
ние сме по далеч.
С., като я удариха, не знам с кой живееше тогава. Знам, че е живяла под
Аспаруховия мост.
С Ради отношенията са добри. С. сега живее с майка си и баща и,
разбират се, грижат се за него. Издържаха го финансово като беше в
училището.
Когато С. учеше в Търговище, майка му и баща му са се грижили за
него. Като се е връщал, отиваше при родителите си и при баба си. При нас не е
идвал.
Познавам добре С.. Познавам А., на С. брат й. Не знам С. да е живяла
при брат си в Гърция. Майката на С. живееше на С.О.. При Д. също е живяла,
но и в С.О.. Беше доста възрастна, за нея се грижеше Д. и С. се грижеше,
идваше. Ние сме от едно село, но сигурно на един месец един път ако отивам,
отивам. С. съм я виждала в месеца по един, два пъти, някой път идваше и сме
се виждали.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелката И.а: Не знам колко дълго С. живя под Аспарухов мост.
Майката и бащата на С., докато той растеше, водеха го по лекари. И баба му.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и напусна
съдебната зала.
За изготвяне на допуснатите по делото експертизи СЪДЪТ намира, че
делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 02.12.2025 год. от 10:00 часа, за която дата и час страните се
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Да се призоват вещо лице И. И. П., вещо лице С. З. З. и вещо лице К.
9
Д. К..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:33 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10