Номер 31227.08.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – К.III-ти граждански състав
На 26.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
Секретар:М.Р.Ш.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20201850100512 по
описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Л. Л. К. и Б. Н. Б. , с която на основание
чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 31.07.2019 г., като от брака нямат
родени деца.
Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят
споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, като поддържат молбата си, като заявяват
сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак № ********** от 31.07.2019 г., издадено
от Кметство с. Л., общ. Ц., обл. Б., молителите са сключили граждански брак на 31.07.2019
г., за което е съставен акт № 0007 от същата дата.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими последици от прекратяването на
брака.
Страните са се споразумели че нямат семейно жилище.
Със споразумението е уговорено, че съпрузите няма да си дължат взаимно издръжка
след прекратяване на брака, че след прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи
предбрачното си фамилно име К., че придобитите по време на брака движими вещи са
поделени извънсъдебно, както и че семейното жилище в гр. С. е напуснато от съпругата Л.
Л. К. , която няма претенции в тази насока.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат задължителните лични отношения след развода, като нямат други претенции
един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде
утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена
сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата
съпрузи в равни части.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 31.07.2019 година с акт № 0007 от същата дата
на Кметство с. Л., общ. Ц., обл. Б., между Л. Л. К. , ЕГН ********** и Б. Н. Б. , ЕГН
********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва :
1. Семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл. 92, вх. Б, ет. 1,
ап. 28 е напуснато от молителката Л. Л. К. , ЕГН ********** и същата няма
претенции към него.
2. Придобитите от нас по време на брака движими вещи са разделени
извънсъдебно и нямаме претенции един към друг.
3. След прекратяване на брака Л. Л. К. остава да носи предбрачното си
фамилно име К..
4. Нямаме претенции за издръжка един към друг.
Не сме придобили недвижими имоти и друго имущество, което да е съпружеска
имуществена общност.
Не сме еднолични собственици и не участваме в търговски дружества, както и
не сме еднолични търговци.
Разноските по делото ще се поемат по равно от молителите.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева,
като:
ОСЪЖДА Л. Л. К. , ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата
част на окончателната държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Б. Н. Б. , ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата
част на окончателната държавна такса за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________