Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Враца, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, 1-ви състав, в
публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
като
разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. №272/2020
г. по описа на ВрРС
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ КЧТ, гр. София, срещу Наказателно постановление (НП) №К-030517/19.02.2020
г., издадено от директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и
Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, оправомощен със Заповед №677/21.08.2019 г. от Председателя на
КЗП, с което на основание чл.52 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, за
нарушение по чл.39, ал.2 ЗПК, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лв.
В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено, тъй
като вземането е било цедирано и
дружеството-жалбоподател не е имало задължението, вменено му с АУАН и НП. По
тези съображения се прави искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от юрк. В., която поддържа жалбата и позовавайки се на изложените
в нея съображения, моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 31.10.2019 г. в офис
на дружеството, находящ се в гр. Враца, ул. Христо Ботев №40 била извършена
проверка от св. Г. Д.- Й. – ст. инспектор в КЗП. Проверката е инциирана по повод подадена от лицето Л. И.И. жалба с вх. №М-03-352/17.10.2019 г. за това, че на
11.01.2016 г. е подписала договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" КЧТ за потребителски кредит за сумата от 4000 лева за срок от 60
месеца, като на 23.03.2017 г. със споразумение за пълно предсрочно погасяване
на кредита е погасила към кредитора сумата в размер на 3572.64 лв., но въпреки
това, година по-късно е притеснявана по телефона, че дължи пари. През месец
август 2019 г. лицето И. получила писмо от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, с което е уведомена, че във връзка с договор за кредит №PLUS-12603892/11.01.2016
г., задължението по него
към дата 14.08.2019 г. възлиза на 3439.31 лв. Лицето И. потърсила обяснение от
представител на кредитора, на което й бил даден отговор, че когато е внесла
сумата за предсрочно погасяване на кредита не е трябвало да внесе сума в размер
на 3572.64 лв., а в размер на 3606.85 лв., т.е. потребител ката е внесла сума с
34.21 лв. по-малко. Затова тя подала жалба до управлението на
дружеството-жалбоподател в град София чрез Български пощи, получено на
27.08.2019 г., като до момента на изпращане на жалбата си до КЗП /15.10.2019
г./ не получила отговор. В хода на проверката св. Г. Й. установила, че
дружеството не се е произнесло и не е уведомило писмено в срок до 26.09.2019 г.
/включително/ лицето Л. И. за решението си, във връзка с подадено от нея възражение
и за установеното съставила Констативен протокол № К-2653333.
На 08.11.2019 г. в офиса
на КЗП в град Враца, чрез куриерска фирма били предоставени жалбата на
потребителката И. и писмено уведомление до нея по същата, което е с изх.
№1112-1 от 05.11.2019 г.
Въз основа на
констатациите от проверката, на дружеството-жалбоподател е изпратена покана за
явяване за съставяне на АУАН, получена на 27.11.2019 г., с която е указано
представител на дружеството да се яви на
06.12.2019 г. в РД за областите Видин Монтана и Враца към КЗП за съставянето на
АУАН.
На 06.12.2019 г., в
отсъствието на представител на жалбоподателя, на основание чл.40, ал.2 ЗАНН,
св. Г. Й. съставила АУАН №К-030517, в който посочила, че като не се е
произнесло и не е
уведомило писмено в срок до 26.09.2019 г. лицето
Л. И. за решението си във връзка с
подадено от нея възражение, получено на 27.11.2019 г., дружеството е извършило
нарушение по чл.39, ал.2 ЗПК. АУАН е връчен на представител на дружеството на
21.01.2020 г., като същият не е вписал възражения.
На 19.02.2020 г., въз
основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.39, ал.2 ЗПК, на основание чл.52 ЗПК, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
Горната фактическа обстановка
се установява от показанията на св. Г. Й., Констативен
протокол №К-2653333/05.12.2014 г., покана съставяне на
АУАН, уведомление с изх.
№1112-1/05.11.2019 г. и останалите приложени по
делото писмени материали. Съдът
кредитира така описания доказателствен материал,
като счита, че същият е непротиворечив
по отношение на фактите, подлежащи
на доказване. Безспорно се установяват
времето и мястото на извършената проверка, както и направените в хода на същата констатации,
при което и доколкото фактическата обстановка по делото
не се оспорва
от страните, съдът не счита
за нужно да излага по-подробен
поотделно и съвкупен анализ на доказателствената маса.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Атакуваното
наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана
в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално
допустима.
Разгледайки я по същество съдът
приема следното:
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура
и съдържа предвидените в
чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват
пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът
намира, че от доказателстевно обезпечената фактология по безспорен и категоричен
начин се установява, че дружеството не се е произнесло и не е уведомило писмено в срок до 26.09.2019 г.
/включително/ лицето Л. И. за решението си, във връзка с подадено от нея на
27.08.2019 г. възражение. При това правилно
наказващия орган е приел, че е нарушена нормата на чл.39, ал.2 ЗПК, според
която „Кредиторът
е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено
потребителя за решението си по
всяко постъпило възражение във връзка с потребителски кредит в срок 30 дни от получаването
му.”
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан,
тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това
следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата,
респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,
свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
Не се споделят
и изложените в жалбата съображения, че тъй като вземането е било цедирано, дружеството-жалбоподател не е имало задължението,
вменено му с АУАН и НП. Макар и вземането да е цедирано,
то произтича от договор за потребителски кредит с дружеството-жалбоподател. При
това последното, като имащо качеството кредитор по кредита, е било длъжно да уведоми
писмено потребителя за произхода на задължението и за цедирането му,
както и очевидно дружеството е направило с писмо с изх. №1112-1/05.11.2019 г.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.52 ЗПК,
съгласно която „За нарушение на чл. 39, ал. 1 и 2 на виновните лица се налага
глоба от 1000 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер
от 1500 до 3000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“.
В случая дружеството-жалбоподател
е санкционирано със санкция в минимално предвидения размер. Не
може да се
обсъжда приложение на чл.28, б.А ЗАНН, тъй като, макар
да не може
да се говори
за настъпили вредни последици от разглежданата деятелност и макар да не са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска
степен на обществена опасност от другите нарушения
от същия вид. При това
правилно е пристъпено към издаването на НП с налагането на санкция.
Ето защо атакуваното НП като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Предвид
изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на
разноски от страна на въззиваемата страна,
на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ КЧТ, гр. София, следва да бъде осъдена
да заплати на насрещната страна
сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление (НП)
№К-030517/19.02.2020 г., издадено от директор в Регионална дирекция за
областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите, оправомощен със
Заповед №677/21.08.2019 г. от Председателя на КЗП, с което на основание чл.52
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за нарушение по чл.39, ал.2 ЗПК, на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ КЧТ, гр. София, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ КЧТ, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на
потребителите сумата
от 100
/сто/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: