Решение по дело №1080/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 721
Дата: 2 ноември 2023 г.
Съдия: Атанас Иванов
Дело: 20221210101080
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Благоевград, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас **ов

при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас **ов Гражданско дело № 20221210101080 по описа за
2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ** С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Д. Ю. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, Б. Ю. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, всички със съдебен
адрес: гр. *** чрез адв. *** М. срещу А. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, Д. С. П.,
ЕГН **********, са адрес: гр. *** и Е. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с която е
предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Навежда се в молбата, че страните са собственици на УПИ - XXXV (тридесет и пети),
с планоснимачен № 627 (шестстотин двадесет и седем), квартал 89 (осемдесет и девет) по
регулационния план на град Симитли, общ. Симитли, одобрен със Заповед № 901/1987 г.,
при граници и съседи: УПИ[1]XXXVI (тридесет и шести), пл. сн. № 1275 (хиляда двеста
седемдесет и пет); УПИ-XVI (шестнадесети), пл. сн. № 624 (шестстотин двадесет и четири);
УПИ-XXXIV (тридесет и четири), пл. сн. № 626 (шестстотин двадесет и шест); и улица;
ведно с двуетажна жилищна сграда, представляваща югозападния близнак и изградена на
уличната регулация. Пояснява се, че посочените имоти са били собственост на *** П. и
съпругата му *** П., които са закупили урегулирания поземлен имот от ТКЗС през 1965 г. и
са построили жилищната сграда, съгласно разрешение за строеж № 29/02.07.1985 г. *** П. е
починала на 19.02.2008 г., като е оставила наследници: *** П. – 6/10 идеални части от
имотите и четири деца: А. С. П., *** П., *** П. и *** Д., като всеки от тях притежава по 1/10
идеална част от имотите. Сочи се, че на 28.04.2020 г. *** П. се е разпоредил, като е дарил
притежаваните от него 6/10 идеални части на внука си А. С. П.. Твърди се, че на 03.02.2018
г. е починала дъщерята *** П., като същата е оставила двама наследница Б. Ю. Д. и Д. Ю. Т.,
като към момента всеки от тях притежава по 1/20 идеална част от имотите. На 24.03.2019 г. е
починала *** 2 Д., като е оставила наследници съпруг и дете - ***** и Е. Е. Д., като към
момента всеки от тях притежава по 1/20 идеална част от имотите. На 22.09.2021 г. у починал
*** П., като е оставил наследници съпруга *** П. и пет деца -А. С. П., Д. С. П., *** С. П., В.
С. П. и ** С. П.. Сочи се, че съгласно удостоверения за отказ за наследство по ч.гр.д. №
599/2022 г., ч.гр.д. №600/2022 г. и ч.гр.д. №601/2022 г. на PC-Благоевград, *** П., *** С. П.
и ** С. П. са се отказали от наследството на *** П., поради което притежаваната от *** П.
1
1/10 идеална част се разделя между А. С. П., Д. С. П. и В. С. П. или всеки от тях е наследил
по 1/30 идеална част. Твърди се, че към настоящия момент страните са съсобственици на
гореописаните имоти при следните квоти на съсобственост: А. С. П. - 38/60 идеални части,
като 6/10 или 36/60 идеални части А. П. е придобил от дядо си *** П. чрез дарение, което е
обективирано в нотариален акт № 90, том 5, дело № 612/2020 г. на Служба по вписвания
Благоевград, 2/60 идеална част А. е придобил по наследство от бащата *** П., който е
починал на 22.09.2021 г., ** С. П. — 2/60 идеални части по наследство от баба си *** П., Б.
Ю. Д. - 3/60 идеални части по наследство от баба си *** П., Д. Ю. Т. - 3/60 идеална част по
наследство от баба си *** П., Д. С. П.- 2/60 идеални части по наследство от баба си *** П.,
Е. Е. Д. -6/60 - идеални части по наследство от баба си *** П. и А. С. П. - 6/60 идеални части
по наследство от баба си *** П.. Твърди се, че ответникът А. С. П. ползва целия втори
жилищен етаж и въпреки многократните опити на ищците за постигане на споразумение,
такова не е постигнато.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде разпределено
ползването на УПИ - XXXV (тридесет и пети), с планоснимачен № 627 (шестстотин
двадесет и седем), квартал 89 (осемдесет и девет) по регулационния план на град Симитли,
общ. Симитли, одобрен със Заповед № 901/1987 г., при граници и съседи: УПИ-XXXVI
(тридесет и шести), пл. сн. № 1275 (хиляда двеста седемдесет и пет); УПИ-XVI
(шестнадесети), пл. сн. № 624 (шестстотин двадесет и четири); УПИ-XXXIV (тридесет и
четири), пл. сн. № 626 (шестстотин двадесет и шест); и улица; ведно с двуетажна жилищна
сграда, представляваща югозападния близнак и изградена на уличната регулация, при
следните квоти: общо 46/60 за ищците А. С. П., ** С. П., Б. Ю. Д. и Д. Ю. Т.; Д. С. П.- 2/60
идеални части; Е. Е. Д. -6/60 - идеални части ; А. С. П. - 6/60 идеални части.
В отговора на исковата молба А. С. П. сочи, че в имота има изградена и триетажна
жилищна сграда, която следва да бъде включена в разпределението на ползването. Не се
оспорват квотите на собственост на страните, оспорва се твърдението относно водене на
разговори относно разпределението на ползването.
Ответниците Е. Е. Д. и Д. С. П., в срока за подаване на отговор на исковата молба, не
са подали такъв.
В съдебно заседание, ищците делегират процесуален представител, който поддържа
така предявената искова молба и моли съда да постанови решение, съобразно направеното в
нея искане. Претендират се и разноските, сторени в настоящото производство, като се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответниците.
Ответниците делегират процесуален представител в съдебно заседание, като оспорват
така предявения иск по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Претендират се и разноските сторени в настоящото производство, като се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са два
предмета на делото – по първия предмет това е спорна администрация от съда по
управлението на обща вещ, която правна квалификация е чл. 32, ал. 2 от ЗС, по втория
предмет това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл.
78 от ГПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предмет на спора е решаване на въпроса за разпределение на ползването между
съсобствениците на процесния недвижим имот, върху който е построена сграда, в която са
обособени самостоятелни обекти, които не са в режим на съсобственост между страните по
делото.
По делото не се спори относно основанието за придоб**е на имота и квотите на
2
съсобственост. Отделно от това правото на собственост върху процесния имот по
отношение на спорещите страни, както и квотите на същите, се удостоверява от
представените по делото писмени доказателства.
По делото е допусната и приета съдебно- техническа експертиза, извършена от
вещото лице инж. В. Ю., от която се установява два варианта за ползване на дворното място
и по един за сградите.
Съдът намира обсъдената експертиза за логична и последователна, даваща обяснение
на съда за текущото състояние на сградата, поради което съдът я кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Видно от обсъдените по-горе доказателства правото на собственост върху процесния
поземлен имот принадлежи на ищеца и ответниците, в режим на обикновена съсобственост
при следните квоти, а именно: общо 46/60 за ищците А. С. П., ** С. П., Б. Ю. Д. и Д. Ю. Т.;
Д. С. П.- 2/60 идеални части; Е. Е. Д. -6/60 - идеални части ; А. С. П. - 6/60 идеални части.
По същество искът се явява основателен.
В разпоредбата на чл. 32 от ЗС е регламентиран принципът, на който се базират
отношенията между съсобственици по повод използването и управлението на общата вещ,
когато помежду им няма съгласие за това. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС,
общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта. При съществуване на случаи, в които такова мнозинство не
може да се образува или макар да е налице решение на мнозинството от съсобствениците,
според останалите съсобственици то е вредно за вещта, то законодателят е гарантирал
защитата на правото на всички съсобственици върху вещта, като в разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ЗС, е уредил в тяхна полза специфично право на иск, който може да се предяви пред
съда, за да се разреши спорът относно използването на съсобствената вещ. В този смисъл,
съдебната намеса за разрешаване на спорове между съсобственици по повод ползването и
управлението на вещта е допустима само в изрично предвидените от закона хипотези,
респективно при изрично визирани в закона предпоставки, а именно: 1. Когато не може да се
образува мнозинство от съсобствениците; 2. Когато има разногласие между
съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта; 3. Когато взетото от
мнозинството решение е вредно за вещта, като в случая сме в хипозата, в която е налице
разногласие между съсобствениците, както това се установи от обсъдените по-горе
доказателства. Възражението на ответниците, че ползването на имота от съсобствениците
вече е разпределено остана недоказано в настоящото производство. Дори да приемем за
установен фактът, че техните праводатели са разпределили ползването върху процесния
имот не обвързва страни по делото, доколкото се касае за спорна съдебна администрация,
която не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, ако не може да се образува мнозинство по въпрос за
управлението на общата вещ, съдът решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно, назначава управител на общата вещ. Производството представлява спорна съдебна
администрация и съдът решава въпроса по целесъобразност, като се съобразява и с
действащата нормативна уредба. Съдът намира, че целесъобразността, в случаи като
настоящия, налага разпределението на ползването върху поземления имот да се извърши,
като се съобрази фактическото ползване на имота към настоящия момент и направените в
тази връзка подобрения. В тази връзка съдът намира за целесъобразно ползването между
страните по делото да бъде разпределено, съобразно предложения от вещото лице вариант 1
относно недвижимия имот, тъй като този вариант би имал превантивна роля по отношение
на евентуални бъдещи конфликти при необходимост от извършване на ремонтни дейности
по сградата, построена в урегулирания поземлен имот.
Водим от горното и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването върху недвижим имот, представляващ УПИ - XXXV
3
(тридесет и пети), с планоснимачен № 627 (шестстотин двадесет и седем), квартал 89
(осемдесет и девет) по регулационния план на град Симитли, общ. Симитли, одобрен със
Заповед № 901/1987 г., при граници и съседи: УПИ-XXXVI (тридесет и шести), пл. сн. №
1275 (хиляда двеста седемдесет и пет); УПИ-XVI (шестнадесети), пл. сн. № 624 (шестстотин
двадесет и четири); УПИ-XXXIV (тридесет и четири), пл. сн. № 626 (шестстотин двадесет и
шест); и улица, което ползване да бъде по ВАРИАНТ ПЪРВИ от заключението на вещото
лице, което заключение е неразделна част от настоящето решение.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването върху недвижим имот, представляваща двуетажна
жилищна сграда, представляваща югозападния близнак и изградена на уличната регулация,
в УПИ - XXXV (тридесет и пети), с планоснимачен № 627 (шестстотин двадесет и седем),
квартал 89 (осемдесет и девет) по регулационния план на град Симитли, общ. Симитли,
одобрен със Заповед № 901/1987 г., при граници и съседи: УПИ-XXXVI (тридесет и шести),
пл. сн. № 1275 (хиляда двеста седемдесет и пет); УПИ-XVI (шестнадесети), пл. сн. № 624
(шестстотин двадесет и четири); УПИ-XXXIV (тридесет и четири), пл. сн. № 626
(шестстотин двадесет и шест); и улица, което ползване да бъде както следва: - мазето
(сутерена) на сградата по ВАРИАНТ ПЕТИ-Мазе от заключението на вещото лице, което
заключение е неразделна част от настоящето решение; - първи жилищен етаж на сградата по
ВАРИАНТ ШЕСТИ-Първи жилищен етаж от заключението на вещото лице, което
заключение е неразделна част от настоящето решение; - втори жилищен етаж на сградата по
ВАРИАНТ СЕДМИ-Втори жилищен етаж от заключението на вещото лице, което
заключение е неразделна част от настоящето решение; - трети тавански етаж на сградата по
ВАРИАНТ ОСМИ-тавански-мансарден етаж от заключението на вещото лице, което
заключение е неразделна част от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред БлОС в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4