Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 661 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
Ищецът – Сдружение „М.”, твърди, че
е регистриран като организация за колективно управление на авторски права. Посочва,
че ответникът - „К.Б. ЕООД Е.К.” КД, стопанисва обекти, представляващи хипермаркети
„Кауфланд”, в които публично се използват музикални произведения и свързани с
тях литературни произведения /текстове/. На 08.02.2019 г. в обект хипермаркет
„Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „********, били изпълнени публично чрез
звукозаписи, посредством озвучаване следните песни: 1) музикалното произведение
с наименование „Колко си красива“, като автор на текста на това произведение е
лицето Р.П.Г., което е член на ищцовата организация, а композитор на музиката
на това произведение е лицето Д.К.К., което е член на ищцовата организация; 2) музикалното
произведение с наименование „Ледено момиче“, като автор на текста на това
произведение е лицето Р.П.Г., което е член на ищцовата организация, а композитор
на музиката на това произведение е лицето Д.К.К., което е член на ищцовата
организация; 3) музикалното произведение с наименование „Някой ден“, като автор
на текста на това произведение е лицето Р.П.Г., което е член на ищцовата
организация, а композитор на музиката на това произведение е лицето Д.К.К.,
което е член на ищцовата организация. На 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”,
находящ се в гр. София, ул. „********, били изпълнени публично чрез
звукозаписи, посредством озвучаване следните песни: 1) музикалното произведение
с наименование „Нямаше кой да ни каже“, като автор на текста на това
произведение е лицето Р.П.Г., което е член на ищцовата организация, а композитор
на музиката на това произведение е лицето Д.К.К., което е член на ищцовата
организация; 2) музикалното произведение с наименование „Непознати улици“, като
автор на текста и композитор на музиката на това произведение е лицето М.И.М.,
което е член на ищцовата организация; 3) музикалното произведение с
наименование „Най-кратката нощ“, като автор на текста и композитор на музиката
на това произведение е лицето П.К.П., което е член на ищцовата организация; 4) музикалното
произведение с наименование „Няма връщане назад“, като автор на текста и
композитор на музиката на това произведение е лицето С.Н.Н., което е член на
ищцовата организация. На 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ
се в гр. София, ул. „*******били изпълнени публично чрез звукозаписи,
посредством озвучаване следните песни: 1) музикалното произведение с
наименование „Аз те искам“, като автор на текста на това произведение е лицето Р.П.Г.,
което е член на ищцовата организация, а композитор на музиката на това
произведение е лицето Д.К.К., което е член на ищцовата организация; 2) музикалното
произведение с наименование „Непознати улици“, като автор на текста и
композитор на музиката на това произведение е лицето М.И.М., което е член на
ищцовата организация; 3) музикалното произведение с наименование „Няма връщане
назад“, като автор на текста и композитор на музиката на това произведение е
лицето С.Н.Н., което е член на ищцовата организация. На 11.02.2019 г. в обект
хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******, били изпълнени
публично чрез звукозаписи, посредством озвучаване следните песни: 1)
музикалното произведение с наименование „Нямаше кой да ни каже“, като автор на
текста на това произведение е лицето Р.П.Г., което е член на ищцовата
организация, а композитор на музиката на това произведение е лицето Д.К.К.,
което е член на ищцовата организация; 2) музикалното произведение с
наименование „Да надбягам птиците“, като автор на текста и композитор на
музиката на това произведение е лицето М.И.М., което е член на ищцовата
организация. На 12.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр.
София, ул. *******, били изпълнени публично чрез звукозаписи, посредством
озвучаване следните песни: 1) музикалното произведение с наименование „100
години“, като автор на текста на това произведение е лицето Р.П.Г., което е
член на ищцовата организация, а композитор на музиката на това произведение е лицето
Д.К.К., което е член на ищцовата организация; 2) музикалното произведение с
наименование „Да надбягам птиците“, като автор на текста и композитор на
музиката на това произведение е лицето М.И.М., което е член на ищцовата
организация. На 12.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр.
София, ул. „*******, били изпълнени публично чрез звукозаписи, посредством озвучаване
следните песни: 1) музикалното произведение с наименование „Две следи напред“,
като автор на текста на това произведение е лицето Р.П.Г., което е член на ищцовата
организация, а композитор на музиката на това произведение е лицето Д.К.К.,
което е член на ищцовата организация; 2) музикалното произведение с
наименование „Есенни цветя“, като автор на текста и композитор на музиката на
това произведение е лицето П.К.П., което е член на ищцовата организация; 3) музикалното
произведение с наименование „Няма връщане назад“, като автор на текста и
композитор на музиката на това произведение е лицето С.Н.Н., което е член на
ищцовата организация. На 14.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******”, ул. *******, било изпълнено публично чрез
звукозаписи, посредством озвучаване следното музикално произведение с
наименование „Не мога да спра да те обичам“, като автор на текста на това
произведение е лицето Р.П.Г., което е член на ищцовата организация, а композитор
на музиката на това произведение е е лицето Д.К.К., което е член на ищцовата
организация. На 14.02.2019 г. в обект хипермаркети „Кауфланд”, находящ се в гр.
София, ул. „*******, били изпълнени публично чрез звукозаписи, посредством
озвучаване следните песни: 1) музикалното произведение с наименование „Две
следи напред“, като автор на текста на това произведение е лицето Р.П.Г., което
е член на ищцовата организация, а композитор на музиката на това произведение е
лицето Д.К.К., което е член на ищцовата организация; 2) музикално произведение
с наименование „Не мога да спра да те обичам“, като автор на текста на това
произведение е лицето Р.П.Г., което е член на ищцовата организация, а композитор
на музиката на това произведение е лицето Д.К.К., което е член на ищцовата
организация. Посочва, че ответникът е използвал описаните музикални
произведения, без да има отстъпени авторски права за това и без да е заплатил
дължимите за това използване авторски възнаграждения. Сочи, че в резултат от
описаното деяние са причинени вреди на авторите на музикалните произведения,
изразяващи се в пропускане на възможността те да увеличат имуществото си с
получено възнаграждение от всеки от авторите на текста и на музиката за
използването им, което е в общ размер от 20 000 лв. Поради изложеното моли
съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
нарушението, както и да постанови разгласяване за сметка на ответника на
диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по исковете - „К.Б. ЕООД Е.К.” КД, ги оспорва. Твърди, че е имал надлежно отстъпено право да излъчва всички, посочени в исковата молба музикални произведения в своите търговски обекти, както и че е заплащал възнаграждение за това. Това право произтича от сключен с дружеството РП..О.Сейл ГмбХ, Германия договор от 20.05.2010 г., по силата на който на последното е възложено да излъчва музика в българските магазини на Кауфланд, която музика се избира от изпълнителя по сделката, който е поел и задължение да уреди авторските и сродните права за излъчване на всички музикални произведения, които са включени в неговия каталог и в списъка на тези, които се излъчват в ползваните от ищеца магазини. Ответникът посочва, че изпълнителят по описания договор РП..О.Сейл ГмбХ, Германия го е уверил, че всички песни, които са излъчени на посочените в исковата молба дати в магазините „Кауфланд“ са с уредени авторски права. Заявява, че предвид сключения договор нито един от неговите служители не е имал реален достъп до управлението на музикалните произведения, които се излъчват публично в хипермаркетите. Оспорва, че размерът на претърпените от авторите на музикалните произведения имуществени вреди, възлиза на претендираната от ищеца сума. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в произвдството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП:
При съобразяване
на фактите, посочени в исковата молба и заявения с нея петитум е видно, че
предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени осъдителни
искове, с които се иска да бъде ангажирана отговорността на ответника за
вредите, причинени в резултат на извършено от него нарушение на притежавани от
няколко физически лица авторски права. Тези искове не са предявени
от носителите на субективните материални права, чиято защита се търси с тях, а
от лице, което не е носител на тези права – Сдружение „М.“. Следователно в
настоящия процес ищецът действа като процесуален субституент, който предявява пред съда чужди
материални права.
В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените в закон случаи. От тази правна норма, се налага изводът, че процесуалната субституция е допустима само тогава, когато това е предвидено в закона. Ето защо и за да се приеме, че Сдружение „М.“ притежава процесуалното право да упражни пред съда определени чужди материални права на авторите на изброените в исковата молба произведения, трябва да се установи, че е налице законова норма, която да предвижда, че в полза на ищеца възниква това право.
Правото на титуляра
на едно авторско право да получи обезщетение, когато то е нарушено в резултат
на деянието на едно лице и това нарушение е причинило вреди, е уредено в чл. 95
от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. В тази разпоредба е
регламентирано както възникването на самото материално право за получаване на
обезщетение, така и процесуалното право на неговия носител да предяви пред съда
осъдителен иск за присъждане на това обезщетение.
В чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП е предвидено изрично, че право на иск по чл. 95 ЗАПСП имат освен носителите
на съответното авторско право, а също така и лицата, на които те са отстъпили
изключително право за използване и други субекти, които не са носители на
защитените от закона права, които са организациите за колективно управление на
права и професионалните защитни организации на правоносителите, като съгласно ал.
2 на същия член последните могат да предявяват искове само за защита на тези
права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Следователно
в ЗАПСП е уредена процесуална субституция, която предвид нормата на чл. 95в,
ал. 2, изр. посл. ЗАПСП е от вида на процесуалната суброгацията, с която е
дадено право на организациите за колективно управление на права да предявяват
пред съда осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени в
резултат на извършено нарушение на авторски права, които се притежават от лица,
които са поверили тяхното управление и защита на тези организации.
Притежаването на правото на иск по чл. 95 ЗАПСП от организациите за колективно
управление на права е предвидено и в нормата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП.
С нормата на чл.
95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП е въведена оборима презумпция, съгласно която се
предполага, че когато еднo физическо лице е вписано като член на организация за
колективно управление на права в списък на членовете, оповестени по реда на чл.
94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП, то на тази организация са поверени за управление
авторските правата, които се притежават от това физическо лице и в тези случаи
организацията за колективно управление на права, която е предявила пред съда
иск за защита на нарушено авторско право, не трябва да доказва индивидуалните
права на управление и защита, които са й поверени, включително и че авторът,
който е включен в обявения списък на нейни членове й е предоставил за управление
и защита на конкретните авторски права, които се защитават с предявения в
процеса иск. С оглед на това се налага извода, че организациите за колективно
управление на права, които са регистрирани като такива в Република България,
могат да предявят пред съда материалните права на своите членове, които са
оповестени като такива в списък на членовете, публикуван на интернет страницата
на тази организация.
От извършена от
съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, както и от
представените в производството доказателства за вписаните обстоятелства в
регистъра, воден от министъра на културата, се установява, че Сдружение „М.“ /М./ има
качеството на организация за колективно управление на авторски права. От направена
от съда справка за това какви са обявените обстоятелства в интернет страницата
на М., е видно, че на тази страница е публикуван списък на членовете на
организацията, които са близо 3000 композитори, текстописци, аранжори, техните
наследници и музикални издатели в България. В този списък са включени и физическите
лица Р.П.Г., Д.К.К., М.И.М., П.К.П. и С.Н.Н., които са тези, посочени в исковата
молба като авторите, чиито права се защитават с предявените осъдителни искове.
С оглед на това и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства,
които да оборват установената в чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП презумпция, трябва
да се приеме, че Сдружение „М.“ е носител на правото да управлява съответно да
търси защита на авторските права, които са възникнали в полза на тези физически
лица. Това от своя страна означава и че ищецът има правото да предяви иск пред съда
за защита на тези чужди авторски права, включително на правото за получаване на
обезщетение за причинени от извършено нарушение вреди по чл. 95 ЗАПСП, както е
направил в случая.
Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъдат уважени предявените искове по чл. 95 ЗАПСП, е в производството да бъде доказано, че лицата Р.П.Г., Д.К.К., М.И.М., П.К.П. и С.Н.Н. са автори на посочените в исковата молба произведения, които са такива, които могат да бъдат обект на авторско право.
Произведенията, върху които ищецът твърди, че е възникнало авторско право са тринадесет на брой, които се състоят от текст и музика и са с наименования „Колко си красива“, „Ледено момиче“, „Някой ден“, „Нямаше кой да ни каже“, „Непознати улици“, „Най-кратката нощ“, „Няма връщане назад“, „Аз те искам“, „Да надбягам птиците“, „100 години“, „Есенни цветя“, „Не мога да спра да те обичам“, „Две следи напред“, като текстът и музиката са написани в резултат на творческата дейност на определени лица. Тези факти не се оспорват от ответника. След като тези произведения са създадени в резултата на творческата дейност на конкретни физически лица, то те имат характеристиките на обект на авторското право, предвидени в чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, като представляват конкретно музикални произведения с текст /обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗАПСП/.
Между страните по делото не са спорни и следните факти, а именно: 1) че лицето Р.П.Г. е автор на текста, а лицето Д.К.К. е автор на музиката на музикалното произведение с наименование „Колко си красива“; 2) че лицето Р.П.Г. е автор на текста, а лицето Д.К.К. е автор на музиката на музикалното произведение с наименование „Ледено момиче“; 3) че лицето Р.П.Г. е автор на текста, а лицето Д.К.К. е автор на музиката на музикалното произведение с наименование „Някой ден“; 4) че лицето Р.П.Г. е автор на текста, а лицето Д.К.К. е автор на музиката на музикалното произведение с наименование „Нямаше кой да ни каже“; 5) че лицето М.И.М. е автор на текста и на музиката на музикалното произведение с наименование „Непознати улици“; 6) че лицето П.К.П. е автор на текста и на музиката на музикалното произведение с наименование „Най-кратката нощ“; 7) че лицето С.Н.Н. е автор на текста и на музиката на музикалното произведение с наименование „Няма връщане назад“; 8) че лицето Р.П.Г. е автор на текста, а лицето Д.К.К. е автор на музиката на музикалното произведение с наименование „Аз те искам“; 9) че лицето М.И.М. е автор на текста и на музиката на музикалното произведение с наименование „Да надбягам птиците“; 10) че лицето Р.П.Г. е автор на текста, а лицето Д.К.К. е автор на музиката на музикалното произведение с наименование „100 години“; 11) че лицето П.К.П. е автор на текста и на музиката на музикалното произведение с наименование „Есенни цветя“; 12) че лицето Р.П.Г. е автор на текста, а лицето Д.К.К. е автор на музиката на музикалното произведение с наименование „Две следи напред“; 13) че лицето Р.П.Г. е автор на текста, а лицето Д.К.К. е автор на музиката на музикалното произведение с наименование „Не мога да спра да те обичам“. Ищецът се позовава на съществуването на тези факти в исковата молба, а ответникът не ги оспорва в нито един момент от развитие на настоящото производство, поради което и съдът приема, че те са установени в процеса. Следователно тези физически лица са носители на авторските права върху посочените музикални произведения. Осем от тези произведения са създадени в резултат на творческата дейност на повече от едно лице – няколко отделни физически лица са автори на текста и музиката, от които те са състоят, поради което по отношение на тях приложение намира нормата на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП, съгласно която авторското право върху тези произведения принадлежи общо на всички негови автори /това се отнася за авторското право върху музикалните произведения „Колко си красива“, „Ледено момиче“, „Някой ден“, „Нямаше кой да ни каже“, „Аз те искам“, „100 години“, „Не мога да спра да те обичам“ и „Две следи напред“/.
Като носители на авторското право посочените физически лица се ползват от закрилата, предвидена в ЗАПСП, част от която е и уреденото в чл. 95 ЗАПСП право да получат обезщетение за причинените вреди при извършване на нарушение от друг правен субект. Това означава, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявените искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от извършено нарушение на всяко отделно авторско право върху отделните музикални произведения с наименования „Колко си красива“, „Ледено момиче“, „Някой ден“, „Нямаше кой да ни каже“, „Непознати улици“, „Най-кратката нощ“, „Няма връщане назад“, „Аз те искам“, „Да надбягам птиците“, „100 години“, „Есенни цветя“, „Не мога да спра да те обичам“, „Две следи напред“.
Основателността на иска с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП предполага, на
следващо място, да се докаже, че от служители на ответното дружество „К.Б. ЕООД Е.К.” КД са извършени такива действия,
които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на авторското правото върху тринадесетте
музикални произведения.
В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че авторското право включва изключителното право на автора
да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от
други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
Следователно всяко едно използване на обект на авторското право от лице,
различно от неговия титуляр, без съгласието на последния и без законът да
допуска използването му независимо от неговата воля, представлява нарушение,
което е основание за дължимост на обезщетение за причинените на
правопритежателя вреди. Легална дефиниция на термина използване на
произведението, което е обект на авторското право е дадена в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, в която е посочено, че за такова се смятат действия като: 1.
възпроизвеждането на произведението; 2. разпространението сред неограничен брой
лица на оригинала или екземпляри от произведението; 3. публичното представяне
или изпълнение на произведението; 4. излъчването на произведението по безжичен
път; 5. предаването и препредаването на произведението по кабел; 6. публичното
показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение,
създадено по фотографски или аналогичен на него начин; 7. превеждането на произведението
на друг език; 8. преработката и синхронизацията на произведението; 9. реализирането на архитектурен проект чрез
построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен; 10.
предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до
произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде
осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях; 11.
вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско
количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото
по т. 1.
От показанията на разпитаните в производството свидетели С.С.,
М. М., А.К., Х.Д.и И.М., се установява, че на 08.02.2019 г., на 11.02.2019 г., на
12.02.2019 г. и на 14.02.2019 г. в осем магазина „Кауфланд“, находящи се в гр.
София, е звучала музика и по конкретно тринадесетте музикални произведения с
наименования, „Колко си красива“, „Ледено момиче“, „Някой ден“, „Нямаше кой да
ни каже“, „Непознати улици“, „Най-кратката нощ“, „Няма връщане назад“, „Аз те
искам“, „Да надбягам птиците“, „100 години“, „Есенни цветя“, „Не мога да спра
да те обичам“, „Две следи напред“ /всеки един от тези свидетели посочва в
разпита си пред съда конкретния магазин „Кауфланд“, който е посетил, както и
конкретните музикални произведения, които е чул да звучат в магазина по време
на неговото посещение/. Свидетелите
възпроизвеждат пред съда факти, които са възприели лично и непосредствено при
посещението си в търговските обекти „Кауфланд“, като показанията им са
логически свързани и последователни и не се оборват от нито едно друго
доказателство, събрано в производството. От ответника не се твърди и няма
представени доказателства, от които да се установява, че в посетените от
ответника магазини на тези дати е звучала различна музика, например само музикални
произведения на чужди, а не на български
автори, тъй като през тази седмица е имало промоционални оферти, които са
изисквали изпълнение на друг вид музикално озвучаване.
Съдът счита, че описаният от свидетелите начин, по който те са идентифицирали музикалните произведения, които са звучали в магазините, е такъв, който им е дал възможност с точност да ги разпознаят – първо произведенията, всяко от които е много популярно на територията на страната са разпознати чрез слух, като след това е извършена и проверка в специализиран софтуерен продукт, който разпознава произведението по звук и го идентифицира по име и изпълнител. Факти, които съответстват на тези, за които свидетелстват изброените петима свидетели, изнася пред съда и другият разпитан в производството свидетел Момчил Даскалов, чиито показания съдът кредитира само в частта за начина, по който е извършено разпознаването на звучалите в заведението музикални произведения, защото това са единствените обстоятелства, които това лице е възприело непосредствено /той не е очевидец на излъчването на конкретните музикални произведения в магазините „Кауфланд“, като всички факти в тази връзка е възприел от разказа на другите свидетели/. Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.С., М. М., А.К., Х.Д.и И.М. и приема за установени от тях обстоятелствата, за които те свидетелстват, а именно, че на посочената от всеки от тях дата, в посочения от тях магазин „Кауфланд“ са звучали на запис посочените от тях конкретни музикални произведения с текст, които са процесните такива, представляващи обект на авторските права, чиято защита се търси с предявените осъдителни искове.
Предвид
изложеното, се налага изводът, че в производството се
доказа, че на 08.02.2019 г., на
11.02.2019 г., на 12.02.2019 г. и на 14.02.2019 г. в осем магазина „Кауфланд“,
находящи се в гр. София, е осъществено действие по изпълнение чрез звукозапис на процесни
музикални произведения, с което е дадена възможност те да бъдат възприети от
неограничен брой лица- посетители на търговските обекти, т.е. изпълнението има
характер на публично такова. Това действие представлява използване на създадените
от авторите тринадесет произведения по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. 2 ЗАПСП.
В производството
е безспорно, че търговските обекти, представляващи осем магазина „Кауфланд“,
находящи се в гр. София, към датата, на която е извършено използването на
процесните музикални произведения, се стопанисва от ответника „К.Б. ЕООД Е.К.” КД, който извършва търговска дейност в тях. С оглед
на това съдът приема, че описаните действия по публично изпълнение на
произведенията са извършени от служители на това търговско дружество. Този
извод не се опровергава от обстоятелството, което е установено по делото, че
между ответника и трето за спора юридическо лице е сключен договор, с който на
последното е възложено да извършва услуга, свързана с управление на излъчването
на музиката в магазините „Кауфланд“. При тълкуване на съдържанието на договор
от 20.05.2010 г., сключен между „К.Б. ЕООД Е.К.” КД и „Р.П.Ъ.С.“ ЕООД /„Радио ПОС“/, Германия, както
и анексите към него, се установява, че волята на страните по тази сделка е ответното
дружество да възложи на „Радио ПОС“ извършване на действия по осигуряване на възможността
да бъде излъчвана в неговите магазини българска музика, с уредени права, която
музика е по задание на ответника, както и да му възложи извършването на
действия по управление на излъчваната българска музика през работното време на
магазините. При анализ на вида на тези дейностите, които са възложени за осъществяване
на „Радио ПОС“, се налага извода, че те по своя характер са само технически –
осигуряване на озвучаването на магазините с определен вид музика. В договора
обаче изрично е посочено, че музиката, която ще се излъчва, ще се определя не
от изпълнителя по договора, а по „задание на Кауфланд“, т.е. ще бъде избирана
от служители на ответното дружество. От представените по делото доказателства
се установява и че именно с участието на служители на ответното дружество се е
извършвал подбора на музикалните произведения, които са излъчвани в магазините
Кауфланд на територията на Република България. Това е видно от съдържанието на приетите
по делото имейли, чийто превод се намира от л. 72 до л. 76 от делото на СГС. В
тях се съдържат електронни изявления по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕС и следователно
те представляват електронен документ по чл. 3 ЗЕДЕС и могат да служат за
доказателство в гражданския процес, предвид и това, че в случая е спазена
формата за представянето им, предвидена в чл. 184, ал. 1 ГПК - всички имейли са
възпроизведени на хартиен носител и са заверени от ищеца. От
тях се доказва, че изборът на музикалните произведения, които е предвидено да
бъдат излъчени в магазините Кауфланд в българската седмица в началото на 2019
г., е направен като от служител на „Радио ПОС“, който е изготвил списък от
музикални произведения на български изпълнители, но така също и от служител на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД, на който
този списък е представен за запознаване и за вземане на решение кои от тези
произведения да бъдат изпълнявани в магазините. Това е служителката В.Б., която
е разпитана в производството и в показанията си е заявила, че заема длъжността
„асистент на маркетинг директора“ в ответното дружество, като в задълженията й
влиза и това да води кореспонденцията с „Радио ПОС“. След като се установява,
че служители на ответното дружество участват в процеса на подбор на музикалните
произведения, които сa включвани в музиката, с която се озвучават магазините
Кауфланд във всяка една тематична седмица и конкретно в „българската седмица“,
която се е състояла в началото на 2019 г., то трябва да се приеме, че те са
лицата чрез чиито действия е осъществено използването на всички музикални
произведения в стопанисваните от ответника магазини, включително на процесните
тринадесет.
При тълкуване на чл. 35 ЗАПСП се
налага изводът, че за да бъде правомерно използването на едно произведение,
което е обект на авторското право, трябва да е налице предварително съгласие на
автора за това, освен когато законът предвижда друго – друго е предвидено в чл.
24 и чл. 25 ЗАПСП, в които норми са регламентирани случаите, при които е
допустимо използването на едно произведение без съгласие на автора. От това
следва, че за да се квалифицира поведението на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД по
използване на тринадесетте музикални произведения като нарушение на авторското
право върху тях, трябва да се установи, че то е осъществено без съгласието на техните
автори.
Нормата на чл. 35 ЗАПСП, в която е предвидена необходимостта от даване на предварително съгласие на автора, за да може всяко едно трето лице да използва неговото произведение е в Глава седма „Използване на произведенията”, Раздел I „Общи разпоредби” от ЗАПСП, в която част на закона са и разпоредбите, уреждащи сключването на договор за използване на авторското произведение, задължителните елементи на неговото съдържание, действието и срока му, както и възможността и начина, по който може да бъде развален /чл. 36 – чл. 39 ЗАПСП/. От систематичното място на чл. 35 ЗАПСП и при тълкуването на тази норма с останалите такива, които се намират в същия раздел и глава от закона, следва да се заключи, че съгласието на автора за използване на неговото произведение от ползвателя трябва да бъде дадено чрез подписване на договор за използване по смисъла на чл. 36 ЗАПСП. Съгласието за използване е възможно да бъде дадено и чрез подписване на издателски договор и на договор за публично представяне или договор за публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП, но тогава се отстъпва само правото да се извършват отделни действия, които представляват използване на авторското произведение, а не всички възможни такива. Даването на съгласие не може да бъде направено по какъвто и да е друг начин, включително с едностранно изявление на автора, отправено до лицето, ползващо произведението, нито чрез конклудентни действия на автора.
По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, че от авторите на текста и музиката на процесните музикални произведения или от организацията за колективно управление на права, на която те са членове - Сдружение „М.“, е дадено съгласие по предвидения в закона ред за осъщественото на 08.02.2019 г., на 11.02.2019 г., на 12.02.2019 г. и на 14.02.2019 г. ползване от служители на ответника на тези музикални произведения. Такова не се установява да е дадено и със сключването на споразумение между двама от авторите на процесните музикални произведения – Димитър К. и Румен Г. и дружеството „Радио ПОС“, Германия /споразумението, намиращо се на л. 132 и л. 133 от делото на СГС/. Това е така, тъй като от съдържанието на това споразумение не може да се установи датата, на която то е подписано, поради което няма как да се заключи, че с него въпросът за използване на музикалните произведения, създадени от посочените две физически лица, е разрешен преди да бъде осъществено ползването им чрез извършените от служители на ответника действия, т.е. че е дадено предварително съгласие от авторите за тяхното ползване. Освен това при тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на това споразумение, се установява, че с него страните са искали да уредят последиците от вече осъществено използване на произведения на двамата автори К. и Г., а не даването на предварително съгласие за използване на тези произведения в търговски обекти Кауфланд. Ето защо трябва да се приеме, че действията на служители на ответното дружество по използването на процесните тринадесет музикални произведения на четири дати през месец февруари 2019 г. следва да се квалифицират като нарушение на притежаваните от създателите на текста и музиката авторски права и са основание за ангажиране на отговорността на нарушителя по чл. 95 ЗАПСП.
Нарушението на авторското право
предполага наличието и на субективна страна. Това следва от общите норми на
гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на
чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП, в която е
предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на едноличните търговците за
нарушаване на права по ЗАПСП възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които
ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях.
Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, както е в наказателното право, а се изразява в неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й / напр. добрия стопанин, добрия работник, добрия търговец и др./. Принципът в гражданското право е че релевантна е тази вина която е под формата на небрежност, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но това трябва да е изрично предвидено в закона, каквито разпоредби в ЗАПСП няма. С оглед на това и формата на вината, която се изисква от ЗАПСП, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице авторско право, е небрежност.
При нарушения на авторското право небрежно действа това лице, което използва чрез формите по чл. 18 ЗАПСП произведение, което е обект на авторското право, като не е положило дължимата грижа, за да се осведоми за това кой е авторът на произведението, както и да получи предварително съгласие от него да го използва. В чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на авторското право, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се счете, че презумпцията за вина е оборена ответникът трябва да представи доказателства, от които да е видно, че той не е могъл да знае, че извършва действия, с които нарушава чуждо авторско право, като тази невъзможност се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултата на неполагане на дължимата от него грижа да провери кой е носителя на авторското право върху конкретно произведение, както и дали е получил предварително писмено съгласие от автора да използва това произведение.
За да отговори на въпроса за това каква е дължимата грижа, която ответникът е трябвало да положи при осъщественото публично изпълнение на тринадесетте музикални произведения с наименования „Колко си красива“, „Ледено момиче“, „Някой ден“, „Нямаше кой да ни каже“, „Непознати улици“, „Най-кратката нощ“, „Няма връщане назад“, „Аз те искам“, „Да надбягам птиците“, „100 години“, „Есенни цветя“, „Не мога да спра да те обичам“, „Две следи напред“ и оттам дали е оборена установената в закона презумпция за вина, съдът съобразява на първо място, че той изобщо не твърди да не е знаел, че тези произведения са обект на авторско право, което се ползва със защита, както и кои са физическите лица, които са автори на тези произведения и като такива са носители на авторските права върху тях. Предвид факта, че всички музикални произведения са на български автори и са известни на широката публика, то трябва да се приеме, че незнанието на ответника за това, че физическите лица Р.П.Г., Д.К.К., М.И.М., П.К.П. и С.Н.Н., са титуляри на авторското право върху тези произведения не би могло и да бъде извинително и да обори презумпцията за вина. Дължимата грижа в случая изисква ответникът да извърши проверка във всички възможни източници, включително и чрез запитване до регистрираните на територия на Република България организации за колективно управление на авторски права, за това кой е автор на музикалните произведения, които възнамерява да използва в търговската си дейност чрез публичното им изпълнение, както и за това дали за да получи съгласие за тяхното използване, трябва да се обърне към съответния автор или към организацията за колективно управление на авторски права, на която той е член. Ето защо и за да се направи извод, че ответникът не е действал небрежно при извършване на нарушението, следва да бъде доказано, че преди да използва процесните тринадесет музикални произведения чрез публичното им изпълнение в магазините Кауфланд на територията на Република България той е предприел необходимите действия по проверка за това дали има дадено предварително съгласие от авторите за това използване. Доколкото ответникът има качеството на търговец и като такъв извършва по занятие дейността по продажба на стоки в търговски обекти, то и грижата, която той дължи при извършване на тази дейност е по-голяма от обичайната – той дължи грижата на добрия търговец.
От представените по делото доказателства се установява, че по силата на договора от 20.05.2010 г., сключен между „К.Б. ЕООД Е.К.” КД и „Радио ПОС“, Германия, както и анексите към него, ответникът е възложил на трето лице да извършва правни действия, които имат за цел законосъобразно използване на музикални произведения на български автори в търговските обекти, в които ответникът осъществява своята дейност. Това означава, че „К.Б. ЕООД Е.К.” КД е възложил на друг правен субект действията по събиране на информация кой е автор на музикалните произведения, които ще бъдат публично изпълнявани в магазините му и получаване на предварително съгласие за тяхното използване от авторите чрез сключването на договори за използване по смисъла на чл. 36 ЗАПСП или договори за публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП със самите автори или с регистрирана организация за колективно управление на права. С оглед на това в случая следва да се приеме, че за да се убеди, че не нарушава чуждо авторско право при озвучаване с музика на своите магазини, ответникът е бил длъжен да извършва контрол за това дали дружеството „Радио ПОС“, Германия изпълнява точно поетите от него задължения по сключения договор, като при уточняване на музикалния репертоар, с който ще бъдат озвучавани магазините през съответната тематична седмица, да изисква представяне на доказателства, че са налице сключени договори с авторите на всички предложени музикални изпълнение съответно с организацията, на която те са членове и са предоставили управлението на своите авторски права. Само когато ответникът е извършил такава проверка, може да се приеме, че той е направил всичко възможно, за да се увери, че с действията си по публично изпълнение на определени музикални произведения няма да наруши защитимото от закона право на техните автори и че е положил дължимата грижа за това.
От ответника не се твърди и не се представят доказателства за това, че в процеса на уточняване на това какви музикални произведения ще бъдат изпълнени чрез звукозапис в магазините „Кауфланд“, находящи се на територията на Република България, в периода от 08.02.2019 г. до 14.02.2019 г. той е поискал от „Радио ПОС“, Германия да му предостави информация и доказателства кога и по какъв начин е дадено съгласие от авторите на тези произведения за тяхното използване. Факти в тази насока не се доказват от показанията на разпитания в производството свидетел В.Б., от показанията на която дори се установява обратното, а именно, че в нито един момент от действието на договора, сключен с „Радио ПОС“, Германия, „К.Б. ЕООД Е.К.” КД не е изисквал доказателства от това дружество, че музиката, която му се предоставя е лицензирана и с уредени права с авторите. Това означава, че при осъществяване на своята търговска дейност, ответникът не е положил дължимата грижа, за да се увери, че с публичното изпълнение в своите магазини на процесните тринадесет музикални произведения няма да наруши чужди авторски права, които се ползват със закрила и следователно е действал небрежно.
С оглед изложеното следва да се заключи, че в производството не е опровергана установената в чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП презумпция за това, че нарушението на авторските права на лицата Р.П.Г., Д.К.К., М.И.М., П.К.П. и С.Н.Н., е извършено виновно от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД.
На основание чл. 95г ЗАПСП ответното търговско дружество е този правен субект, който носи отговорност пред авторите за извършените от неговите служители действия, с които са нарушени авторските права върху музикални произведения с наименования „Колко си красива“, „Ледено момиче“, „Някой ден“, „Нямаше кой да ни каже“, „Непознати улици“, „Най-кратката нощ“, „Няма връщане назад“, „Аз те искам“, „Да надбягам птиците“, „100 години“, „Есенни цветя“, „Не мога да спра да те обичам“, „Две следи напред“.
За да се приеме, че в полза на авторите на процесните тринадесет музикални произведения е възникнало правото да получат обезщетение по чл. 95 ЗАПСП, в производството трябва да бъде доказано и това, че те са претърпели вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на авторските им права. Ищецът твърди, че претърпените вреди са имуществени и се изразяват в неполучено възнаграждение за осъщественото използване на музикалните произведения, което означава, че те имат характера на пропуснати ползи. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали такъв вид вреди са настъпили и дали те са в пряка причинна връзка с нарушението.
Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.
В чл. 19 ЗАПСП е предвидено, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на създаденото от него произведение и за всяко поредно използване от същия вид. Получаването на това възнаграждение от притежателя на авторското право върху едно музикално произведение зависи единствено от това дали е сключен договор за използване по чл. 36 ЗАПСП или договор за публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП, като то не е обусловено от настъпването на каквото и да е друго обстоятелство. Това означава, че винаги е налице сигурност, че авторът би увеличил имуществото си с възнаграждението за осъщественото използване на създадено от него произведение, ако между него и нарушителя беше сключен договор, с който на последния се предоставя правото да го използва. Следователно при липсата на такъв договор, неполученото от автора възнаграждение, дължимо за използване на създаденото от него произведение, винаги представлява реално настъпила вреда за притежателя на авторското право. Тази вреда е и пряка и непосредствена последица от нарушението, защото последното е единствената причина за невъзможността на автора да увеличи имуществото си с полагащото му се съгласно чл. 19 ЗАПСП възнаграждение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по въпроса за това какви вреди би могъл да претърпи в резултат на извършено нарушение носителят на друго право на интелектуална собственост, а именно на правото на търговска марка, като уредбата в ЗМГО и ЗАПСП в тази насока е аналогична - решение № 22 от 10.05.2012 г., постановено по т.д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното и доколкото в случая нарушението, в резултат на което се твърди, че на авторите на процесните тринадесет музикални произведения, са причинени имуществени вреди, се изразява в тяхното използване от „К.Б. ЕООД Е.К.” КД, без да е налице сключен договор за използване или договор за публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП, то трябва да се приеме, че тези лица реално са претърпели вреди под формата на пропуснати ползи, които се съизмеряват с дължимото и неполучено възнаграждение за осъщественото използване, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от нарушението.
В обобщение, следва да се посочи, че по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД на основание чл. 95 ЗАПСП и това дружество дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди на носителите на авторското право върху музикалните произведения с наименования „Колко си красива“, „Ледено момиче“, „Някой ден“, „Нямаше кой да ни каже“, „Непознати улици“, „Най-кратката нощ“, „Няма връщане назад“, „Аз те искам“, „Да надбягам птиците“, „100 години“, „Есенни цветя“, „Не мога да спра да те обичам“, „Две следи напред“.
Съдът счита, че по делото липсват
доказателства за размера на възнаграждението, което авторите на текста и
музиката на тези произведения биха получили за тяхното използване при сключен
договор за това. Данни за размера на възнаграждението не могат да се черпят от
представения от ответника договор, сключен между него и дружеството „Радио ПОС“,
Германия, тъй като уговореното в него възнаграждение се дължи не като насрещна престация, която получава носителя
на авторското право за времето, през което той разрешава използването на своето
произведение, а представлява възнаграждение за извършване на възложените на „Радио ПОС“, Германия
правни действия, които са такива по осигуряване на законосъобразното използване
на музикални произведения, чийто автори са български граждани. Освен това при
съобразяване на всички клаузи от съдържанието на този договор се установява, че
той има различни предмети, с него са уредени различни по вид взаимоотношения
между страните, което означава, че размерът на възнаграждение за уреждане на
авторските права на музикални произведения е определен при съобразяване на
всички тези отношения и на различните права и задължения, които възникват за
съдоговорителите. Трябва да се посочи, че от съдържанието на този договор не
може да се установи и колко на брой музикални произведения се включват в
репертоара, чиито авторски права „Радио ПОС“, Германия се задължава да уреди, поради което и няма как да
се направи достоверно изчисление за това каква част от това възнаграждение се
следва за тринадесетте процесни музикални произведения.
Размерът на
възнаграждението, което авторите на музиката и текста на процесните тринадесет
произведения биха получили за тяхното използване чрез действията, които се
установи да е извършил ответника, не може да се установи и от съдържанието на Правилата
за определяне на размера на възнаграждения, дължими за използване на музикални
и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в
туристически, търговски обекти и други публични места, които са прилагани от
Сдружение „М.“. Това е така, тъй като в тези правила са определени размери на
авторските възнаграждения, които се дължат от лицата, стопанисващи търговски
обекти, за ползване не на конкретно произведение, което е създадено от лице,
което е член на сдружението, а за съвкупното използване на всички произведения,
които са част от репертоара на М., които са много на брой.
Освен това възнагражденията, които са посочени в правилата се дължат годишно,
за всички случаи на използване на всички произведения, създадени от членовете
на сдружението, а не за еднократно използване на едно произведение от лице,
стопанисващо един търговски обект. Те са определени по размер и при
съобразяване на това, че се дължат при добросъвестно поведение на ползвателите
на авторски произведения и при изразено от тях съгласието да сключат договори
за използване с организацията за колективно управление на авторски права, както
и на това, че със сключените договори се отстъпва ползването на целия репертоар
на тази организация за период от една година, през който е без значение точно
кои произведения са изпълнени публично и какъв е броя на използване на всяко
конкретно произведение. Ето защо размерите на авторските възнаграждения,
посочени в правилата по никакъв начин не могат да служат за база, въз основа на
която да се определи размера на възнаграждението, което се следва на авторите Р.П.Г., Д.К.К., М.И.М., П.К.П. и С.Н.Н. за установените в производството единични
използвания на създадените от тях тринадесет музикални произведения.
Предвид
изложеното, се налага извода, че съдът трябва да
приложи чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП вр. чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП и да
определи размера на обезщетението, което се следва на лицата, които са носители
на авторското право, в диапазона от 500 лв. до 100 000 лв., като вземе предвид
всички обстоятелства, свързани с нарушението, приходите, реализирани от
нарушителя вследствие на нарушението и съобрази, че размерът на обезщетението
трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите
членове на обществото. Съдът счита, че обезщетение в размер на по 500 лв.,
което трябва да се заплати на всеки автор поотделно за написания текст и за
написаната музика на всяко едно от четирите музикални произведения е такова,
което ще осъществи неговата цел да действа възпиращо и предупредително за
ответника и всички останали членове на обществото, като същевременно този
размер е съобразен и с това, че по делото се представиха доказателства, че
нарушението е извършено чрез еднократно използване на всяко едно от четирите
музикални произведения в отделните
търговски обекти, стопанисвани от ответника.
Доколкото, както
беше посочено, в чл. 19 ЗАПСП е предвидено, че авторът
има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за
всяко поредно използване на
произведението от същия вид и предвид това, че по делото се установява, че част от процесните
музикални произведения са използвани повече от веднъж, то на всеки от техните
автори се следва обезщетение в размер на 500 лв. за всяко доказано публично
изпълнение в магазините, стопанисвани от ответното дружество.
Следователно обезщетението, което се дължи за
нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Колко
си красива“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на
автора на текста и на музиката на песента „Ледено момиче“ също е 1 000 лв. Обезщетението,
което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на
музиката на песента „Някой ден“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за
нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на песента „Нямаше
кой да ни каже“, която се доказа, че
е изпълнена публично два пъти, е 2 000 лв. Обезщетението,
което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на
музиката на песента „Непознати улици“, която
се доказа, че е изпълнена публично два пъти, е 2 000 лв. Обезщетението,
което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на
музиката на песента „Най-кратката нощ“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на
автора на текста и на музиката на песента „Няма връщане назад“, която се доказа, че е изпълнена публично три
пъти, е 3 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на
автора на текста и на музиката на песента „Аз те искам“ е 1 000 лв. Обезщетението,
което се дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на
музиката на песента „Да надбягам птиците“, която се доказа, че е изпълнена публично два пъти, е 2 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на
автора на текста и на музиката на песента „100 години“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на
автора на текста и на музиката на песента „Есенни цветя“ е 1 000 лв. Обезщетението, което се
дължи за нарушаване на авторските права на автора на текста и на музиката на
песента „Не мога да спра да те обичам“, която се доказа, че е изпълнена публично два пъти, е 2 000 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на авторските права на
автора на текста и на музиката на песента „Две следи напред“, която се доказа, че е изпълнена публично два
пъти, е 2 000 лв. Доколкото съгласно чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП ищцовата организация за
колективно управление на права има правото да събира от свое име обезщетенията,
които се следват за нарушените права на авторите, които са нейни членове, то
ответникът трябва да бъде осъден да заплати тези обезщетения директно на
Сдружение „М.“, което е длъжно да ги разпредели между авторите. Това прави
предявените осъдителни искове изцяло основателни и те трябва да се уважат в
пълния заявен размер.
По искането по
чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП:
С оглед основателността на иска по чл. 95 ЗАПСП, се налага изводът за основателност и на направеното от ищците искане по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП съдът да постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда, които ще бъдат вестник „24 часа”, вестник „Труд” и Българска Национална Телевизия.
По присъждане на
направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 2 100 лв., от които сумата от 850 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба за разглеждане на предявените искове, сумата от 950 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 300 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „К.Б. ЕООД Е.К.” КД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Сдружение „М.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права следните суми: 1) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Колко си красива“, което се притежава от физическите лица Р.П.Г. и Д.К.К., които са членове на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 08.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „********, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 2) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Ледено момиче“, което се притежава от физическите лица Р.П.Г. и Д.К.К., които са членове на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 08.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „********, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 3) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Някой ден“, което се притежава от физическите лица Р.П.Г. и Д.К.К., които са членове на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 08.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „********, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 4) сума в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Нямаше кой да ни каже“, което се притежава от физическите лица Р.П.Г. и Д.К.К., които са членове на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „********, както и на 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 5) сума в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Непознати улици“, което се притежава от физическото лице М.И.М., което е член на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „********, както и на 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 6) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Най-кратката нощ“, което се притежава от физическото лице П.К.П., което е член на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „********, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 7) сума в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Няма връщане назад“, което се притежава от физическото лице С.Н.Н., което е член на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „********, на 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******както и на 12.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 8) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Аз те искам“, което се притежава от физическите лица Р.П.Г. и Д.К.К., които са членове на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 9) сума в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Да надбягам птиците“, което се притежава от физическото лице М.И.М., което е член на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 11.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******, както и на 12.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. *******, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 10) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „100 години“, което се притежава от физическите лица Р.П.Г. и Д.К.К., които са членове на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 12.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. *******, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 11) сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Есенни цветя“, което се притежава от физическото лице П.К.П., което е член на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 12.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 12) сума в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Не мога да спра да те обичам“, което се притежава от физическите лица Р.П.Г. и Д.К.К., които са членове на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 14.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ж.к. „*******”, ул. *******, както и на 14.02.2019 г. в обект хипермаркети „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане; 13) сума в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД нарушение на авторското право върху музикално произведение с текст с наименование „Две следи напред“, което се притежава от физическите лица Р.П.Г. и Д.К.К., които са членове на Сдружение „М.“, като нарушението се изразява в осъществено използване на това произведение чрез действия по публичното му изпълнение на 12.02.2019 г. в обект хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******, както и на 14.02.2019 г. в обект хипермаркети „Кауфланд”, находящ се в гр. София, ул. „*******, без съгласие на автора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от Закона за авторското право и сродните му права ДА БЪДЕ РАЗГЛАСЕН във вестник „24 часа”, във вестник „Труд” и по Българската национална телевизия в часови пояс от 17.00 до 19.00 часа диспозитива на настоящото съдебно решение, което разгласяване да се извърши за сметка на „К.Б. ЕООД Е.К.” КД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.Б. ЕООД Е.К.” КД да заплати на Сдружение „М.“ сума в размер на 2 100 лв. /две хиляди и сто лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: