РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Търговище, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20223530200882 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4
от ЗМВР, и е образувано по жалба на С. П. П. от **** чрез пълномощник
адв.И. В. от САК срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 1443з-
197/08.12.2022 г., издадена от И.В.Д. на длъжност *** при РУ – Търговище на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът намери, че в жалбата е допусната
техническа грешка относно номера на заповедта дължаща се на нечетливото
копие от същото, представено многократно и в съдебно заседание. Предвид
на това и с оглед постъпилото писмо от началник РУ - Търговище - УРИ
199300-71/04.01.2023 г./л.29 от делото/ съдът прие, че жалбата е срещу
заповед за задържане на лице № 1993з-197/08.12.2022 г. С жалбата се иска
отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
законосъобразността на същата. Твърди се, че липсват фактически и правни
основания за задържането и се иска отмяна на атакуваната заповед за
задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си
чрез пълномощник. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна, а оспорената
1
заповед за законосъобразна.
Видно от приложеното извлечение от система за сигурно електронно
връчване жалбата е подадена на 21.12.2022 г. и е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Същата е изготвена в предвидената форма и се явява допустима. Разгледана
по същество същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
По делото се установи следната фактическа обстановка.
На 08.12.2022 г. около 10:38 ч. в гр. Търговище, на бул. „Трайко
Китанчев“, при управление на лек автомобил Мерцедес Б 200, с per. номер
******, жалбоподателят С. П. бил спрян за проверка. Полицейските органи от
РУ - гр. Търговище, ОДМВР - гр. Търговище/ св.П.П. и полицай И.Д./, които
са го спрели, са поискали да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. С. П. се е съгласил да бъде
подложен на проверка с техническо средство Drug Test 5000 с № ARNS-0001.
Пробата е излязла положителна за употреба на „амфетамин“. С. П. оспорил
резултата и поискал да даде биологична проба за медицинско изследване.
Издаден му е бил талон за изследване с бланков номер 129454/08.12.2022 г./,
като С. П. дал биологична проба. По преписката няма данни какъв е резултата
от тази проба. Съставен е и протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
Във връзка с извършената проверка са издадени също така АУАН
серия АД с бл. N 058722 от 08.12.2022 г. и Заповед за прилагане на ПАМ №
22-1993-000053 по чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП от 08.12.2022 г., с която на С.
П. е наложена ПАМ „временно отнемане на СУ МПС“ до решаване на
въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца.
С. П. веднага е бил задържан, за което е издадена Заповед за задържане
на лице с per. № 1993з-197/08.12.2022 г., издадена от И.В.Д. на длъжност
******** при РУ - гр. Търговище. Заповедта за задържане е издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание с посочено
следното: „има данни за извършено престъпление в гр. Търговище по бул.
„Тр. Китанчев“ до № 37, управлява МПС след употреба на наркотични
2
вещества /амфетамии/ - чл. 3436 (3). В заповедта не е посочено цитираният
„чл. 3436 (3)“ от кой нормативен акт е.
На С. П. е бил извършен и личен обиск, за което е издаден Протокол за
личен обиск на лице.
Още на следващия ден след проверката - на 09.12.2022 г., С. П. си е
направил независим уринен тест в медико-диагностична лаборатория
„Кандиларов“ ООД, който е показал отрицателен резултат за посочените в
теста наркотици вкл. и за амфетамин.
Видно от показанията на свидетеля П. автомобила бил със съмнително
движение поради което бил спрян. На водача била извършена проверка с
техническо средство, която отчела наличие на амфетамин. Водача оспорил
показанието и дал кръвна проба след което бил задържан. При разговора
водача бил подпухнал, напрегнат и притеснен, като зеницата на окото му не
реагирала на С.а. Следва да се отбележи, че показанията на този свидетел
частично противоречат на отбелязаното в протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставен от
самия св.П.. В този протокол е отбелязано - сигурен начин на шофиране,
спокойно поведение на жалбоподателя, сигурна походка, ясен говор, очи : без
особености.
Видно от приложените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г на
министъра на МВР, Заповед рег.№ 3633-2063/16.09.2022 г. на директора на
ОДМВР Търговище, Заповед № 363з-483/24.03.2020г. на директора на
ОДМВР Търговище и акт за встъпване в длъжност от 25.03.2020 г.
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР
в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР е издадена писмена заповед за задържане,
връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като са вписани
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.
3
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи
да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има
данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в
следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН -
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е
наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да
бъде проведено предварително разследване. Поради това възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на
мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен
към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането
като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския
орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
4
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Ето защо възраженията в жалбата в тази насока са неотносими към
настоящият спор.
Съдът намира, че са налице отменителни основания на чл. 146, т. 2 от
АПК - заповедта е издадена при съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие със закона. Реквизитите на
съдържанието на заповедта са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Точка 2-ра
на същата разпоредба въвежда изискването заповедта да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й. По силата на
съдържанието на специалната правна норма в заповедта следва да бъде
посочено не само правното основание, но и конкретните фактически
обстоятелства, дали основание дадено лице да бъде задържано. Мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени отделно от него (Съгласно
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС) най-късно до
изпращане на жалбата срещу акта на по-горния административен орган. По
делото не се установи И.Д. в качеството на административен орган, който е
издал процесната заповед, да е изложил каквито и да било фактически
основания по издаването й в друг документ, съпровождащ административната
преписка. Фактическите и правни основания, посочени в заповедта следва да
бъдат във взаимна връзка помежду си. Недопустимо е съдът да бъде поставен
в положение да подвежда установените факти под съответната правна норма,
когато това не е направено от компетентния орган. Задължение на съда е да
провери дали посочените в акта фактически основания се установяват от
събраните по делото доказателства и съответни ли са на извършената правна
квалификация. От това се извежда задължението на административния орган
да мотивира своя акт, така че при съдебния контрол да се извърши проверка
за законосъобразност и правилност на властническото волеизявление, което в
случая засяга пряко правото на свободно придвижване на конкретно лице.
В конкретният случай в оспорената заповед е посочен чл.343б/3/, но не
е конкретизирано от кой нормативен акт е цитираният текст. Не е
конкретизирано с какво моторно превозно средство е извършено
нарушението. Най-важното не е посочено как е установена употребата на
5
наркотични вещества/амфетамин/. Абсолютно неизяснен остава въпросът на
базата на кои безспорно установени факти и обстоятелства
административният орган е направил обосновано предположение, че
жалбоподателят е извършил конкретното престъпление или за евентуалната
му съпричастност към неговото извършване. Фактическата обстановка,
наложила задържането, е неизяснена.
Дори да се приеме, че представените в последствие документи по
преписката - АУАН, ЗПАМ, талон за изследване, копие от регистър за
постъпилия заявителски материал в РУ – Търговище, и показанията на
св.П.П., запълват липсата на фактически основания, непосочени при
издаването на заповедта те не отговарят на целта - да се доведе до знанието на
страните съображенията, по които административния орган е издал заповедта.
Непосочването на фактическите и правни основания за издаване на заповедта
е нарушение на изискването за форма на акт и във всички случаи ограничава
правото на защита на засегнатото лице. Същото е самостоятелно и достатъчно
основание за неговата отмяна.
Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и
поради издаването й в противоречие с целта на закона - самостоятелно
основание за отмяната й по реда на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на
принудителната административна мярка - задържане за срок от 24 часа,
налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е да се наложи наказание за
установеното по категоричен начин престъпление, а да се попречи на
уличения да се укрие, да заличи улики или да извърши друго престъпление,
като по този начин осуети наказателното преследване. Тези данни за всеки
конкретен случай следва да бъдат категорично установени. Издаването на
оспорената заповед категорично не допринася за постигане на горепосочените
цели и съставлява акт на неоснователна принуда, тъй като липсват каквито и
да било данни, че жалбоподателят може да се укрие или да осуети
разследването. От формална гледна точка предвид изложеното издадената
заповед не сочи на конкретна цел, наложила задържането на лицето-
основание за нейната отмяна.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
6
Относно претенцията за разноски. Жалбоподателя претендира
следните разноски : 900 лв. за адвокатско възнаграждение платено по банков
път, командировъчни разходи за адвокат в размер на 283.89лв. от които пътни
разходи в размер на 133.89лв., квартирни пари в размер на 110лв., дневни
пари в размер на 40 лв. Претендираните разноски са направени въз основа на
приложеният по делото договор за правна защита и съдействие. Приложени
са съответните платежни и разходооправдателни документи. Общо
разноските на жалбоподателя са в размер на 1183.89 лв. С оглед изхода на
делото следва ОДМВР Търговище като първостепенен разпоредител с
бюджетни средства да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
от него разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице – С. П. П. с ЕГН **********
от *******, рег.№1993з-197/08.12.2022 г., издадена от И.В.Д. на длъжност
********** при РУ - Търговище, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОДМВР Търговище да
заплати на С. П. П. с ЕГН ********** от ******* сумата от 1183.89лв.,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7