№ 116
гр. Бяла Слатина, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20241410100964 по описа за 2024 година
Предявени са от К. Н. П., ЕГН ********** от гр.С., бул. „П.К.“ бл.18А, вх.В, ет.6,
ап.57 чрез адв.Г. И. срещу И. Н. Н., ЕГН ********** от гр.К., ул. „А.С.“№21, общ. Червен
бряг и О. Л. К., ЕГН ********** с адрес гр.К., ул. „Л.“№1А, общ. К. обективно и субектвино
съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД и чл.33,
ал.2 от ЗС.
Ищцата твърди, че с ответникът И. Н. са съсобственици на по ½ ид.ч., придобита по
наследство от общия им наследодател Н.И. Н., починал на 05.05.2023 г. на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 73660.30.4, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, с площ от 16 082 кв.м., трета
категория земя, с адрес на имота с.Т., местност „Г.“, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Т., общ. Бяла Слатина, обл. Враца,
одобрен със Заповед №РД-18-906/03.04.2018 г. на Изп.директор на АГКК, при граници:
№73660/.30.5, №73660.30.6, №73660.30.9, №73660.30.1, №73660.29.163.
Твърди се, че на 27.06.2023 г. първият ответник И.Н. е сключил с втория ответник О.
К. договор за дарение, обективиран с нотариален акт №10, том III, рег.№2417, дело
№395/27.06.2023 г. на нотариус А.К., рег.№010 в НК, с район на действие РС – Бяла
Слатина, вписан в СВ под вх.№2266/27.06.2023 г., акт №164, том 6, дело №740/2023 г., с
който е дарил своята 1/20 ид.ч. от описания по – горе имот.
Сочи се, че на 27.06.2023 г. първият ответник И.Н. е сключил с втория ответник О. К.
договор за продажба, обективиран с нотариален акт №11, том III, рег.№2418, дело
№396/27.06.2023 г. на нотариус А.К., рег.№010 в НК, с район на действие РС – Бяла
Слатина, вписан в СВ под вх.№2267/27.06.2023 г., акт №165, том 6, дело №741/2023 г., с
който И. Н. е продал на О. К. останалите 9/20 ид.ч. от описания по – горе имот, за сумата от
25 200 лв.
Поддържа се, че обстоятелствата по извършване на двете сделки – в един и същи ден
последователно, пред един и същ нотариус, с ползване на едни и същи документи, сочели,
че съглашението между ответниците не съответствало на действителната им воля. Посочва
1
се, че дарението е относително симулативно, отразените волеизявления са формални, като
безвъзмездния характер на дарението е опровергано с уговорената и заплатена цена по
договора за продажба.
Твърди се, че уговорената цена от 25 200 лв. за продадените 9/20 ид.ч. от имота е
близка до пазарната цена на целия обем от притежаваните от И. Н. права върху имота,
възлизащи на 24 000 лв., при цена на декар от 3000 лв.
Сочи се, че договорът за дарение е привиден като прикриващ продажба на основание
чл.26 ал.2 предл.5 ЗЗД вр. чл.17 от ЗЗД. Твърди се, че е прикрито действително съгласие
между ответниците по делото, първият да продаде на цената от 25 200 лв. всичките си
идеални части, които притежава от съсобствения с ищцата имот.
Твърди се, че съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗД се прилагали правилата относно прикрития
договор (в случая за покупко - продажба), доколкото са налице условията за неговата
действителност, а именно че е спазена формата за извършеното разпореждане с имота –
нотариален акт и има съгласие по осъществените условия за покупко – продажбата по
чл.183 ЗЗД – всичките притежавани от ответника И.Н. идеални части са продадени.
Разпоредителната сделка покупко – продажба е извършена преди ответника да ги е
предложил на ищцата К. П., като съсобственик съгласно правилата на чл.33 ал.1 от ЗС.
Поддържа се още, че ищцата е титуляр на правото по чл.33 ал.2 от ЗС да изкупи дела
на ответника И. Н. на цената от 25 200 лв., която е действителната продажна цена за
идеалните части. Поради което моли да се постанови решение, с което да се признае за
нищожно като прикриващо продажба дарението, оформено с нотариален акт
№10/27.06.2023г. Моли още да се допусне ищцата като съсобственик да изкупи продадената
от И. Н. ½ ид.ч. от процесния имот, при действително уговорена цена в размер на 25 200 лв.
Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответникът О. К. чрез
адв.В. К. АК Плевен, оспорва предявения установителен иск по чл.26 ал.2 предл. 5 от ЗЗД
вр. с чл.17 ал.1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, а предявения в условията на
евентуалност иск по чл.33 ал.2 от ЗС като недопустим.
Сочи се, че ВКС се е произнесъл с ТР №5/2012 г. по т.д.№5/2012 г. дали е налице
заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД, когато с договор за дарение се отчужди
идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и
останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице
без частта на дарителя да е предложена за изкупуване съгласно чл.33 ал.2 от ЗС. Поддържа
се, че в случаите когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот се предхожда от
дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността лице,
житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на закона при липсата
на законова презумпция за намерение, не може да променял характера на сделката по чл.33
от ЗС и последиците от нея, нито водело до опорочаване на предхождащото я дарение. Сочи
се още, че самите договори, както и при съчетаването им липсвало законова забрана.
Поддържа се, че между страните по дарствената сделка не е уговорено и установено
извличане на облаги, нито пък е уговорено при условия или тежести, които да са противни
на закона и добрите нрави, поради което дарението не било нищожно.
Твърди се, че иска за изкупуване е неоснователен, защото продавача И. Н. е продал
идеални части на съсобственик и не е налице нарушение на закона. Право на изкупуване по
чл.33 ал.2 от ЗС не е възниквало. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответника И. Н. Н. не е подал отговор на исковата молба. В
деня на насроченото първо по делото съдебно заседание ответника чрез своя процесуален
представител адв.Лидия Г. е депозирал молба /неподписана/. В нея е изложено делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Моли делото да бъде отложено за извънсъдебно решаване на спора.
2
В случай на несъгласие на страните за извънсъдебно решаване на спора, моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен. Поддържа, че процесните сделки са направени без да е
нарушен закона. Посочва, че собственикът има право да дари на когото прецени, без да е
необходимо да иска съгласието на останалите съсобственици, свои идеални части.
Поддържа, че останалата идеална част продадена на надарения не е заобикаляне на закона, а
негова воля.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази се с доводите на страните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 2 изр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и конститутивен иск с
правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Исковете са допустими. Правният интерес на ищеца -
трето за атакуваните сделки лице произтича от потестативното право на изкупуване, което
не е преклудирано, тъй като искът е предявен на 28.08.2023 г. /дата на пощенско клеймо
24.08.2023 г./ - в рамките на двумесечния срок от сключване на сделките /решение №
296/15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 179/2010 г., ІV г. о. /.
По делото е представено удостоверение за наследници №0115/09.05.2023 г. на гр.К.,
общ. Червен бряг от което се установява, че страните К. Н. П. и И. Н. Н. са наследници на
починалия наследодател Н.И. Н., ЕГН **********, починал на 05.05.2023 г.
Приет по делото е Нотариален акт за дарение на недвижим имот №10, том III, рег.
№2417, дело №395 от 27.06.2023 г. на нотариус А.К., вписан под Акт №164, том 6, дело
740/27.06.2023 г. в СВ – Бяла Слатина, от който се установява, че И. Н. Н. е дарил на О. Л. К.
1/20 ид.ч. от свой съсобствен и наследствен недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 73660.30.4, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване нива, с площ от 16 082 кв.м., трета категория земя, с адрес на поземления
имот с.Т., местност „Г.“, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Т., общ. Бяла Слатина, обл. Враца, одобрен със Заповед №РД-
18-906/03.04.2018 г. на изп.директор на АГКК, при граници: №73600.30.5, 73660.30.6,
73660.30.9, 73660.30.1, 73660.29.163. Даренията ответника О. К. приел с благодарност
направеното му дарение.
Приет по делото е Нотариален акт за продажба на недвижим имот №11, том III, рег.
№2418, дело №396 от 27.06.2023 г. на нотариус А.К., вписан под Акт №165, том 6, дело
741/27.06.2023 г. в СВ – Бяла Слатина, от който се установява, че И. Н. Н. е продал на О. Л.
К. 9/20 ид.ч. от свой съсобствен и наследствен недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 73660.30.4, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване нива, с площ от 16 082 кв.м., трета категория земя, с адрес на поземления
имот с.Т., местност „Г.“, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Т., общ. Бяла Слатина, обл. Враца, одобрен със Заповед №РД-
18-906/03.04.2018 г. на изп.директор на АГКК, при граници: №73600.30.5, 73660.30.6,
73660.30.9, 73660.30.1, 73660.29.163, за сумата от 25 200 лв., изплатена напълно по банков
път преди подписване на нотариалния акт.
Представен по делото е Договор за доброволна делба вписан под том V, дело
№937/13.09.2000 г. на СВ – Бяла Слатина, от който се установява, че И.Н.И., ЕГН
********** е получил в дял земеделска земя – нива с площ от 16,095 дка, трета категория, в
местността „Г.“, представляваща имот №030004, по плана на земеразделяне на с.Т., общ.
Бяла Слатина.
Установено е от писмо на „Юробанк България“АД, че на 27.06.2023 г., по сметка BG49
BPBI 7940 1059 9021 03 с титуляр И. Н. е получен превод от сметка BG38 UBBS 8002 1014
5858 18 с наредител О. К. в размер на 25 200 лв., с основание „покупка на зем земя“.
3
Изслушан по делото е свидетеля сочен от ищцата, В.О.П., нейн съпруг, който заяви, че
отношенията на К. с нейния брат И. Н. до момента, в който е починал баща им са били
добри, поддържали връзка, но не се виждали много, тъй като, живеели далеч един от друг.
Св. посочва, че не му е било известно И. Н. да е имал приятел О. К., както и не му е
известно Н. да се е занимавал със земеделски земи, тъй като е бил мебелист и работел в
мебелна фабрика. Св.П. поддържа, че отношенията между брата и сестрата са се развалили
за пари. В показанията си св. заявява, че след погребението, ответника Н. е смятал да остави
всичко на сестра си, но в един момент решил, че му трябват пари, за да погасява задължения.
Св. споделя, че ответника Н. бил споменал пред тях, че имал изгодна оферта за закупуване
на имот на морето в гр.Ахтопол, което се случило лятото, юни месец след 40 дни на баща
им, но не е запознат дали си е закупил къща на морето.
Св. П. заявява, че когато отишъл да увещава сестра си, ответника Н. искал да вземе
цялото наследство, докато сестра му се опитвала да му внуши че току-що е починал баща им
от моралната страна на нещата и второ, че не е направена никаква делба.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно – оценителна
експертиза на недвижим имот, която съдът кредитира като ясна и обоснована. Вещото лице
при използване на методите – Метод на пазарните аналози и Метода на капитализиране на
бъдещите парични приходи е дало заключение, че пазарната стойност на процесния имот
към 27.06.2023 г. е в размер на 48 616 лв. Пазарната стойност на ½ идеална част от
недвижимия имот е на стойност 24 308 лв.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
първата съдебна инстанция доказателствени средства, Белослатински районен съд по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД привидните договори са
нищожни. Според чл.17, ал.1 ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с
друго привидно, се прилагат правилата на прикритото съглашение, когато са спазени
изискванията за неговата действителност. Съглашението може да се изразява в липса на воля
договорът да породи правни последици – абсолютна симулация или във воля сделката да
породи правни последици, различни от външно изявените – относителна симулация. При
относителната симулация, се прилагат правилата за прикритата сделка, ако са налице
изискванията на закона за нейната действителност. В своята трайна практика, ВКС ясно
разграничава иска за прогласяване нищожността на сделката поради привидност по чл. 26,
ал. 2, предл. пето от ЗЗД от иска за разкриване на симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Тези два
иска имат различен предмет. Първият иск е насочен към установяване на нищожност на
явната сделка, а вторият към разкриване на обвързваща сила на прикритата сделка.
Разликата между двата иска произтича от фактите, на които те се основават. Тези искове се
разглеждат самостоятелно, което не отрича връзката между привидно и прикрито
съглашение при доказване на симулацията /така решение № 184/19.01.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 6394/2014 г., III г. о. /.
1. По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД:
Допустимостта и основателността на двата иска ще бъде преценена общо, тъй като
исковете макар и с различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият
обвързващата сила на прикритото съглашение не могат да бъдат предявявани самостоятелно
при твърдения за относителна симулация. В този случай двата иска следва да се предявят и
разгледат заедно /така решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г. III г. о. /. В
настоящият случай исковите претенции са предявени от трето на атакуваните сделки лице,
като неговият правен интерес е обусловен от правната възможност като съсобственица на
процесния имот, при уважаване на исковете идеалната част, с която съсобственика –
ответника Н. са е разпоредил в полза на ответника К., да се върне в патримониума на
4
съсобственицата и ищцата да се възползва от възможността по чл. 33, ал. 2 ЗС.
По допустимостта на исковете следва да се посочи, че въпреки, че ищцата не е страна
по договора за дарение за нея е налице правен интерес от воденето на този иск, за
разкриване на относителната симулация и прогласяване на нищожността на привидния
договор, който правен интерес произтича от правото й на изкупуване, при действително
уговорените условия, като предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен в производството.
Няма правна пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в
нея лице, стига то да има правен интерес от това, т. е. – ако от привидността на сделката и от
следващите се от това последици – то би могло да черпи права /решение № 403/05.08.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о. /. В конкретния случай ищцата се стреми да докаже,
че договора за дарение, сключен на 27.06.2023 г. между ответниците, всъщност прикрива
договор за покупко – продажба, което пък би довело до съществуване на потестативното й
право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. Именно последното обуславя наличие на правен
интерес у ищцата от предявяване на настоящите искове по чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД за
установяване на нищожността на привиден договор и по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на
прикритата сделка, тъй като от привидността на атакуваната сделка и от следващите се от
това последици, тя би могла да черпи права. С оглед горното, предявените искове са
процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес от предявяването му за ищцата,
явяваща се трето на атакувания договор за дарение лице.
По отношение на правната квалификация на исковете съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, нищожни са и привидните, т. нар. симулативни договори.
Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е
постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях,
както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са
целените от страните по сделката. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а
прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от
съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона. Ако страните имат воля да
бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД прикритото съглашение ги
обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Исковете за обявяване на
привидността по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД
имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата
сила на прикритото съглашение. При установяване на относителна симулация при иск по чл.
17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка.
Когато се иска освен обявяване относителна симулативност на договор, но още и
признаване, че прикрива друг валиден договор, тогава съдът дължи изрично произнасяне и
по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Несъмнено, не във всички случаи целта на симулацията е заобикаляне
на закона – по общо правило, целта на симулацията е създаването на една привидност
спрямо третите лица по отношение на действително съществуващите правни отношения,
които не противоречат на закона и морала. Каква е целта на прикритата сделка /или
поредица от сделки/ и доколко чрез нея страните са се домогвали да постигнат непозволен
или забранен от закона резултат е въпрос, който следва се разрешава от съда съобразно
конкретиката на делото /така решение № 475/14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 621/2009 г., ІV
г. о. /. Когато собственикът на идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване
на съсобственик чрез прикриване на продажба с друга сделка, прикритият договор за
продажба не е в заобикаляне на закона. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а
прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от
съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона. Симулативното действие е
поначало нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован
може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок,
защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се
погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата. Привидни
5
са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява
договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат
привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а
когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в
сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е
нищожна. При относителната симулация всъщност има две сделки - едната привидна,
симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата или
дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят /така решение №
79/26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 791/2011 г., I г. о., решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 684/2009 г., III г. о. /. Симулативен е договорът, от който страните, които са го
сключили, не желаят да бъдат обвързани. В доказателствена тежест на страната, която
претендира разкриване на симулацията е да установи по пътя на прякото и пълно доказване,
че страните изобщо са нямали воля за сключване на договора, евентуално, че действителната
воля на страните по сделката към момента на сключването й не е такава, каквато е отразена
в нея. В последния случай следва да установи каква точно е била действителната воля на
страните, като в случая следва да докаже, че страните са постигнали съгласие да не настъпят
правните последици, произтичащи от атакуваната сделка – извършеното дарение, като се е
целяло извършване на покупко-продажба. Като зад нищожния симулативен договор има
прикрита сделка и каква - е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Освен
това разпоредбите на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и на чл. 17, ал. 1 ЗЗД не са в противоречие една
с друга нищожни са, както абсолютно симулативните, така и относително симулативните
сделки.
В случая, настоящият съд е квалифицирал исковете, като такива за разкриване на
относителна симулация, с оглед твърденията на ищцата, че е налице привиден договор за
дарение, прикриващ договор за продажба. Ищцата е навела твърдения, че договорът, с който
ответника Н. дарява на ответника К. 1/20 ид. ч. от имота е симулативен и прикрива
продажба /изложените твърдения в исковата молба, са в насока наличие на относителна
симулация по процесната сделка. Няма твърдения за абсолютна симулация/. По своя
характер договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден, и за дарения по принцип не
възникват никакви насрещни задължения, освен морални такива, за признателност към
дарителя /чл. 227, б. "в" от ЗЗД/. Договорът за дарение се основава именно дарственото
намерение на дарителя, да отстъпи веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори. Привидни са
сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато
вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и при
относителна симулация – когато се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са
целените от страните по сделката. В случая е налице втората хипотеза – дали е налице
относителна симулация между ответниците. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване, че договорът за дарение, сключен
между ответниците на 27.06.2023 г., с който на О. К. е прехвърлена 1/20 ид. ч. от имота, е
симулативен и че действителната воля на страните е била имотът да бъде прехвърлен на
посочения ответник възмездно чрез договор за покупко-продажба /срещу заплащане на
цена/. Това е така, защото за да бъде установена симулативността на атакуваната сделка и
прогласяването на нейната нищожност, следва да бъде разкрито по безспорен начин, че
страните по сделката не са целели настъпването на правните последици на дарението, а е
налице друго твърдяно правоотношение, което е възмездно. Привидната сделка
/симулативна/ е тази, по която волеизявлението се нуждае от приемане, но със съгласието на
другата страна не се желае нейното правно действие /изцяло или частично/. При привидните
сделки е налице едно съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Или с други
думи, за да е налице привидна сделка, волеизявленията на страните трябва да съдържат,
първо изявено желание за сключване на сделката, и второ, изрично изявление, че не се иска
6
правното й действие, като желаните последици от нея са други.
Във връзка с възражението в отговора на исковата молба и писмената защита на
ответника К., че договорът за дарение не е нищожен поради заобикаляне на закона,
настоящият съд намира за необходимо да посочи, че това действително е така и такъв иск
няма предявен. В Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 5/2012 г., ОСГК
е разяснено по задължителен за съдилищата начин, че когато с договор за дарение се
отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за
съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за
продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.
26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – "Когато надареното, външно за съсобствеността лице,
впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на
продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху
идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването
на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в
случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване
от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или
непозволен". Няма правна пречка обаче съглашението да е нищожно на друго основание –
например по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД като симулативно, какъвто е предметът на настоящото
производство. В настоящия случай както се посочи не е предявен иск за нищожност на
процесното дарение с правно основание чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, поради заобикаляне на
закона, когато би се приложило Тълкувателното решение или иск за обявяване за нищожно
на дарението поради липса на основание. Ищцата не е изложила твърдение, че сделките са
сключени при заобикаляне на закона и поради това тези въпроси са извън предмета на
делото. Действително няма заобикаляне на закона, ако с дарение или замяна на малък дял
третото лице бъде направено съсобственик и така се открие възможност да му бъде
продаден и друг, по-голям дял без ограничението на чл. 33 ЗС, но няма обаче решение на
ВКС или на друг съд, което да приема, че симулацията на дарение и прикриването на
продажба са позволени и не подлежат на разкриване, ако целят преодоляване на чл. 33, ал. 2
ЗС / решение № 451/25.11.2019 г. на Пазарджишки окръжен съд по в. гр. д. № 650/2019 г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 266/27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
538/2020 г., IV г. о. /.
В случая настоящият съд при разглеждане на тези искове намира, че еднаквите случаи
следва да бъдат разрешавани еднакво и поради това при обсъждане на фактите по делото
изцяло се позовава на съдебната практика обективирана във влезли в сила съдебни актове –
решение № 40/07.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2019 г., IV г. о., решение №
190/05.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2013 г., I г. о., решение № 1526/01.11.2018 г. на
Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 1317/2018 г. /недопуснато до касационно обжалване с
определение № 281/03.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2019 г., I г. о. /, решение №
328/27.10.2022 г. на Хасковски окръжен съд по в. гр. д. № 433/2022 г. /недопуснато до
касационно обжалване с определение № 1637/13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 532/2023 г., IV
г. о. /, решение № 409/30.08.2019 г. на Великотърновски окръжен съд по в. гр. д. № 366/2019
г., решение № 339/28.07.2022 г. на Плевенски окръжен съд по в. гр. д. № 318/2022 г.,
решение № 379/08.05.2019 г. на Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 301/2019 г. постановени
при редица еднакви факти, които бяха установени в хода на настоящото съдебно
производство. Съобразявайки посочените влезли в сила съдебни актове, настоящият съд
приема, че исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1
ЗЗД са основателни като при съвкупната преценка на всички събрани доказателства, може да
се изгради извод за привидност на договора за дарение, прикриващ продажба поради
следните взаимосвързани обстоятелства:
Установено е, че двата договора /за дарение и продажба/ са сключени на една и съща
7
дата – 27.06.2023 г., при един и същ нотариус – А.К., рег.№010 на НК и са с поредни номера
– 10 и 11, тоест сключени са непосредствено един след друг в непосредствена
последователност, вкл. за извършване на сделките са използвани едни и същи документи.
Макар да е налице свобода на договаряне и при определяне на цената страните да не са
обвързани от средните пазарни размери, обстоятелството, че се подарява толкова малка част
е поредна индиция, че всъщност намерението на страните е било за възмездно разпореждане
с имота, а уговорената цена е била за всичките 1/2 ид. ч., а не само за 9/20 ид. ч. /само тези
две обстоятелства са били достатъчни за уважаването на исковете в решение №
1526/01.11.2018 г. на Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 1317/2018 г. /недопуснато до
касационно обжалване с определение № 281/03.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2019 г., I
г. о. /. Обстоятелството се потвърждава и от приетата по делото оценителна експертиза,
където ½ ид. ч. от имота е оценена на стойност 24 308 лв., която е близка до платена
стойност по нотариален акт. Цената е заплатена изцяло по банков път /видно от отговора на
„Юробанк България“ АД/ на купувача преди подписване на договорите за дарение и за
покупко-продажба – в деня на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба, а
очевидно и на договора за дарение, тъй като тези два договора за сключени непосредствено
един след друг. Тези облигационни взаимоотношение между продавача и купувача сочат на
намерението на купувача да получи продажната цена на целия имот, което също
опровергава съществуването на дарствено намерение при разпореждането с част от него. От
показанията на разпитания свидетел, посочен от ищцата, се установява, че ответникът Н.
първоначално е имал намерение да остави наследството в полза на сестра си, но в
последствие е искал да получи цялото наследство и поради необходимостта от парични
средства го е продал на ответника О. К.. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П.,
въпреки близката му връзка с ищцата, тъй като именно най – близкия човек ще присъства на
разговорите между брат и сестра, страни в настоящото производство при уреждане на
техните наследствени имуществени отношения, като пряк свидетел на проведените между
тях разговори.
В хода на процеса не се установи в какви отношения са ответниците, мотивирали
ответника Н. да дари своята 1/20 ид.ч. от наследство си на ответника К.. Следва да се
посочи, че договорът за дарение е каузална сделка, същата обичайно се сключва между
страни, които имат изградени такива отношения, които да предпоставят дарственото
намерение. Мотивът за сключване на една сделка по принцип няма правно значение, но при
договора за дарение, има съвпадане между основанието на сделката и мотива, поради който
се дарява. Подбудите, поради които се прави дарението са основанието на договора за
дарение. В случая ответниците дори не са навели твърдения за подбудите на ответника И. Н.
да направи дарението на О. К.. Съдът намира, че по делото не се събраха категорични
доказателства за особено близки отношения между дарител и дарен, които да обосноват
внезапната щедрост на ответника Н. към ответника К.. Дарената идеална част е достатъчно
малка за да се образува самостоятелен парцел нито може да даде права на надареният за
управление на получените идеални части.
Това е логичен водещ мотив за последвалите действия – прехвърляне на идеални части
от имота чрез дарение, в който случай законът не изисква съгласието на другите
съсобственици и продажба на останалите части на новия съсобственик, в който случай не е
необходимо имотът да се предлага на съсобствениците. Тези обстоятелства водят до извода,
че дарението е извършено единствено с цел купувачът да стане формално съсобственик и да
се преодолее забраната на чл. 33, ал. 1 ЗС. Сключеният между страните като привиден
договор за дарение на 1/20 ид. ч. от процесния имот е недействителен. Той е породил
правните последици на прикрития с него договор за продажба. По този начин,
съсобственикът се е разпоредил със своята идеална част без да предложи на друг
съсобственик да я изкупи, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. В
резултат на това за ищцата е възникнало субективното потестативно право да изкупи
8
процесния имот от купувача по договора.
От обсъдените в предходния абзац писмени и гласни доказателства, настоящият съд
намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде
прогласена нищожността на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение
на идеална част от недвижим имот № 10, том III, рег. № 2417, дело № 395 от 27.06.2023 г.,
като привиден и прикриващ покупко-продажба. Действителната воля на страните е била те
да се обвържат по възмезден начин, а крайната цел на дарението е била да бъде избегнато
правото на изкупуване от другия съсобственик на имота. Категорични в тази насока са
обективните факти установени по делото. По делото не се събраха категорични
доказателства, които да обосноват щедростта на първия ответник към втория ответник.
Както се посочи няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени
доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и
несъмнен извод за наличие на такава /така решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
684/2009 г., I г. о. /. При така установеното, настоящият съд намира, че страните по договора
за дарение, са сключили една привидна сделка, прикриваща действителните им намерения, а
именно, сключването на договор за покупко-продажба. Отделно от това цената е заплатена
изцяло по банков път от купувача в деня, когато са подписани двата договора за дарение и
покупко – продажба. Тези облигационни взаимоотношение между продавача и купувача
сочат на намерението на купувача да получи продажната цена на целия имот, което също
опровергава съществуването на дарствено намерение при разпореждането с част от него.
При съвкупната преценка на доказателствените източници – писмени и гласни
доказателства, ценени в своята взаимовръзка и допълване, настоящият съд намира, че по
делото е установено, че чрез договора за дарение на 1/20 ид. ч. ответниците са прикрили
действителната си воля за продажба на тази идеална част, ведно с останалите 9/20 ид. ч., т. е.
всички тези косвени факти и обстоятелства в логичната си последователност водят до извод,
че договорът за дарение е симулативна сделка, прикриваща договор за покупко – продажба.
Съобразно това договорът за дарение е привиден. Мотивиран е не от дарствено намерение, а
от намерението за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата
на чл. 33, ал. 1 ЗС. Както се посочи, в Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. на ВКС,
постановено по т. д. № 5/2012 г., ОСГК е прието, че когато с договор за дарение се отчужди
идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността
лице и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с договор за продажба на
същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните
съсобственици, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл.
второ от ЗЗД, но това не изключва възможността да се твърди, че дарението прикрива
продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. Поради това,
тази сделка се явява привидна и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД нищожна, а приложение
следва да намери прикритата сделка съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, която е покупко-продажба.
За нея са налице всички изисквания за действителността й – спазена е формата и има
съгласие между страните за съществените й признаци – всички притежавани от ответниците
ид. ч. от имота да бъдат продадени на О. К. за цена от 25 200 лв. Двата договора между
ответниците от 27.06.2023 г. инкорпорират едно общо съглашение за покупко-продажба,
поради което явната сделка за дарение се явява нищожна като симулативна, а прикритата
валидна и именно тя обвързва страните. Симулацията следва да бъде разкрита и следва да
бъде обявена за валидна действителната сделка – покупко – продажба.
Ето защо, предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД се
явява основателен. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение, с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са
налице изискванията за неговата действителност. С оглед изложеното по-горе, по иска с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, настоящият съд прие, че договорът за дарение е
нищожен, като привиден. В случая, както бе посочено по-горе, съдът е квалифицирал иска,
9
като такъв за разкриване на относителна симулация, с оглед твърденията на ищеца, че е
налице привиден договор за дарение, прикриващ договор за продажба. Тъй като договорът
за дарение, е сключен в предвидената от закона форма-нотариален акт, съдът приема, че
прикритата сделка покупкопродажба, е валидна, и съответно следва да се приложат
правилата за продажбата - чл. 183 и сл. от ЗЗД. Договорът за покупко-продажба е формален
и консенсуален, и купувачът по един валиден договор, придобива собствеността върху
вещта, предмет на договора, със сключването му. В случая, по делото се установява, че е
налице една валидна правна сделка, обвързваща страните по нея - продавач – ответника Н. и
купувач- ответника К.. Въз основа на този валиден договор за покупко - продажба, купувачът
– ответника К. е придобил правото на собственост на процесните 9/20 ид. ч., от описания
недвижим имот. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, също е
основателен и следва да бъде обявен за действителен договор за покупко-продажба, с
предмет- 9/20 ид. ч. от описания недвижим имот, сключен между ответниците И. Н. и О. К..
2. По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС:
Поради сбъдване на положителната процесуално условие, под което е предявен
евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, той също следва да бъде разгледан.
Нормата на чл. 33, ал. 2, изр. второ ЗС, искът за упражняване правото на изкупуване се
предявява в двумесечен срок. Този срок е преклузивен и при липса на покана за изкупуване
до ищеца срокът започва да тече от датата на узнаването от ищеца за извършената продажба
/така решение № 72/01.07.1959 г. по гр. д. № 48/59 г. на ОСГК; решение № 953/1959 г. на
ВКС по гр. д. № 943/59 г., І г. о.; решение № 100/95/01.03.1995 г. на ВКС по гр. д. № 1430/93
г., ІV г. о., определение № 49/04.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 45/2009 г., I г. о.,
определение № 24/15.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 475/2009 г., II г. о. и решение №
197/03.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1430/2010 г., І г. о. /. В тежест на ищцата е да установи
спазването на срока. Нещо повече, в случая ответника Н. въобще не е предлагал на сестра
си- съсобственица да изкупи неговата част от имота. В тази хипотеза, съгласно решение №
209/19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г., I г. о., срокът за предявяване на
конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от датата на узнаване на договора за продажба.
По настоящето дело обаче е ирелевантно кога ищцата е узнала за сключването на процесните
сделки, тъй като от доказателствата по делото се установи, че те са сключени на 27.06.2023
г., а иска за изкупуване е предявен на 24.08.2023 г. /дата на пощенско клеймо/, поради което
преклузивният срок е спазен, дори ако същият се счита започнал да тече от извършване на
сделките. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неспазването на срока
по чл. 33, ал. 2, изр. второ, ЗС има за последица неоснователност, а не недопустимост на
предявените искове, доколкото се отнася към съществуването на потестативното материално
право на изкупуване /така решение № 121/21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о.
/.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от
недвижим имот на трето лице, само след като предложи на другите съсобственици да купят
тази част при същите условия. В трайната си практика /напр. решение № 50/01.06.1956 г. на
ВС по гр. д. № 36/56 ОСГК/, Върховният съд също посочва, че цитираната разпоредба
следва да се тълкува ограничително и че същата не намира приложение при сделки, които
имат безвъзмезден характер или такива, сключени с оглед личността на купувача.
Предложението следва да бъде направено в определена форма за доказването му пред
нотариуса – писмено; поканата следва да съдържа всички условия, в т. ч. и цената, които
съсобственикът – инициатор предлага и на третите лица, с които ще договаря, ако другите
съсобственици не желаят изкупуването; съсобственикът – инициатор следва да декларира
писмено пред нотариуса, че съсобствениците му са отказали да изкупят частта му при
условията, при които той осъществява продажба на трето лице. При неспазване на това
изискване, разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС дава право на съсобственика, да предяви иск за
10
изкупуване на съответната част от имота, който иск следва да се предяви в двумесечен срок
от продажбата, а в случаите, когато липсва покана до съсобствениците, този срок започва да
тече от момента на узнаването за извършената разпоредителна сделка. Разпоредителната
сделка, при която чл. 33, ал. 2 ЗС намира приложение, може да е само валиден договор за
покупко-продажба.
Следователно за установяване на възникнало за ищците право на изкупуване и
съответно за основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да се установят следните
предпоставки: 1. съсобственост върху недвижим имот между ищеца и прехвърлителя по
процесния договор; 2. сключен договор за продажба на част от имота от съсобственик на
трето за съсобствеността лице; 3. на съсобственика-ищец да не е предлагано от продавача да
закупи идеалната част-предмет на процесния договор при условията, при които тя
впоследствие е продадена, или различните в сравнение с това предложение условия по
сключения договор за продажба да са привидни и във вреда на съсобственика-ищец.
В случая както се посочи, настоящият съд установи, че искът е предявен в рамките на
двумесечния преклузивен срок, от датата на сключването на договора – 27.06.2023 г.
Съгласно поставения щемпел на исковата молба, същата е депозирана в Окръжен съд-Враца
на 28.08.2023 г. /дата на пощенско клеймо -24.08.2023 г./. Не се спори, че ответника Н. не е
направил предложение на ищцата да изкупи дяловете му на собственост върху недвижимия
имот. По делото, както бе посочено по-горе, е установено, че ищцата К. П. и ответника И.
Н. са били съсобственици, по отношение на процесния недвижим имот, подробно описан
по-горе. Безспорно по делото се установи също, че ответника И. Н. валидно се е разпоредил
с притежаваните от него ид. части от процесния имот, чрез сключването на договори за
покупко-продажба, с купувач – ответника О. К.. И двата договора са сключени в
предвидената от закона форма и са настъпили техните правни последици. По делото няма
твърдения за симулативност на посочената продажна цена по договора за
покупко-продажба. Поради това по отношение на ищцата следва да бъде признато правото
да ги изкупи при цена от 25 200 лв.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване
на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, същият следва да бъде
уважен, и се допусне изкупуване в полза на ищцата К. П. на продадените от ответника И. Н.
общо 9/20 ид. част от процесния имот, срещу заплащане на цена в размер на 25 200 лв. – в
полза на ответника О. К. в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение- арг.
чл. 33, ал. 3 ЗС.
По разноските:
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищцата. По отношение на адвокатското възнаграждение и с оглед възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, изречение първо,
предл. пето ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД адвокатското възнаграждение се определя при отчитане
на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – данъчната/пазарната оценка на дарената идеална част е минимална и
поради това се определя минималния размер на вида сделка – 400,00 лв. и при отчитане на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – цената на иска за изкупуване е 25 200 лв. следователно адвокатското
възнаграждение е 2666,00 лв. – 2650 лв. + 8% от 200,00 лв. Действително е налице
задължение на националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /поради противоречието й с чл. ***, § 1 ДФЕС, вр.
чл. 4, § 3 ДЕС/ - вж. подробни мотиви в определение № 1001/06.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 553/2024 г., III г. о., определение № 563/11.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 188/2024 г., II т.
о., определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1908/2022 г., I т. о. постановени
по приложението решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, но в същите съдебни
11
актове на ВКС е прието, че минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при
определяне на справедливия размер. В случая делото е с обичайната фактическа и правна
сложност, приключило е в три съдебни заседания, като са събирани писмени и гласни
доказателства, процесуалният представител на ищцата се е явил и в трите съдебни
заседания, изготвил молби и становища, представил писмена защита.
По отношение на държавната такса ответниците следва да възстановят на ищцата
сумата от 100,00 лв. заплатена при образуване на делото, както и сумите, съответно 300,00
лв., платени за съдебно – оценителна експертиза и 10,00 лв. за вписване на исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен по исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5
ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД сключеният между И. Н. Н., ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул.
"А.С." № 21, общ. Червен бряг, обл. Плевен от една страна и О. Л. К., ЕГН: ********** и
адрес: гр.К., ул. „Л.“№1А, общ. К., обл. Плевен договор за дарение обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10, том III, рег. № 2417, дело № 395 от
27.06.2023 г. на 1/20 ид. част от поземлен имот с идентификатор 73660.30.4, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, с площ от
16 082 кв.м., трета категория земя, с адрес на поземления имот с.Т., местност „Г.“, общ. Бяла
Слатина, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Т., общ. Бяла
Слатина, обл. Враца, одобрен със Заповед №РД-18-906/03.04.2018 г. на изп.директор на
АГКК, при граници: №73600.30.5, 73660.30.6, 73660.30.9, 73660.30.1, 73660.29.163, като
привиден, с който се прикрива продажба за същата идеална част от имота.
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на К. Н. П., ЕГН:
********** и адрес: гр. С., бул.“П.К.“ №18А, вх. В, ет.6, ап.57, Столична община на
прехвърлените с Нотариален акт № 10 по нот. дело № 395/27.06.2023 г. на Нотариус А.К., с
район на действие РС Бяла Слатина и Нотариален акт № 11 по нот. дело № 396/27.06.2023 г.
на Нотариус А.К., с район на действие РС Бяла Слатина общо 1/2 ид. части от поземлен
имот с идентификатор 73660.30.4, с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване нива, с площ от 16 082 кв.м., трета категория земя, с адрес на
поземления имот с.Т., местност „Г.“, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с.Т., общ. Бяла Слатина, обл. Враца, одобрен със Заповед №РД-
18-906/03.04.2018 г. на изп.директор на АГКК, при граници: №73600.30.5, 73660.30.6,
73660.30.9, 73660.30.1, 73660.29.163, при уговорената между ответниците цена от 25 200 лв.
/двадесет и пет хиляди и двеста лева/, която сума К. Н. П. следва да заплати на купувача О.
Л. К. в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
ИЗЯСНЯВА на К. Н. П., че съгласно чл. 31, ал. 3 ЗС, ако в едномесечен срок от датата,
на която решението е обявено, не плати цената от 25 200 лв. на О. Л. К., решението в частта
по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ще се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. Н., ЕГН ********** от гр.К., ул.
„А.С.“№21, общ. Червен бряг и О. Л. К., ЕГН ********** с адрес гр.К., ул. „Л.“№1А, общ.
К. да заплатят на К. Н. П., ЕГН ********** от гр.С., бул. „П.К.“ бл.18А, вх.В, ет.6, ап.57
сумата от 3476,00 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
12
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
13