ПРОТОКОЛ
№ 2014
гр. Пазарджик, 12.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220105513 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът П. Г. К. - редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 30636/10.11.2025 г. от ищеца, с която моли
делото да се гледа в негово отсъствие. Поддържа изцяло подадената от него
ИМ. Изразява становище във връзка с постъпилия ОИМ.
Ответницата Н. Д. Б. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява адв. С. И. от САК - надлежно
упълномощен с ОИМ.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. И.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор и насрещната искова молба, както съм изразила и становище по
отговора на нашата насрещна искова молба, което ви предоставям днес.
1
Предоставям и моля да приемете снимки, от които е видно, че ищецът
продължава да ремонтира процесния имот и в момента го обитава.
Моля да допуснете съдебно-оценителна експертиза, по която вещото
лице след като се запознае с материалите по делото и навсякъде където е
необходимо, да даде отговор на следните въпроси:
• Каква е пазарната наемната цена на първия жилищен етаж?
• Дали двата етажа са със самостоятелни входове и дали могат да се
използват като самостоятелни жилища, отделни обекти?
Госпожо съдия, за днешното с. з. не водим допуснатия ни свидетел.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че с решение №
681/16.06.2022 г. на Районен съд - Пазарджик, влязло в законна сила на
16.06.2022г. беше прекратен с развод по взаимно съгласие, сключеният
граждански брак между мен и ответницата.
Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в СВ-Панагюрище с вх. рег. № 1448/ 24.11.2006г., акт № 105, том VI,
дело № 1187/ 2006г., в режим на съпружеска имуществена общност, страните
са придобили двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид. ч. от парцела, в
който е построена. За пълнота, в споразумението било постановено, че
семейното жилище, находящо се в град Панагюрище, ул. ........... ще се ползва
по следния начин: вторият жилищен етаж да се ползва от Н. Д. Б., а първият
жилищен етаж - да се ползва от ищеца по настоящияиск, без бракоразводният
съд да е имал доказателства и други уточнения, съответно основание да се
приеме, че етажите представляват самостоятелни жилища.
Твърди се, че съгласно данните от КККР за гр. Панагюрище, одобрени
със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен
директор на АГКК от 2012г., семейното жилище представлява: сграда с
идентификатор № 55302.501.1760.3, находища се в област Пазарджик, община
Панагюрище, гр. Панагюрище, п.к. 4500, ул.............., вид собственост: Частна,
с функционално предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи
2, застроена площ 113 кв.м.
Твърди се, че съгласно указанията в ППВС № 12/71 г. с решението си
съдът се произнася само за ползването на семейното жилище, като изхожда от
2
наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито изменя
предназначението на отделните помещения (Решение № 152 от 18.06.2012 г.
по гр. д. № 1066/2011 г., ГК, III г.о. на ВКС), а гореописаната сграда, съгласно
архитектурния проект е еднофамилна, защото за втория етаж се преминава
през помещения от първия етаж. Т.е. в нашия случай, съгласно техническата
документация и данните в КККР, понятията етаж и самостоятелно жилище не
се покриват.
Твърди се, че това, освен, че прави жилището на първия етаж
несамостоятелно, не дава възможност на ищеца за откриване на индивидуални
партиди по евентуални договори с обществените доставчици, т.е. в него няма
как да се живее без ел. енергия (за сключването на нов договор за доставка
изискват схема на самостоятелен обект в сграда) и вода. Освен това,
отоплителната инсталация на твърдо гориво, ведно със склада за гориво,
монтирана в избеното помещение може да се ползва само от стаите на втория
етаж.
Ищецът твърди, че предоставеният му за ползване „първи етаж“ е
абсолютно непригоден за живеене - той е само на груба мазилка, без положени
инсталации, без кухня, баня, тоалетна, със стара дограма и т.н. Всички идеи за
ремонт и довършване на етажа са неприложими, тъй като ищецът твърди, че:
- предстои дело за делба, чийто изход е неясен на този етап. Влагането
на още средства от него в тази къща, преди да бъде огледано и оценено всичко
от вещо лице е несъстоятелно;
- съвместното живеене под един покрив с човек, който ще продължава
да търси нови и нови поводи за обвинение по ЗЗДН, само би давал на
ответницата формалния повод да го прави, колкото пъти пожелае;
- такова разпределяне на ползването на самостоятелни реални части от
жилище (а те не са обособени като такива), съгласно трайната съдебна
практика на българските съдилища е възможно само при търпими отношения
между бившите съпрузи (РЕШЕНИЕ № 13 ОТ 19.03.2014 Г. ПО ГР Д.
№3649/2013 Г., Г. К„ III Г. О. НА ВКС).
Сочи, че съгласно Решение № 247 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 239/2009 г.,
ГК, IV г. о. на ВКС, отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато
са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически
тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност,
3
съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и
вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти,
прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки.
Нашите отношения, уви, видно от водените помежду ни дела, не са такива.
Ищецът посочва, че от брака с ответницата имат едно живо дете -
малолетната А. П. К., ЕГН **********, за която има напълно обзаведена, вкл.
с климатик детска стая.
В имота има и гараж в жилищна сграда, който няма самостоятелен
идентификатор, който също не може да се ползва от ищеца, тъй като живее
надалеч от този имот.
Твърди се, че стаите на втория етаж са напълно обзаведени и
оборудвани, съгласно предназначението им: Ъглов диван и секции в гостната,
спалня с 4- крилен гардероб, ъглов кът за хранене с маса и 4 стола, секция ,
телевизор, пералня със сушилня, съдомиялна, микровълнова печка, фурна на
ел. ток, котлони на ток и газ, аспиратор, 3 мощни климатика (вкл. този от
детската стая), посуда и кухненски електроуреди, прахосмукачка, завивки, без
находящите се в детската стая мебели, котел на твърдо гориво и парна
инсталация, слънчев бойлер и др. обзавеждане .
Сочи, че искането по чл. 57, ал. 2 СК може да бъде направено във всеки
момент до отпадане на основанието за ползване на семейното жилище, само
от единия от бившите съпрузи: както до приключването на делото за развод
пред въззивната инстанция, така и по-късно с отделен иск и за това не е
необходима изрична нотариална покана (Определение № 196 от 07.04.2014 г.
по т. д. № 1568/2014 г.). Това, че в бракоразводното ни решение не е определен
месечен наем за ползването на семейното жилище в моя полза, като
неползващ собственик, не препятства предявяването на иск по чл. 57, ал. 2 от
СК, поради което счита, че искът му е допустим.
Тврди, че на 22.11.2021 г. със заповед за незабавна защита, произнесена
по ГД № 3989/2021 г. по описа на PC-Пазарджик, ищецът е бил отстранен от
семейното жилище. Счита, че за периода на действие на мярката по ЗЗДН наем
му се дължи, защото когато собственикът на вещта е отстранен
административно от нея по силата на разпоредбите на Закона за защита от
домашно насилие, за периода на отстраняването, той не губи правото си на
ползване върху имота, което право през този период той би могъл да
4
реализира и чрез трети лица, респ. на него за този период му се дължи
обезщетение от ползващия процесния имот без основание, макар последният
да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. В случая рестриктивните мерки по
ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на собственика на вещта, на
когото за периода на отстраняването му от нея, ползващият имота без
основание, който за този период спестява средства в размер на дължимия наем
за сметка на собственика, дължи обезщетение за ползването му по чл. 59 ЗЗД,
което е в размер на средната наемна цена за този период. Следователно,
заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване
на собственика от неговия имот за определен период от време, не ме лишава за
този период от пълния обем на правото ми на ползване върху имота, а
ползващият този имот без основание ми дължи обезщетение за ползването по
чл. 59 ЗЗД в размер на средната наемна цена. (Решение № 73/ 07.06.2017 г. по
гр.д. № 3034/2016 г. на ВКС - Трето гражданско отделение).
Моли се съдът да постанови решение, с което ответницата Н. Д. Б. на
основание чл. 57 от СК да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 300
(триста) лв. за неговата идеална част от предоставеното й с бракоразводно
решение жилище (стаи, находящи се на втория етаж), с площ 113 кв.м., ведно с
всички движими вещи в ползваните от нея помещения, подпокривно
пространство, избено помещение с парно на твърдо гориво и склад, ведно с
гараж в приземния етаж за всеки започнат месец, считано от 15.07.2022г.,
ведно със законната лихва, начислявана от датата на първо число на всеки
започнат месец, до август 2024г., включително;
На основание чл. 59 от ЗЗД да заплати на ищеца наемната цена в размер
на 1400 лв. за идеална част от предоставеното й с бракоразводно решение
жилище (стаи, находящи се на втория етаж), с площ 11 Зкв.м.- 17 кв.м.
(детската стая) = 96/2 = 48 кв.м., ведно с всички движими вещи в ползваните
от нея помещения, подпокривно пространство, избено помещение с парно на
твърдо гориво и склад, ведно с гараж в приземния етаж, за периода от
22.11.2021 г. до 15.07.2022 г., формирана на базата на месечна наем в размер на
300 (триста) лв., ведно със законната лихва, за всеки месец, от началото му до
датата на издължаването на сумата.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
5
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който по отношение на предявения иск с правно основание чл.57 от СК,
считат същият за недопустим и неоснователен. Считат, че е предявен
осъдителен иск за заплащане на наемна цена, който е недопустим.
Твърдят, че по отношение на предявения иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД, считат същият за недопустим и неоснователен. Искът по чл. 59 от ЗЗД
- за неоснователно обогатяване е субсидиарен, т. е. обеднелият без основание
разполага с иска по чл. 59 от ЗЗД само когато няма друг иск, с който да може
да се защити. Съсобственикът, а и лишеният от ползуването на общата вещ
съпруг, не може да предяви иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД,
защото в негова защита в закона е предвиден искът по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Оспорват изцяло твърдините в исковата молба обстоятелства, както и
предявените искове по основание и размер. Изложената от ищеца фактическа
обстановка не отговаря на действителното фактическо п правно положение.
Считат, че предявеният иск по чл. 57 от СК е предявен, като осъдителен
иск, поради което същият се явява недопустим, но ако въпреки това приемете,
че същият е допустим, Молят да вземете в предвид следното:
Твърди се, че с Решение №681/16.06.2022 г., постановено по ГР.Д.
№33/2022 г. XII с-в по описа на PC-Пазарджик е утвърдено постигнатото
между ищеца и ответницата споразумение по чл.50 от СК. с което е
разпределено реалното ползване на семейното жилище /съсобствено между
страните/. Съгласно утвърденото от съда споразумение - първият жилищен
етаж се предоставя за ползване на ищеца, а вторият жилищен етаж на
ответницата, т.е правомощието на съда да определи мерките относно
ползването на семейното жилище има същата правна природа, като
правомощието на съда да разпредели ползването на съсобствена вещ. В този
смисъл предявеният иск по чл. 57 от СК се явява неоснователен т.к.
съсобствената вещ - семейното жилище е разпределено за ползване и от
ищеца и от ответницата.
Категорично не отговарят на истината твърденията на ищеца, че
семейното жилище е еднофамилно, видно от представения нотариален акт,
същото представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
ЗП от 112 кв.м. /по графични данни/ , а съгласно постановление за възлагане
на НИ с площ от 120 кв.м., състояща се от: приземен етаж с гараж и два
6
жилищни етажа. Твърдяното от ищеца заснемане на сградата отразена в
КККР, като еднофамилна /ако това действително е така/ е два жилищни етажа
не променя нито вида и характеристиките на сградата, нито действителното
правно положение - наличието на два самостоятелни жилищни етажа. За
втория жилищен етаж не се преминава през помещения на първия жилищен
етаж, както твърди ищеца /видно от представените снимки/. Единствено общо
е стълбището, макар, че за първият жилищен етаж има обособен и друг,
отделен вход от страната на дворното място, върху което е построена сградата.
Твърди се, че двата жилищни етажа представляват самостоятелни
обекти със самостоятелно функционално предназначение. Първият жилищен
етаж е със ЗП площ от около 60 кв.м.се състои от: коридор, хол, стая с
прилежащо мокро помещение, всекидневна и спалня с прилежащо мокро
помещение, а вторият жилищен етаж е със ЗП площ от около 60 кв.м.и е с
идентично разпределение. Видно от представените е настоящия отговор
доказателства - снимки. И двата жилищни етажа са със самостоятелен вход за
всеки жилищен етаж, т.е. същите могат да се ползват автономно, като отделни
самостоятелни обекти. Твърдението на ищеца, че не би могъл да открие
самостоятелна партида на първия жилищен етаж не отговаря на истината.
Съдебното решение, с което на ищеца му е разпределено правото на ползване
на първия жилищен етаж е достатъчни за откриване на партида за този
самостоятелен обект /въпреки, че посоченият факт няма никакво отношение
към предмета на делото/. И към настоящия момент, първият жилищен етаж е
електрифициран. Липсата на възможност за ползване на отоплителната
инсталация за първия жилищен етаж не е факт, който има значение за
възможността за ползване на същия. Има алтернативни начини за отопление,
от които при желание ищецът може да се възползва.
Твърдението на ищеца, че първият жилищен етаж е „непригоден за
живеене“ /не в правния смисъл на това понятие/ няма никакво отношение към
предмета на делото. В бракоразводния процес ищецът е дал съгласието си за
реалното разпределение на ползването на семейното жилище по начина
описан по-горе. И към настоящият момент ищецът продължава да ползва,
предоставеният му първи жилищен етаж за съхранение на лични вещи и
такива на неговите дружества. За какво ще бъде използван от ищеца този
първи жилищен етаж - дали за жилищни нужди и/или за склад или нещо друго
не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Релевантен е фактът
7
на реалното ползване, осъществявано от ищеца. Ако последният иска да
ползва, този самостоятелен обект за жилищни нужди негов е ангажименът да
извърши необходимите подобрения за това.
Цитираната от ищеца съдебна практика за търпимостта на отношенията
между бивши съпрузи и забраната за преустройство и промяна на
предназначението нямат никакво отношение към предмета на делото. Видно
е, че семейното жилище реално е било разпределено за ползване между
страните по делото /по равно/, без да се налага извършване на каквито и да
било преустройства и промяна на предназначението. Двата жилищни етажа,
представляват самостоятелни обекти със самостоятелно функционално
предназначение, конто са разпределени за реално ползване от двамата бивши
съпрузи.
Законодателят е предоставил възможност на ищеца да ползва
съсобствените му недвижими имоти лично и/или чрез трети лица. Доводът на
ищеца, че не може да ползва гаража в жилищната сграда, поради
отдалечеността на имота от местоживеенето му, считам че въобще не следва
да бъде обсъждано. Нещо повече, винаги само ищецът е ползвал гаража /което
ползване продължава и към настоящият момент/, като същият е паркирал там
автомобилът, който се управлява от него и представлява СИО.
Твърди се, че изходящият се в недвижимия имот гараж и движимите
вещи придобити по време на брака не са били предмет на уреждане от
постигнатото между страните споразумение по чл.50 от СК и съответно
същите не могат да бъдат предмет на разглеждане с предявен иск по чл.57 от
СК /каквото искане е формулирано от ищеца/. Ответницата никога не е
ползвала гаража, нито е възпрепятствала ищеца да ползва същия лично и/или
чрез трети лица.
Твърди се, че през целият исков период ищецът е ползвал и продължава
да ползва, предоставеният му за ползване първи жилищен етаж от семейното
жилище, както и гаража.
Предявеният иск по чл. 57 от СК е неоснователен и по размер, поради
следното:
Вторият жилищен етаж се ползва от ответницата, заедно с малолетното
дете на страните - А. К.. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК предвижда,
че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца
8
жилищна площ. Под жилищна площ в тази хипотеза се разбира площта на
цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на
жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото
нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при
наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за
ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака следва
да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на
жилището, а не само конкретно определено помещение (така Решение №
123/04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС). В този смисъл
предявеният иск е неоснователен по размер, т.к. не са отчетено и ползваните
от малолетното дете помещения.
Предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е недопустим. Искът по чл. 59 от ЗЗД -
за неоснователно обогатяване е субсидиарен, т. е. обеднелият без основание
разполага с иска по чл. 59 от ЗЗД само когато няма друг иск, с който да може
да се защити. Съсобственикът, а и лишеният от ползуването на общата вещ
съпруг, не може да предяви иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД,
защото в негова защита в закона е предвиден искът по чл. 31, ал. 2 ЗС - в този
см. Решение № 557 от 0t.12.1988 г. по гр. дело № 441/1988 г. на I гражданско
отделение на Върховния съд. Съдебната практика приема, че иск по чл. 31, ал.
2 ЗС може да се предяви и между съпрузи, когато единият от зях сам си служи
с вещ - съпружеска имуществена общност, и по този начин лишава другия от
правото му на лично ползване, поради което и предявеният иск се явява
недопустим.
Твърди се, че е недопустимо искането за присъждане на мораторна
лихва върху претендираната сума на основание чл.59 от ЗЗД, на първо място,
поради недопустимостта на иска п на следващо, искането е неоснователно,
т.к. съгласно Решение № 394 от 27.11.2015 г. по ГР. Д. № 3034/2015 г., г. к., IV
г. о. на В КС - обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав
на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата
на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Покана към кредитора /ответницата/ не е отправяна.
Алтернативно, ако съдът приеме, че предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е
допустим, то същият е неоснователен, поради следното:
Не се спори, че ищецът е отстранен от ползването на семейното жилище
9
със Заповед №28/18.11.2021 г., постановена по ГР.Д. № 3989/2021 г., 7 с-в по
описа на PC-Пазарджик, но при тази хипотеза евентуалният ред за защита е
иск по чл. 31. ал. 2 ЗС, по съображения изложени по-горе. Нещо повече, искът
е неоснователен, т.к. не са налице всички елементи от фактическия състав на
иска по чл.59 от ЗЗД, а именно: неоснователност на имущественото
разместване, т.к. следва да е налице ползване на имота от страна на
ответницата без основание. На първо място, ответницата е съсобственик на
недвижимия имот, т.е. ползва имота па правно основание. На следващо място,
със съдебен акт - Определение №2309/18.11.2021 г. постановено по по ГР.Д.
№3989/2021 г., 7 с-в по описа на РС- Пазарджик /въз основа на което е
издадена заповедта за незабавна защита/ е определено временно
местоживеене па малолетното дете — А. К. /заедно със своята майка -
ответницата/ па адреса на семейното жилище, в този смисъл за процесния
период - от 22.11.2021 г. до 15.07.2022 г. ответницата пе е ползвала
недвижимия имот без основание, а на основание съдебен акт.
Правят следните възражения срещу предявените искове и излагат
обстоятелствата, на които те се основават:
Считат, че предявеният иск по чл. 57 от СК е предявен, като осъдителен
иск, поради което същият се явява недопустим, но ако въпреки това съдът
приеме, че същият е допустим, молят да се вземе впредвид следното:
С Решение № 681/16.06.2022 г., постановено по ГР.Д.№33/2022 г. XII с-в
по описа на PC-Пазарджик е утвърдено постигнатото между ищеца и
ответницата споразумение по чл.50 от СК, с което е разпределено реалното
ползване на семейното жилище /съсобствено между страните/. Съгласно
утвърденото от съда споразумение - пърият жилищен етаж се предоставя за
ползване на ищеца, а вторият жилищен етаж на ответницата, т.с
правомощието на съда да определи мерките относно ползването на семейното
жилище има същата правна природа, като правомощието на съда да
разпредели ползването на съсобствена вещ. В този смисъл предявеният иск по
чл.57 от СК се явява неоснователен т.к. съсобствената вещ - семенното
жилище е разпределено за ползване и от ищеца и от ответницата.
Категорично не отговарят на истината твърденията на ищеца, че
семейното жилище е еднофамилно, видно от представения нотариален акт,
същото представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
10
ЗП от 112 кв.м. /по графични данни/ , а съгласно постановление за възлагане
на НИ с площ от 120 кв.м., състояща се от: приземен етаж с гараж и два
жилищни етажа. Твърдяното от ищеца заснемане на сградата отразена в
КККР, като еднофамилна /ако това действително е така/ с два жилищни етажа
не променя нито вида и характеристиките на сградата, нито действителното
правно положение - наличието на два самостоятелни жилищни етажа. За
втория жилищен етаж пе се преминава през помещения на първия жилищен
етаж, както твърди ищеца /видно от представените снимки/. Единствено общо
е стълбището, макар, че за първият жилищен етаж има обособен и друг,
отделен вход от страната на дворното място, върху което е построена сградата.
Твърдят, че двата жилищни етажа представляват - самостоятелни обекти
със самостоятелно функционално предназначение. Първият жилищен етаж е
със ЗП площ от около 60 кв.м.се състои от: коридор, хол, стая с прилежащо
мокро помещение, всекидневна и спалня с прилежащо мокро помещение, а
вторият жилищен етаж е със 311 площ от около 60 кв.м.и е с идентично
разпределение. Видно от представените с настоящия отговор доказателства -
снимки. И двата жилищни етажа са със самостоятелен вход за всеки жилищен
етаж, т.е. същите могат да се ползват автономно, като отделни самостоятелни
обекти. Твърдението на ищеца, че не би могъл да открие самостоятелна
партида на първия жилищен етаж не отговаря на истината. Съдебното
решение, с което на ищеца му е разпределено правото на ползване на първия
жилищен етаж е достатъчни за откриване на партида за този самостоятелен
обект /въпреки, че посоченият факт няма никакво отношение към предмета на
делото/. И към настоящия момент, първият жилищен етаж е електрифициран.
Липсата на възможност за ползване на отоплителната инсталация за първия
жилищен етаж не е факт, който има значение за възможността за ползване на
същия. Има алтернативни начини за отопление, от които при желание ищецът
може да се възползва.
Твърдението на ищеца, че първият жилищен етаж е „непригоден за
живеене“ /не в правния смисъл на това понятие/ няма никакво отношение към
предмета на делото. В бракоразводния процес ищецът е дал съгласието си за
реалното разпределение на ползването на семейното жилище по начина
описан по-горс. И към настоящият момент ищецът продължава да ползва,
предоставеният му първи жилищен етаж за съхранение на лични вещи и
такива на неговите дружества. За какво ще бъде използван от ищеца този
11
първи жилищен етаж - дали за жилищни нужди и/или за склад или нещо друго
не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Релевантен е фактът
на реалното ползване, осъществявано от ищеца. Ако последният иска да
ползва, този самостоятелен обект за жилищни нужди негов е ангажиментът да
извърши необходимите подобрения за това.
Цитираната от ищеца съдебна практика за търпимостта на отношенията
между бивши съпрузи и забраната за преустройство и промяна на
предназначението нямат никакво отношение към предмета на делото. Видно
е, че семейното жилище реално е било разпределено за ползване между
страните по делото /по равно/, без да се налага извършване на каквито и да
било преустройства и промяна на предназначението. Двата жилищни етажа,
представляват самостоятелни обекти със самостоятелно функционално
предназначение, кои го са разпределени за реално ползване от двамата бивши
съпрузи.
Законодателят е предоставил възможност на ищеца да ползва
съсобствените му недвижими имоти лично и/или чрез треги лица. Доводът на
ищеца, че не може да ползва гаража в жилищната сграда, поради
отдалечеността на имота от местоживеенето му, считам че въобще не следва
да бъде обсъждано. Нещо повече, винаги само ищецът е ползвал гаража /което
ползване продължава и към настоящият момент/, като същият е паркирал там
автомобилът, който се управлява от него и представлява СИО.
Изходящият се в недвижимия имот гараж и движимите вещи придобити
по време на брака не са били предмет на уреждане от постигнатото между
страните споразумение по чл.50 от СК и съответно същите не могат да бъдат
предмет на разглеждане е предявен иск по чл.57 от СК /каквото искане е
формулирано от ищеца/. Ответницата никога не е ползвала гаража, нито е
възпрепятствала ищеца да ползва същия лично и/или чрез трети лица.
Твърди се, че през целият исков период ищецът е ползвал и продължава
да ползва, предоставеният му за ползване първи жилищен етаж от семейното
жилище, както и гаража.
Предявеният иск по чл.57 от СК е неоснователен и по размер, поради
следното:
Твърди се, че вторият жилищен етаж се ползва от ответницата, заедно с
малолетното дете на страните - А. К.. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от
12
СК предвижда, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите
пълнолетие деца жилищна площ. Под жилищна площ в тази хипотеза се
разбира площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в
обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение,
защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само
при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за
ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака следва
да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на
жилището, а не само конкретно определено помещение (така Решение №
123/04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС). В този смисъл
предявеният иск е неоснователен по размер, т.к. не са отчетено и ползваните
от малолетното дете помещения.
Предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е недопустим. Искът по чл. 59 от ЗЗД-
за неоснователно обогатяване е субсидиарен, т. е. обеднелият без основание
разполага с иска по чл. 59 от ЗЗД само когато няма друг иск, с който да може
да се защити. Съсобственикът, а и лишеният от ползуването на общата вещ
съпруг, не може да предяви иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
защото в негова зашита в закона е предвиден искът по чл. 31, ал. 2 ЗС - в този
см. Решение № 557 от 01.12.1988 г. по гр. дело № 441/1988 г. на I гражданско
отделение на Върховния съд. Съдебната практика приема, че иск по чл. 31, ал.
2 ЗС може да се предяви и между съпрузи, когато единият от тях сам си служи
с вещ — съпружеска имуществена общност, и по този начин лишава другия от
правото му на лично ползване, поради коего и предявеният иск се явява
недопустим.
Недопустимо е и искането за присъждане на мораторна лихва върху
претендираната сума на основание чл. 59 ог ЗЗД, на първо място, поради
недопустимостта на иска и на следващо, искането е неоснователно, т.к.
съгласно Решение № 394 от 2 7.11.2015 г. по ГР. Д. № 3034/2015 г., г. к., IV г. о.
на ВКС - обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Покана към кредитора /ответницата/ не е отправяна.
Алтернативно, ако съдът приеме, че предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е
допустим, то същият е неоснователен, поради следното:
13
Действително ищецът е отстранен от ползването на семейното жилище
със Заповед №28/18.11.2021 г., постановена по ГР.Д.№3989/2021 г., 7 с-в по
описа на PC-Пазарджик, но при тази хипотеза евентуалният ред за защиа е с
иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, по съображения изложени ю-горе. Нещо повече,
искът е неоснователен, т.к. не са налице всички елементи от фактическия
състав на иска по чл. 59 от ЗЗД, а именно: неоснователност па имущественото
разместване, т.к. следва да е налице ползване на имота от страна на
ответницата без основание. На първо място, ответницата е съсобственик па
недвижимия имот, т.е. ползва имота на правно основание. На следващо място,
със съдебен акт - Определение №2309/18.11.2021 г. постановено по по ГР.Д.
№3989/2021 г., 7 с-в по описа на РС-Пазарджик /въз основа на което е издадена
заповедта за незабавна защита/ е определено временно местоживеене па
малолетното дете — А. К. /заедно със своята майка - ответницата/ на адреса на
семейното жилище, в този смисъл за процесния период - от 22.11.2021 г. до
15.07.2022 г. ответницата не е ползвала недвижимия имот без основание, а на
основание съдебен акт.
Постъпил е НАСРЕЩЕН ИСК с вх. № 12017/28.04.2025 г., в който се
сочи, че с ищеца по първоначалния иск - П. Г. К. с Решение №681/16.06.2022
г., постановено по ГР.Д.№33/2022 г. XII с-в по описа на PC-Пазарджик е
утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.50 от СК, с което
е разпределено реалното ползване на семейното жилище /съсобствено между
страните/. Съгласно утвърденото от съда споразумение - първият жилищен
етаж се предоставя за ползване на ответника /по насрещния иск/, а вторият
жилищен етаж на ищцата.
Твърди се, че семейното жилище представлява - ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 112 кв.м. /по графични данни/ . а
съгласно постановление за възлагане на НИ с площ от 120 кв.м., състояща се
от: приземен етаж с гараж и два жилищни етажа. Двата жилищни етажа
представляват — самостоятелни обекти със самостоятелно функционално
предназначение и отделни входове. Първият жилищен етаж е със ЗП площ от
около 60 кв.м.се състои от: коридор, хол, стая с прилежащо мокро помещение,
всекидневна и спалня с прилежащо мокро помещение, а вторият жилищен
етаж е със ЗП площ от около 60 кв.м.и е с идентично разпределение.
Твърди се, че от момента на влизане в сила на решението за развод -
14
16.06.2022 г. до настоящият момент, ответникът - П. Г. К. ползва сам целият
първи жилищен етаж от сградата /снимки - Приложение № 2/, като не зачита
правата на Н. Б. на собственост върху ½ ид.ч. от същия. Бракоразводният съд
не е определил размер на наема за ползвания от ищеца първи жилищен етаж
от сградата.
Считат, че за лишаването й от правото на ползване на първия жилищен
стаж от сградата ищецът - П. Г. К. й дължи наем в размер па 300 лв. месечно
/представляващ наем за ползването на 1/2 ид. ч./ за периода от 16.06.2022 г. до
м.април 2025 г.
Моли се съдът да постанови решение, с което да определите наемна
цена за ползвания от ищеца П. Г. К., първи жилищен етаж в размер на 300 лв.
месечно, считано от 16.06.2022 г. до м. април 2025 г.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК и чл. 59 от
ЗЗД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
АДВ. И.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. И. счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото осем броя снимки,
депозирани от адв. И. в днешното с. з.
Относимо и допустимо е днес направеното доказателствено искане от
адв. И. за назначаване на СОЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза, по която
вещото лице след като се запознае с материалите по делото и посети
15
процесното жилище на място, да даде отговор на следните въпроси:
• Каква е пазарната наемната цена на първия жилищен етаж?
• Дали двата етажа са със самостоятелни входове и дали могат да се
използват като самостоятелни жилища/отделни обекти?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице НАЗНАЧАВА за вещото лице по делото Б. З.
Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350
лева, платим от ищцата по насрещния иск Н. Б. в десетдневен срок от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след внасяне на депозита, С
УКАЗАНИЕ за представяне на заключението най-малко една седмица преди
датата на насроченото съдебно заседание и представяне на Справка-
декларация по чл. 23, ал. 2 от НАРЕДБА № Н-1 от 14.02.2023 г. на МП за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
АДВ. И.: Нямам други искания по доказателствата на този етап.
За разпит на свидетел и изслушване на СОЕ, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 09.02.2026 г. от 10:30 часа, за която
дата и час ищецът – уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, ответницата и
ищца по насрещния иск – уведомена чрез процесуалния си представител.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б. Г. след внасяне на депозит по делото и
с горепосочените указания.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16