№ 12793
гр. С., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110102356 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу А. В. К., действащ лично и със
съгласието на своя баща - В. О. К. и В. О. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца следните суми за имот, находящ се в гр. С., общ. „К.С.“, бул.
„П.“ № 32, вх. 1, ет. 5, ап. 14 с абонатен № 91417: А. В. К.: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 248,71 лв. за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 32,42 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г., цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 9,04 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1,82 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 21.06.2023 г. върху цената на извършена
услуга за дялово разпределение; В. О. К.: цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 746,14 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 97,26 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение
в размер на 27,10 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
06.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,46 лв. за периода от
16.07.2020 г. до 21.06.2023 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 37965/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им
на собственици на процесния имот, което правоотношение е възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците
топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава,
поради което дължат обезщетение за забава в посочените по-горе размери. Поддържа, че
съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ
в сградата се извършва от „Б.” ООД (с ново наименование „Д.“ ООД) на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за
уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
По делото е постъпило писмено становище от ответниците, извън срока за отговор на
исковата молба, в което се съдържат направените и във възраженията по чл. 414 ГПК доводи
относно неоснователността на исковете. Ответниците оспорват между страните да е налице
облигационно правоотношение с твърдения, че имотът, за който се претендират
задълженията представлява надстроена част от сградата, за която не е взето решение за
присъединяване към топлоснабдителната мрежа, а освен това тръбите и сградната
инсталация не достигат до имота, който не е топлоснабден. Оспорени са вземанията за
дялово разпределение и лихва по отношение на услугата дялово разпределение, доколкото
услугата е извършвана от трето по делото лице. Направено е възражение и за погасяване на
задълженията по давност. Прави се искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжниците са подали възражения в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз
2
основа на твърдяното право на собственост върху имота, че процесният имот е
топлоснабден – че е присъединен към топлопреносната мрежа, че е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че в полза на ищеца е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, респ. датата
на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответниците покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат всички
свои възражения, евентуално че са погасили претендираните вземания.
Спорно на първо място е обстоятелството дали ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема
следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
3
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том II, рег.
№ 4263, дело № 305 от 2008 г., на 22.08.2008 г. С. Т. А. и съпругът й С.Т.А. са продали на В.
О. К. и на съпругата му Ю. Х.ва Г. процесния недвижим имот, придобит по време на брака
им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № 14,
находящ се в гр. С., район „К.С.“, на петия етаж (четвърти надпартерен) в жилищната сграда
на бул. „П.“ № 32, вх. 1, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна и две
антрета, със застроена площ от 100 кв. м., заедно с таванско помещение № 15 и мазе № 11 и с
11,5 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото,
върху което е построена сградата, съставляващо съгласно скица УПИ II-7 от квартал 341а по
плана на гр. С., местността „Б.“, целият с площ от 315 кв. м., за което в полза на „Б. ДСК“
ЕАД е учредена договорна ипотека – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 129, том II, рег. № 4268, дело № 306 от 22.08.2008 г.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РПД24-ДИ11-328/12.08.2024 г. Ю.
Х.ва Г. е починала на 27.02.2017 г., като е оставила за свои наследници по закон ответниците
В. О. К. – съпруг и А. В. К. – син.
По делото е прието заявление – декларация от В. О. К. до „Т.С.“ ЕАД от 17.09.2008 г.
(вх. рег. № 1479/12.06.2009 г. по регистъра на „Т.С.“ ЕАД), с което е поискано откриване на
4
партида за имот – на бул. „П.“ № 32, вх. А, ет. 5, като е посочено, че домакинството на
ответника се състои от 2 членове, приложена е и декларация, че имотът ще се ползва за
жилищни нужди. Декларацията носи подпис за ответника, който е оспорен в хода на
производството, но извън преклузивния срок с подаване на отговор на исковата молба по
реда на чл. 131 ГПК.
По делото е приет споразумителен протокол от 12.06.2009 г., по силата на който В. О.
К. – като титуляр на партида с абонатен № 91417 за адрес: гр. С., бул. „П.“ № 32, ап. 14 и
„Т.С.“ ЕАД са се споразумели остойностяването на отчетената от топломера в абонатната
станция топлинна енергия да се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база предоставени данни от „Б.“
ООД, а евентуални възражения по данни, определящи фактурираните количества на
топлинна енергия, да се отправят към фирмата за дялово разпределение (топлинно
счетоводство).
Прието е заявление от 10.11.2014 г. (вх. рег. № Г-14732/13.11.2014 г.) от В. О. К. и Ю.
Х.ва Г., с което същите са заяВ., че се отказват от договора и не желаят да бъде доставяна
топлинна енергия за отопление (ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на
общите части и ТЕ за отопление на имота) и за горещо водоснабдяване до процесния имот –
ап. 14, ет. 5, бул. „П.“ № 32 за отоплителен сезон 2014 г. г. – 2015 г., като в противен случай
доставената топлинна енергия ще се счита за непоискана доставка – чл. 62 ЗЗП.
По делото е приет Договор № 2265/10.10.2002 г., сключен между собствениците на
апартаменти в етажната собственост, находяща се в гр. С., бул. „П.“ № 32, и „Б. Б.“ ООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“, въз основа на взето решение по протокол
от 25.09.2002 г. на проведено общо събрание на собствениците от етажната собственост.
Приети са и фактури за процесния период, издадени на името на В. О. К..
От представените доказателства се установява, че процесният имот е придобит от В.
О. К. и Ю. Х.ва Г. в режим на СИО, прекратена със смъртта на Ю. Х.ва Г., в резултат на
което ответникът В. К. е станал собственик на 3/4 идеални части от имота (1/2 част от
прекратената СИО и 1/4 част като наследник на Ю. Х.ва Г.). По делото не се твърди и не се
установява правото на собственост да е било прехвърлено през процесния период или да е
било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице.
Независимо, че ответникът В. К. не е едноличен собственик на имота, съдът приема,
че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове е само
ответникът В. О. К.. Това е така, тъй като от същия е подадена молба – декларация за
откриване на партида на негово име. По силата на подадената молба за откриване на
партида страната е изявила волята си да встъпи в договорно правоотношение с ищеца,
съответно ответникът е заявил желанието си партидата за процесния имот да бъде
прехвърлена на негово име, като изрично е посочил, че семейството му се състои от двама
души. Тази молба представлява по своето правно естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление,
входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния
апартамент, и е открил партида именно на името на лицето, подало заявлението –
5
декларация, ищецът е приел предложението на В. К. за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия. В конкретния случай, съгласно заявление-декларация, чиято
автентичност не е оборена по делото, В. К. е отправил искане цялата енергия, доставена до
имота да се заплаща от него. При така изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ е ответникът В.
О. К., за целия исков период, и само той следва да отговаря за заплащането на количеството
потребена енергия в имота, въз основа на сключения между него и ищцовото дружество
изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия.
За пълнота, дори да се приеме, че със смъртта на Ю. Г. изричният договор за
продажба на топлинна енергия е преустановил действието си, то ответникът А. В. К. не
следва да отговаря по претенциите и поради това, че е бил малолетен през исковия период,
съответно непълнолетен до приключване на устните състезания по делото. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено в т. 1 на ТР № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. по
описа на ОСГК на ВКС, отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е
недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.
Ненавършило пълнолетие дете не може да се откаже от наследството нито самостоятелно,
нито чрез законен представител, съответно с попечителско съдействие. Когато в полза на
едно ненавършило пълнолетие лице се открие наследство, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може
да го приеме само по опис. Наследството не може да се приеме направо нито изрично по чл.
49, ал. 1 ЗН, нито с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН. Наследството може да бъде
прието само по опис (от законните представители – родителите на малолетното дете или с
тяхното попечителско съдействие – за непълнолетното дете). Ако законният представител на
малолетно дете, респективно непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае
да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е
правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на
пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата
на детето наследството остава незаето. В този случай кредиторите на наследството могат да
удовлетворят своите притезания от имуществените права, намиращи се в наследствената
маса чрез назначен от съда управител на наследството.
В случая липсват данни наследството на Ю. Х.ва Г. да е било прието по опис от
ненавършилия пълнолетие неин наследник – ответника А. В. К., от което следва извод, че е
налице хипотеза на незаето наследство. Поради това към настоящия момент посоченият
ответник не е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот,
респективно няма качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, т. е. не е
обвързан от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия с ищеца.
Ответникът е сред кръга на лицата, призовани към наследяване, които следва да приемат
наследството по опис, каквото приемане не се установява да е било извършено до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Ищецът като заинтересована
страна не е поискал от районния съд на основание чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН да определи срок
на ответника да заяви приема ли наследството или се отказва от него, с оглед на което съдът
6
не е определял срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН – предвид липсата на искане от
заинтересованата страна.
Доколкото ищецът не е инициирал в рамките на настоящото производство процедура
по назначаване на управител на наследство, то предявените от него искове срещу ответника
А. В. К. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като посоченият ответник не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове и същите
подлежат на отхвърляне (така и решение № 5625/17.10.2024 г. по в. гр. д. № 13829/2023 г. по
описа на СГС, II-Б въззивен състав).
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника,
включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
Предвид тази нормативна уредба съдът приема, че между „Т.С.“ ЕАД и В. К. за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение
№ 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на изричното искане на
ответника, който е задължен да заплаща стойността на доставената до имота топлинна
енергия, при доказана реална доставка. Тук е мястото да се посочи, че от страна на
ответника не са наведени възражения, че се е отказал от договора за доставка на топлинна
енергия по предвидения в ОУ ред, а представеното от ищеца искане за прекратяване на
топлоснабдяването от 10.11.2014 г. не касае процесния период, тъй като в него изрично е
посочен отоплителен сезон 2014 г. – 2015 г. Не се установява постигнато между страните
споразумение за спиране на подаването на топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване до процесния имот, като от ангажираните по делото доказателства се
установява, че топлинна енергия е била начислявана и след 2015 г., на което ответникът няма
данни да се е противопоставил. Отделно от това, титулярят на права върху отделни обекти
може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата (за прекратяването на топлоподаването до абонатната станция в сградата следва да
е направено искане по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, каквото в случая не е налице).
На следващо място спорно е обстоятелството дали процесният имот е бил
присъединен към топлопреносната мрежа и дали до същия е доставяна топлинна енергия
през исковия период, по отношение на което съдът приема следното:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредби
за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост -
арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което
настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. От
същото се установява, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната
станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира процесният имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. И за двата отоплителни сезона не е осигурен достъп до имота за
отчет на уредите за дялово разпределение, като в имота не е имало отоплителни тела,
свързани към ВОИ, съответно не е начислена ТЕ за отопление на имот от отоплителните
тела в имота. За периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е начислена ТЕ за отопление на имот от
отоплителните тела в общите части като дял за имота – 1,05312 МВтч, както и разход на ТЕ
за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 224 куб. м. (31,66 % -
1,78951 МВтч). За имота е начислена и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база начислен
разход 51,10 куб. м. За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е начислена ТЕ за отопление на
имот от отоплителните тела в общите части като дял за имота – 1,07076 МВтч, както и
разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 224 куб. м.
(30,96 % - 1,95581 МВтч). За имота е начислена и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
начислен разход 50,82 куб. м. От експертизата се установява, и че фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия е извършила дяловото разпределение за имота за
исковия период в съответствие с действащата нормативна уредба, като технологичните
разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната
станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба.
Общо начислената и дължима сума за ТЕ за процесния период, с включване на
8
изравнителните сметки, е в размер на 1017,61 лв., в която сума не са включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди. Ищецът при
начисляване на сумите по фактурите е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по
време на процесния период. Не е констатирано добавяне на ТЕ към изчислената ТЕ за
сградна инсталация за двата отчетни периода. Топломерът в абонатната станция е
преминавал метрологични проверки на 22.06.2017 г. и 13.04.2021 г., като не са констатирани
отклонения. С оглед на тези данни и липсата на отчетени неточности при измерване на
топлинната енергия, преминала през общия топломер в абонатната станция, съдът приема,
че през процесния период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия топлинна енергия. Заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде кредитирано, тъй като е достатъчно задълбочено, изготвено е не
само на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на
документите, представени от топлофикационния район.
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Д.“ ООД с молба от 14.10.2024 г. са представени и
изравнителни сметки за период 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г., за период 01.05.2021 г. -
30.04.2022 г., както и констативни протоколи за неосигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. Видно от представения протокол редовните дати за отчет
за първия отоплителен сезон са били 04.06.2021 г. и 12.06.2021 г., отразено е, че не е
осигурен достъп до процесния апартамент № 14 на бул. „П.“ № 32, вх. 1 и на двете редовни
дати за отчет, редовните дати за отчет за втория отоплителен сезон са били 31.05.2022 г. и
18.06.2022 г., отразено е, че не е осигурен достъп до процесния апартамент № 14 на бул. „П.“
№ 32, вх. 1 и на двете редовни дати за отчет, като констативните протоколи са подписани от
представител на етажната собственост.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира по
реда на чл. 202 ГПК, като компетентно изготвена и обоснована, се установява, че
вземанията, претендирани в настоящото производство, не са погасени чрез плащане.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на ответника
е доставяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Съдът приема за неоснователни доводите на ответниците,
че имотът не е част от сградата, тъй като представлява надстроена част, до която не достига
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, тъй като в тази връзка не са ангажирани
доказателства, напротив – както с молбата – декларация за откриване на партида при ищеца
от 17.09.2008 г., така и със споразумителения протокол от 12.06.2009 г. ответникът В. К. е
признал, че до имота се доставя топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ, което съдът цени като
признание за неизгоден за страната факт, който се подкрепя от останалите събрани и
9
посочени по-горе доказателства – а именно, че имотът се намира в контурите на сградата -
етажна собственост, в който случай следва да се начислява топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация (в общата фактура от 31.07.2021 г. е отразено и извършено плащане в
размер на 22,82 лв., с което също е призната доставката на топлинна енергия до имота). Ето
защо съдът приема, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите писмени доказателства се установява също, че за сградата се извършва
услуга топлинно счетоводство от „Б.“ ООД (с ново наименование „Д.“ ООД), за което е взето
решение по протокол от 25.09.2002 г. на етажните собственици на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. С., бул. „П.“ № 32 и е сключен договор №
2265/10.10.2002 г. между етажните собственици като възложител и третото лице – помагач
като изпълнител. Както се посочи, от третото лице – помагач са представени изравнителни
сметки и протоколи за отчет на уредите за дялово разпределение в имота, от които е видно,
че именно това дружество е осъществявало услугата за дялово разпределение, за което е
сключен и договор от 09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в ЗЕ между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД, в сила
за процесния период.
Относно основанието за начисляването на ТЕ и нейния размер съдът приема, че тази
енергия е начислена законосъобразно, при условията на установения по делото неосигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, което е предвидено като
възможност в действащата през процесния период нормативна уредба. Съгласно чл. 70, ал. 4
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и последвалата Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за
всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението
по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 (при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане), като
според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
10
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол
за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната фирма за дялово разпределение) и един или повече представители на етажната
собственост.
В случая по делото са приети документи, посредством които ищецът пълно и главно
доказа правото си да начисли по реда на Наредбата служебно количество
на топлинна енергия, което след това е фактурирал въз основа на одобрените цени на ТЕ
през периода, поради неосигурения достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение. Топлинната енергия за БГВ в апартамента е изчислявана на база 140 л.
дневно за един потребител, което се установява от данните, че за всеки отоплителен период е
начислена ТЕ за БГВ около 51 куб. м., т. е. в минимален съгласно нормативната уредба обем
за един потребител. Не се твърди и доказва ответникът да се е възползвал от възможността
да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в сроковете,
указани в общите условия на договорите и изискванията на Наредбата (чл. 70, ал. 8 НТ),
нито в отговора на исковата молба са наведени възражения относно неспазване на реда за
служебно начисляване на ТЕ за БГВ, поради което съдът приема, че топлинната енергия е
начислена правилно и за двата отчетни периода.
Във връзка с начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
следва да се посочи, че с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на
ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа
става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване
на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се
11
разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от
взетото решение.
Сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите,
подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот.
В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда
могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова
при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното
по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата. С решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-
725/17 Съдът на Европейския съюз прие, че в българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части
на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики (така
и решение № 261079/24.03.2022 г. по в. гр. д. № 5681/2021 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, решение № 260050/22.01.2024 г. по в. гр. д. № 4676/2021 г. по описа на СГС, ІІ-Г
въззивен състав, решение № 3215/23.06.2023 г. по в. гр. д. № 11089/2021 г. по описа на СГС, І V-А
12
въззивен състав и др.). В случая не се установява и топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, да надхвърля 50 %, като за пълнота съдът намира за необходимо да
посочи, че съгласно разрешенията на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС, клиентите дължат цената на реално изразходваната енергия
за сградна инсталация и общите части на етажната собственост, дори прогнозното
разпределение да е променено след сключване на договора на продажба на топлинна
енергия. Поради изложеното ответникът В. К. дължи цената на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и на топлинната енергия за БГВ, която е измервана
коректно и е на стойност 1017,61 лв. От ответника В. К. се претендира 3/4 част от
задължението, поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6
ГПК) искът е основателен за сумата от 746,14 лв.
От ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 06.07.2023 г. давността е прекъсната, като периодът, за който се претендират
вземанията е след отпадане на действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което същият не следва да
се прилага – тъй като изискуемостта на вземането за м. 05. 2020 г. е настъпила на
15.07.2020 г., т. е. след отмяната на извънредното положение. Ето защо вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 06.07.2020 г., са погасени по давност.
Предвид изискуемостта на най-ранното вземане за м. 05.2020 г. – 15.07.2020 г., съдът
приема, че няма вземания, които да са погасени по давност. От ответника не се твърдят
плащания, а и такива не се установяват по делото, поради което искът за главница за
топлинна енергия спрямо В. О. К. е основателен за сумата от 746,14 лв. и за периода от
13
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.07.2023 г.
до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. С оглед изложеното, за главните вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в
полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва (върху сумата от 746,14 лв.), която
следва да се начислява за периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г. (за вземането по общата
фактура от 31.07.2021 г. - за периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г. и за вземането по
общата фактура от 31.07.2022 г. - за периода от 15.09.2022 г. до 21.06.2023 г.) и е в размер на
129,68 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, като
съобразно диспозитивното начало искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия е основателен за сумата от 97,26 лв. по отношение на ответника В. О. К. и следва да
бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
14
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи
условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
установен по основание.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, тоест давността
за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от
първото число на следващия месец. Предвид началото на периода, за който се претендира
цена на услуга за дялово разпределение - 01.05.2020 г., погасени по давност са вземанията за
м. 05.2020 г. и за м. 06.2020 г., съответно непогасени по давност са вземанията за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. Предвид факта, че не се оспорва размерът на цената за услугата
за дялово разпределение, както и че същата се установява от извлечението от сметка на
ищеца – по 1,51 лв. месечно, то за непогасения по давност период е в размер на общо 33,22
лв., или ответникът В. О. К. дължи сумата от 24,91 лв. (3/4 част) до който размер искът за
цена на услуга за дялово разпределение следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер спрямо този ответник от 27,10 лв. и за м. 05.2020 г. и
м. 06.2020 г.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
15
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.07.2023 г.
до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 725 лв. (75 лв. –
държавна такса, 550 лв. – депозит за експертизи и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и
правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални действия от
пълномощника на страната). С оглед изхода на спора, ответникът В. К. дължи на ищеца
сумата от общо 539 лв., съразмерно на уважената част от исковете срещу него.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски от ответника В. О. К. в размер на сумата от 55,80 лв. – от общо 56,25 лв.
(18,75 лв. – държавна такса и 37,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на
уважената част от исковете срещу посочения ответник.
От ответниците се претендират и разноски в размер на по 400 лв. за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съгласно договор за правна защита и
съдействие от 27.10.2023 г. и на по 400 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото
производство съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 70 от делото),
удостоверяващи заплащането на възнаграждението в брой на адвоката. В открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че не прави възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника А. В. К. следва да се присъди сумата от 400 лв. – разноски за заповедното
производство и сумата от 400 лв. – разноски за исковото производство, а в полза на
ответника В. О. К. – сумата от 1,75 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от
1,75 лв. – разноски за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете
срещу него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
16
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. № 23Б,
срещу В. О. К., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 148, вх.
А, ет. 10, ап. 59, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че В. О. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД за имот, находящ се в гр. С., общ. „К.С.“, бул. „П.“ №
32, вх. 1, ет. 5, ап. 14 с абонатен № 91417, следните суми: сумата от 746,14 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 97,26 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г., сумата от 24,91 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37965/2023 г. по
описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. № 23Б, срещу В. О. К., ЕГН **********,
с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 148, вх. А, ет. 10, ап. 59, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
В. О. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 24,91 лв. до сумата от 27,10 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно
със законна лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,46 лв. -
мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 21.06.2023 г. върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37965/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 48 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. № 23Б, срещу А. В. К., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своя баща - В. О. К., ЕГН **********, с посочен по
делото адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 148, вх. А, ет. 10, ап. 59, искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че А. В. К.
дължи на „Т.С.“ ЕАД за имот, находящ се в гр. С., общ. „К.С.“, бул. „П.“ № 32, вх. 1, ет. 5, ап.
14 с абонатен № 91417, следните суми: сумата от 248,71 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 32,42 лв. - мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г., сумата от 9,04 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
06.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,82 лв. - мораторна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 21.06.2023 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37965/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 48 състав.
ОСЪЖДА В. О. К., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“,
17
бл. 148, вх. А, ет. 10, ап. 59, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я. № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 55,80
лв. - разноски за ч. гр. д. № 37965/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 539 лв. -
разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. № 23Б, да заплати на А. В. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своя баща - В. О. К., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл.
148, вх. А, ет. 10, ап. 59, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв. - разноски за ч. гр.
д. № 37965/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 400 лв. - разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. № 23Б, да заплати на В. О. К., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж.
к. „Х.Д.“, бл. 148, вх. А, ет. 10, ап. 59, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1,75 лв. -
разноски за ч. гр. д. № 37965/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 1,75 лв. -
разноски за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.Б.“ № 85, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18