№ 192
гр. Разград, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500120 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 247 ГПК.
Образувано е въз основа на молба от адвокат Н. Й. от АК – Разград,
действаща в качеството си на пълномощник на въззиваемата страна П. Н. Й..
В молбата се сочи, че в мотивите на Решение № 146 от 12.08.2022 г.
постановено по въззивно гражданско дело № 20223300500120 по описа за
2022 година на Окръжен съд – Разград е посочено, че: „…въззивваемата
страна има право да й бъдат възстановените сторените разноски в размер
на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.“ Въпреки
това, в диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по тези разноски.
Ето защо, с молбата се моли горепосоченото решение да бъде допълнено,
като въззивника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна П. Н. Й. сторените разноски в размер на 300 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство. Молителят сочи, че молбата
му е с правно основание чл. 248 ГПК.
Другата страна – „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД не е депозирана отговор на
молбата.
Съдът намира, че молбата е допустима и основателна, въпреки че
искането следва да се квалифицира по чл. 247 ГПК, а не по чл. 248 ГПК.
Съдебната практика и доктрината безпротиворечиво приемат, че
1
допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по
част от предмета на делото, тоест когато както в мотивите, така и в
диспозитива на решението не е формирана воля по цялото спорно право.
Когато такава воля е формирана, но същата не е отразена в диспозитива
на решението, се касае за явна фактическа грешка. Така и Определение №
901 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6364/2014 г., III г. о., ГК
Категорично ВКС приема в своята практика, че когато волята на съда
се съдържа в мотивите към решението, но не е отразена надлежно в
диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде
поправена по реда на чл. 247 ГПК. Така и Определение № 198 от 10.05.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 5060/2021 г., I г. о., ГК.
В мотивите на постановеното решение е формиран извод, че „…
въззивваемата страна има право да й бъдат възстановените сторените
разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.“. Така формираната воля на съда обаче не е отразена в
диспозитива на решението. С оглед горните констатации следва, че е налице
хипотезата на чл. 247 ГПК. Формулираната воля на съда е ясно отразена в
мотивите на решението, но погрешно е пропуснато да бъде отразена в
диспозитива на същото. Вж. Решение № 76 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 2516/2020 г., II г. о., ГК и Определение № 86 от 18.04.2022 г. на ВКС по т.
д. № 1101/2018 г., I т. о., ТК.
Тъй като формираната воля не е отразена в диспозитива, същия
следва да се допълни като въззивникът са осъди да заплати на въззиваемата
страна разноските за въззивното производство в размер на 300 лв. Вж. и
Решение № 251 от 11.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5847/2015 г., I г. о., ГК.
По изложените съображения, съдът, на осн. чл. 247, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в
диспозитива на Решение № 146 от 12.08.2022 г. постановено по въззивно
гражданско дело № 20223300500120 по описа за 2022 година на Окръжен съд
– Разград, като ДОПЪЛВА диспозитива му както следва:
ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ************, със седалище
и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Д.Х. № 52-54,
представлявано от В.А.Г., А.Ч.Д. Н.Г.С. и Л.Т., начин на представляване:
дружеството се представлява от всеки двама от изпълнителните директори
заедно, ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. Й., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр. Разград, местност Дянковски път 2 № 716, сумата от 300.00 лв.
/триста лева/ представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
2
производство, на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 247, ал.4
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3