№ 399
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 463 ГПК.
С Постановление от 18.06.2021 г. по изп. дело № 20198380400473 по описа на
ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на действие СГС е разпределена сума в размер на 3
251 000 лв. без ДДС.
Срещу разпределението е подадена частна жалба от длъжника „К.А.“ ЕООД (в
несъстоятелност), чрез представителя му. В жалбата се излагат съображения, че
разпределението е незаконосъобразно, като съдебният изпълнител е определил
неправилно размерът на вземанията на взискателя „Л.И.“ АД. Поддържа, че към датата
на изготвяне и предявяване на обжалваното Постановление от 18.06.2021 г. по същото
дело има предходно невлязло в сила Постановление за разпределение от 08.10.2020 г.,
по което са останали непогасени вземания на взискателя „Л.И.“ АД, които са приети от
ЧСИ с оспореното разпределение от 18.06.2021 г. Твърди, че по тази причина
обжалваното разпределение е преждевременно, като не е ясно какъв е размера на
вземанията на взискателя и те са неустановени по размер. Сочи, че незаконосъобразно
във втори ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, е разпределена сума в размер на 581,
25 лв. - за дължими данъци върху недвижимия имот на СО, Дирекция „Общински
приходи", като не било ясно кои точно данъци, в какъв размер, за коя година са
включени в посочената сума, т. е. вземането не е индивидуализирано по вид и размер и
не е ясен характера му. Оспорва и направеното разпределение в трети ред, съгласно чл.
136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Излага, че по изпълнителното дело има три изпълнителни листа
в полза на взискателя, издадени в различен период, присъединени в различно време по
делото, които са за различни по вид и размер вземания. Понеже вземанията за главници
по тези изпълнителни листа не са установени по размер, неустановен е и размерът на
приетата от съдебния изпълнител законна лихва върху тях. Не е ясно за какъв период е
начислена тази лихва, тъй като разпределението съдържа взаимно противоречащи си
1
периоди. Сочи, че са посочени три различни периода на законна лихва, като не може да
се установи действителния период, за който е начислена такава лихва върху всяка една
главница по всеки един от трите изпълнителни листа. Според длъжника, неправилно е
изчислен размерът на законната лихва за периода от 08.10.2020 г. до 18.06.2021 г.
Направеното разпределение и прихващане в трети ред е извършено в нарушение
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД и т. 1 от ТР № 3/2017 г. от 29.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 на
ОСГТК на ВКС, тъй като ЧСИ не е не е поискал от длъжника да посочи кое
задължение да се погаси. Дори ако длъжникът не е посочил, се твърди, че следва да се
погаси най-старото задължение по реда на възникването им, по правилото на чл. 76
ЗЗД. Сочи още, че по този начин се намаляват задължението за заплащане на главница,
което ако не бъде намалено, ще бъде лихвоносно за по-голям период. Излага, че в
разпределението неоснователно е съобразено направено от взискателя възражение за
прихващане, тъй като към датата на изготвяне на постановлението за разпределение -
18.06.2021 г. взискателят „Л.И."АД не е правил такова. Според длъжника, взискателят
няма право да сочи кое от вземанията си погасява със задължението му за плащане на
продажната цена. Прихващането по чл. 461 от ГПК не представлява такова, по смисъла
на ЗЗД. Твърди още, че неоснователно в разпределението не е посочена сума за ДДС
върху продажната цена на имота, която следва да бъде внесена от взискателя, обявен за
купувач. Моли да се отмени Постановлението за разпределение от 18.06.2021 г. и
делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
Взискателят „Л.И."АД, чрез представителя си, оспорва частната жалба на
длъжника в писмено възражение. Поддържа, че жалбата е неоснователна, а
разпределението е съобразено с процесуалния и материален закон. Счита, че
разпоредбите на чл. 136 ЗЗД, на чл. 458 и чл. 459 ГПК са спазени от ЧСИ, като са взети
предвид всички обезпечения и привилегии на участващите като взискатели по делото
лица и не са допуснати нарушения на реда на предпочтително удовлетворение,
установен в чл. 136 от ЗЗД. Оспорва оплакването на длъжника относно неустановения
размер на вземанията на взискателя към датата на изготвяне на разпределението
поради факта, че към датата на изготвяне на процесното разпределение от 18.06.2021 г.
има предходно разпределение от 08.10.2020 г. по същото изпълнително дело, което е
обжалвано. Поддържа, че в закона не е предвидена преюдициалност между
предявяване на разпределенията по едно изпълнително дело. Оспорва се възражението,
че вземанията на взискателя са в неустановен размер, тъй като ЧСИ е посочил
размерът на всяко вземане и неговия ред, съгласно представените по делото
изпълнителни листа. При изготвяне на разпределението е спазен реда за
удовлетворение на кредиторите. Вземанията по разпределението от 08.10.2020 г. са
взети предвид от ЧСИ при изготвяне на настоящото разпределение. В случая
разпределението е на основание чл. 495 от ГПК, който има за цел да определи само
сумата за довнасяне от купувача – взискател, като в хипотеза на участие на други
взискатели не се извършва разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК, а само се
посочва сумата, необходима за изплащане на вземанията на другите взискатели,
определени с разпределението. Съгласно чл. 461 ГПК, взискателят, на който е
възложена вещта, е овластен да прихване, от дължимата срещу стойността й сума,
такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност. Сочи, че това право
на прихващане е извън предмета на съдебен контрол. Счита за неоснователни и
възраженията относно включването в изготвеното разпределение на Столична община
(СО), като тя е присъединен по право взискател за вземанията за данъци върху
недвижимия имот, съгласно чл. 458 от ГПК, които се ползват с привилегия по чл. 136,
ал. 1, т. 2 от ЗЗД, което е съобразено от ЧСИ при изготвяне на разпределението.
2
Оспорва възраженията във връзка с разпределянето на суми за удовлетворяване на
вземания с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, като ЧСИ правилно е разпределил
в полза на „Л.И." АД сумата от 3 250 418, 75 лв. - представляваща общият размер на
продажната цена, намалена с размер на вземанията, ползващи се с привилегия по т. 2
на чл. 136, ал. 1 ЗЗД. Сочи още, че размерът на законната лихва е изчислен правилно
от страна на съдебния изпълнител и оплакванията за нарушение на разпоредбата на чл.
76 от ЗЗД и на т. 1 от ТР № 3/2017 г. от 29.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС са неоснователни. Поддържа, че при изготвяне на разпределение по чл. 495
ГПК длъжникът не може да сочи какви задължения да бъдат погасени. Тъй като за
главницата са издадени 3 бр. изпълнителни листа, всички вземания по тях се ползват с
една и съща привилегия - по чл. 136, ал. 1, т. е ЗЗД. Доколкото сумата не е достатъчна
за погасяването на сумите по трите листа, същите се погасяват съразмерно. Оспорва се
възражението касаещо начисляване на ДДС върху цената, понеже продажната цена е
обявена без ДДС. Поддържа, че не е предмет на разпределението въпросът дали данък
е дължим и дали е внесен. По тези съображения моли да се остави без уважение
жалбата.
Частна жалба срещу разпределението е подал и ипотекарния длъжник „С.Г.“
ЕООД. В нея се поддържа, че дружеството има право да обжалва разпределението по
чл. 460 от ГПК. Счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано във всички негови части. Излага идентични съображения,
с тези на длъжника, като сочи, че приетият от ЧСИ размер на вземания на взискателя
„Л.И.“ АД не е установен по размер, тъй като по същото изпълнително дело е налице
невлязло в законна сила предходно разпределение от 08.10.2020 г. Оспорва размерите
на сумите приети за законна лихва, както и периодите, за които са начислени.
Поддържа, че в разпределението не са посочени мотиви на ЧСИ по отношение на реда
за погасяване на задълженията, а именно - съразмерно. Счита, че разпределението е
направено в нарушение на чл. 76 от ЗЗД и крайната рекапитулация е
незаконосъобразна. Оспорва разпределянето на сума в полза на СО, без да е посочено
конкретно какъв е вида на данъците и за кой данъчен период се отнасят. По тези и
допълнителни съображения моли да се отмени Постановлението за разпределение от
18.06.2021 г. и делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
Взискателят „Л.И.“ АД оспорва частната жалба на „С.Г.“ ЕООД в писмено
възражение, на първо място като недопустима. Поддържа, че ипотекарният длъжник
няма интерес да оспорва разпределението. Отговорността на този длъжник се
ограничава до това, да търпи насочване на изпълнението върху имота, като за него е
ирелевантно как ще се разпредели получената от изпълнението сума. След
осребряването на имуществото отговорността на ипотекарния длъжник към кредитора
се погасява. По същество оспорва жалбата като неоснователна по идентични
съображения с тези, изложени срещу жалбата на длъжника. Сочи, че при изготвяне на
разпределението ЧСИ е спазил изискванията на чл. 136 ЗЗД, чл. 458 ГПК и чл. 459
ГПК, като са съобразени всички привилегии и обезпечения на взискателите. В
разпределението са посочени вида, размера и основанието на всички вземания и е
съобразена особеността му като такова по чл. 495 ГПК - то се извършва преди плащане
на цената на продадения имот, като целта е да се определи каква сума купувача
взискател може да прихване с вземането си и каква е необходимо да внесе за
изплащане на вземанията на другите взискатели, до достигане на общия размер, за
който е обявен за купувач. Изцяло се оспорват възраженията относно включване на СО
в разпределението, понеже вземанията за данъци се ползват с привилегия по чл. 136, ,
3
л. 1, т. 2 ЗЗД. Оспорват се възраженията относно разпределението на сумите с
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД в полза на основния взискател, както и тези
относно размера на приетата в разпределението законна лихва, като се поддържа, че не
за допуснати нарушения на чл. 76 от ЗЗД. Разпределението е изготвено съгласно
предходните указания на САС по решението от 17.08.2020 г., които са задължителни за
ЧСИ. Последният е съобразил, че доколкото получената сума не е достатъчна за
погасяване на главницата по трите изпълнителни листа, който се ползват с привилегия
по чл. 136, ал. 1 ЗЗД, същите се погасяват съразмерно, понеже вземанията за
главницата са еднакво обременителни и са възникнали по едно и също време. Моли да
се остави без разглеждане, респективно да се отхвърли изцяло жалбата.
Присъединеният взискател СО не е взела становище по частните жалби.
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ М.Б., в които се развиват съображения,
че разпределението е законосъобразно постановено, като са спазени разпоредбите на
чл. 136 ЗЗД, на чл. 458 и чл. 459 ГПК. При изготвянето му са взети предвид всички
обезпечения и привилегии на участващите в делото взискатели и не е допуснато
нарушение на реда на предпочтително удовлетворение, установен в чл. 136 от ЗЗД.
Неотносимо, респективно неоснователно, е възражението относно ДДС, тъй като
цената на имота е обявена без ДДС и въпросът дали данък е дължим и дали е внесен,
не е предмет на разпределението. Неоснователно е и оплакването за липса на яснота
относно размера на вземанията на взискателя „Л.И." АД към датата на изготвяне на
разпределението. Сочи, че е без правно значение, че към датата на изготвяне на
процесното разпределение от 18.06.2021 г. има предходно разпределение от 08.10.2020
г., тъй като вземанията са установени с представени изпълнителни листове.
Разпределението е направено на основание чл. 495 от ГПК и има за цел да определи
само сумата за довнасяне от купувача - взискател, като в хипотеза на участие на други
взискатели не се извършва същинско разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК. В
случая, обявеният за купувач взискател може да направи изявления по чл. 461 от ГПК
за прихващане на вземането по съразмерност, със сумата, дължима срещу стойността
на вещта. Тъй като е установено наличие на вземане на СО, тя се счита за присъединен
взискател, съгласно чл. 458 от ГПК, а вземанията й се ползват с привилегия по чл. 136,
ал. 1, т. 2 от ЗЗД, която е съобразена при разпределението. Оспорва възраженията във
връзка с привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Сочи, че правилно е разпределил в
полза на взискателя „Л.И." АД сума в размер на 3 250 418, 75 лв. - представляваща
общият размер на продажната цена, намалена с размер на вземанията, ползващи се с
привилегия по т. 2 на чл. 136, ал. 1 ЗЗД. Намира за неоснователни възраженията
основно размера на законната лихва в разпределението, както и за допуснати
нарушения на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД и на т. 1 от ТР № 3/2017 г от 29.03.2019 г.
по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай разпределението има
предварителен характер, понеже първоначалният взискател е обявен за купувач на
процесния имот - чл. 495 във вр. с чл. 461 от ГПК. При изготвяне на разпределение по
чл. 495 ГПК не е възможно длъжникът да посочи какви задължения да бъдат погасени,
както се твърди в жалбата му. Тъй като за вземането за главница има издадени 3 бр.
изпълнителни листа и всички вземания се ползват с една и съща привилегия - по чл.
136, ал. 1, т. е. ЗЗД и доколкото сумата не е достатъчна за погасяването главниците по
трите листа, същите се погасяват съразмерно. Поддържа, че жалбата на „С.Г.“ ЕООД е
недопустима и дружеството няма правен интерес от обжалване на изготвеното
разпределение, тъй като отговорността на ипотекарния длъжник се ограничава до това
да търпи насочване на принудително изпълнение спрямо имота. За него е ирелевантно
4
как ще бъде разпределена реализираната от публичната продан цена. Ако се приеме, че
жалбата е допустима, я оспорва като неоснователна по съображенията, изложени вече
срещу жалбата на главния длъжник. Моли да се оставите без уважение жалбата на
длъжника „К.А.“ ЕООД (в несъстоятелност), а без разглеждане, респ. без уважение
жалбата на ипотекарния длъжник„С.Г.“ ЕООД.
Въз основа на изложеното от страните в производството и приложените
писмени доказателства, настоящият състав приема следното :
От материалите по делото се установява, че изп. дело № 20198380400473 по
описа на ЧСИ Б., peг. № 838, е образувано въз основа на изпълнителен лист от
31.01.2019 г., издаден по ч. гр. дело № 409/2019 г. на РС-Стара Загора, съгласно който
„К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на кредитора - взискател „Л.И.“ АД -
500 000 евро, част от главница по договор за банков кредит обезпечен с ипотека,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението (18.01.2019 г.) до окончателното
изплащане, включително такси и направените в заповедното производство разноски.
В хода на производството са присъединени за събиране вземания по
изпълнителен лист от 26.07.2019 г., издаден по гр. дело № 34326/2019 г. на СРС,
съгласно който се дължат 289 054, 07 евро главница, както и по изпълнителен лист от
04.10.2019 г., издаден по гр. дело № 50969/2019 г. на СРС, съгласно който се дължат 2
268 923 евро главница, като е присъединена по право Столична община - за дължими
данъци в размер на 581. 25 лв.
Вземанията са обезпечени с договорна ипотека Нотариален акт от 15.02.2007 г.
№ 038, том 1. peг. № 328, дело № 33 от 2007 г. на нотариус С.М., peг. № 50 на НК,
район на действие СРС, върху два недвижими имоти: УПИ, № II, в квартал № 42, по
устройствения план на София, местност „Разсадника-Бежанци" с площ 5 724, 49 кв. м.,
с идентификатор *********.708 и УПИ, № IV, в квартал № 42, по устройствения план
на София, местност „Разсадника -Бежанци“ с площ 3 532, 36 кв. м., с идентификатор
68134.1203.925.
Страни по изпълнителното дело са : взискател и ипотекарен кредитор „Л.И.“
АД, присъединен взискател - Столична Община, Дирекция „Общински Приходи“, за
изискуеми задължения върху недвижимия имот, длъжници са „К.А." ЕООД (в
несъстоятелност към момента) и ипотекарен длъжник „С.Г.“ ЕООД.
В резултат от публичната продан, извършена в периода 12.04.2021 г. до
12.05.2021 г., на ПИ с идентификатор 68134.1203.925 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район
Илинден, местност Илинден, собственост на ипотекарния длъжник „С.Г.“ ЕООД, за
купувач на имота е обявен взискателя „Л.И.“ АД, ЕИК: ****, за сумата в размер на 3
251 000 лева без ДДС, която е предмет на процесното предварително разпределение.
На основание чл. 495 ГПК, вр. с чл. 461 и чл. 460 ГПК с Постановление от
18.06.2021 г. по изп. дело № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с
район на действие СГС е извършено разпределение на получената сума в размер на 3
251 000 лв. без ДДС.
В разпределението е прието, че взискателят и купувач на имота „Л.И.“ АД, към
датата на изготвяне на разпределението, има следните вземания по изпълнителен лист
от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 409/2019 г. на PC Стара Загора: 289 054, 07 евро
главница, ведно със законна лихва от изготвено, предявено и невлязло в законна сила
разпределение от 08.10.2020 г., която до датата на изготвяне на разпределението в
5
размер на 44 566, 62 лева - представляващи левовата равностойност на 22 786, 55 евро,
по изпълнителен лист от 04.10.2019 г., издаден по гр. дело № 50969/2019 г. на СРС,
има вземания от 2 268 923 евро главница, ведно със законна лихва от изготвено,
предявено и невлязло в законна сила разпределение от 08.10.2020 г., която до датата на
разпределението е в размер на 349 824, 58 лева - представляващи левовата
равностойност на 178 862, 47 евро.
Столична община има вземане за дължими данъци в размер на 581. 25 лв.,
съгласно Удостоверение с вх. № 41081/08.06.2021 г.
При така изложените факти и като съобрази възраженията на страните в
настоящото производство, съдът намира следното :
Относно частната жалба на ипотекарния длъжник „С.Г.“ ЕООД -
(правоприемник на ипотекарния длъжник) и във връзка с възраженията на взискателя,
въззивният състав намира, че същата е подадена в срок, но е процесуално недопустима,
като съображенията за това са следните :
Според общата норма на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземания,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Като се изхожда от
съдържанието и целта на разпределението, жалбата срещу него може да съдържа
оплаквания относно кръга на взискателите и размера на вземанията им по
изпълнението във връзка със съответните привилегии - право на предпочтително
удовлетворение, предвидени в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД или в специални закони.
Като се съобрази предмета на съдебен контрол срещу разпределението следва,
че след продажбата на имота, предмет на ипотеката, ипотекарният длъжник, който не е
длъжник в материалното отношение, няма правен интерес да оспорва въпросите кои
парични притезания, в каква поредност и в какъв размер подлежат на удовлетворяване
с разпределението. Съдът споделя възраженията на взискателя и ЧСИ, че
отговорността на ипотекарния длъжник отпада с извършване на публичната продан, с
която ипотеката се погасява, без значение дали получената от имота цена е достатъчна,
за да погаси изцяло обезпеченото вземане (арг. от чл. 173, ал. 1 вр. чл. 175, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 429, ал. 3 ГПК).
Допустимостта на такава жалба не може да се обоснове с постановките на т. 2 от
Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк. дело № 4 от 2017г. на ОСГТК на
ВКС, според която лицето дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд
дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има
процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. Смисълът на
закона е, че ипотекарният длъжник може да се защитава срещу процесуално
незаконосъобразното изпълнение с всички средства, предоставени на длъжника, при
насочване на изпълнение върху имота му. С погасяването на ипотеката с извършване
на публичната продан, по смисъла на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, отговорността на ипотекарния
длъжник отпада и той вече няма правен интерес да оспорва разпределението на
получената от проданта сума.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че частна
жалба на ипотекарния длъжник срещу разпределението е недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
Относно частната жалба на длъжника „К.А.“ ЕООД съдът намира, че е подадена
от легитимирана да обжалва разпределението страна, в установения от закона срок,
6
поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата и като съобрази становищата на страните, съдът
намира следното :
Както се посочи и по – горе, по правило разпределението по чл. 460 ГПК е акт
на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им, съобразно привилегиите, и
каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В
разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на
изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по
искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събери от
длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се
определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с
еднакъв ред (ал. 3 на чл. 136 ЗЗД).
Правилото е, че разпределение се извършва на реално постъпили по
изпълнителното дело парични суми, а не на бъдещи такива - чл. 460 ГПК. От това
правило има изключение, уредено в чл. 495 ГПК, според която разпоредба взискателят,
обявен за купувач на недвижимия имот, е длъжен в 2-седмичен срок от
разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от
вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото
вземане, когато няма други взискатели.
В тази хипотеза взискателят, който е бил обявен за купувач в проведената
публична продан, е освободен от задължението по чл. 492, ал. 3 ГПК за реално внасяне
на предложената от него цена в 2-седмичен срок от приключване на проданта. По
силата на закона (чл. 495 ГПК), това му задължение се прихваща с вземането му към
длъжника, но при зачитане на привилегиите на другите взискатели по чл. 136 ЗЗД, т. е.
прихващането е до размера на припадащата се на взискателя - купувач част от
предложената цена, която той би получил при спазване на реда на привилегиите по чл.
136 ЗЗД. Определянето на тази припадаща се част, с която се прихваща, се извършва
предварително от съдебния изпълнител, който дължи същите действия, както при
разпределение по чл. 460 ГПК- да изготви писмен акт, в който предварително да
разпредели предложената от взискателя цена при спазване на реда по чл. 136 ЗЗД, като
до размера на прихващането задължението на взискателя-купувач за внасяне на цената
се погасява, а той дължи внасяне на евентуалната надхвърляща разлика в 2-седмичен
срок по сметка на съдебния изпълнител.
В тази хипотеза правното действие на разпределението (а от там - на
прихващането) е поставено под условие, че взискателят - купувач реално внесе
разликата в установения срок.
Ако условието не се сбъдне, предварителното разпределение няма да породи
правни последици, а ще следва да се приложат правилата на чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2
ГПК - изр. 2 на чл. 495 ГПК.
В случай обаче, че взискателят - купувач не дължи внасяне на подобна разлика
(което е малко вероятно, тъй като винаги съществуват вземания за такси по чл. 136, ал.
1, т. 1 ЗЗД) или ако изпълни условието за внасяне, то извършеното по реда на чл. 495
ГПК разпределение става окончателно, както и в общата хипотеза на чл. 460 ГПК. Това
стабилизирано разпределение е основанието за последващите действия на съдебния
7
изпълнител по чл. 455, ал. 2 ГПК - за превеждане на съответните припадащи суми на
другите взискатели или на длъжника.
В заключение следва, че в хипотезата на чл. 495 ГПК разпределението има
предварителен характер и действието му е поставено под условие, но след сбъдването
на условието това разпределение представлява окончателния акт на съдебния
изпълнител, в който се определят кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е
редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях.
На следващо място, съгласно нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗЗД, ползват се
с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени вземанията,
както следва: 1. за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и
за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски; 2. на държавата за данъци върху
определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на
моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни
плащания, лихви и неустойки по концесионни договори; 3. обезпечени със залог или
ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти.
Нормата на чл. 136 ЗЗД има за цел да уреди привилегиите при конкуренцията
между вземания на различни кредитори в изпълнителното производство, а относно
поредността на погасяване на вземанията на отделния кредитор, когато сумите,
събрани по изпълнението, не са достатъчни за покриване на цялото вземане, се прилага
общото правило за погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
По оплакванията в жалбата на длъжника настоящият състав намира
следното :
На първо място съдът намира за неоснователно оплакването за липса на яснота
относно размера на вземанията на взискателя „Л.И." АД към датата на изготвяне на
разпределението. Без правно значение за размера на вземанията е обстоятелството, че
към датата на изготвяне на процесното разпределение от 18.06.2021 г. има предходно
разпределение от 08.10.2020 г., понеже вземанията на взискателя са установени с
представени по делото изпълнителни листа.
Въззивният съд приема освен това, че при изготвяне на процесното
разпределение са спазени разпоредбите на чл. 136 ЗЗД, на чл. 458 и чл. 459 ГПК, като
са взети предвид всички обезпечения и привилегии на участващите като взискатели по
делото лица и не е допуснато нарушение на реда на предпочтително удовлетворение,
установен в чл. 136 от ЗЗД. Неоснователно е възражението относно невключването на
ДДС към стойността на имота, тъй като продажната цена, предмет на разпределението,
е обявена без ДДС. Поради това ДДС не е включен в разпределението и не е вземане,
за което да бъде взета предвид привилегия по чл. 136 от ЗЗД.
Основателно при изготвяне на разпределението ЧСИ е включил вземането за
данъци на присъединения взискател СО, за която е установено, че има публични
вземания за данъци върху недвижимия имот, реализиран на публичната продан.
Следователно Столична община се счита за присъединен взискател, съгласно чл. 458 от
ГПК и вземанията и се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, поради което
е включено във втори ред. Възраженията на длъжника в обратния смисъл са изцяло
неоснователни.
Законосъобразно в трети ред са включени вземания с привилегия по чл. 136, ал.
1, т. 3 от ЗЗД, където ЧСИ е разпределил в полза на взискателя „Л.И." АД сума в
8
размер на 3 250 418, 75 лева - представляваща общият размер на продажната цена,
намалена с размер на вземанията, ползващи се с привилегия по т. 2 на чл. 136, ал. 1
ЗЗД. Именно това е сумата, която е остава за удовлетворяване на вземането,
обезпечено с ипотека, която следва да бъде получена от ипотекарния кредитор. Така
разпределената в полза на взискателя „Л.И." АД сума е за удовлетворяване на
ползващите се с привилегия вземания, произтичащи от едно основание - Договор за
банков кредит от 14.02.2007 г. и анексите към него, за обезпечаване на които е
учредена договорна ипотека. Сумите по трите присъединени по делото изпълнителни
листа са част от едно и също вземане - главница по договор за банков кредит от
14.02.2007 г. и анексите към него. Съдът намира, че при изготвяне на разпределение по
чл. 495 вр. чл. 460 и чл. 461 от ГПК не е възможно длъжникът да посочи какви
задължения да бъдат погасени, каквито доводи са изложени в жалбата му.
Възраженията на длъжника за неспазване нормата на чл. 76 ЗЗД също са
неоснователни, тъй като в случая не става въпрос за различни по вид и основание
вземания, за да се обоснове приложението на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. Процесните вземания
за главница са еднакво обременителни тъй като са възникнали по едно и също време
(издаването на изпълнителни листа за част от главницата по различно време не
променя този факт) и няма най-старо задължение. Вземанията за главница по трите
изпълнителни листа се ползват с една и съща привилегия - по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Понеже сумата не е достатъчна за погасяване на вземанията и по трите листа, същите
се погасяват съразмерно. Погасяването е извършено в поредността разноски, лихви и
главница по Договора за кредит - съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. В разпределението е
съобразено, че не са налице вземания от 4, 5 и 6 ред – съответно - чл. 136, ал. 1, т. 4, 5 и
6 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението основно размера на законната лихва, включена
в разпределението. В разпределението са изброени подробно представените по делото
изпълнителни листа, както са издадени - за конкретни суми, както и начална дата на
законната лихва до погасяване на главницата.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че атакуването разпределение
е съобразено с изискванията на процесуалния и материален закон. Жалбата на
основният длъжник „К.А.“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу него следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 48217/05.07.2021 г. ипотекарния
длъжник „С.Г." ЕООД, ЕИК **** срещу Постановление за разпределение от 18.06.2021
г. по изп. дело № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с район на
действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 47864 от 02.07.2021 г. на
длъжника „К.А.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК **** срещу Постановление за
разпределение от 18.06.2021 г. по изп. дело № 20198380400473 по описа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838, с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
9
едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10