Решение по дело №3975/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 848
Дата: 19 юли 2021 г.
Съдия: Иво Дачев
Дело: 20201000503975
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503975 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 260009 от 02.10.2020 г., постановено по т. д. № 203/ 2019
г. на Софийски Окръжен съд, ответното застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца Д. В.
И. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.02.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.06.2019 г. до окончателното
плащане, като исковата претенция е отхвърлена за разликата до сумата от
26 000 лева, като неоснователна.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни,
които го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон, допуснато при определяне на справедливия размер на
1
дължимото се обезщетение.
Ищецът И. обжалва решението в отхвърлителната му част като
поддържа, че при определяне на обезщетението съдът не е приложил
правилно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и по този начин е
определил такова, което се явява твърде занижено, несъобразено с
действителните вреди, интензитета им, продължителните страдания и
неудобства, обема и характера на уврежданията, както и другите
нематериални последици. Моли исковата претенция бъде уважена изцяло.
Ответното застрахователно дружество „Бул Инс“ АД обжалва
решението в частта, в която искът е уважен за разликата над 2 500 лева като
излага съображения, че при получените от произшествието обикновени
повърхностни травми, охлузвания и порезни рани по тялото, главата и
лицето, както и при леката степен на мозъчно сътресение, изразяващо се в
оплаквания от главоболие без признаци на гадене, повръщане и световъртеж,
определеният от съда размер на присъденото обезщетение се явява
значително завишен. Оспорен е и изводът на съда за липса на съпричиняване
от страна на пострадалия И., който се е качил в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол с алкохолно опиване от 1,42 промила, като освен
това е пътувал без поставен обезопасителен колан. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и претенцията за разликата над 2500 лв. –
отхвърлена като неоснователна.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите и възраженията на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от Д. В. И. против
„Бул Инс“ АД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 26`000
лв. за неимуществени вреди, настъпили от ПТП, реализирано на 14.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2019 г. до
окончателното й изплащане.
2
Решението в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на
пострадалия сумата от 2500 лв. е влязло в сила. Поради основателност на така
предявения иск и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него
част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по
фактите, които пораждат вземането при квалификацията на чл.432, ал. 1 от
КЗ, а именно, че на 14.02.2019 г., на път № SF01030, в 04:55 часа, в посока от
с. Голяновци към с. Драговищица, застрахованият при ответника по
застраховка ГО водач на лек автомобил „Опел Корса” с ДК № ******** И. Е.
И., при управление на превозното средство със съдържание на алкохол в
кръвта от 1.42 промила, при излизане от ляв за посоката си на движение завой
напуснал треакторията на платното за движение, продължил по диагонал през
крайпътния банкет и навлязъл в храстовидна растителност, вследствие на
което е започнал странично преобръщане през таван, в края на което се е
установил в мястото, описан в протокола за оглед на местопроизшествие,
върху колелата си. От произшествието пострадал пътувалия в същия
автомобил на предната дясна седалка ищец Д. В. И., който, видно от приетото
заключение на съдебно-медицинската експертиза, е получил следните
травматични увреждания – контузия на главата, съчетана с охлузвания и
множество порезни рани, контузия на дясното коляно, на дясната глезенна
става и на лявата ръка, констатирано е и мозъчно сътресение. Пострадалият е
бил подложен на медикаментозно лечение и активно наблюдение в клинични
условия. Според експерта не са налични документи, от които да може да се
направи обосновано заключение, че в момента на причиняване на травмата
пострадалият е изпаднал в коматозно състояние, което определя мозъчното
сътресение като лекостепенно. В зоната на контузените места пострадалият е
изпитвал болки за период от около 20-25 дни до приключването на
възстановителните процеси, а главоболие може да се наблюдава за период от
около 30 дни, особено при работа с компютър или гледане на телевизия.
Понастоящем е налице пълно излекуване от причинените травматични
увреждания. За търпените болки и страдания от пострадалия са събрани и
гласни доказателства, чрез разпит на неговата майка, които въззивната
инстанция цени при условията на чл.172 ГПК.
По делото няма достатъчно доказателства увреденият обективно със
собственото си поведение да е допринесъл за така настъпилите вреди. Така,
3
по делото не се установява категорично знанието на ищеца, че се е качил в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Засвидетелстваният в
Констативния протокол за оглед на произшествие факт, че водачът на лекия
автомобил И. И. е бил с алкохол в кръвта от 1.42 промила, не е достатъчен, за
да се приеме, че ищецът неминуемо е знаел за него, респ. че няма как да не
узнае. От разпита на самия водач се установява, че не помни нищо от
случилото се и всичко, за което свидетелства, е по разказ на неговата майка.
Поради това настоящия състав споделя извода на първоинстанционният съд,
че по делото не е доказано съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на пострадалия чрез поставянето му "сам в риск, като се е съгласил да
пътува в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач".
Не само недоказано, но и пряко опровергано от събраните доказателства
по делото е второто възражение за съпричиняване, изразяващо се в пътуване
на пострадалия без поставен обезопасителен колан. От заключението на
приетата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се
установява несъмнено, че към момента на произшествието пострадалият И.
положително е бил с поставен обезопасителен колан, с оглед механизма на
произшествието, при което до установяването си на място лекият автомобил
се е преобръщал странично през таван. Според вещите лица, ако
пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, той със сигурност би
получил по-тежки наранявания от констатираните повърхностни
мекотъканни увреждания.
Досежно определяне на справедливия размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от ищеца, което в пълен размер ще
възмезди болките и страданията му, настоящият състав като взе предвид броя
и характера на травматичните увреждания, които са само повърхностни,
леката степен на мозъчното сътресение, възрастта на пострадалия в момента
на ПТП – 25 години, интензитета и продължителността на лечебния и
възстановителен процес, който е приключил окончателно за около 30 дни,
останалите съпътстващи неблагоприятни психо-емоционални последици и
остатъчния уплах, за който свидетелства неговата майка, наличието на пълно
излекуване на причинените травми, както и икономическата конюнктура към
момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни
случаи, намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД
4
на претърпените от И. неимуществени вреди е сумата от 8`000 лв., която
следва да му бъде присъдена ведно с лихвата за забава, считано от 29.06.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която исковата
претенция е уважена за разликата над дължимите 8 000 лева до присъдените
10 000 лева, а в останалата обжалвана част същото следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция в размер на 876 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, а на
адвокат С. Н. – адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.10.2020 г., постановено по т.д.№203/2019 г. по
описа на СОС, в частта, в която е осъдено застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. В. И. сумата над
8 000 лева до сумата от 10 000 лева, обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 14.02.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 29.06.2019 г. до окончателното плащане,
место което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. В. И. с ЕГН-********** против ЗД „Бул
Инс“ АД с ЕИК-********* иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща разликата над дължимите
8 000 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 14.02.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2019 г. до окончателното плащане, до присъдените 10 000
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

5
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:*********, с адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат С.К. Н. от САК
с адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл.38, ал.2 ЗА сумата от 730 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. В. И. с ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ж.к.“***“, бл.*,
вх.*, ет.*, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:*********, с адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, сумата от 876 лева с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6