Решение по дело №1294/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 260184
Дата: 2 септември 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов
Дело: 20201410101294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Бяла Слатина, 02.09.2021 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав,  в открито съдебно заседание, проведено на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 1294 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Е.Ф.К.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция гр.В., бул. Мария Луиза № 21, ет.2, представляван от Е.Р.Д., чрез адв.И.М.Л., с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.200 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.И.Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 27,40 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 27.02.2015г., сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, въз основа на който е издадена Фактура № **********/15.04.2017г., както и сумата в размер от 8,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа по нея до 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил  своите  възражения и не е ангажирал доказателства.

В съдебно заседание ответникът поддържа, че не дължи претендираните суми и, че не е бил в договорни отношения с „БТК“ ЕАД за периода, за който се претендира сумата. Иска от съда да отхвърли иска.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните доказателства по делото, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявен е положителен установителен иск по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК. Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му. По ч.гр.дело № 1005/2020г. на Районен съд - Бяла Слатина по заявление на ищеца на 08.10.2020г. е издадена Заповед № 260075 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която съдът е разпоредил ответника да заплати на ищеца сумата от 42.93 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 27.02.2015г., сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури: Фактура № **********/15.03.2017г. и Фактура № **********/15.04.2017г., както и сумата в размер от 12.55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до датата на подаване на заявлението в съда - 06.10.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и  направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. адвокатски хонорар.

Ответника е подал в срок възражение срещу Заповедта за изпълнение и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищеца е предявил настоящия иск.

На 27.02.2015г. между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор за представяне на телекомуникационни услуги /приложен по делото/. С Договора са представени телевизионни услуги с абонаментен план „Vivacom TV Extra“. Срока на договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. В договора е предвиден клауза, че абоната се съгласява след изтичане на минималния срок, ако не е отправил 30 – дневно писмено предизвестие за прекратяване на споразумението, то автоматично да продължи своето действие за н определен срок при същите условия. След изтичане на минималния срок абоната може да прекрати споразумението с 30-дневно писмено предизвестие без да дължи неустойки.

За отчетния период от 15.04.2017г. до 15.05.2017г. е издадена фактура № **********/15.04.2017г. /приложена по делото/ за сумата от 27.40 лв. с ДДС, представляваща стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент за ТВ услуги /.

От представения от ответника Констативен протокол за представяне на ВИВАКОМ ТВ услуги от 10.12.2012г. към Заявление/Договор № 1-2/680405200210122012-26500764 е видно, че на ответника са предоставени описаните в констативния протокол устройства за ползване на услугата.

Поради неизплащане на задълженията от страна на ответника, на 16.10.2018г. „БТК“ ЕАД е сключила договор за прехвърляне на вземания към „С.Г. ГРУП“ /приложен по делото/, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по посочената по-горе фактура. „С.Г.ГРУП“ ООД в качеството си на пълномощник на „БТК“ ЕАД е изпратило уведомление до ответника /приложено по делотона основание  чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На 26.08.2019г. „С.Г. ГРУП“ ООД е прехвърлило всички свои вземания, придобити по договора за цесия с „БТК“ ЕАД с Приложение № 1 към него на ищеца, като е изпратило уведомление /приложено по делото/ до ответника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Ответникът не представя доказателства в подкрепа на твърденията си, че през процесния период не е бил в договорни отношения с БТК ЕАД като основание, че не дължи претендираната сума. Напротив, видно от обсъдените по-горе доказателства ответникът е бил в договорни отношения с БТК ЕАД, тъй като договора е бил автоматично подновен след изтичане на двугодишния срок при липса на отправено едностранно тридесет-дневно писмено предизвестие за прекратяването му. Ответникът също така не е направил доказателствени искания за оспорване на претендираната лихва върху сумата по процесната фактура. Ответникът също така не противопоставя възражение, че няма надлежно уведомление за извършените цесии и не навежда твърдения, че е изпълни задължението си на „БТК“ ЕАД.

Предвид обсъденото до тук съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 27,40 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 27.02.2015г., сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, въз основа на който е издадена Фактура № **********/15.04.2017г., както и сумата в размер от 8,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа по нея до 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. На ответникът следва да бъде възложено заплащането на направените разноски по заповедното производство в размер общо на 325.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. адвокатски хонорар, както и направените разноски по исковото производство в размер общо на 325.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. адвокатски хонорар съобразно представения списък на направените разноски по чл.80 от ГПК. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по заповедното и исковото производство в размер общо на 650.00 лв.

 

С оглед гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че А.И.Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Е.Ф.К.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция гр.В., бул. Мария Луиза № 21, ет.2, представляван от Е.Р.Д., чрез адв.И.М.Л., сумата от 27,40 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 27.02.2015г., сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, въз основа на който е издадена Фактура № **********/15.04.2017г., както и сумата в размер от 8,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа по нея до 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

         ОСЪЖДА А.И.Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Ф.К.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за кореспонденция гр.В., бул. Мария Луиза № 21, ет.2, представляван от Е.Р.Д., чрез адв.И.М.Л., направените разноски по заповедното производство и по исковото производство в размер общо на 650.00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                          Районен  съдия:

 

                                                                                   (И. Йорданов)