№ 1138
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря КонстантИ. Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20231100902326 по описа за 2023 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.411 КЗ.
В исковата си молба ищецът „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД, ЕИК *********, твърди, че на 08.12.2021г. на главен път №II – 21
гр.Русе – гр.Силистра, е осъществено ПТП по вИ. на Б. С. М., който е водач на
автобус „Отокар Вектио“ с рег.№********, застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ на автомобилистите в ответното
застрахователно дружество ЗАД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, която е била валидна към датата на произшествието. Твърди, че
водачът на автобуса се е движил със скорост от 73км/час при заснежен път и е
навлязъл в лентата на насрещно движение, в резултат на което е ударил в
същата лента движещия се със скорост от 11,5 км/час влекач „Скания“ с рег.
№ ******** с прикачено полуремарке „Ламбер“ с рег.№ ********, управляван
от водача Г. Д. П..
Ищецът твърди, че ПТП е настъпило по описания механизъм, като
виновният за това ПТП водач е имал възможност от техническа естество, да
предотврати произшествието, ако е управлявал автобуса със скорост до 64,6
км/час и по такъв начин, че да не навлиза в частта на пътя, която е
предназначена за насрещното движение, а за водача на седловия влекач ударът
е бил непредотвратим.
Ищецът твърди, че в резултат на настъпилото произшествие седловият
влекач „Скания“ с рег. № ******** е бил увреден като щетата е тотална по
смисъла на чл.490, ал.2 КЗ.
Влекачът е собственост на „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и
1
е застрахован при ищеца със застраховка „Каско“, обективирана в полица
№4704190300006722, валидна от 20.11.2019г. до 19.11.2020г., подклауза
„Пълно каско“ при уговорена застрахователна сума от 76 336,04лв.
Ищецът твърди, че е образувал щета № 470421212163508, извършил е
оглед на вещта и е изплатил на застрахованото дружество „СКАНИЯ
ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД застрахователна обезщетение в размер на
61 068,80лв., представляващо 80% от уговорената застрахователна сума от
76 336,04лв., както и разходите за репатриране на влекача в размер на
1 124,32лв. и ликвидационни разходи за определяне на размера на
обезщетението в размер на 25лв. Общият размер на извършеното плащане е
сума от 62 218,12лв.
В резултат на това застрахователят е встъпил в правата на увреденото
лице срещу лицето, което е причинило увредата, респ. неговия застраховател,
на основание чл.411 КЗ. Това е причИ. да покани ответника да му заплати
обезщетение от 57 252лв./75% от застрахователната сума/, както и 1 124,32лв.
транспортни разходи и ликвидационни такИ. от 25лв., с покана, която е
получена от ответника на 07.08.2023годИ., като за това са предоставени на
ответника и всички документи по щетата. Ответникът не е извършил плащане
на претендираното вземане в общ размер на 58 401,32лв., поради което
ищецът моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с
което осъди ответника да му заплати сумата от 58 401,32лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба и разноските по
делото.
В срока за отговор ответникът ЗАД „ ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, чрез адв. И. Л., оспорва претенцията, както по основание, така и по
размер.
Прави възражение, че в този случай не са налице елементите от
претенцията по чл.411 КЗ защото не се установява механизма и причините за
настъпване на застрахователното събитие; твърди, че водачът, чиято
отговорност е застрахована при ответника няма виновно и поради това
противоправно поведение за настъпване на събитието, като твърди, че
виновен за катастрофата е водачът на влекача „Скания“- Г. П., защото не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не е ползвал
възможно най-вдясно полагащата му се лента и по този начин е станал причИ.
за ПТП, респ. за настъпване на уврежданията по управляваното от него МПС.
Твърди, че според показанията на водача на автобуса, влекачът е бил
спрян, не е бил в движение непосредствено преди настъпване на ПТП; бил е
разположен напряко на платното за движение и то без включени светлини,
които обстоятелство противоречат на ЗДвП и представляват противоправно
поведение на водача на влекача, който е изскочил от кабИ.та на управлявания
от него камион/?/, с което е допринесъл за настъпване на ПТП.
Твърди, че водачът на седловия влекач е бил в състояние да предотврати
удара, дори и да се установи навлизане в насрещното платно на водача на
автобуса, защото предотвратяването на удара е било възможно, ако водачът на
влекача е премИ.л в най-дясно от платното за движение.
2
Ето защо, в условие на евентуалност, прави възражение за
съизвършителство, тъй като водачът на влекача има принос за настъпване на
ПТП, поради което е налице хипотеза по чл.51, ал.2 ЗЗД.
Оспорва наличие на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на водача на автобуса и твърдените да са настъпили вреди по
влекача, като твърди, че част от тези увреди са били налични преди
настъпване на процесното ПТП, включително и причинени от непокрити
рискове по смисъла на ОУ на ищеца.
По отношение на размера.
Заявява, че при тотална щета на МПС следва да се представи документ за
прекратяване на регистрацията на МПС, какъвто не е представен в този
случай; твърди, че пазарната цена към датата на събитието е по-ниска от
заплатеното обезщетение; твърди, че следва да се приложи коефициент на
овехтяване на вещта, защото влекачът е бил амортизиран; следва да се вземе
предвид размера на запазените части- аргумент от чл.21, ал.1 ОУ на ищеца,
дефинираща како е пълна загуба и начин на определяне на обезщетението при
тотална щета.
Твърди, че оспорването касае главен и акцесорен иск.
Моли съда да отхвърли претенциите и да присъди на ответника
разноските по делото.
Страните са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че
дружеството „Скания Файнанс България“ ЕООД, ЕИК 17508126 е сключило
договор за имуществена застраховка с настоящия ищец ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИГ“, обективиран в полица №4704190300006722, със срок на действие от
17:00 часа на 20.11.2019годИ. до 23:59ч. на 19.11.2022 годИ.. По силата на
този договор обект на застрахователна закрила е притежавано от търговското
дружество имущество, представляващо влекач, марка Скания, с двигател
№6980830, рама с № YS2R4X200G5448632 и рег.№ ********, застраховката е
„Пълно каско“, включваща „помощ на пътя“ /асистанс/, официален сервиз,
при уговорена застрахователна премия от 907,20лв., платима на четири вноски
за срока на действие на договора и уговорена застрахователна сума за всяка
годИ. от тази многогодишна застрахователна полица.
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен на 08.12.2021г., чиято истинност не е оспорена в процеса, се
установява, че на посочената в документа дата е настъпило пътно –
транспортно произшествие с двама участници- първият участник е МПС с рег.
№ ********, марка Отокар, модел „Вектио 310т“, собственост на „Груп Плюс“
ООД, с водач Б. С. М., чиято гражданска отговорност /“ГО“/ е застрахована
при ответника „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с полица, чийто номер е посочен
в акта и с валидност до 14.12.2021годИ., а вторият участник в ПТП-то е МПС
с рег.№********, марка Скания, модел Р450, рама № YS2R4X200G5448632,
3
собственост на „Скания Файнанс България“ ЕООД. Посочено е, че ГО на
водача на влекача – Г. Д. П. е застрахована при същия застраховател - „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Посочени са пострадалите лица, които са пътници в автобуса и щетите по
двете МПС.
В констативния документ е посочено, че ПТП е осъществено около
05:45ч. на път №II – 21, км 77 + 198м между с.Зафирово и с.Коларово.
Няма спор по делото и че по този повод е образувано ДП №362ЗМ-
271/2021г. по описа на РУ на МВР-Тутракан, пр. пр.№3801/2021г. по описа на
РП- Силистра, ТО- Тутракан, което е прекратено от наблюдаващия прокурор,
на основание чл.243, ал.1,т.1 вр. с чл.24, ал.1,т.1 и т.9 НПК, за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“а“ вр. с чл.342, ал.1 НК.
По делото са представени документи, представляващи официални
удостоверителни такИ., съставени от държавен орган в кръга на
правомощията им, в хода на проведеното досъдебно производство, а именно:
протокол за оглед на ПТП от 08.12.2021годИ., съдържащ описание на
участвалите в ПТП МПС-та и други документи, касаещи настъпилата трудова
злополука по отношение на водача на автобуса, както и автотехническата
експертиза по ДП, която в настоящия процес се явява негодно доказателствено
средство и поради това съдът не я обсъжда.
По делото е представено Наказателно постановление №23-0362-000406
от 18.07.2023годИ., издадено от МВР, ОДМВР- Силистра, РУ –Тутракан, с
което на водача на автобуса Б. С. М. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200лв., на основание чл.172, ал.2 ЗДвП, поради това, че е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта
на управляваното от него МПС с атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензитета на движение и обстоятелствата. Постановлението е
издадено след прекратяване на наказателното производство.
Относно собствеността на влекача.
За установяване на легитимацията на ищеца по делото е представено
свидетелство за регистрация част I, от което се установява, че собственик на
влекача е търговско дружество „Скания Файнанс България“ ЕООД, както и
доказателства, че регистрацията на влекача е прекратена, поради тотална
щета, което е станало на 23.09.2022годИ..
Представени са доказателства за правоспособността на водача на влекача
и неговата психологичеста годност.
По делото е представена оферта за ремонт по застраховката, касателно
Сканията-та, съборзно която стойността на ремонта е сума от 119 754,54лв. с
ДДС.
Представена е фактура №**********, издадена от „А. Транс 2010“ ЕООД
с получател „КА Спийд“ ЕООД на стойност от 2 400лв. и основание за
плащането – извършена транспортна услуга – репатриране на влекач с рег.
№******** по маршрут Зафирово – Русе и друга с № **********/08.12.2021г.
на стойност от 7 200лв. и основание- изтегляне и репатриране на тежкотоварен
4
автомобил с рег.№ ******** и ремарке.
Представени са платежни нареждане за заплащане на сумата от 2 400лв.
и на сумата от 7 200лв. от „КА Спийд“ ЕООД към „А. Транс 2010“ ЕООД.
На 13.09.2022 годИ. е съставен протокол от комисия на настоящия ищец
във връзка с образуваната щета №470421212163506 на застрахованото МПС –
влекач Скания, с който е удостоверено, че заплатената премия е от 1 914,75лв.,
застрахователното събитие е настъпило на 08.12.2021г. и застрахователната
сума е от 76 336лв.Този протокол обективира решението на застрахователя да
извърши плащане на обезщетение, като докладът по щетата сочи, че размерът
на обезщетение е приет да е от 61 068,80лв.. По делото са представени
доказателства, че това обезщетение е заплатено по банков път на 27.09.2022
годИ., видно от представеното платежно нареждане от същата дата.
На 02.08.2023 годИ. ищецът изпраща на ответника покани за плащане,
като между посочените щети и е процесната щета №470421212163506 – на
трети ред от таблицата, като конкретната покана за плащане е за сумата от
58 401,32, формирана от 75% от заплатеното обезщетение по застраховката
„Пълно каско“ и разходите за репатриране от 1 124,32лв. Поканата за плащане
е получена от ответника на 04.08.2023 годИ., видно от известието за доставяне
на лист 47 от делото, чиято вярност не е оспорена в процеса.
Във връзка с тази покана ответникът „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД подава
отговор, с който се отказва да се извърши плащане, като изложените
аргументи на застрахователя по ГО е наличие на противоречия в показанията
на двамата водачи на МПС-тата, участвали в ПТП.
По делото са представени ОУ на ищеца, за които не е налице спор, че са
действащите към момента на ПТП.
Ответникът е представил справка изх.№ ОД – 03 – 131 –
01/03.06.2024годИ., изготвена от Национален институт по метеорология и
хидрология, филиал Варна – Метеорологична обсерватория –Силистра, въз
основа на издадено му съдебно удостоверение, която съдържа данни за
метеорологичната обстановка, вкл. данни за температура, влажност, посока и
скорост на вятъра, наличие на валежи в участъка между с.Коларово и
с.Зафирово, обл.Силистра на 08.12.2021годИ., от която се установява, че на
посочената дата температурата е била над 0 градуса, без вятър, времето е било
тихо с височИ. на снежната покривка от 12 см- данни към 07:00 часа, с валеж
от дъжд и сняг, като в периода от 03:00 часа до 10:30 часа- умерен сняг.
По делото са изслушани като свидетели водачите на превозните средства,
участвали в процесното ПТП.
От показанията на свидетеля Г. Д. П. дадени в о.с.з., проведено на
02.07.2024годИ., който е водач на влекач „Скания“ се установява, че
произшествието е станало на 08.12.2021годИ. около 5:30-5:40 часа по пътя от
Русе, по посока Добрич, в която посока е пътувал влекачът, преди Тутракан.
Описва пътя като такъв със спускания и изкачвания, заснежен, в случая
наклонен, по който влекачът се е изкачвал. Имал ремарке и товар, като общото
тегло било около 38-39 тона. Твърди, че атмосферните условия и заснежения
път не позволявавали скорост над 40 км/час. Предполага, че се е движил със
5
скорост около 30-35 км/час. Видял насреща фарове, тъй като е било
разсъмване, които се движат доста бързо. Сигнализирал с къси-дълги
светлини, тъй като други участници в движението не е имало. Преценил, че
движението на насрещно идващото МПС е доста бързо за тези атмосферни
условия; видял, че насрещно движещото се МПС прави ляв завой/ в негова
посока/ и се озовава срещу него. Заблязал отново светлини, които се движат
бързо, повторно сигнализирал, за да провокира намаляване на скоростта от
страна на другия водач. Виждайки наближаващото МПС успял да откопчае
колана, защото светлините рязко се спукали към него, почти спрял камиона,
скочил от кабИ.та и се хванал за мантинелата. Зърнал с периферното си
зрение, че нещо мИ.ва до него, чул удар и когато се обърнал констатирал, че
това е автобус, който челно се е забил в средната част на кабИ.та, а
шофьорската част е тотално смазана. Категоричен е, че само това, че успял да
изскочи от кабИ.та е спасило живота му и че ударът е бил
животозастрашаващ.
Твърди, че платното е било почистено и снежната покривка е била около
3-4 пръста.
Свидетелят Б. С. М., водач на автобуса, дава показания в о.с.з. на
05.11.2024годИ., с които заявява същата дата и същото време на настъпване на
катастрофата. Признава, че водачът на влекача му е присветкал, като го
описва, че последният е бил долу в ниското, с което потвърждава, че влекачът
се е качвал, а автобусът е слизал по наклона. По начИ., по който описва
действията си признава, че автобусът се е движил със скорост, която е
позволила „да върви наляво и надясно“.Старал се да задържи да го обърне, да
го овладее, за да запази пътниците, но автобусът станал неуправляем, поради
което последвал челен удар в кабИ.та на влекача.
Твърди, че когато му давал светлинни сигнали влекачът вече бил спрян;
твърди, че се е движил с около 60-64 км/час, според метеорологичните
условия, но признава, че автобусът се е пързалял, нямал сцепление на пътя.
Твърди, че част от влекача била в неговата половИ. на пътя, в платното вляво.
От изслушаната СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й. Й. могат да
бъдат направени следните заключения:
Анализирайки събраните по делото доказателства, посочени от вещото
лице в обстоятелствената част на експертизата, включително и представените
от страните веществени доказателства /снимков материал/, вещото лице е
констатирало, че процесното МПС е претърпяло ПТП на 08.12 .202 1 г . на път
II-21(гр. Русе- гр. Силистра) при км. 77+108м между с. Зафирово и с.
Коларово, в срока на валидност на застрахователния договор .
Обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието,
отразени в протокола за ПТП, уведомлението за щета и постановление за
прекратяване надосъдебно производство са идентични и са следните:
На 08.12.2021 г. около 05:45 часа, автобус „Отокар Вектио 3 10“ , с рег.№
******** се движи по път II - 21 с посока от с. Коларово към гр. Русе със
скорост на движение около 73 км./ч.
По същото време по път II - 21 в обратна посока - от с. Зафирово към гр.
6
Силистра се движи влекач „Скания Р450“ , с рег.№ ******** с полуремарке
„Ламберет ЛВФСЗ“, с рег.№ ******** със скорост - 11,5 км./ч.
В района на км. 77 +198 при условията на спускане - наклон на пътя от
2,7градуса и заснежена пътна настилка, водачът на автобус „Отокар Вектио
310“, с рег.№ ******** навлиза в лентата за насрещно движение и реализира
ПТП с насрещно движещия се при условията на изкачване, влекач „ Скания
Р450“ , с рег.№ ******** с полуремарке „Ламберет ЛВФСЗ“ , с рег.№
******** .
Пътното платно на път II - 21 в района на процесното ПТП - при км.
77+198м е съставено от две ленти за движение , по една във всяка посока,
разделени с единична непрекъсната линия между тях.Липсва хоризонтална и
вертикална пътна маркировка.
Лентите за движение във всяка посока са с широчИ. по 3,50 метра.
При липса на знаци, които да я ограничават, максимално позволената
скорост при движение по извънградски път е 90 км./ч.
Видимите щети по превозните средства, отразени в протокола за ПТП
са:
За автобус „Отокар Вектио 310“ , с рег.№ ******** - деформации,
подбитости и разкъсвания по МПС – то.
За влекач „Скания Р450“, с рег.№ ******** с полуремарке „Ламберет
ЛВФСЗ“ , с рег.№ ******** - деформации, подбитости и разкъсвания по МПС
– то.
От така представения механизъм на ПТП, след сравнение на щетите,
съдържащи се в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания, вещото лице е достигнало до извод, че щетите по влекач
„Скания Р450“, рег.№******** с полуремарке „Ламберет ЛВФСЗ“, с рег.№
******** се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на
08.12.2021 г. произшествие.
По отношение на това каква е стойността, която е необходима за
възстановяване на влекача, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на П Т П –то, вещото лице сочи сумата от 127 730,88 лв., който се явява
стойност за възстановяването му.
Действителната стойност на влекача определя на 64 739,43лв., като
твърди, че тази сума следва да се редуцира с 15%, поради специфичните
икономически условия в Републиката, в резултат на което сочи действителна
стойност от 59 278,52лв., а към датата на настъпване на застрахователното
събитие, по причини,у посочени в експертизата – стойността е 76 035лв.
Тъй като стойността за възстановяване надхвърля действителната му
стойност, вещото лице заявява категорично, че е налице тотална щета, а след
отчитане на стойността на запазените части, дава заключение, че стойността
на обезщетението, определена при тотална щета и приспадане на стойността
на запазените части е сумата от 64 630лв.
По отношение на това каква и причИ.та за ПТП вещото лице заявява, че
данните по делото обосновават извод, че причИ.та е поведението на водача на
7
автобуса „Отокар Вектио 310“, с рег.№ ********, който при условията на
спускане - наклона на пътя от 2,7градуса и заснежена пътна настилка, навлиза
в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се
влекач „ Скания Р450“ , с рег.№ ******** .
Приема, че водачът на влекача не е имал възможност да предотврати
настъпване на удара в автобуса, който е настъпил в лентата за движение на
влекача. Този, който е имал възможност да предотврати този удар е водачът на
автобуса, при условие, че запази траекторията на движение на автобуса в
лентата за движение в посока Русе, без да навлиза в лентата за насрещно
движение. Водачът за влекача не би могъл да предотврати удара дори и да е
спрял.
В своята допълнителна експертиза вещото лице инж. Й. заявява
категорично, че свидетелските показания не дава основание да ревизира
своите заключения касателно причИ.та за ПТП; заявява, че стойността на
репатриране на пострадалия влекач е под пазарните стойности, който в
настоящия случая при наличие на необходимост от репатриране на товарна
композиция би била от 1 452лв., а заплатената сума е от 1 124,32лв.
В хода на процеса ищецът е направил изменение на предявения от него
иск, чрез увеличение на размера на претенцията до сумата от 62 218,12лв.,
която е формирана от главна сума от 61 068,80лв., заплатена като
застрахователно обезщетение, заплатена сума за репатриране от 1 124, 32лв. и
25лв. ликвидационни разходи., както твърди да е извършил плащане на тези
суми на собственика на застрахованата вещ.
Съдът, на основание чл.214 ГПК е допуснал това изменение на
претенцията.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл.411 КЗ.
За да бъде уважен осъдителния иск на застрахователя, платил
застрахователно обезщетение на застрахованото при него лице, насочен срещу
застрахователя по „ГО“ на деликвента, следва да се установи при условията на
пълно и главно доказване, наличие на застрахователно правоотношение,
представляващо имуществена застраховка, което обвързва застрахователя-
ищец с трето за делото лице, което е застраховало при него свое имущество;
възникване по време на действието на застрахователния договор
застрахователно събитие, настъпили имуществени вреди от него, за които
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение; наличие на
застраховка „Гражданско отговорност“, сключена между застрахователя –
ответник и лицето, по чиято вИ. е настъпило събитието.
По наличие на част от тези обстоятелства страните не спорят.
Спорът по делото е съсредоточен относно механизма на настъпване на
вредите и размера на претенцията.
В тази връзка ответникът въвежда в спора твърдения, че не водачът,
чиято отговорност е застрахована при него е виновен за настъпилото ПТП, а
8
водачът на влекача, респ. последният е в хипотеза на съпричиняване на
застрахователното събитие.
Подобно възражение не намира опора в събраните по делото
доказателства.
Съдът възприема изводите на вещото лице, дадени в първоначалното и
допълнителното заключение, че причИ. за настъпване на ПТП е навлизане в
насрещната лента на водача на автобуса, действие предпоставено от
обстоятелството, че водачът на автобуса се е движил с несъобразена за
пътните условия скорост. Тези изводи са направени въз основа на събраните по
делото писмени доказателства- протокол за ПТП, в частта, в която
длъжностното лице е удостоверило местонахождението на двата автомобила
след осъществяване на съприкосновение помежду им; протокол за оглед на
местопрестъплението и съдържащата се в него скица, които документи имат
характер на официални удостоверителни документи. Ето защо според
разписанието на чл.179 ГПК обвързват съда с материална доказателствена
сила, чиято вярност не е оспорена от ответника. Единственото оспорване е
относно механизма на ПТП.
Начинът на съприкосновение на двете МПС се потвърждава и от
показанията на водачите им, като единствената разлика е относно скоростта, с
която се е движил водача на автобуса и местоположението на влекача. Съдът
кредитира показанията на свидетеля П., които се отличават с вътрешна логика
и такава, която съответства на останалите доказателства, събрани в процеса.
Според тези показания скоростта на насрещно движещото се МПС, за което
впоследствие видял, че е автобус, е причИ. за настъпване на удара, тъй като
автобусът не е могъл, поради несъобразената скорост, да бъде овладян от
неговия водач. Именно в тази част показанията на свидетеля М. се намират в
противоречие с показанията на П. и на изводите на вещото лице. Това е така
защото свидетелят М. от една страна твърди, че скоростта, с която е
управлявал автобуса е била съобразена с пътните и атмосферните условия, а
от друга страна твърди, че автобусът криволичил и се движил бързо по
нанадолнището. Конкретно дава показания, че пътят е бил заснежен,
атмосферните условия- лоши, автобусът се е движил по нанадолнище, но това
не му попречило да държи скорост от 60-65км/ час, която явно е била
несъобразена с път, атмосферни условия и с техническите характеристики на
автобуса, за които неколкократно уточнява, че са възпрепятствали
сцеплението между гумите и пътната настилка.
Поради тази причИ. съдът приема, че показанията са дадени по начин,
който възпрепятства решаващия орган да ги приеме безкритично и да ги
кредитира, тъй като те се отличават с вътрешно противоречие и намират в
такова с останалия доказателствен материал по делото.
Ето защо възражението за неустановеност на механизма на увреждане на
застрахованото при ищеца МПС се явява несъстоятелно.
Не се подкрепя и тезата на ответника, че е налице съпричиняване от
страна на водача на влекача, тъй като не се установява по никакъв начин, че
действията на този водач са допринесли по някакъв начин за настъпване на
9
ПТП. Вещото лице изрично сочи, че катастрофата е била неминуема, дори и
влекачът да е спрян и единствената възможност да бъде избегнато ПТП е била
в поведението на водача на автобуса- да овладее машИ.та и да не навлиза в
насрещната лента, в който е бил влекача.
Ето защо съдът не приема за основателно възражението на ответника, че
механизма на ПТП е различен от описания и респ., че водачът на влекач
Скания е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като ответникът, в
изпълнение на нормата на чл.154 ГПК, съобразно която съдът му е възложил
доказателствена тежест, не е представил доказателства по делото, които биха
установили своевременно въведените възражения по този елемент от състава
на осъдителната претенция.
Не се установява и възражението, че щетите по автомобила не се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, респ., че са
съществували преди неговото настъпване.
Вещото лице е категорично в своето заключение, че установените
увреди по вещта, които дават основание да се третират като тотална щета са
причинени от удара между влекача и автобуса, осъществил се на 08.12.2021
годИ..
Представено е и доказателство, че регистрацията на влекача е
прекратена, поради което е възражението на ответника за липса на такова
прекратяване не може да бъде споделено.
Въз основа на така развилата се процесуална връзка и осъщественото в
нейния ход съдебно дирене съдът достига до извод, че искът по чл.411 КЗ се
явява основателно предявен, тъй като елементите на фактическия състав на
суброгационното право на застрахователя са: имуществена застраховка;
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования
за увредената или погИ.ла вещ; причиняване на застрахователното събитие от
трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната
или договорна отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира
фактическия състав, който поражда гражданската му отговорност –деликт или
неизпълнение на договорно задължение, задължението да обезщети вредите,
причинени на застрахованото лице. Събраните по делото доказателства
установява елементите от състава на осъдителната претенция по чл.411
КЗ.Поведението на водача на автобуса се явява противоправно, поради което
може да бъде квалифицирано като деликт, деяние, с което е нарушена нормата
на чл.20 ЗДвП.
По размера на тази претенция.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.
386 КЗ. Тъй като вещото лице е посочило, че настъпилата щета е тотална, то
съгласно чл.400, ал.1 КЗ застрахователят следва да заплати действителната
стойност, която според нормата на закона е тази, която позволява да бъде
закупено друго имущество от същия вид и качество стойност.
10
В настоящия случай вещото лице е дало заключение, че действителната
стойност на вещта към датата на ПТП е 76 035лв. В рамките на тази сума
ищецът е заплатил обезщетение на собственика на увреден от ПТП МПС –
конкретно в размер на 61 068,80лв.
Заплащане е извършено и за репатриране на товарната композиция, за
което е установено, че е под пазарните стойности, налице е установеност и на
ликвидационните разноски, поради което съдът приема, че претенцията по
чл.411 КЗ, определена като съвкупност от заплатеното обезщетение и
сторените във връзка с ПТП разходи- в размер на съдебно заявенето вземане
от 62 218,12лв. се явява основателно предявена, като установена по основание
и размер в хода на производството.
По разноските.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски, като
са представени списъци по чл.80 ГПК.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 10 405,72лева, за които са
представени доказателства, че са реално платени.
Ответникът претендира разноски в размер на 6 531,40лева, за които
представя доказателства, че са реално понесени от страната.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК касателно
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, което е в размер на
7 287лв.
Възражението е своевременно въведено в процеса и съдът следва да го
разгледа.
Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/20024г. на ВАС при интерес от
25 000лв. до 100 000лв. размерът на адвокатското възнаграждение е 2650 лв.
плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.
В случая материалният интерес е 62 218,12лв.
Размерът на възнаграждението, явяващ се минимален към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, е в размер на
5 627,45лв. без ДДС, а с ДДС – 6 792,44лв., което е с около 500лв. по-ниско от
уговорения и заплатен размер на възнаграждението.
Отчитайки фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените о.с.з., както и обема на представените и събрани в хода на
процеса доказателства, съдът намира, че възражението за прекомерност се
явява неоснователно и поради това не следва да бъде уважено.
Разноските следва да се определят на база нормата на чл.78, ал.1 ГПК,
като на ищеца се присъдят разноски, съобразно уважената част от иска. Ето
защо ответникът следва да заплати на ищеца претендираните разноски от 10
405,72лева.
При изложеното съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА, на основание чл.411 и сл. КЗ, ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света
София“№7, ет.5, със съдебен адрес гр.София, бул.“Цар Борис III“№107, ет.3,
офис №5, чрез адв. И. Л., да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Позитано“№5, със съдебен адрес гр.София,
бул.“Инж. И.н И.нов“№33, ателие №4, чрез ад. К. П., сумата от 62 218,12лв.
(шестдесет и две хиляди двеста и осемнадесет лева и 12ст.), представляваща
сумарна величИ. от обезщетение в размер на 61 068,80лева, платено от ищеца
по силата на договор за застраховка, обективиран в полица
№4704190300006722, валидна от 20.11.2019г. до 19.11.2020г., подклауза
„Пълно каско“ за настъпило на 08.12.2021годИ. ПТП; разноски по
репатриране на застрахованото МПС в размер на 1 124,32лв. и ликвидационни
разходи за определяне на размера на обезщетението в размер на 25лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 62 218,12лв., начИ.я от 14.12.2023годИ.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света
София“№7, ет.5, да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Позитано“№5, сумата от 610 405,72лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните на посочените съдебни адреси.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12