О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

30.12.2020 год.,  гр.Ямбол

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански  състав

на       30       декември      2021  година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

                                                                    2. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело    № 616   по описа за    2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГД "ПБЗН" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т.С. против Решение №260037/31.08.2020 г., постановено по гр.д.№7/2020 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ГД ”ПБЗН” МВР-гр.София да заплати на Д.Х. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР следните суми: 1904,11 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.01.2017 г. до 02.01.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 255,84 лева, представляваща  лихва за забава върху главницата от 1904,11   лева, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 03.01.2020 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 350 лева - разноски по делото. ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати и д.т. в размер на 86,40 лева и 100 лева разноски за вещо лице по сметката на ЕРС.

С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност и необоснованост. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006 г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015 г. и 2016 г. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.

Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло, като бъдат присъдени и разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г  от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

Във въззивната жалба е заявено искане за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради наличие на образувано ТД №1/2020 г. на ОСГК на ВКС или алтернативно - на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК поради образуваното пред Съда на Европейския съюз дело С-262/2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019 г. по описа на същия съд, решението по което ще има значение и за настоящото дело.

 

В срока по чл.263 ГПК насрещната страна Д.Х.В. не се е възползвал от правото на писмен отговор и не е изразил становище по въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана в о.с.з. Доказателствени искания страните не са направили.

В случая не намира приложение разпоредбата на чл.312, ал.1, т.1 ГПК, тъй като предмет на делото са обективно съединени искове и на основание чл.310, ал.2 и ал.3 ГПК делото не подлежи на разглеждане по Глава двадесет и пета от ГПК - Бързо производство.

Делото обаче, не следва да бъде насрочено в о.с.з., а производството по същото следва да бъде спряно, на осн. чл.633 вр. с чл.631, ал.1, изр.1 ГПК, по следните съображения:

Служебно известното е на настоящия състав на ЯОС обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019 г. по описа на същия съд, при страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.В. П.от АК-П. и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени в контекста и на настоящото производство:

1. Ефективната защита по чл.12, б."а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;

2. Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за основите права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в  публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;

3. Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138/21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл.631, ал.1, изр.1 ГПК), а след произнасянето на СЕС, то се възобновява (чл.631, ал.2 ГПК). Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1, изр.1 ГПК. (в т. см.: Определение №444/11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о.). Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси, и след като вече е сезиран, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва на осн. чл.633, вр. с чл.631, ал.1, изр.1 ГПК да спре производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съд по дело С-262/2020, образувано по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019 г. на РС-Луковит.

Водим от изложеното, ЯОС

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

СПИРА, на осн. чл.633, вр. с чл.631, ал.1, изр.1 ГПК, производството по възз.гр.д. №616/2020 г. по описа на ЯОС, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-262/2020, образувано по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019 г. на РС-Луковит.

Всеки месец по делото да се извършва проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.

Определението, в частта му с която се спира производството по делото, може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните. 

 

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                2.