Решение по КНАХД №1274/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „СКАТ“ООД, [населено място], депозирана чрез процесуален представител и насочена против Решение № 94 от 15.04.2025г. постановено по АНД № 150 по описа за 2025г на РС-Хасково.

Касационният жалбоподател намира постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила .

Твърди се, че нарушената норма на чл. 62, ал.3 от КТ е изменена считано от 01.06.2025г. и задължението на работодателите да изпращат уведомление за прекратяване на трудови договори с работници и служители до ТД на НАП понастоящем е отпаднало. Въведеното със същата разпоредба, след изменението й, задължение за вписване на данните в регистъра на заетостта било различно и пред различен орган.

По изложените съображения, се излага становище, че осъщественото от „СКАТ“ОДД вече не е обявено от закона за наказуемо и съответно не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството. Моли се да се отмени въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, редовно призован, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № 26-2400280 от 04.12.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на „Скат“ООД, [населено място], за нарушение на чл.62, ал.3, предл. 2-ро от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 от КТ и във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че санкционираното лице е извършило описаното в НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си в тази насока. Посочил е също, че размерът на имуществената санкция е правилно и законосъобразно определен, а осъщественото не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и няма основание за приложение на чл.415в от КТ.

При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Според настоящата инстанция, съставения в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Предвид изложеното, правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена.

По отношение осъществяването на деянието от обективна страна:

Нормата на чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда, в относимата към датата на осъществяване на описаното нарушение редакция предвижда, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.

Няма спор между страните, а и се установява от приобщената административно наказателната-преписка, че между “СКАТ“ООД, [населено място], в качеството му на работодател и Д. К. С., в качеството на работник е бил сключен трудов договор № 14 от 24.01.2022г., със срок за изпитване от 6 месеца. Това трудово правоотношение е било прекратено считано от 04.07.2024г. по взаимно съгласие на страните, със Заповед № 5 от 04.07.2025г. на работодателя. Уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ е изпратено на 16.10.2024г.

Тази безспорна по делото фактическа обстановка, съотнесена към горецитираната нормативна уредба води до извода, до който са достигнали районният съд и административно-наказващият орган, а именно, че срокът за подаване на уведомление по реда на чл. 62, ал.3 от КТ за прекратяването на трудовото правоотношение е изтекъл на 11.07.2024г.– четвъртък, присъствен ден. До тази датата задължението не е изпълнено, поради което на 12.07.2024г. работодателят е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Правилно е определен и индивидуализиран размера на съответната за това нарушение имуществена санкция – в минималния определен от закона в чл. 414, ал.3 от КТ размер, а именно 1500.00 лева.

Възраженията, че нарушението е маловажно такова не се споделят. С оглед правната му квалификация, процесното нарушение попада в нормативно изброените деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, която е специална спрямо чл. 28 от ЗАНН, не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от с.н.а.

Неоснователно се твърди в касационната жалба че понастоящем е налице промяна в нормативната уредба при която задължението по чл. 62, ал.3 от КТ не съществува.

Новата редакция на чл.62, ал.3 от КТ в сила от 1.06.2025 г. гласи следното: “В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване.“ В чл. 62, ал.5 от КТ е посочено, че редът и данните, необходими за извършване на вписване, се определят с наредба на Министерския съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт. Приложимата наредба издадена на основание посочената норма е Наредба за вписване в регистъра на заетостта, обн. ДВ бр. 02.08.2024г. и в сила от 01.06.2025г. и със същата се определят сроковете, начинът и редът за вписване и съхранени на данни в регистъра на заетостта – чл. 1, ал.1 от същата, който се създава и поддържа от Националната агенция за приходите(чл.2, ал.1 от наредбата) и в който се съдържат единните електронни трудови записи на работниците и служителите и на държавните служители по Закона за държавния служител, формирани от електронните трудови записи, подадени за посочените лица(чл.2, ал.2 и ал.3 от наредбата). Съобразно чл. 8 от наредбата данните в регистъра по заетостта се вписват въз основа на приетите в националната агенция за приходите електронни трудови записи от работодателите, органи по назначаването или длъжностни лица от ИА“Главна инспекция по труда“, като според чл.10, ал.4, т.1, при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение такъв запис следва да се подаде от работодателя или органа по назначаването в седмодневен срок от настъпване на съответното събитие.

От гореизложеното е видно, че по същество изискването на чл. 62, ал.3 от КТ за вписване в регистъра по заетостта, в действителност и понастоящем има изцяло уведомителен/съобщителен характер и цели да доведе до знанието на НАП, като поддържаща регистъра по заетостта институция наличието на обективни факти от действителността, вкл. досежно сключване на трудов договор и прекратяване на същия. Следователно задължението за уведомяване относно факта на прекратяване на сключен трудов договор продължава да съществува и след изменението на чл.62, ал.3 от КТ, като разликата в наименованието документа, посредством които се съобщава за настъпилото събитие, дължащо се на обстоятелството, че въведения след 01.06.2025г. регистър е електронен такъв и на процесуалния ред за подаването му, не обосновават извод за липса на изискуемо задължение, както се твърди в касационна жалба. Следователно не е налице основание да се приеме, че до влизане в сила на НП е последвал по - благоприятен закон, който на основание чл. 3 ал. 2 от ЗАНН да доведе до отпадане на основанието за налагане на административна санкция.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид, че ответника не е претендирал разноски в производството, съдът не дължи произнасяне в тази насока, независимо от изхода на спора.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 15.04.2025г., постановено по а.н.д. №150/2025г. на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.