Р Е Ш Е Н И Е  № 390

           гр. Видин, 15.07.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  двадесет и шести юни  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 2728 по описа  за 2018год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от  „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв. Ина Веселинова Въндева против Д.М.К. ***,  с която са предявени  осъдителни искове с правно основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответницата  по силата на сключен  Договор за мобилни услуги от  21.12.2013г.  за мобилен телефонен номер ++359********* за срок от 12 месеца. Посочва се, че на 18.11.2014г. е сключено Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги за срок от 24 месеца, а на 02.03.2015г. е сключено  Допълнително споразумение  за срок от 24 месеца. На 16.07.2015г. е сключено Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги за срок от 24 месеца по план Нон Стоп 49.99  със стандартен месечен абонамент 49.99 лева. На същата дата – 16.07.2015г. е сключен Договор за лизинг за временно възмездно ползване на  мобилно устройство марка  Apple iPhone 5s 16GB Space Grey с обща лизингова цена в размер на 542.57 лева, чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски в размер на 23.59 лева всяка. Поддържа се, че по договора ответницата дължи заплащане на сумата в общ размер от 343.84 лева лизингови вноски за отчетен период 01.04.2016г. до 31.05.2016г.

Поддържа се също, че на 29.10.2015г. е сключен  Договор за мобилни услуги с предпочетен  номер ++359********* за срок от 24 месеца по план Нон Стоп 49.99  с неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 49.99 лева. На същата дата – 29.10.2015г. е сключен Договор за лизинг за временно възмездно ползване на  мобилно устройство марка  Apple iPhone 6s 16GB Rose Gold с обща лизингова цена в размер на 761.87 лева, чрез внасяне на първоначална лизингова вноска от 182.50 лева и 23 месечни лизингови вноски в размер на 25.19 лева всяка. Поддържа се, че по договора ответницата дължи заплащане на сумата в общ размер от 428.23 лева, формирана от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, дължими за отчетен период 05.05.2016г. до 04.06.2016г.

Посочва се, че на 06.05.2016г. на ответницата е изпратена покана за доброволно плащане. Поради неизпълнение на задълженията на ответницата в указания в поканата срок, мобилния оператор прекратява договорите и начислява неустойки, както следва:

За предпочетен номер  ++359********* мобилния оператор начислява неустойка в размер на 620.38 лева, начислена във фактура № **********/01.06.2016г.

За предпочетен номер  ++359*********  начислява неустойка в размер на 725.93 лева, начислена във фактура № **********/05.06.2016г.

Иска се от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер от 2118.38 лева, представляваща неплатени неустойка по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер  ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, неплатена неустойка по  Договор за мобилни услуги с предпочетен  номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.

Претендират се разноските по делото.

Ответницата  редовно уведомена в законния едномесечен срок  не е  подала отговор на исковата молба, не е представила доказателства и не направила доказателствени искания. Редовно призована, не се е явила в съдебно заседание нито лично, нито чрез упълномощен процесуален представител.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1861/2018г. по описа на РС - Видин, приета е съдебно – счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 По делото е представен договор за мобилни услуги от 21.12.2013г., от който е видно, че ответницата е сключила договор с ищеца при  стандартен месечен абонамент  13.99 лева за телефонен номер ++359*********  за срок от 12 месеца. С Допълнително споразумение от 18.11.2014г. срокът на договора е продължен до 21.12.2016г На  02.03.2015г. е сключено  Допълнително споразумение  към договора при абонаментен план Резерв 29.99 промо 22.49 лева за срок от 24 месеца до 02.03.2017г.  На 16.07.2015г. е сключено Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги за срок от 24 месеца по план Нон Стоп 49.99  със стандартен месечен абонамент 49.99 лева. На същата дата – 16.07.2015г. е сключен Договор за лизинг за временно възмездно ползване на  мобилно устройство марка  Apple iPhone 5s 16GB Space Grey  с обща лизингова цена в размер на 542.57 лева, чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски в размер на 23.59 лева всяка.  Срокът на договора е 23 месеца, считано от подписването му.

Представен е и Договор за мобилни услуги от 29.10.2015г. с предпочетен  номер ++359********* за срок от 24 месеца по план Нон Стоп 49.99  с неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 49.99 лева. На същата дата – 29.10.2015г. е сключен Договор за лизинг за временно възмездно ползване на  мобилно устройство марка  Apple iPhone 6s 16GB Rose Gold с обща лизингова цена в размер на 761.87 лева, чрез внасяне на първоначална лизингова вноска от 182.50 лева и 23 месечни лизингови вноски в размер на 25.19 лева всяка.

Представени  като доказателства по делото са заверени преписи от 8 бр. фактури, както следва:

фактура № **********/01.03.2016г., с падеж на плащане 16.03.2016г., за отчетен период на потребление от  01.02.2016. – 29.02.2016г.  за  общата сума от 88.76 лева, включваща сума за плащане в размер на 65.17 лева и 23.59 лева – лизингова вноска.

фактура № **********/01.04.2016г., с падеж на плащане 16.04.2016г., за отчетен период на потребление от 01.03.2016г. до 31.03.2016г.  за общата сума от 181.49 лева, включваща сума за плащане в размер на 69.14 лева, 88.76 лева – незаплатен баланс по предходен период, 23.59 лева – лизингова вноска.

фактура № **********/01.05.2016г., с падеж на плащане 16.05.2016г., за отчетен период на потребление от 01.04.2016г. до 30.04.2016г.  за общата сума от 13.58 лева.

фактура № **********/01.06.2016 г., с падеж на плащане 16.06.2016 г., за отчетен период  от 01.05.2016 г. до 31.05.2016г.,  за сумата от 964.22 лева, включваща  сумата от 620.38 лева  – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, сумата от 330.26 лева вноска лизинг и задължения от предходен период в размер на 13.58лева.

фактура № **********/05.03.2016г., с падеж на плащане 20.03.2016г., за отчетен период на потребление от 05.02.2016г. до 04.03.2016г.  за общата сума от 75.46 лева, включваща сума за плащане в размер на 50.27 лева, 25.19 лева – лизингова вноска.

фактура № **********/05.04.2016г., с падеж на плащане 20.04.2016г., за отчетен период на потребление от 05.03.2016г. до 04.04.2016г.  за общата сума от 151.23 лева, включваща сума за плащане в размер на 50.58 лева, 75.46 лева – незаплатен баланс по предходен период, 25.19 лева – лизингова вноска.

фактура № **********/05.05.2016г., с падеж на плащане 20.05.2016г., за отчетен период на потребление от 05.04.2016г. до 04.05.2016г.  за общата сума от 159.76 лева.

фактура № **********/05.06.2016 г., с падеж на плащане 20.06.2016 г., за отчетен период  от 05.05.2016 г. до 04.06.2016г.,  за сумата от 1354.16 лева, включваща  сумата от 766.17 лева  – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, сумата от 428.23 лева вноска лизинг и задължения от предходен период в размер на 159.76 лева.

По делото са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД  за взаимоотношенията с потребителите на мобилните телефонни услуги.

Представена е и покана за доброволно плащане като липсват данни същата да  е достигнала до ответницата.

Вещото лице по назначената и приета по делото експертиза е дало заключение за размера на неплатените от ответницата задължения по процесните фактури, който съвпада с исковите претенции.

От приложеното ч.гр.д. № 1861/2018г. по описа на РС – Видин, се установява, че за исковите суми е била издадена заповед за изпълнение, която е обезсилена с определение от 05.10.2018г. и производството по делото е прекратено. 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги и неустойки за предсрочно прекратяване на сключени договори за мобилни услуги с  ответницата.

Безспорно е, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.

От представения договор за мобилни услуги от 21.12.2013г. с предпочетен номер ++359*********  и от допълнителните споразумения към него, последното от  16.07.2015г., се установява, че ответницата е преминала на  план Нон Стоп 49.99  със стандартен месечен абонамент 49.99 лева за срок от 24 месеца – до 16.07.2018г.

От представения  Договор за мобилни услуги от 29.10.2015г. с предпочетен  номер ++359*********, се установява, че ответницата е ползвала план Нон Стоп 49.99  с неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 49.99 лева за срок от 24 месеца.

 

По отношение на претендираните  неустойки, съдът намира следното:

Ищцовото дружество претендира заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора, чийто размера е начислен по фактура № **********/01.06.2016г., с падеж на плащане 16.06.2016 г., за отчетен период  от 01.05.2016 г. до 31.05.2016г .  за сумата от 620.38 лева.

Ищцовото дружество претендира заплащане  и на неустойка за предсрочно прекратяване на договора, чийто размера е начислен по фактура № **********/05.06.2016 г., с падеж на плащане 20.06.2016 г., за отчетен период  от 05.05.2016 г. до 04.06.2016г.  за сумата от 766.17 лева.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.

В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора / чл. 19б/, а същевременно договора, сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна.  Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора стандартни абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. Доказателства за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това изявление е  след изтичане на срока на договора и  след съставянето на процесните сметки, с които е начислена неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.  Освен това, следва да се отбележи, че  в сметките, с които е начислена търсената неустойка  липсва посочване какво е основанието за начисляването - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.

По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същия.

Освен това, според настоящия съдебен състав, неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.

 В процесния случай, ответницата притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.

 Процесния договор е сключен при предварително определени условия от едната страна  - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същия е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните като ответникът  не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

 Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни стандартни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.).

Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по договора и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради което са и нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самия договор, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.

 Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.

С оглед на горното, съдът намира, че ответницата не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният осъдителен иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

 

По договорите за лизинг.

По делото са представени два договора за лизинг – от 16.07.2015г. и от 19.10.2015г.

От представения и неоспорен  Договор за лизинг от 16.07.2015г. , сключен за 23 месеца, се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило на ответницата като лизингополучателя  за временно възмездно ползване на  мобилно устройство марка  Apple iPhone 5s 16GB Space Grey  с обща лизингова цена в размер на 542.57 лева, чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски в размер на 23.59 лева всяка.  

От представения и неоспорен Договор за лизинг от  29.10.2015г. сключен за 23 месеца, се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило на ответницата като лизингополучателя  за временно възмездно ползване на  мобилно устройство марка  Apple iPhone 6s 16GB Rose Gold с обща лизингова цена в размер на 761.87 лева, чрез внасяне на първоначална лизингова вноска от 182.50 лева и 23 месечни лизингови вноски в размер на 25.19 лева всяка.

В договорите е уговорен подробен погасителен план на лизинга. Установява се  също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги.  В противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.

Договорът за лизинг  намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ. Съгласно този текст,  с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.

 В конкретния случай, се установява, че ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати  дължимите се  лизингови вноски по договора за лизинг от 16.07.2015г.  в размер на 23.59 лева на месец за срока на действие на договора за лизинг до 16.06.2017г. , като от представените писмени доказателства се установява, че са платени 8 лизингови вноски и една частично платена, а не са платени 14 лизингови вноски и частично една от 13.58 лева или общо ответницата дължи  343.84 лева. Не се установи този договор да е прекратен, нито пък ответницата да е върнала даденото й на лизинг мобилно устройство.

 Ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати  дължимите се  лизингови вноски по договора за лизинг от 29.10.2015г.  в размер на 25.19 лева на месец за срока на действие на договора за лизинг, като от представените писмени доказателства се установява, че не са платени 17 лизингови вноски  на обща стойност от 428.23 лева, но след приспадане на частично плащане от 40.24 лева, дължимия остатък е 387.99 лева. Не се установи и  този договор да е прекратен, нито пък ответницата да е върнала даденото й на лизинг мобилно устройство. 

Поради това,   същата ще следва  да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество дължимите се вноски по договорите за лизинг в общ размер на 731.84 лева.

 

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 29.26 лева  за платена държавна такса,  156.83 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 34.55 лева – разноски за вещо лице.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC:***.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОСЪЖДА  Д.М.К. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата в общ размер от  731.84  лева, представляваща незаплатени лизингови вноски  по Договор за лизинг от 16.07.2015г. и по Договор за лизинг от 29.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 29.10.2018г. до окончателното издължаване.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* против Д.М.К. *** иск за осъждане на ответницата за заплащане на сумата  в общ  размер на 1386.55  лева, представляваща   неустойки за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер  ++359*********  и на Договор за мобилни услуги с предпочетен  номер ++359*********, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.М.К. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********  разноски по  исковото производство в общ размер от 220.64 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: