Решение по к. адм. дело №1056/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. § 4к, ал. 6 ПЗР Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) вр. § 19 от Закон за изменение и допълнение на АПК.

Образувано е по жалба от Т. Д. Т., [ЕГН], срещу Решение № 582 от 18.03.2025 г. по гр.д. № 5594/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалба срещу Заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на Областния управител на област Бургас, в частта, в която в плана на новообразуваните имоти не са отразени поземлен имот с площ [рег. номер].м., за който е отреден имот с [идентификатор], с номер по предходен план 187 [жк], ведно с изградената в имота вилна сграда – еднофамилна, построена в източната част със застроена площ от 44 [жк], на два етажа с РЗП 88 [жк], с [идентификатор] – сграда едно и стопанска постройка по северозападната фасада на вилната сграда, с площ от 38 [жк], с [идентификатор] – сграда две, и Т. Д. Т. не е вписан в регистъра като техен собственик.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че планът може да включва имоти, придобити на собствено основание. Твърди, че липсва решение на Общински съвет Созопол за статут на територията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита, че следва да намери приложение съдебната практика, че физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик на земеделски имот, може да придобие по давност правото на собственост върху такъв имот. Намира, че не би се стигнало до решаване на спор за собственост, тъй като имотът е отразен в действащата кадастрална карта, а жалбоподателят е вписан в разписния списък. Твърди, че следва да се нанесат имоти на настоящите собственици, които се легитимират с документ и административният орган е бил длъжен да отрази имота. С тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответната страна в производството – Областен управител на област Бургас, оспорва жалбата. Излага съображения за спазване на процедурата по приемане на плана на новообразуваните имоти и материалната законосъобразност на оспорената заповед. Акцентира, че в производството не е следвало да се разрешават спорове за вещни права. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни:

Община Созопол, чрез процесуалния си представител адв. Б. заема становище за неоснователност на жалбата. Иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Т. И. Н. в отговор на касационната жалба твърди, че са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството, поради наличие на образувано гражданско дело с предмет собствеността на процесните имоти. Сочи недопустимост на обжалваното решение.

Заинтересованите страни С. И. Я., И. В. Я. и П. В. Я., чрез процесуален представител, представят отговор на касационната жалба, в който сочат, че същата е неоснователна, навеждат доводи за правилността на оспореното решение и искат същото да бъде оставено в сила.

Заинтересованите лице Х. С. Т., Т. С. Т., Н. В. К., В. Т. Н., Т. Х. П., В. Е. А., В. Х. Н., Г. К. Н., Н. Л. К., Н. Н. Р., Н. Л. Н., Н. К. Н., Н. Ф. Ф., Н. В. П., Х. В. П., З. Л. Т., чрез процесуален представител в писмено становище оспорват касационната жалба, вземат отношение по посочените в нея твърдения и искат нейното отхвърляне.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение № 582 от 18.03.2025 г. по гр.д. № 5594/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалба срещу Заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на Областния управител на област Бургас, в частта, в която в плана на новообразуваните имоти не са отразени поземлен имот с площ [рег. номер].м., за който е отреден имот с [идентификатор], с номер по предходен план 187 [жк], ведно с изградената в имота вилна сграда – еднофамилна, построена в източната част със застроена площ от 44 [жк], на два етажа с РЗП 88 [жк], с [идентификатор] – сграда едно и стопанска постройка по северозападната фасада на вилната сграда, с площ от 38 [жк], с [идентификатор] – сграда две, и Т. Д. Т. не е вписан в регистъра като техен собственик. В решението е посочено, че в едномесечния срок от обнародване на обявлението за изготвените проекти на планове в ДВ, който е изтекъл на 30.09.2022 г. (обявлението в ДВ бр. 70 е от 30.08.2022 г.), жалбоподателят е направил възражение с вх. № 94-00-1690/13.09.2022 г. относно приетите ПП и ПНИ, списъци и регистри към тях в частта на НПИ № 176, но към него не са били представени документи, а само твърдения, че имотът се владее и стопанисва с граници и площ на [ПИ] по КК. Според мотивите на оспореното решение не се установява жалбоподателят да е представил пред комисията нови доказателства в подкрепа на твърдението си, че е изключителен собственик на процесния имот, нито да я е уведомил за издадения в негова полза констативен нотариален акт. Напротив той дори не е представил и [нотариален акт], том 52, дело 15102 от 15.12.1997 г. на нотариус Д. Р., с който може да се легитимира като собственик на 600 [жк], че не се установява нарушение на процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти, респективно незаконосъобразно вписване на собствениците в регистъра към него. Прието е, че в производството по съдебен контрол на актовете по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ съдът не може да разрешава спорове за собственост. При наличие на спор за материално право не е налице законова пречка, при неговото разрешаване с влязло в сила съдебно решение, да бъде поискано изменение на ПНИ.

Факти

С обявление на О. С. на основание чл.28б, ал.4 от ППЗСПЗЗ е съобщено на всички заинтересовани лица, че с протокол от 13.04.2022 г. на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със заповед на Областния управител от 04.04.2021 г. са изработени проекти за ПНИ и помощен план към него, ведно със списъци и регистри за зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на територията на Община Созопол, местността „Ново селище”, като е указана и възможността за депозиране на възражения в едномесечен срок.

С атакуваната заповед РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител на област Бургас, е одобрен планът на новообразуваните имоти в М 1:1000 и регистърът към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], Община Созопол, Област Бургас. Издадената Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024 г. била обнародвана и разгласена по надлежния ред.

Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том I, рег. № 2521, дело № 114 от 31.03.2023 г. на нотариус Б. К., Т. Д. Т., е признат за собственик на поземлен имот с площ [рег. номер].м., за който е отреден имот с [идентификатор], с номер по предходен план 187, ведно с изградената в имота вилна сграда – еднофамилна, построена в източната част със застроена площ от 44 [жк], на два етажа с РЗП 88 [жк], с [идентификатор] – сграда едно и сграда, с площ от 38 [жк], с [идентификатор] – сграда две, на основание изтекла придобивна давност.

Настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви, които са в насока, че неразрешеният към момента спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта.

Издадената заповед е издадена от компетентен орган – областният управител на област Бургас – оправомощен по смисъла на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заповедта е издадена в писмена форма, като съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаване, като неразделна част от нея са самият план, помощен план към него и регистър на имотите, предоставени за ползване.

Съгласно § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Според ал.5 на същата разпоредба планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в Държавен вестник, разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството.

В конкретния случай са спазени изискванията за надлежно провеждане на процедура – вкл. приемане на плановете от комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, като от комисията са разгледани и съответните искания и възражения от заинтересованите лица по смисъла на чл.28б, ал.6 от ППЗСПЗЗ. Изготвен е помощен план по чл.4к, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържащ нужните реквизити.

В трайната съдебна практика, формирана от Върховния административен съд (Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм.дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение и множество други), е застъпено разбирането, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), се нанасят имотите на три категории лица:

1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята;

2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините – (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ;

3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

Жалбоподателят претендира, че е придобил право на собственост върху имота на основание придобивна давност и излага доводи, че това е основание имотът да не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Т.е. жалбоподателят претендира, че би могъл да попадне в третата група собственици, които следва да се впишат в плана за новообразуваните имоти. Трайна е формираната от върховната инстанция съдебна практика, че при настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т.н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт. Дори касаторът да противопоставя нотариален акт за придобиване на имота (респ. част от имота, вписан в ПНИ) чрез давностно владение, това очертава единствено спор за материално право, който не би могъл да се разреши в производството по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ.

От фактическа страна по делото се установява, че в ПНИ поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] е разпределен съобразно границите и собствеността на части от старите имоти - № 61/3061/ (собственост на И. Я. Г. по картата на Й. и разписния лист, приложен по делото на лист 17) и № 62/3062 (собственост на В. Н. М. по картата на Й. и разписния лист. Следователно ПНИ е определен при спазване на правилата на чл.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като правата, на които жалбоподателят основава претенцията си, не е имало основание да намерят отражение в плана, тъй като касаят наличието на спор за материално право между него (въз основа на титула за собственост, с който се е снабдил след обнародването на обявлението за помощния план по чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ в ДВ, бр.70/ 30.08.2022 г.) и евентуалните собственици на [имот номер], които ще бъдат определени в бъдещ момент – с издаване на заповед по чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на община Созопол.

В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая това е сторено, тъй като в регистъра са записани лицата, които отговарят на изискванията за това. Това е изпълнено включително и след провеждане на процедура по реда на чл.28б, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, като комисията е разгледала на заседание от 22.02.2023 г. множество възражения от заинтересовани лица във връзка с плана, сред които такова, подадено от жалбоподателя, към което обаче не са били представени документи, доказващи твърденията му.

Заповедта не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗСПЗЗ.

Крайният извод на съдебния състав е, че процедурата по издаване на ПНИ е спазена и в регистъра са записани правилно лицата по смисъла на ЗСПЗЗ, на които е признато право на възстановяване на собствеността. Ето защо не се установяват сочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на административния акт.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2 от АПК.

При този изход на спора следва да се присъдят разноски в полза на останалите страни. На Областен управител на област Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение (след като е бил представляван от юрисконсулт в рамките на производството с пълномощно). Същото на основание чл.143, ал.3 от АПК се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност по делото и извършената в настоящото производство работа, съдът намира, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на този орган следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.

От О. С. са направени разноски – платено възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв. с ДДС, които следва да се присъдят.

От заинтересованите страни С. И. Я., И. В. Я. и П. В. Я. са направени разноски в размер на 900 лв. – платено адвокатско възнаграждение, които следва да им се присъдят.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдебният състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 582 от 18.03.2025 г. по адм.д. № 5594/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Т. Д. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Областен управител на област Бургас сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т. Д. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на О. С. сумата от 360 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т. Д. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да плати на С. И. Я., И. В. Я. и П. В. Я. сума в размер на 900 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.