РЕШЕНИЕ
№ ………..
04.04.2019г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен
състав в публичното съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
|
|
|
При секретаря Захаринка Петракиева като
разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 304 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Т.И., с ЕГН: **********,
в качеството си на представляващ В.И. ЕТ, БУЛСТАТ *** против НП № 374335-F401307/09.11.2018г. на Директор на ТД на НАП Велико
Търново съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на
АНО №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на жалбоподателя В.И. ЕТ БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление *** представлявано В.Т.И., е наложено административно
наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и по чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лева, за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118,
ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се иска отмяна изцяло на
НП като незаконосъобразно.
В съдебното заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата
си.
Ответникът по жалбата ТД на НАП Велико
Търново, офис Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. М.Ж..
Съдът, като прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от представеният по делото АУАН № F401307/22.08.2018г., че при извършена проверка на 21.08.2018г.
в 14.00 часа във валутно обменно бюро, находящо се в гр. Плевен, ул. ***,
експлоатирано от ЕТ „В.И.“ с ЕИК по Булстат *** е установено, че не за всяка
сключена сделка в обекта за обмяна на валута се издава фискална касова бележка
от наличното в обекта фискално устройство.
От
проверяващият екип е извършена валутна сделка – „покупка“ на 5 EUR по курс 1.96 лева, на левова равностойност 9.80 лева.
След приключване на сделката валутният касиер не издал фискална касова бележка
от наличното и работещо в обекта фискално устройство, модел „DATECS DP-25KL“. Същото се
потвърждава и от направената разпечатка на КЛЕН от наличното и работещо в
обекта фискално устройство за 21.08.2018г., от която е видно, че няма издадена
фискална касова бележка за стойността на сключената сделка.
Проверката
е документирана с ПИПОБ №0001939/21.08.2018г., в който подробно са отразени
констатациите от проверката, с което е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Представляващият
В.И.в качеството си на собственик на ЕТ „В.И.“ е подписал акта без възражение.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено Наказателно
постановление № 374335-F401307/09.11.2018г. на Директор на ТД на НАП Велико
Търново, с което на жалбоподателя ЕТ „В.И.“, с БУЛСТАТ ***, представлявано от В.Т.И.,
е наложено административно наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и по чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена
санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, за това че при извършена проверка на 21.08.2018г. в 14.00
часа във валутно обменно бюро, находящо се в гр. Плевен, ул. ***, експлоатирано
от ЕТ „В.И.“ с ЕИК по Булстат *** е установено, че не за всяка сключена сделка
в обекта за обмяна на валута се издава фискална касова бележка от наличното в
обекта фискално устройство.
От проверяващият екип е извършена
валутна сделка – „покупка“ на 5 EUR по курс 1.96
лева, на левова равностойност 9.80 лева. След приключване на сделката валутният
касиер не издал фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта
фискално устройство, модел „DATECS DP-25KL“. Същото се потвърждава и от направената разпечатка
на КЛЕН от наличното и работещо в обекта фискално устройство за 21.08.2018г.,
от която е видно, че няма издадена фискална касова бележка за стойността на
сключената сделка.
Проверката
е документирана с ПИПОБ №0001939/21.08.2018г., в който подробно са отразени
констатациите от проверката, с което е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
По време на съдебното заседание
са разпитани актосъставителят Г.А.П. и свидетелят М.Р.С..
Съдът като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за
установено следното:
От разпита на свидетелите Г.П.
и М.С. се установява, че при извършване на служебните си задължения, същите са извършили
съвместна проверка на валутно бюро стопанисвано от ЕТ „В.И.“***. При което
извършили контролна покупка на 5 EUR по курс купува
1.96 лева, равняващо се на 9.80 лева, за което не им било издаден фискален
касов бон от наличното фискално устройство в обекта. За констатираното
нарушение е съставен ПИП и впоследствие АУАН от свидетеля Г.П. в присъствието
на свидетелката М.С..
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Констатациите в
Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели Г.П. и М.С., както и от приетите и вложени чрез прочитането им в
делото писмени доказателства по НАХД№ 304/2019г. по описа на ПлРС.
Същественото при
производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена
ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и
дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно
наказващия орган. За процесуални
предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление
съдът следи служебно.
В преценката си дали да
издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С
оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и
обстоятелствата, при които е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ -
Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал.
1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1
от ЗДДС (Изм. и доп. -
ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила
от 1.01.2012 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от
2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) - На лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от
1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 99 от 2011
г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) - Всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са
съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице
основания за прекратяване на административно - наказателното производство. АУАН
е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в
присъствието на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението.
Издаденото въз основа на
АУАН наказателно постановление е законосъобразно и правилно, при спазване
изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни,
които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Съдът намира, че нарушението и в АУАН, и в НП е
формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на
нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН, така и в НП е описано
пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и
законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е
цитирана и санкционната норма в наказателното постановление - чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. На жалбоподателят е наложена имуществена
санкция в размер на 700.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че действително жалбоподателят е допуснал
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Това обстоятелство
се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните
писмени доказателства.
В разпоредбата на чл. 118, ал.4 от ЗДДС е
предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определя
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата, която определя
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат е Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
От представените като писмени доказателства по делото
Протокол за извършена проверка №0294495 от 21.08.2018г., Опис на паричните
средства към ПИП, ведно с дневен финансов отчет и съкратен отчет на фискалната
памет, договор за сервиз на ЕКАФП, 4 бр. Бордеро, месечно сведение,
удостоверение за вписване на обменно бюро, приложение към удостоверение №2;
декларация; утвърдени вътрешни правила, договор за наем, копия на дневен
финансов отчет, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
се установява по безспорен начин, че след извършена валутна сделка – „покупка“
на 5 EUR по курс купува 1.96 лева, равняващо се на 9.80 лева,
не е било издаден фискален касов бон от наличното фискално устройство в обекта.
Независимо
от това безспорно нарушение, обаче съдът намира, че в настоящия случай са
налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че действително разпоредбата на чл.25 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми
от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки
един момент. От друга страна обаче, доколкото не е възможно правната норма да
обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е
постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата
на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН,
даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание,
след като изследва конкретната фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че
този решаващ извод на наказващия орган подлежи на съдебен контрол. В конкретния
казус, при задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, може да се
направи единствено възможния правен извод, че описаното нарушение попада в
категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да
се изведе от легалната дефиниция на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на
административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт
маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от
съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото
извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от самото
изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в настоящия казус
преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с
оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъде направена след
съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства.
В
случаите, когато деянието представлява маловажен случай на административно
нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е
приложил посочената норма административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон и е издал незаконосъобразно
НП. Това е така, съгласно ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК.
Според цитираната съдебна практика когато деянието представлява
маловажен случай на административно нарушение, административно-наказващия орган
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като
преценката за “маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на
законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие с материалния
закон.
В
контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита, че както
конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на обществена
опасност, налагащи ангажирането на административно-наказателна отговорност.
Нарушителят до момента, видно от приложените доказателства, не е санкциониран
за противоправни деяния от категорията на процесното, тоест реализираното
поведение има инцидентен характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване
на разпоредбите на данъчното законодателство. На следващо място, налице е
формално административно нарушение, касаещо невисок размер, което не е довело
до загуби на държавата от неплатен данък. Следва да се отчете и факта, че се
касае за левова равностойност 9.80 лв., поради което санкция от 700 лева
очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде
възприета като справедлива.
С
оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че посочените в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН
цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като
решението, с което се приложи институтът на малозначителността, ще окаже
предупредително въздействие върху дееца.
В този смисъл липсата на
такава оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното
постановление, което пряко засяга правото на защита и води до неговата отмяна,
поради което съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради което и
следва да бъде отменено, а подадената жалба следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 374335-F401307/09.11.2018г. на Директор на ТД на НАП Велико
Търново съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на
АНО №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на жалбоподателя В.И. ЕТ БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление *** представлявано В.Т.И., е наложено
административно наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.27 /чл.83/ и
чл.3, ал.2 от ЗАНН и по чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на
700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: