№ 96
гр. Н., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20213620100571 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД срещу
наследниците на Ф.Ш. Х. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД с цена от 250,46лв. - главница, както и
иск по чл. 415 от ГПК във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане
в размер на 15,50лв., представляващо мораторна лихва за забава за периода *** до *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на издаване на изпълнителния лист до
окончателното изплащане на сумата. за установяване спрямо ответницата, че вземането по
издадена заповед по ч.гр.д. № *** г. на НПРС съществува.
Ищецът сочи, че първоначалният ответник и длъжник по заповедно производство по
ч.гр.д. № *** г. на НПРС Ф.Ш. Х., поч. На *** г. е бил абонат с абонатен номер *** за имот
с адрес в гр. В., кв. А., ул. ***, на който са доставени ВиК услуги, надлежно отчетени в
описаните в Таблица №1 10 бр. фактури, отразяващи задълженията на абоната за периода от
*** г. до *** г., на обща стойност от 250,46лв. и натрупана лихва в размер на 15,50 лв.
Ищецът сочи, че посочената сума за главница е за реално доставени, потребени и отчетени
ВиК услуги, които поради неплащането им в срок водят до забава на длъжника. Ищецът
сочи, че на основание чл. 5, т.6 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат ползваните
ВиК услуги в срок, като срокът, съгл. чл. 33, ал.2 от ОУ е 30 дневен след датата на
фактуриране и след изтичането на който, потребителят изпада в забава. Ищецът сочи, че
ответникът не е платил стойността на предоставените му ВиК услуги. Ищецът сочи, че има
правен интерес от установяване на дължимостта на двете вземания – за главница в размер на
250,46 лв. и за мораторна лихва в размер на 15,50 лв., които са присъдени по заповед за
изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
1
Предвид на горното ищецът моли, съдът да признае спрямо наследниците на първоначалния
ответник, че вземанията му за сумата за главница в размер на 250,46 лв. и за мораторна
лихва в размер на 15,50 лв., за периода *** г. до *** г. и ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, съществуват. е абонат с абонатен номер *** за имот с
адрес в гр. В., кв. А., ул. ***, на който са доставени ВиК услуги, надлежно отчетени в
описаните в Таблица №1 10 бр. фактури, отразяващи задълженията на абоната за периода от
*** г. до *** г., на обща стойност от 250,46лв. и натрупана лихва в размер на 15,50 лв.
Посочената сума за главница е за реално доставени, потребени и отчетени ВиК услуги,
които поради неплащането им в срок водят до забава на длъжника. Ищецът сочи, че на
основание чл. 5, т.6 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в
срок, като срокът, съгл. чл. 33, ал.2 от ОУ е 30 дневен след датата на фактуриране и след
изтичането на който, потребителят изпада в забава. Ищецът сочи, че ответникът не е платил
стойността на предоставените му ВиК услуги. Ищецът сочи, че има правен интерес от
установяване на дължимостта на двете вземания – за главница в размер на 250,46 лв. и за
мораторна лихва в размер на 15,50 лв., които са присъдени по заповед за изпълнение № ***
г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС. 1 Предвид на горното ищецът моли, съдът да признае спрямо
ответника, че вземанията му за сумата за главница в размер на 250,46 лв. и за мораторна
лихва в размер на 15,50 лв., за периода *** г. до *** г. и ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, съществуват.
Особеният представител на ответниците Р.Ш. и И.Ш. е подал писмен отговор на исковата
молба и с него сочи, че исковете са недопустими и неоснователни. Относно
неоснователността на исковете, особеният представител сочи, че ищецът не доказва, че
наследодателят на ответниците действително е ползвал или живял в имота в периода от ***
г. до *** г., за който е начислена водата. От справка в имотния регистър било установено, че
с Постановление за възлагане на имота по изп.д. № *** г. на ЧСИ №** на НК, с район ОС
В., ВЗС на *** г. имотът е бил възложен на М.Р.И.. Постановлението за възлагане било
вписано на *** г., но това не означавало, че лицето М.Р.И. не е станал собственик на ¾ ид.ч.
от имот с ВЗС на *** г. От това особеният представител на ответниците сочи, че липсват
доказателства за това наследодателят на ответниците да е ползвал имота и услугите на
ищеца. Твърди, че посочването, че партидата, открита за процесния имот се води на името
на наследодателя на ответниците се дължи на недобросъвестно поведение от страна на
новите собственици на имота.
Поради изложеното особеният представител на ответниците моли исковете да се отхвърлят
като неоснователни.
От ответника М.Р. П. не е постъпил писмен отговор.
2
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
Ответниците М. Р. Х., И. Ф. Ш. и Р. Ф. Ш. са наследници на Ф.Ш. Х., поч. На *** г., като
първата е негова съпруга, а останалите двама синове. Срещу наследодателя, съдът по ч.гр.д.
№ *** г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца по делото,
за сумата от 250,46лв. главница, 15,50лв. обезщетение за забава за периода от *** г. до ***
г., дължимо за ползвана вода за периода от *** г. до *** г.
По делото, от приложените фактури на ищцовото дружество се установява, че
наследодателят на ответниците, Ф.Ш. Х., поч. На *** г. е бил абонат с абонатен номер ***
за имот с адрес в гр. В., кв. А., ул. ***. Относно този имот е имало спорове за собственост
по водени граждански дела през 1999 г., по иск на Р.И.Р. и ответници съпрузите М. Р. Х. и
Ф.Ш. Х. а през 2001 г. по иск на М. Р. Х. и Ф.Ш. Х.срещу Р.И.Р.. През *** г. е издаден
КНА№**, том** от ****** г. на СВп В., с който са признати за собственици М. Р. Х. и Ф.Ш.
Х.на ½ ид.ч. от първи жилищен етаж, ½ ид.ч. от сутерен на процесния имот. През *** г. е
извършена поправка на издадения КНА, като вместо посоченото в него, че вместо вписаните
в акта квоти от 1/8 ид.ч. да се четат на ¼ ид.ч., както и че следва да се чете, че се признава за
собственик на ¼ ид.ч М. Р. Х. и че се признава за собственик на ¼ ид.ч Ф.Ш. Х.
През *** г. с Акт №**, том**, от *** г. е вписано постановление за възлагане на недвижим
имот по и.д. № *** г. на ЧСИ Д.П. – Я., влязло в сила на *** г., с което ¾ от имота е
възложена на лицето М.Р.И., който е бил купувач по изпълнителното дело, с длъжници
Ф.Р.И., М.Р.И. и М. Р. Х..
Съдът намира, че съгласно постановлението за възлагане на описания недвижим имот,
същия е станал собственост на М.Р.И., който го е придобил на деривативно правно
основание, каквото е публичната им продажба по изпълнителното дело. По силата на тези
продажба, съгласно посоченото постановление за възлагане, е настъпило и
вещнопрехвърлителното действие на продажбата. Самото вписване на постановлението за
възлагане на недвижимите имоти не е елемент от фактическия състав на придобиване на
правото на собственост. Това следва от разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, според която
купувачът придобива правото на собственост от постановлението за възлагане, а в
разпоредбата на чл. 498, ал. 1 ГПК се изисква вписване на постановлението за възлага след
заплащане на дължимите държавни такси, но това също не е условие за възникване на
вещно - правния ефект на публичната продан, което има само оповестително действие. В
този смисъл е Определение № 194 от 11.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1936/2016 г., III г.
о., ГК.
От това следва, че от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане, имота,
предмет на същата е станал собственост на новия си приобретател от *** г.
Следователно за описаните във фактурите по делото задължения за имота, находящ се на
абонатен номер *** за имот с адрес в гр. В., кв. А., ул. ***, ответниците по иска не носят
отговорност, за задълженията след датата на ВЗС на постановлението за възлагане. Липсата
3
на извършена смяна на партидата от новия собственик на имота, не е основание за
претендиране на натрупаните и неплатени задължения за имота от предишните му
собственици.
От гореизложеното, съдът приема, че ответниците могат да отговарят за задължения към
ищеца само за периода от *** до *** г., но не и след тази дата до *** г.
От приложените по делото фактури се установява, че относими за периода от *** до *** г.
са фактури с №№ *** г. на стойност 18,58 лв. с вкл. ДДС, и фактура № *** г. на стойност
15,48лв. , с вкл. ДДС. Общото задължение по тези две фактури е в размер на 34,06лв.
Предвид на горното, съдът намира, че искът за главница е основателен и доказан само до
размера на сумата от 34,06 лв. и е неоснователен и недоказан за разликата до 250,46лв.,
поради което следва да се отхвърли за тази част.
Относно искът за лихва за забава.
За определяне на дължимата за забавата на плащанията по приетите за доказани две фактури
в общ размер на 34,06лв., съдът се позова на приложената към исковата молба таблица № 1,
и установи, че за двете забавени фактури, лихвата е в общ размер от 2,86лв.
Предвид на горното, съдът намира, че искът по чл. 415 от ГПК във вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 15,50лв., представляващо мораторна
лихва за забава за периода *** до *** г. е основателен и доказан за сумата от 2,86 лв.,
представляваща лихва за забава за периода *** до *** г. и следва да се отхвърли за разликата
до сумата от 15,50лв. лихва за периода от 26.11.19 до *** г.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 75лв., 5лв. за съдебно удостоверение, 600лв.
за възнаграждение за особен представител.
Общо направените разноски са в общ размер от 680лв.
Освен направените разноски, ищецът претендира и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 50лв., съгласно списък на разноските на л. 42 от делото.
Съдът намира, че претенцията за разноски е допустима в размер на 730 лв. и основателна
само за пропорционално дължимите такива съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
Общия размер на предявените искове е 265,96 лв., от тях се уважават искове в общ размер
на 36,92лв. От направените общо по делото разноски в размер на 730 лв., следва да се
уважат само тези в размер на 101,34лв., пропорционално на уважените искове, които следва
да се разпределят между тримата ответници по равно от по 33,78лв.
4
Относно разноските в заповедното производство.
Поради уважаване на всички предявени по заповедното производство вземания, следва да се
присъдят направените по заповедното производство разноски изцяло. Разноските са в общ
размер на 75лв., от които 25лв. за ДТ и 50лв. за юрисконсулско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от исковете, следва да се уважат разноски в размер на
10,41лв. и да се отхвърлят за разликата до 75лв. Дължимите разноски следва да се присъдят
на всеки от наследниците на починалия длъжник по заповедното производство в размер от
по 3,47лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на М. Р. Х. с ЕГН ********** от с. В., общ. Н., ул. ***, И.
Ф. Ш. с ЕГН ********** от гр. В., ул. *** и Р. Ф. Ш. с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***, в
качеството на наследници на Ф. Ш. Х. с ЕГН **********, поч. На *** г., че вземането на
„Водоснабдяване и канализация - В.“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от В.В., с
адрес гр. В., ул. ***, за сумата от 34,06 лв. (тридесет и четири лева и шест стотинки)
главница, за което е издадена Заповед за изпълнение № *** г.по ч.гр.д. № ***г. на НпРС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.12.*** г. до
окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата
над посочената сума до 250,46 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Р. Х. с ЕГН ********** от с. В.,
общ. Н., ул. ***, И. Ф. Ш. с ЕГН ********** от гр. В., ул. *** и Р. Ф. Ш. с ЕГН **********
от гр. В., ул. ***, в качеството на наследници на Ф. Ш. Х. с ЕГН **********, поч. На *** г.,
че вземането на „Водоснабдяване и канализация - В.“ ООД, с ЕИК *********,
представлявано от В.В., с адрес гр. В., ул. ***, за сумата от 2,86 лв. (два лева осемдесет и
шест ст.) законна лихва от *** до *** г., за което е издадена Заповед за изпълнение № ***
г.по ч.гр.д. № ***г. на НпРС, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата над
посочената сума до 15,50лв., представляващо мораторна лихва за забава за периода от
26.11.19 до *** г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК, М. Р. Х. с ЕГН ********** от с. В., общ. Н., ул. ***,
И. Ф. Ш. с ЕГН ********** от гр. В., ул. *** и Р. Ф. Ш. с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***,
в качеството на наследници на Ф. Ш. Х. с ЕГН **********, поч. На *** г., ДА ЗАПЛАТЯТ
НА „Водоснабдяване и канализация - В.“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от В.В., с
адрес гр. В., ул. ***, направените по делото разноски в размер на 101,34лв. (сто и един лева
тридесет и четири стотинки) или по 33,78лв.(тридесет и три лева седемдесет и осем ст.) от
5
всяко осъдено лице, като отхвърля искането за разликата до 730 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС М. Р. Х. с ЕГН ********** от с. В., общ. Н., ул. ***, И. Ф. Ш. с
ЕГН ********** от гр. В., ул. *** и Р. Ф. Ш. с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***, в
качеството на наследници на Ф. Ш. Х. с ЕГН **********, поч. На *** г., ДА ЗАПЛАТЯТ
НА „Водоснабдяване и канализация - В.“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от В.В., с
адрес гр. В., ул. ***, от присъдените по Заповед за изпълнение № *** г.по ч.гр.д. № ***г. на
НпРС, разноски само сумата от 10,41лв. (десет лева четиридесет и една ст.) или по 3,47лв.
(три лева четиридесет и седем ст.) от всяко осъдено лице, като отхвърля искането за
разликата до 75лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. № ***г. на
НПРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6