Р
Е Ш Е Н И Е
№7/24.01.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тринадесети
януари, две хиляди и двадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Ганка Атанасова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2270 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
настоява съдът да постанови решение с
което да признае за установено по отношение
на ответника, че той дължи заплащане по договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard, която е активирал на 16.12.2015г. и преустановил
плащания на вноски по нея на 01.09.2016г., на сума от 1 391,01 лева
главница; 349,26 лева договорена възнаградителна лихва за периода от
01.09.2016г. до 10.11.2017г. и 70,60 лева законна лихва за забава за периода от
10.11.2017г. до 11.05.2018г. Твърди, че револвиращия кредит е сключен при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-11392974 от 08.08.2015г.
Претендира законна лихва върху главницата сума, считано от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, както и
разноски по настоящото и по заповедното производство. В условията на
евентуалност предявява и осъдителен иск за посочените суми.
Ответникът е уведомен по реда на
чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител с депозирания писмен
отговор и в съдебно заседание, заявява, че предявения иск е допустим, но е
неоснователен, тъй като от представените с исковата молба писмени доказателства
не се доказва по безспорен начин съществуване на вземането на ищеца. Настоява
иска за отхвърляне и на иска по чл.422 от ГПК, и на предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: На 01.06.2018г по реда на заповедното производство на
основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№985/2018г. по описа на РРС, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 1 391,01
лева главница, ведно със законна лихва, считано от 30.05.2018г.; 349,26 лева
договорена възнаградителна лихва за периода от 01.09.2016г. до 10.11.2017г. и 70,60
лева изтекла мораторна лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г.
Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на
36,22 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба ищецът е представил договор за кредит за
покупка на стоки и услуги-л.16 и условия по договора-л.17-л.20, към него с дата
08.08.2015г. Представил е и
приложение към договора за потребителски кредит, за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-11582920 със същата дата-08.08.2015г. в размер на 1500
лева-л.31 от делото и две месечни извлечения по кредитна карта. Ищецът твърди,
че ответникът е активирал картата на 16.12.2015г. и е преустановил плащания по
нея на 01.09.2016г. като тогава балансът по същата е бил в размер на минус
1740,27 лева. Представена е и покана за плащане с дата 16.11.2017г., без
доказателства за връчването й на длъжника.
Съдът констатира, че посоченото приложение на л.31 от
делото не съдържа подпис на ответника, същото е подписано само от соченото за
търговски директор при ищеца лице. Не са представени и доказателства за
връчване пластира на кредитната карта на ответника, а представените месечни
извлечения не съдържат данни за извършени от ответника трансакции, сочат се
дати на обработване през 2017г., а извлечението на л.34 от делото се отнася за
друго лице Ирена Николова Дачкова с дати
на трансакции през 2013г.
Явно е, че с така посочените доказателства и пред вид,
въведената с чл.154 а.1 от ГПК доказателствена тежест, ищецът не доказва
наличие на сключен договор за издаване и използване на кредитна карта.
Предявеният установителен иск за съществуване на вземане като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. Пред вид липсата на доказано облигационно облигационно
отношение между страните, следва да се отхвърли и предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
Пред
вид изхода на спора разноски по делото не следва да се присъждат.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по
реда на чл.422 от ГПК иск за съществуване на вземане от БНП“Париба Пърсънъл
Файненс“С.А., клон България с ЕИК204915054 със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1766, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14 против П.Н.Г. с
ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес: *** за сумата от 1 391,01
лева главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-11582920, сключен на 08.08.2015г.; 349,26 лева
възнаградителна лихва и 70,60 лева законна лихва за забава за периода от 10.11.2017г.
до 11.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№985/2018г. по описа на РРС, както и предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :