№ 36917
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110169906 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Спорна съдебна
администрация)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 377303/22.11.2024
г., уточнена с молба с вх. № 416087/20.12.2024 г. от В. Х. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ********, със съдебен адрес: *********, чрез
адв. В. А. С., тел. ******** срещу С. Х. Б., с ЕГН: **********, с адрес:
*********.
В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че между
страните има влязло в сила законно решение за прекратяване на брака,
съгласно което семейното жилище е предоставено за ползване на ответника до
навършване на пълнолетие на децата. Твърди, че е възникнало облигационно
отношение между ищеца и ответника за заплащане на наемна цена. Иска
ответникът да бъде осъден да заплаща наемна цена в размер на 1000 лева,
платимо до 10-то число на месеца, за считано от 04.11.2024 г. занапред до
напускане на ответницата на процесното жилища.
С допълнителна молба оттегля претенцията си за заплащане на
пазарната цена като обезщетение по чл.31 ЗС. Уточнява, че иска да се
определи само наемната цена на жилището, за частта, която ответникът
ползва.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
На основание чл.127, ал.4 ГПК, въпреки че искът не е осъдителен,
посочва банкова сметка с титуляр В. Х. П., IBAN **********л
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва факта,
че са бивши съпрузи и че жилището е предоставено на ответника. Оспорва, че
на ответницата е предадено владението на апартамента, тъй като липсвало акт
на предаване и приемане на владението. Твърди, че е нямало предаване на
1
владението. Признава, че жилището се ползва от ответника, но частично, тъй
като една част от него се ползва от ненавършилото пълнолетие дете Христа
П.а. При това положение твърди, че ответникът ползва по-малко от 1/2 от
жилището, защото друга част ползва ненавършилото пълнолетие дете, тъй
като разполага с лично ползването на основаниечл.126, ал.1 и чл.122, ал.2 СК.
Прави възражение за прихващане по отношение на два автомобила:
Автомобил марка BMW ХЗ, с регистрационен номер СА*****ТА, рама №
******* и 2. Автомобил марка OPEL CORSA, с регистрационен номер
СА*****СН, рама № ******. Твърди, че ищецът ползва двата автомобила със
свое решение, а същите след развода са в съсобственост. Твърди, че за
ползването на 1/2 ид. ч. от двата автомобила ответникът не е обезщетен. При
условията на евентуалност, ако съдът не уважи останалите възражения по
основателността на иска, ответникът прави възражение за прихващане,
представляващо обезщетение за от това, че ищецът ползва 1/2 ид. ч. от двата
автомобила.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя списък
по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание от 15.05.2025 г. (първото по делото
съдебно заседание) ищецът, се явява лично и чрез адвокат. Уточнява, че искат
ответницата да бъде осъдена да заплати наем, с оглед на това, че той ищецът
не може да ползва съсобствената недвижима вещ. Претендират обезщетение
за наема, от датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване
на брака (л.76 от делото).
Ищецът в о.с.з. моли съда да уважи иска и да осъди ответницата да
заплати сумата от 1000 лева, представляваща дължим наем. Претендира
разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
В писмени бележки ищецът разсъждава, че искът е доказан, тъй като
ответницата ползвала имота. Ето защо същата следва да заплаща наемна цена
на ищеца. Моли съда да осъди ответницата да заплаща месечен наем в размер
на 1000 лева на месец, считано от датата на подаване на исковата молба
занапред до напускане от ответницата на процесното жилище.
Ответникът се явява лично и чрез процесуален представител в. о.с.з.
Оспорва иска. Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли
иска, а при условията на евентуалност да уважи възраженията.
В писмени бележки изразява становище по допустимостта на
производството и иска, като твърди, че ищецът неколкократно е промени иска
си, извън правилата по чл.214, ал.1 ГПК. Твърди, че исковата претенция не е
надлежно индивидуализирана. По същество признава, че към момента
ответницата ползва жилището, заедно с непълнолетната им дъщеря. Моли
съда да уважи възражението за прихващане.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
2
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Разпоредбата на чл. 57, ал 1 СК предвижда, че по силата на съдебното
решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от
страните, между бившите съпрузи, доколкото изрично не е уговорена
безвъзмездност на ползването, възниква наемно правоотношение, т. е.
ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия.
С Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, 1-во
гр. отделение е дадено тълкуване, че когато в исковата молба са изложени
факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на
семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична
сума на неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК
във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС.
Спорното право намира своето основание в чл. 31, ал. 2 ЗС
съотношението между чл. 57, ал. 2 СК и чл. 31, ал. 2 ЗС е на специална към
обща разпоредба и елементите на фактическия състав на търсеното
обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във
всеки конкретен случай трябва да бъде съобразено естеството на
възникналото правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването
на семейното жилище. При регламентиране ползването на семейното жилище
законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице
възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са
предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването (като
при заем за послужване), би следвало да възникне наемно правоотношение по
аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Принципът за възмездност е в интерес на
ползващия съпруг, тъй като ако ползването е безвъзмездно, то може да бъде
прекратено по всяко време от заемодателя (чл. 249 ЗЗД). Когато постигнатото
съгласие е за възмездно ползване, е без значение дали тези отношения
възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл. 49, ал. 4 СК
или чл. 50 СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на
съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е
предоставил на един от съсобствениците съгласно чл. 56 СК. Това не променя
естеството на възникналите правоотношения.
Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение
дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава
споразумение по чл. 49, ал. 4 СК или от решение на съда по чл. 56 СК.
Законодатерлят е предоставил възможност на всеки от бившите съпрузи да
сезират съда с искане за определяне на наемна цена. В случай, че съдът при
тълкуване волята на страните, обективирана в споразумението, достигне до
извод, че ползването е предоставено безвъзмездно, следва да откаже
3
определяне на наемна цена. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи за
ползването на съсобствен имот, включително и в отношенията между бивши
съпрузи за имот, придобит в режим на СИО, прекратена поради развод, когато
имотът е предоставен за ползване на единия съпруг. Елементите на
фактическия състав на претендираното обезщетение по чл. 57 ЗС и чл. 31, ал.
2 ЗС са същите, без в първия случай да се изисква покана. В решение №
71/2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г., ІІ г. о. се приема, че във всеки случай, в
който ползването на семейното жилище, придобито в режим на СИО,
прекратена с развод, е предоставено на съпруга, упражняващ родителските
права и между съпрузите липсва уговорка в споразумение по чл. 49, ал. 4 или
чл. 50 СК, че ползването ще е безвъзмездно, то между съпрузите възниква
наемно правоотношение. Ако бракоразводният съд не е опрелелил размер на
дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е
налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от
съда по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемна цена, която да се
заплаща в бъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е
предоставено ползването на семейното жилище, до настъпване на
условието за прекратяване на ползването и предоставяне достъп на
другия съпруг, или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна
цена, неползващият съпруг – съсобственик има право на обезщетение по
чл. 31, ал. 2 ЗС. В
Следователно, когато имотът е съсобствен, в т. ч. придобит по време на
брака, но въпросът за ползването му не е изрично уреден при прекратяването
на брака случай, специалната норма на чл. 57, ал. 2 СК не намира приложение,
а се прилага общата норма на чл. 31, ал. 2 ЗС, като обезщетението се
съизмерва със средния пазарен наем, т. е. обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС
съвпада с наема по чл. 57, ал. 2 СК. В този случай отправянето на покана не е
необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище
въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият
съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. Твърдението
на ответника, че не ползва имота, е релевантно, само ако е за време след като
правото на ползване е прекратено - поради изтичане на срока или настъпване
на други обстоятелства, и страната докаже, че не ползва вещта в повече от
притежаваната квота от съсобствеността.
Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на общия принцип за
недопустимост на неоснователното обогатяване. Не се обогатява съпругът
(бившият съпруг), който ползва съсобственото жилище заедно с трето лице,
нито обеднява неползващия съпруг за сметка на ползващия. Ако
неползващият съпруг (бивш съпруг) счита, че трябва да бъде обезщетен за
ползване на частта си от съсобствения имот, който е бил или е в режим на
съпружеска имуществена общност, от третото лице, следва да прекрати
договора за заем за послужване с третото лице за своята част и да претендира
обезщетение от него. Съпругът, респ. бившият съпруг, който ползва
жилището заедно с трето лице, не ползва повече от частта си и поради това не
4
дължи обезщетение.
В този смисъл са Определение № 1407 от 24.03.2025 г. на ВКС по к.
гр. д. № 2452/2024 г., Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2750/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 3380 от 27.06.2025 г. на ВКС по к.
гр. д. № 3579/2024 г.
Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи за ползване на съсобствен
имот, включително и в отношенията между бивши съпрузи за имот придобит в
СИО, прекратена поради развод и съпругът, на когото е предоставено
ползването на семейното жилище, дължи обезщетение за ползването на
другия съпруг, като в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС
(решение № 133 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 535 от 2012 г., ІV г. о.; решение №
528 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 158 от 2010 г. на І І г. о.; решение № 392 от
01.02.2012 г. по гр. д. № 1641 от 2011 г. на ІІІ г. о. решение № 199 от 15.01.2018
г. по гр. д. № 154/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС.)
Елементите на фактическия състав на обезщетението по чл. 57, ал. 1 СК
са същите като по чл. 31, ал. 2 ЗС. В практиката се приеме, че не се изисква
отправянето на покана, тъй като ползването се предоставя въз основа на
съдебното решение. В този смисъл е Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д.
№ 154/2017 г. на ВКС, 1-во гр. отделение.
В Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г.
о., ГК е прието, че облигационните претенции между бившите съпрузи
относно ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат
съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана,
когато недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим
на съпружеска имуществена общност, е предоставен за ползване на съпруга,
упражняващ родителските права с бракоразводното решение, без да е
определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК.
Съображенията за това са, че във всички случай, в който ползването на
семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност,
прекратена с развода, е предоставено на единия съпруг, упражняващ
родителските права, ако между съпрузите липсва уговорка в споразумение
по чл. 49, ал. 4 или чл. 50 СК, че ползването ще е безвъзмездно /т. е. при
условията на заем за послужване/, то между съпрузите възниква наемно
правоотношение. Ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил
размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност
докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да
поиска от бракоразводния съд по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена
наемната цена, която да се заплаща за в бъдеще. За периода от влизане в сила
на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище до
настъпване на условието за прекратяване на правото на ползване и
предоставяне на достъп на другия съпруг /преустановяване на
ползването или осъществяване на съвместно ползване/ или до определяне
по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващия съпруг-
5
съсобственик има право на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В
този смисъл е Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017
г., II г. о., ГК.
В Решение № 149 от 1.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 638/2023 г., IV г.
о., ГК е прието, че когато собственик предоставя за ползване своя вещ или
съсобственик предоставя своята част, той може да стори това срещу насрещна
престация или безвъзмездно. В първия случай отношенията ще се уредят
както при договор за наем, а във втория – както при заем за послужване.
Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение е дали
тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по
чл. 49, ал. 4 от СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на
съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е
предоставил на единия от съсобствениците съгласно чл. 56 от СК. Това не
променя естеството на възникналите правоотношения. И в двата случая
възникват задължение за предоставяне на ползването и насрещно задължение
за заплащане на цената на ползването. Ако ползването е възмездно,
неползващият съпруг може да иска от съда определяне на наемна цена по
отношение на ползващия и когато ползването е предоставено по силата на
утвърдено от съда споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК. Правомощието на съда
да определи мерките относно ползването на семейното жилище има същата
правна природа като правомощието на съда да разпредели ползването на
съсобствена вещ – спорна администрация. Разликата е единствено в
предпоставките – съдът може да разпредели ползването, когато вещта е
съсобствена и са налице другите предпоставки на чл. 32, ал. 2 от ЗС, докато
правомощието на съда по чл. 56 от СК съществува и когато няма
съсобственост (собственик е единият съпруг или трето лице). Искането за
определяне на цената на ползването (наема) е искане за пълно уреждане
на отношенията по постановените мерки. Законът не задължава съда да
уреди наведнъж мерките относно ползването на семейното жилище. Съдът е
осъществил правомощията си по тези мерки, като постанови, кой да ползва
семейното жилище. Затова страната, която има материални права върху
жилището може допълнително да поиска определянето на цената на
ползването (която е в размер на наема). Същото право страната има и когато
съдът не е взел решение по мерките, защото е потвърдил споразумение между
страните. И в този случай страната по споразумението може да иска пълно
уреждане на отношенията по мерките относно ползването на семейното
жилище.
За разлика от претенцията за определяне на наемна цена, осъдителен иск
може да се предяви иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими
след постановяване на решението (чл. 124, ал. 2 от ГПК), но законът има
предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от
настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на
задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от
страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са станали
6
изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото
възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено
ползването и фактически осъществено. Това е така, защото съгласно чл. 31, ал.
1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само
от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от
възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик
дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил.
Затова елемент от фактическия състав на обезщетението по чл.31 СК е именно
ползването, поради което не може да се осъжда за плащане в бъдещ период.
С оглед изложената съдебна практика, настоящият състав приема
следното:
С решението по чл.49 СК или утвърждаване на споразумението по чл.51
СК съдът или органът се произнася по исканията за ползването на
предоставеното семейно жилище. Следователно до момента на прекратяване
на брака, с което се предоставя ползването на семейното жилище на единият
от съпрузите, страните могат да се уговорят или да поискат ползващия да
заплаща обезщетение за ползване на целия имот на другия съсобственик по
чл.57 СК за в бъдещ период. Тогава престацията ще бъде за повтарящи се
задължения, което ще бъдат дължими от датата на влизане в сила на
решението или одобряване на споразумението. Следователно в това
производство съдът ще постанови осъдителен диспозитив за бъдещи
плащания.
Но ако страната не е поискала това или страните не са договорили за
това в споразумението по чл.51 СК, то с влизане в сила на съдебният акт
бракът се прекратява. При това положение съпружеската имуществена
общност от бездялова се превръща в дялова и отношението между бившите
съпрузи се уреждат по правилата на съсобствеността, като съсобственици на
обща вещ. При това положение, както съдът написа по-горе, лицето, на когото
е предоставено ползването на семейното жилище дължи обезщетение на
неползващия собственик, с оглед избягване на принципа за неоснователно
обогатяване. Това обезщетение е по чл.31, ал.1 ЗС и се дължи за минал
период, а не за бъдещ. Миналият период от влизане в сила на решението, с
което е предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на
условието за прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп
на другия съпруг /преустановяване на ползването или осъществяване на
съвместно ползване/ или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна
цена. Това е така, защото с определяне на наемната цена се определя
бъдещото заплащане на наемното правоотношение по чл.57, ал.1 СК, тъй като
от тогава може да се осъди ответника за периодични плащания за в бъдещ
период. До датата на определяне на наема по чл.57, ал.2 СК обезщетението е
по чл.31, ал.2 ЗС, като покана не е необходимо.
7
По делото
Не е спорно, че на 14.06.2000 г. страните са сключили граждански брак.
Не се спори, че на 12.04.2018г. В. Х. П. и С. Х. Б. купуват
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********,
представляващ апартамент с адрес: *********.
Между страните не се спори, че с решение № 18866/19.10.2024 г.,
поправено с решение № 19873/04.11.2024 г. по гр. д. № 61639/2023 г. по описа
на СРС, влязло в сила на 21.11.2024 г. Бракът е прекратен, на основание чл.44,
т.3 вр. чл.49, ал.1 СК, като дълбоко и непоправимо разстроен, както и че е
ПРЕДОСТАВЕНО на основание чл. 56, ал. 1 СК на С. Х. Б., ЕГН **********
ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 34,
находящ се в *******.
Не е спорно, че от 21.11.2024 г., двамата ответници са съсобственици на
процесното жилище при квоти 1/2 (една втора) идеална част за всеки, на
основание покупко-продажба и прекратяване на брака съгласно чл. 28 вр. чл.
44, т.3 СК.
Спорно остава дали ответникът дължи наемна цена, за какъв размер и от
коя дата.
В представеното от страните споразумение по чл.51 СК страните не са се
договорили за възмездност за предоставеното наемно жилище. Не са
определили бъдещата наемна цена и нейното дължимост по чл.57, ал.1 СК.
Следователно по всяко време страните могат да поискат определяне на наема
по реда на чл.57, ал.2 СК, което е спорна съдебна администрация, с оглед
изложеното по-горе. От момента на възникване на обикновена дялово
съсобственост до момента на определяне на бъдещия наем, се дължи
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, което е исковото производство, осъдителен иск.
Осъдителен иск за бъдещи вземания, за които наем не е установен, не е
допустим, на основание чл.57, ал.1 и ал.2 вр. чл.31, ал.2 ЗЗД, защото ползване
е могло да няма.
В първоначалната исковата молба ищецът посочва, че иска да се осъди
ответника да заплаща обезщетение – наем по чл.57, ал.1 СК за в бъдещ
период. С допълнителна молба ищецът посочва, че не предявява такава
претенция, а иска съдът да определи наема по чл.57, ал.2 СК. В открито
съдебно заседание, ищецът посочва, че иска ответникът да бъде осъден да
заплаща наем за в бъдещ период.
Както съдът прие по-горе, ако в решението по чл.49 СК или
споразумението по чл.51 СК не е определен наем и не е осъден да заплаща
бъдещи периодични плащания, неползващия съпруг може да иска
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода от датата на прекратяване на брака
до настъпване на някои от обстоятелствата: преустановяване на ползването
или осъществяване на съвместно ползване/ или до определяне по реда на чл.
57, ал. 2 СК на наемна цена. Това е така, защото с определянето на наемната
8
цена се определя размерът на бъдещите периодични вземания. Разпоредбата
по чл.57, ал.1 СК не въвежда притезание, а допълва отношенията между
страните по повод прекратен брак. Ето защо осъждането за бъдещи вземания
може да стане в исковото по чл.49 СК, споразумението по чл.51 СК или след
акт по чл.57, ал.2 СК. За времето от прекратяване до постановяване на
определен месечен наем или прекратяване на условията – обезщетението е по
чл.57, ал.1 СК вр. чл.31, ал.2 ЗС.
В процесния случай наемното правоотношение по чл.57 СК или
обезщетението по чл.31, ал.2 СК зависи от зависи от волята и действията на
една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са
станали изискуеми. При положение, че страните не са се договорили за
безвъзмездност в споразумението по чл.51 СК, то е налице презумпция за
възмездност, която се допълва по реда на чл.57, ал.2 СК или чл.31, ал.2 СК, но
зависи именно от това дали ответникът ползва жилището. Ето защо бъдещото
осъждане не може да стане преди определяне на наемната цена в отделен от
бракоразводния процес. С оглед цитираната по-горе съдебна практика,
обезщетението е за минал период от прекратяване на брака до постановяване
на акт по чл.57, ал.2 СК.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба на ищеца не е
редовна. Същият не е отстранил нередовностите на исковата молба, с оглед
уточнението в първото по делото съдебно заседание. Налице е противоречие
между обстоятелствена част и петитум. Посочва, че не предявява осъдителна
претенция, а за определяне на наемна цена, а формулира петитум и в о.с.з. и в
писмени бележки в осъдителен смисъл.
Ето защо производството следва да се прекрати, като недопустимо.
Исковата молба да се върне като нередовна, поради неостраняване в срок на
нередовности.
В допълнение на изложението следва да ес отбележи, че защитата на
ищеца за минал период на ползване е от датата на прекратяване на брака до
определена от него дата или определяне на наемната цена по чл.57, ал.2 СК.
Алтернативната негова защита е искова молба по чл.57, ал.2 СК, която да
определи наема. Тогава липсата на доброволно плащане на наема се
осъществява с осъдителен диспозитив и то със законна лихва за минал период.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно представен списък претендира: 2650.00
лева адвокатски хонорар (л. 123 от делото), 10.00 - 2 броя съдебни
удостоверения (л.72 от делото), 600 - депозит за СТЕ (л.73 от делото) и
300.00 лева депозит за оценителна експертиза. По делото не са представени
доказателства, че разноски в размер на 300.00 лева са извършени, поради
което съгласно приетото в т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, не следва да се присъждат.
Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема, че
9
възражението е основателно. Съдът приема, че делото е със средна
фактическа и правна сложност. Има богата съдебна практика по
приложението на чл.31, ал.2 СК и чл.57, ал.2 СК. Материалният интерес на
така докладвания иск не е голям, за да определи възнаграждение в размер на
2 650.00 лева, приблизително около 1325 евро. От друга страна
възнаграждението на ищеца е в размер на 960 лева, което е около 480 евро.
Ето защо възражението на ищеца следва да се уважи. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, както с прилагане на принципа за реципрочност,
възнаграждението на адвоката на ответника следва да се намали до 960 лева.
Общия размер разноски, които следва да се признаят на ответника са в
размер на 1570.00 лева.
Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 1570.00 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 377303/22.11.2024 г., уточнена с молба с
вх. № 416087/20.12.2024 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 20241110169906 по описа за 2024 година на СРС, поради
неотстраняване на нередовности на исковата молба и недопустимост на иска,
на основание чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******** да
заплати на С. Х. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ********* сумата от 1570.00
лева (хиляда петстотин и седемдесет лева), представляваща разноски по гр. д.
№ 20241110169906 по описа за 2024 година на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2
вр. чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10