Р
Е Ш Е Н И Е
№260373/24.9.2020г.
гр.Варна 24.09.2020год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав, в
публично съдебно заседание проведено на първи септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2499/2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищцата
Ант.Т. действаща в качеството си на майка и законен
представител на малолетния Ст.Г. сочи в исковата молба, че ответника П.Г. е
баща на детето с когото са живели съвместно, но от 2010г. са разделени, като бащакта по силата на съдебно решение №881/23.02.2015г. по
гр.д.№235/2014г. на ВРС към момента заплаща издръжка за детето в размер на
110лв. Т. сочи, че от момента на определяне на настоящия размер на издръжката е
изминало значително време в което нуждите от средства на детето са се
увеличили, като свен обичайните разходи за възрастта
си то се нуждае и от допълнителни такива поради задълбочените си спортни
занимания, които са довели и до постигнати от него значителни резултати на
състезания. Моли се да се постанови решение с което съдът да измени размера на
изплащаната издръжка като го увеличи от 110лв. на 200лв. считано от датата на
подаване на исковата молба, с падеж първо число на съответния месец, заедно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът
в отговора си по чл.131 от ГПК е посочил, че е с призната степен на инвалидност
от 96%, за което получава пенсия в размер на 252.34лв. от която се отдържа определенаат до момента
издръжка.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл.150 от СК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна и правна
страна следното:
По делото е
представено копие от съдебно решение №881/23.02.2015г. по гр.д.№8235/2014г. на
ВРС, ХХХІ състав с което упражняването на родителскиет
права по отношение на детето е предоставено на майката и е осъден ответника да
заплаща месечна издръжка в размер на 110лв.
Съгласно
представеното от майката удостоверение същата е започнала да получава трудов
доход за последната година едва от м.септември 2019г., като за петте месеца
обхванати от удостоверението средният и месечен трудов доход е в размер на
824.21лв., а съгласно представената справка за отпуснати обезщетения за
безработица майката за времето от 4.05.2020г. до 3.06.2020г. е получила помощ в
размерп на 25.79лв. дневно.
Ответникът от
своя страна е представил експертно решение на ТЕЛК от 24.11.2017г. с определена
96% неработоспособност, както и регистрационен талон от бюрото по труда, от
който се установява, че той е регистриран като безработен считано от
24.06.2020г.
Представени са
по искане на ищцовата страна справки за имотното състояние на ответника от
които се установява, че същия притежава недвижим имот-сграда с данъчна оценка
от 63 587.10лв. находяща се в гр.Плевен, три
леки автомобила, акции и банкови сметки, почти всички от които са възбранени или запорирани от
съдия изпълнител.
По отношение на
детето не се спори, че същото е ученик, а то представената служебна бележка от
ГСК „И. Г.Ч. ю.“ Варна се
установява, че то е картотекирано като състезател и има постигнати спортни
успехи.
Решаващия състав
намира, че предвид изминалите годи от определянето на размера на получаваната в
момента издръжка нуждите на детето са нарастнали по
силата на самия факт на израстването му. Освен това то има допълнителна нужда
от средства за подпомагане на спортното си развитие от друга страна обаче от
диагнозата на ответника отразена в представения ТЕЛК и признатата поради нея
почти пълна степен на инвалидност се установява, че последния те силно
ограничен във възможностите да придобива доходи чрез личен труд. Представени са
доказателства установяващи наличието на имущество на името на П.Г., но от
същите тях е видно, че почти цялото му движимо и недвижимо имущество
включително и банкови сметки е обект на рестрикции от страна на
съдия-изпълнители.
Страните не
спорят, че ответника получава инвалидна пенсия в размер на 252.34лв.
При това
положение и като се вземе предвид, че съгласно представеното бракоразводно
решение ищцата полага грижи както за детето, съдът приема, че тя следва да
понесе по-малката част от прекия паричен разход по издръжката му като общия
размер на месечно необходимите средства за издръжка на детето се определи на
300лв., като от тях в тежест на ответника следва да се възложи предоставянето
на сумата от 153лв., като малкия размер на увеличението на издръжката се
обуславя от липсата на доход на ответника, а за разликата над тази сума до
търсените 200лв. иска следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.83 т.2 ГПК, ответника
следва да заплати държавна
такса в размер на 61.92лв., определена съобразно уважената част от иска на основание чл.55 ал.1 б.''ж'' от ГПК и т.1 от Тарифа № 1 към
ЗДТ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 191.11лв. разноски по делото
съответстващи пропорционално
на уважената част от претенцията.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената
по гр.д. №8235/2014год. по описа на РС Варна с решение
№881/23.02.2015г. издръжка дължима от П.С.Г. ЕГН**********
*** в полза на детето С. П. Г. ЕГН**********
чрез неговата майка и законен представител
А.И.Т. ЕГН********** ***, като го
УВЕЛИЧАВА от 110лв. на 153лв., считано от 21.02.2020 год., до настъпване на законово основание
за нейното изменение или прекратяване,
с падеж първо число на месеца
за който се дължи издръжката и заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
падежа и до нейното изплащане,
като отхвърля претенцията за разликата от присъдените 153лв. до претендираните
200лв. на основание чл.150 от СК
ОСЪЖДА П.С.Г. ЕГН********** *** да заплати в полза на А.И.Т. ЕГН********** *** сумата от 191.11лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА П.С.Г. ЕГН********** *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса
61.92лв., на основание чл.83 т.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: