№ 2601
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110139663 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от С. Д. С. срещу „.........“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът С. Д. С. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2013 г., издаден по ч. гр. д.
№ ......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ........ срещу нея
е образувано изпълнително дело № ........ г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ...... на
КЧСИ, като вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия ответник
и същият е конституиран като взискател по делото. Сочи се, че с издадения
изпълнителен лист е осъдена да заплати на „..........” АД сума в размер на 2016,95 лв.,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от 13.12.2004 г. и
съдебни разноски. Изложени са подробни доводи, че последното законосъобразно
извършено изпълнително действие по делото е осъществено на 04.05.2015 г., поради
което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона най-късно на
04.05.2017 г., а към датата на предявяване на исковата претенция вземането за сумите
по издадения изпълнителен лист от 08.03.2013 г. е погасено по давност. Съобразно
изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че не дължи на
ответника сумата от 2016,95 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 08.03.2013 г.
по по ч. гр. д. № ......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
........ и е образувано изпълнително дело № ........ г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ......
на КЧСИ. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника „.........“ ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност
на предявения иск. Изложени са доводи, че е налице процесуална активност на
кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни
1
искания за прилагане на нови изпълнителни способни. Предвид изложените доводи, че
вземанията не са погасени по давност, е направено искане исковата претенция да бъде
отхвърлена, като неоснователна. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно,
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с
установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния
акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната
хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
С определението за насрочване на делото от 11.08.2023 г. /л. 67 и сл./ съдът е
указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно,
че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден
процесния изпълнителен, включително настъпването на факти, които имат за
последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност. Със същото
определение, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, и предвид изложеното от
страните, съдът е обявявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2013 г., издаден по ч. гр.
д. № ......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ........ в полза
на първоначалния „..........” АД, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело №
........ г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ...... на КЧСИ, за следните суми: 2016,95 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, и съдебни разноски,
които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор на ответника „.........“
ЕООД, като за извършената цесия ищецът е надлежно уведомен. Посочените
обстоятелства не са спорни между страните по делото и се установяват от
представените писмени доказателства.
За установяване на твърденията, че разполага с право на принудително
изпълнение за процесните вземания по искане на ответника към доказателствата по
делото е приобщен заверен препис от изпълнително дело № ........6 по описа на ЧСИ
М.Б., от материалите по които се установява следното:
На 18.04.2013 г. е депозирана молба от „Юробанк България” АД за образуване
на изпълнително дело за събиране на вземанията, предмет на процесния изпълнителен
лист. В молбата е направено искане за прилагане на изпълнителни способи – запор
върху вземания по банкови сметки, моторни превозни средства и трудово
възнаграждение на длъжника.
Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист по делото са
преведени суми на взискателя, както следва: на 18.12.2015 г. – 124 лв., на 14.12.2016 г.
– 124 лв., на 22.12.2017 г. – 74 лв., на 10.01.2019 г. – 66 лв. Платежни нареждания за
извършените плащания са приложени на л. 11 и сл. от изпълнителното дело и са с
наредител „...........” ЕООД и основание –договор за аренда от 01.10.2014 г.
През месец април и месец юни, 2013 г. са наложени запори върху банкови
сметки на длъжника в различни банки, видно от приложените запорни съобщения на л.
20 и сл. от изпълнителното дело.
2
На 08.05.2015 г. е наложен запор върху вземания на длъжника по договор за
аренда от 09.01.2014 г. от „...........” ЕООД /запорно съобщение и разписка за връчването
му – л. 185 и л. 186 от изпълнителното дело/, във връзка с който до 10.01.2019 г. по
делото периодично на взискателя са разпределяни суми.
На 25.02.2016 г. /л. 196/ е депозирана молба от ответника за конституиране, в
качеството на взискател по делото, в качеството му на цесионер по договор за
прехвърляне на вземанията по процесния изпълнителен лист.
На 31.01.2019 г. е депозирана молба от ответника /л. 232/ за налагане на запор
върху вземания за трудово възнаграждения на длъжника.
На 20.08.2019 г. е депозирана молба от ответника /л. 234/ за налагане на запор
върху вземания на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД, като запорното съобщение е
получено от третото задължено лице на 27.08.2019 г. /л. 236/, т.е. запорът е наложен на
посочената дата.
На 09.09.2021 г. е депозирана молба за налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника в „Те-же Зираат Банкасъ-клон София” с приложено платежно нареждане
за внесена такса.
На 16.01.2023 г. е депозирана нова молба от ответника за налагане на запори
върху банкови сметки на длъжника.
Съгласно задължителните разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Процесното изпълнително дело от 2013 г. е образувано преди 26.06.2015 г.,
поради което съдът приема, че до тази дата погасителна давност не е текла за
вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист. Същата е започнала да тече от
27.06.2015 г. и е прекъсната на 31.01.2019 г. с депозирана молба от длъжника за
прилагане на изпълнителен способ, както и 27.08.2019 г. /л. 236 от изпълнителното
дело/ с налагането на запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД, т.е.
преди изтичането на пет години, считано от 27.06.2015 г. погасителната давност е
прекъсната. В обобщение, към датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2022 г.,
погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не е изтекла.
За пълнота е необходимо да се посочи, че по убеждение на настоящия съдебен
състав, впоследствие, давността е прекъсната на 09.09.2021 г. и на 16.01.2023 г., на
които дати взискателят е депозирал нови молби с искане за прилагане на изпълнителен
способ – налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника в банка, от
които дати е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. За да достигне
до този извод, съдът съобрази и разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, съгласно които искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Във връзка с възражението на ищеца за прекратяване на производството по
изпълнителното дело от 2013 г. поради т.н. „перемпция”, съдът намира, че същото е
неоснователно с оглед данните относно процесуалната активност на взискателя по
процесното изпълнително дело, включително и предвид данните за постъпления от
наложения запор върху вземания на длъжника по договор за аренда в периода
18.12.2015 г. – 10.01.2019 г.
3
В тази връзка съдът съобрази, че двугодишният срок за перемпция започва да
тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването
на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така осуетява неговото прилагане /в този смисъл: Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. Дори да се приеме, че делото е било
перемирано, т.е. прекратено по силата на закона, петгодишната погасителна давност от
27.06.2015 г. е прекъсната на 27.08.2019 г. /л. 236/ с налагането на запор върху
вземания на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД. За да достигне до този извод, съдът
съобрази съдебната практика на ВКС, /решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., 4-то г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021
г., 4-то г. о. и др./, в която е прието, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело
е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните
действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване
на погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД. Когато в хода на
изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ, каквото е
направено от взискателя на 20.08.2019 г. /л. 234 от изпълнителното дело/, преди
изтичане на пет години от 27.06.2015 г., след настъпване на перемпцията, съдебният
изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително
производство, като искането прекъсва давността независимо дали е било образувано
ново дело. Ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок
по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита за
прекъсната с искането.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че вземането за
главница по процесния изпълнителен лист от 08.03.2013 г. не е погасено по давност –
същата е започнала да тече от 27.06.2015 г. и е прекъсвана многократно, включително и
на 27.08.2019 г. /л. 236 от изпълнителното дело/ с налагането на запор върху вземания
на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право
на разноски, но не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне във
връзка с тях. С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от С. Д. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град .........“, офис на първи етаж , срещу „.........” ЕООД, с ЕИК ......, със
седалище в град София и адрес на управление: ........., отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че
4
С. Д. С., не дължи на „.........” ЕООД сумата от 2 016,95 лв., представляваща главница
по договор за издаване на кредитна карта от 13.12.2004 г., за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 08.03.2013 г. по по ч.гр.д. № ......... г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, ........ и е образувано изпълнително дело № ........ г.
по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ...... на КЧСИ., поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5