р е ш е н и е
N
гр.Плевен, 20.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Анета Христова ..................………........................................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 6766 по описа за 2019
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.150 от СК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова
молба С.Т. ***, като майка и законен представител на малолетното дете ***Ц.
против Г.Е.Ц., в която се твърди, че детето ***е родено от брака между
страните, който бил прекратен с влязло в сила Решение №***. Със същото било
утвърдено споразумение между страните, по силата на което родителските права
били предоставени за упражняване на майката, а ответника осъден да заплаща
ежемесечна издръжка за дъщеря си в размер на 130лв. Навеждат се доводи, че
настъпили съществени промени в обстоятелствата, при които била определена
издръжка в горния размер. Излага се, че детето посещавало редовно детска
градина и предвид възрастта му се нуждаело почти ежемесечно от закупуване на
нови дрехи, т.к. старите му умалявали. Твърди се, че детето страдало и от
хронично заболяване, което налагало закупуване
ежемесечно на поддържащи лекарства и нередки престои в болнично
заведение. Това се отразявало върху необходимите средства за издръжка на
детето, които били значително над минималните, както и върху възможността на майката
да реализира доходи, т.к. се налагало да придружава дъщеря си в болнични
заведения и да полага за нея непосредствени грижи. Излага се, че от м.юни
2019г. до момента на завеждане на делото ищцата била нетрудоспособна, поради
бременност и предстоящо раждане на второ дете. Като следствие от изложеното се
претендира постановяване на решение, с което размерът на издръжката бъде
изменен от 130лв. на 300лв.
Ответникът Г.Ц., чрез пълномощник е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който претенцията се
оспорва по размер.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните, а това е
видно и от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***, че ищцата С. ***и
ответника Г.Ц. са родители на детето ***Ц.,
родена на ***г.
Установява се от приложения препис на
Решение №***влязло в законна сила на 06.12.2018г., че със същото бащата е бил
осъден да заплаща издръжка на дъщеря си ***в размер на 130лв., считано от 01.01.2019г. до настъпването на причини за нейното изменение
или прекратяване.
От приложения препис на служебна бележка с изх.№*** е
видно, че детето ***Ц. посещава трета „б“ подготвителна група на соченото
детско заведение за учебната 2019/2020г.
Установява се от приложения препис на рецептурна
книжка на хронично болния, че детето ***страда от хронично астматично
заболяване.
От представения препис на удостоверение, изд. на
20.09.2019г. от ***се установява, че ищцата С. ***е в трудово-правни отношения
с ***, като е получавала трудово възнаграждение до м.юни 2019г., а след това е
получавала единствено парично обезщетение за временна неработоспособност.
Представени са и медицински документи, касаещи здравословното състояние на
ищцата, наложило неработоспособността й.
От приложените от ответника копия на квитанции е видно, че
за периода след м.юни 2019г. е заплащал месечен наем в размер на 100лв.
От представените също от ответника медицински документи,
касаещи здравословното му състояние е видно, че е имал здравословни проблеми
през 2017г.
Установява се от приложеното удостоверение, изд. на
07.11.2019г. от ***, че ответника е реализирал през периода от м.април 2019г.
до м.09.2019г. брутен доход от трудово възнаграждение в размер средно на 547лв.
месечно.
По делото е изготвен писмен социален доклад от ***, в който
са изложени изявленията на страните при осъщественото социално проучване. Ответникът заявил, че заплаща наемна цена за
жилището, в което живеел, в размер на 100лв.; декларирал получаван нетен доход
в размер на около 400лв. месечно, както и заявил, че от началото на 2019г. имал
същите здравословни проблеми,както през 2017г. Установило се при социалното
проучване, че ищцата родила второто си дете на 04.12.2019г. и го отглеждала в семейната си среда заедно с
детето ***. Ищцата заявила, че с оглед здравословното състояние на детето ***се
налагало да закупува и лекарства, които не се поемали по здравна каса. Заявила
също така, че детето имало интерес да посещава народни танци в детска градина,
както и да посещава художествена гимнастика, а се били увеличили и разходите за
осигуряване на храна и облекло. Формирано е становище в социалния доклад, че
претенцията за увеличаване размера на издръжката била основателна, като се
съобразели и доходите на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното :
Безспорно е, че за ответника
съществува безусловно задължение да издържа своето малолетно дете, съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по
делото, че размерът на издръжката, която ответника дължи на дъщеря си е
определен към м.декември 2018г. От тогава до настоящия момент е изминал период
от една година, в който детето безспорно е пораснало и се е изменил размера на
минимално дължимата от родителите издръжка.
Израстването
на детето е свързано с развиване на нови интереси за него, изискващи разходи за
удовлетворяването им – в случая интереси към народни танци и художествена
гимнастика, за тренировките по които е необходимо заплащане на такси.
Израстването
е свързано и с необходимостта от сравнително често закупуване на дрехи и
обувки, с оглед промяна в размера, носен от детето.
Заболяването
на детето, за което се ангажираха доказателства е било налично и към момента на
определяне на предходния размер издръжка, но несъмнено е свързано с по-често
боледуване и разходи за лекарства. В настоящото производство не са ангажирани
доказателства за твърденията за закупувани лекарства, които не се покриват от
здравната каса и за цената им.
Към
момента, в който е била определена издръжката по гр.д.***. – м.декември 2018г.
минималния размер на работната заплата е бил 510лв. Считано от 01.01.2019г. е бил в размер на 560лв., а от 01.01.2020г. нараства на 610лв. С оглед разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжката, която ответника е дължал
на дъщеря си е бил в размер на 127,50лв. към м.декември 2018г.; 140лв. през
2019г. и 152,50лв., считано от 01.01.2020г.
С оглед
горното, съдът счита, че са налице основания за изменение размера на
издръжката, която е била присъдена с решението по гр.д.№***. по описа на ***.
При определяне конкретния размер на
необходимата на детето ***месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на пет
годишна възраст. Посещава детска градина и има интерес за посещаване на
различни спортни занимания, което е свързано със заплащане на такси. Налице са ежемесечните
обичайни разходи, свързани с отглеждането на дете на пет годишна възраст - за храна;
отопление; закупуване на облекло; за
почивки. Налице са и разходи за закупуване на лекарства, свързани с хроничното
му заболяване астма. При тези обстоятелства, съдът счита, че за задоволяване на
основните потребности на детето ***, позволяващо нормалното му физическо и
психическо развитие, е необходима ежемесечно сума в размер на около 300лв.
Съдът счита, че бащата следва да
осигурява 180лв. от тази издръжка. Макар и да реализира месечен доход в размер
на минималната заплата, бащата е в
трудоспособна възраст и не са налице доказателства, заболяването му да намалява
трудоспособността му. Поради това, съдът приема, че този родител може да намери възможности за реализиране на
доход, позволяващ заплащане на издръжка на дъщеря си в посочения размер, който не
надвишава значително минималния.
Съдът приема, че останалата част от
издръжката може да се поеме от майката.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от 180лв. и
следва да бъде уважен като такъв, като в останалата част следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Върху дължимата от ответника издръжка следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
По въпроса за разноските:
Пълномощникът
на ищцата адв.З.Д.П.
е оказал безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите на оказана безплатна
правна помощ по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което
съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. При съобразяване тази разпоредба, съдът
счита, че на адв.П. е дължимо възнаграждение,
тежестта, за което следва да се поеме от ответника. В съответствие с
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатското възнаграждение, минималното дължимо възнаграждение е в размер на
300 лв. С оглед уважената част от иска, на пълномощника следва да се присъди
възнаграждение в размер на 87лв. С оглед отхвърлената част от иска, ищцата
дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 248,50лв.,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка
на *** държавна такса върху увеличения размер издръжка в размер на 72лв.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1
от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК
решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е
посочил, че ще обяви решението си.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката определена с Решение №***,
като ОСЪЖДА Г.Е.Ц.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на детето ***Ц. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Т. ***с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 180 лв., платима до 20-то
число на месеца, за който
се отнася, считано от 16.10.2019 г.
до настъпване на законни основания
за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до пълното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част до пълния претендиран размер месечна издръжка от
300лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Е.Ц. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат З.Д.П. *** лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, с оглед уважената част от
иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С.Т. ***с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Е.Ц.
с ЕГН **********, сумата от 248,50лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК Г.Е.Ц. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ***
държавна такса в размер на 72лв.
На
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 02.01.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: