Решение по дело №1343/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2217
Дата: 17 май 2018 г. (в сила от 15 ноември 2018 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20183110101343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,       .05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

                                      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                            

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1343/ 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от З.А. АД, *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 048, 28 лв., претендирана като изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № **********, със срок на действие от 26.08.2012г. до 25.08.2013г., в резултат на реализирано на 02.07.2017г. в гр. Варна, ул.”Брегалница” пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “X6”, рег. номер *******при преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, при което били увредени следните детайли: 1./ джанта предна; 2./ гума предна лява марка BRIDGESTONE D VELER, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 828, 78 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за периода от 14.02.2014г. до 30.01.2018г. /вкл./.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 02.07.2013г. в гр. Варна, ул.”Брегалница” при движение на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “X6”, рег. номер *******, е настъпило пътно – транспортно произшествие, в срока на действие на имуществена застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № **********, при преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, при което са настъпили щети по следните детайли: 1./ джанта предна; 2./ гума предна лява марка BRIDGESTONE D VELER.

 Твърди се, че застрахователят по сключената имуществена застраховка „Каско” е определил и изплатил на 02.09.2013г. и на 05.11.2013г. застрахователно обезщетение в размер на 2 048, 28 лв.

Сочи, че ответникът Община Варна в качеството си на „стопанин на пътя” не е изпълнил задълженията си, вменени му в чл. 167, ал.1 ЗДвП да поддържа в изправно състояние общинските пътища, да сигнализира незабавно препятствията по тях и да предприема действия по отстраняването им във възможно най – кратък срок, поради което с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на удовлетворения кредитор за заплащане на сумата, предмет на делото.

Въпреки изпратената покана ответникът не е заплатил посочената сума и считано от деня, следващ предоставения срок за доброволно изпълнение до деня, предхождащ подаване на исковата молба дължи и обезщетение за забава в претендирания размер.

В срока по чл. 131 ГПК Община Варна оспорва предявения иск по основание и размер с твърдения, че ангажираните доказателства не установяват нито наличие на препятствие на пътното платно, нито че преминаването през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно е причинило щети по застрахования автомобил, намиращи се в пряка причнно – следствена връзка с поведението на Община Варна.

В условията на евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради управление на МПС със скорост на движение над допустимата за населеното място и без съобразяване с атмосферните условия, релефа на местността, характера и интензитета на движението, съставляващо и поведение в нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗдП.

С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените осъдителни претенции.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За установяване положителните твърдения, заявени в исковата молба, ищецът е ангажирал доказателства установяващи, че на 13.06.2012г. между З.А. АД и УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ АД – клон Варна е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в комбинирана застрахователна полица № ********** относно лек автомобил „BMV“, модел „X 6“, рег. № *******, с начало и край на периода на застрахователно покритие от 26.08.2012г. до 25.08.2013г. при уговорена застрахователна премия от 5 904, 90 лв., платима разсрочено /л. 41/.

Уговорената премия е платена разсрочено /л. 42/.

В застрахователната полица е посочено, че лизингополучател е *******ООД.

На 04.07.2013г. Н.М.е декларирала пред застрахователя настъпване на застрахователно събитие на 02.07.2013г. при управление на застрахования автомобил по ул.“Брегалница“ в посока II РПУ при преминаване през дупка в близост до Медицински център - Варна без възможност да бъде избегната в резултат на което са увредени гума и джанта на предно ляво колело /л. 13 и л. 47/.

Посочено е, че събитието не е регистрирано от компетентните органи, но при настъпването му е имало свидетел, чиито три имена са отразени в документа.

Заявено е искане щетите по автомобила да бъдат поправени в сервиз, посочен от З.А. АД /л. 47/.

Представител на застрахователя е извършил опис на щетите под № 1301303013322/04.07.2013г. и изготвил заключение /л. 84/, посочвайки следните увреждания: предна лява гума BRIDGESTONE VELER dueler 275/40/20 и джанта лява предна и двете за подмяна /л. 17/.

С възлагателно писмо от 04.07.2013г. застрахователят е възложил на автосервиз САЦ – ВАРНА ЕООД извършването на ремонт на застрахования автомобил /л. 24/.

На 04.10.2013г. автомобилът е предаден за ремонт в посочения сервиз /л. 31/, във връзка с щета № 1301303013322.

На 20.08.2013г. ЕТ *******е издал фактура № 24509, обективираща сумата от 1 757, 34 лв. с ДДС, представляваща цена на закупена гума BRIDGESTONE VELER dueler 275/40/20 от 555, 75 лв. и оригинална джанта предна възлизаща на 908, 70 лв. /л. 25/ във връзка с щета № 1301303013322.

От тази сума е призната за заплащане сумата от 1 650 лв., съгласно изявление на служител на застрахователя /л. 33/. Сумата от 1656, 06 лв. е платена с преводно нареждане на 02.09.2013г. /л. 18/.

По същата преписка по щета 1301303013322 е одобрена за заплащане на САЦ – ВАРНА ЕООД и сумата от 377, 28 лв. /л. 22/, представляваща възнаграждение за автобояджийска услуга по фактура № 2488/16.10.2013г. Сумата е платена с преводно нареждане от 05.11.2013г. /л. 16/.

По делото са представени от страна на ищеца множество описи на претенции по различни щети, както следва № 13013030101679/12.04.2013г. /л. 37/, 13013030101678/12.04.2013г. /л. 38/, 13013030101740/17.04.2013г. /л. 39/, които обективират увреждания, настъпили при различни събития по същия автомобил в срока за действие на договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в комбинирана застрахователна полица № **********, които нямат отношение към предмета на настоящия спор, защото не се твърди да са настъпили при преминаване пред дупка на пътното платно, намираща се в гр. Варна, ул.“Брегалница“.

В доклад аванс по щета № 13013030103322 /л. 14/, застрахователят е посочил, че за настъпили събития по застрахования автомобил на 02.07.2013г. по щета № 13013030103322, на 12.04.2013г. по щета 13013030101679, на 07.04.2013г. по щета № 13013030101678 и на 01.04.2013г. по щета 13013030101740, следва да бъде изплатена общо сумата от 4 313, 93 лв.

От неоспореното и кредитирано от съда заключение по допуснатата СТЕ и от проведения разпит на експерта се установява, че щетите по автомобила – разкъсана предна лява гума BRIDGESTONE VELER dueler 275/40/20 и повредена джанта лява предна могат да настъпят, както при преминаване през дупка на пътното платно, така и при преминаване през друго препятствие на пътя.

Необходимата сума за възстановяване на увредения автомобил възлиза на 1 770, 30 лв., включваща както цена за нови части, така и разходи за материали и труд.

С регресна покана от 30.01.2014г. /л. 12/ застрахователят е поканил Община Варна да заплати в седемдневен срок от получаването й сумата от 2 028, 28 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета 13013030103322.

Поканата е получена от ответника, чрез упълномощено лице на 07.02.2014г. /11/. В дадения срок, изтекъл на 14.02.2014г. Община Варна не е погасила чрез плащане посочената сума.

Изпратена и получена от ответника е и повторна покана за плащане на сумата от 2 048, 28 лв. по щета 13013030103322 /л. 9 и л. 10/.

Спорните по делото въпроси, с оглед оспорванията на ответника, се свеждат до това дали на посоченото място е съществувало необозначено и необезопасено препятствие на пътната лента, представляващо дупка, при преминаването през която са настъпили и описаните щети по застрахования автомобил.

По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване /онова, за което страната носи доказателствена тежест/ трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването.

Като съобрази правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса и заключението на СТЕ, сочещо вероятност щетите да са настъпили по начина посочен от ищеца, съдът приема, че фактическите твърдения на З.А. АД за наличие на дупка на пътната лента на посоченото място при преминаването през която са настъпили посочените щети, остават недоказани.

Поради недоказаност на елементите от фактическия състав на предявения иск, даващи основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника, претенцията по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, следва да бъде отхвърлена.

Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава съзимерима със законната лихва.

При този изход на спора в полза на ответника Община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

        

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.А. АД, ***, представлявана от Кмета и.п.обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 2 048, 28 лв. /две хиляди четиридесет и осем лева и двадесет и осем ст./, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № **********, със срок на действие от 26.08.2012г. до 25.08.2013г., в резултат на реализирано на 02.07.2017г. в гр. Варна, ул.”Брегалница” пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “X6”, рег. номер *******и преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, при което били увредени следните детайли: 1./ джанта предна; 2./ гума предна лява марка BRIDGESTONE D VELER, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 828, 78 лв. /осемстотин двадесет и осем лева и седемдесет и осем ст./, представляваща обезщетение върху сумата от 2 048, 28 лв. за забава съизмеримо със законната лихва за периода от 14.02.2014г. до 30.01.2018г. /вкл./, на осн. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА З.А. АД, ***, представлявана от Кмета и.п.сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсутско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: