№ 22495
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110142411 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
282319/05.09.2024 г./ на Р. К. П. срещу ********************* ЕАД, с която са предявени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за
следните суми, за които е издаден изпълнителен лист срещу неговия наследодател
************************ на 30.06.2009 г. по гр. д. № 25235/2008 г. по описа на СРС, а
именно: 2 069.02 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.
11.1999 г. до м. 04.2007 г., ведно със законната лихва от 26.08.2008 г. до окончателното
плащане; 1 125.25 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2001 г. до 12.08.2008 г.; 63.88
лв. – разноски по делото. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е наследник на ************************, срещу когото е издаден
изпълнителният лист. Излага, че по молба на взискателя е образувано изп. д. № 195/2009 г.
по описа на ЧСИ ********************, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Сочи, че последното изпълнително действие по него е от 01.07.2019 г., поради което
погасителната давност за вземанията е изтекла, но въпреки това сумите се претендират от
него, като ответникът е поискал и връщане на оригинала на изпълнителния лист.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове са оспорени като неоснователни. Ответникът счита, че в случая
приложима е 5-годишната погасителна давност. Твърди, че въз основа на изпълнителния
лист е образувано изп. д. № 195/2009 г. по описа на ЧСИ ********************, като до
26.06.2015 г. давност не е текла, а освен това по него са извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността. Акцентира, че за периода на извънредното положение в страната
давността е била спряна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
1
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а
според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта
на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с
изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, но това може да стане само въз основа
на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е
било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено
изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е
провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на
изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било
подадено/.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Доколкото в случая
исковете са насочени към установяване, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност, в доказателствена
тежест на ответника е да установи наличието на основания за нейното спиране и/или
прекъсване.
С Определение № 40941/09.10.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно
че срещу наследодателя на ищеца – ************************, е издаден в полза на
ответника изпълнителен лист на 30.06.2009 г. по гр. д. № 25235/2008 г. по описа на СРС, за
следните суми: 2 069.02 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 11.1999 г. до м. 04.2007 г., ведно със законната лихва от 26.08.2008 г. до
окончателното плащане; 1 125.25 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2001 г. до
12.08.2008 г.; 63.88 лв. – разноски по делото. Страните не спорят, че изпълнителният лист е
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както
и че не е провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е
влязла в законна сила.
Установява се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. №
20098490400195 по описа на ЧСИ ********************, с рег. ****** в КЧСИ, което е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Предвид наличието на издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист за процесните вземания в полза на ответника
срещу лице, на което ищецът се явява единствен законен наследник, принудителното
събиране на които вземания не е приключило, и с оглед релевираното с исковата молба
възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. Така
е, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено
влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на
изпълнителното производство, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има
2
правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност. В тази
връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на
ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.
117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така
както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение,
поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила
заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“.
В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е
прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за процесните
вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е
5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са установени с
правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и
общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със
забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.
В случая изпълнителното дело е заведено преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от което следва, че давността за вземанията по
изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., което прави безпредметно
обсъждането на извършените преди това изпълнителни действия.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която: „Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
3
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да
се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни
способи.
В случая се установява, че образуваното въз основа на изпълнителния лист
изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което налага да бъде
съобразено и ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 3 от което
са дадени следните задължителни разяснения: „Погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция.“. В мотивите към т. 3 от него е възприето следното: „След като е предприето
изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва
последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е
прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на
прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело…
При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били
осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са
осъществени и приключени като отделни процеси. С приемането на т. 10 на ТР №
2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното
производство при настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също
така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия.
Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите изпълнителни
действия като законна последица от прекратяването на делото не се отнася до действията, с
които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването
на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД. Затова в тълкувателния акт е посочено, че
нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. В контекста на тълкувания въпрос използването на израза
„валидност на изпълнителното действие“ цели да посочи процесуалноправната
недопустимост действия в рамките на неприключилите изпълнителни способи по
прекратеното дело да се зачитат при нов допустим изпълнителен процес. Смисълът не е да се
разпрострат тези процесуални последици с обратна сила върху действията, с които по силата
на материалноправна норма погасителната давност вече е била прекъсната, изпълнителни
способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено, част от дълга е погасен, трети
лица са придобили права. Перемпцията и давността са различни правни институти, с
различни правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в
интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и
своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на
своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от
страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със
своята активност… Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите
изпълнителни способи, не настъпва, докато посочен изпълнителен способ бива реализиран,
не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с
4
прекратяване на дело, заведено по иск пред съд, и следва да се отличава от обективна
невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на
имуществени права на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително
дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от
полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да
прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново… Перемпцията е
процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално
правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително
изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния
лист… За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора –
взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките
на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава
на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция
за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права…
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител…“.
Съобразявайки разясненията, дадени в цитираните тълкувателни решения, съдът счита,
че в случая от 26.06.2015 г. нататък давността е прекъсвана, както следва: с насочването на
изпълнението чрез налагането на запори върху всички сметки на длъжника в „УниКредит
Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ ЕАД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД, за което са съставени запорни
съобщения от 02.02.2017 г.; с насочването на изпълнението чрез налагането на запори върху
всички сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ ЕАД, за което е съставено
запорно съобщение от 19.07.2019 г., получено от банката на 25.07.2019 г.
Съдът намира, че с всеки от наложените запори върху вземания на длъжника давността
е прекъсвана, защото налагането на запор в изпълнително производство съставлява
насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва
давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера. Обстоятелството дали
наложените запори са постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на
давността. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д.
№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК: „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата,
при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор,
но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя“, а в мотивите е прието следното: „Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не... От значение за
определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния
изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици.“.
Повече изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, нито са искани, нито са
извършвани от съдебния изпълнител, поради което изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което е съставено Постановление на
съдебния изпълнител от 18.11.2021 г.
5
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона.
Независимо от спирането й по време на извънредното положение в случая давността за
главницата и лихвата, която е започнала да тече на 25.07.2019 г., е изтекла, считано от
29.09.2024 г., т.е. в хода на исковото производство. В Решение № 209/02.02.2016 г. по т. д. №
1248/2013 г. на ВКС, I ТО, е прието, че изтичането на давностния срок по време на висящия
исков процес по отрицателния установителен иск е обстоятелство, подлежащо на
съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. На основание чл. 119 ЗЗД погасено по давност
е и вземането за разноски.
По изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК са
основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатения от него
адвокатски хонорар е основателно, тъй като липсва каквато и да е фактическа и правна
сложност на делото, а положените от адвоката усилия не надхвърлят минималното. Поради
това следва да бъде извършена редукция до сумата от 200 лв., която съдът намира за
съответна на сложността на делото и на извършената от адвоката работа. Следователно на
ищеца се дължат разноски в общ размер на 328 лв., включващи: 128 лв. – държавна такса;
200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. К. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ****************************, срещу ********************* ЕАД,
ЕИК **************** със седалище и адрес на управление: гр. **********************
искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист срещу
неговия наследодател ************************ на 30.06.2009 г. по гр. д. № 25235/2008 г.
по описа на СРС, а именно: 2 069.02 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 11.1999 г. до м. 04.2007 г., ведно със законната лихва от 26.08.2008 г.
до окончателното плащане; 1 125.25 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2001 г. до
12.08.2008 г.; 63.88 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ********************* ЕАД, ЕИК **************** със седалище и
адрес на управление: гр. ********************** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на Р. К. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****************************, сумата
от 328 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
6
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7