Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Ловеч, 18.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ловешкият
окръжен съд гражданска колегия
в публичното
заседание на
двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
секретар
ГАЛИНА АВРАМОВА………………., като
разгледа докладваното от съдия Данкова в.гр.дело
№ 557 по описа за 2018година,
за да се произнесе, взе предвид:
Постановено
е съдебно решение № 449/02.11.2018 г. по гр.д. № 429/2018 г. на РС-Ловеч, с
което съдът е признал за установено по отношение на Д.М.Г., ЕГН: ********** ,
Адрес: с. П. ***, че е налице вземане
от страна на „*****", клон България ЕИК : *****, със седалище и адрес на
управление : гр.*****, чрез юриск. С.,от Д.М.Г., с
горните данни, за сумата в размер на: 429.45 лв. /четиристотин двадесет и девет
лева и 45 стотинки /, представляваща главница по кредита, 98.19 лв.
/деветдесети осем лева и 19 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по
договора, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, а претенциите в частта досежно
сумата 37.13 лв./ тридесети седем лева и 13 стотинки/, представляваща законна
лихва за забава за периода от 05.11.2016 до 11.09.2017, на основания чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, и в частта досежно пълния претендиран размер на разноските като
неоснователни и недоказани е отхвърлил. Осъдил е Д.М.Г. да заплати на “*****”ЕАД
– гр. София , с горните данни, сумата
560,55 лева – разноски в общото и
исковото производство съразмерно уважения размер на исковете.
Постъпила
е въззивна жалба вх. №
11731/12.11.2018 г. от адв.С.Т.,
особен представител на Д.М.Г., ЕГН **********,*** против решение №
449/02.11.2018 г. по гр.д. № 429/2018 г. на Районен съд Ловеч. Счита, че така
постановеното решение е неправилно и моли съда да го отмени, като по същество
отхвърли предявения иск. Излага доводи, в предявения иск ищецът се позовава на
предсрочната изискуемост, но в същото време не е изпълнил изискването на
постановеното в т. 18 от TP № 4/2013 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСЕТК на ВКС, а
именно, че кредиторът следва да е уведомил длъжника, под което се разбира
реално достигане на волеизявлението до съответното лице. Посочва, че
изпращането до адрес без получаване и връчването на особен представител не може
да се приеме за изпълнение на това изискване, като това становище е споделено и
от решаващия състав, който е развил съображения на стр. 3 от решението относно
неизпълнението на задължението на кредитора за уведомяване на длъжника, но в
същото време е признал за установено дължимостта на главницата и лихва по
договора. Изтъква, че въпреки това в решението липсват мотиви относно
главницата, като такива са изложени само относно лихва от 05.11.2016 г. до
11.09.2017 г.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор вх. № 12564/30.11.2018 г.
от „*****" С.А., Париж, Франция чрез „*****" С.А., клон България, гр.
*****, чрез юрисконсулт П.П.. Считат, че решението на първоинстанционния съд е
правилно, допустимо и законосъобразно. Моли съдът да отхвърли като
неоснователна подадената жалба, тъй като РС-Ловеч е достигнал до правилния
извод, че исковата претенция е доказана по основание и размер, предвид
представените от ищеца с исковата молба доказателства, които са приети и
кредитирани от съда. Моли да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна и бъде
постановено решение, с което да се потвърди обжалвания съдебен акт като
правилен и законосъобразен. Молят в полза на ***** СА да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25. ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
В съдебно
заседание за въззивника,редовно призован, не се явява представител.
За
въззиваемият,редовно призован във въззивна инстанция не участва представител.
От представените по гр.д. №429/2018 г. на
ЛРС, ч.г.д. 2330/17 г. на ЛРС, от становището
на страните и техните процесуални представители, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Съдебното решение №
449/02.11.2018 г. по гр.д. № 429/2018 г. на РС-Ловеч е валидно и допустимо, но
при самостоятелен и съвкупен анализ на представените писмени доказателства
съдът приема, че е неправилно в атакуваната част. В мотивите на съдебният акт
липсва посочване на кредита, който е предмет на делото, както такова не се
съдържа и в диспозитив,мотивите не съдържат наименование на страните,вида и
елементите на облигационните отношения между тях. Същевременно мотивите касаят
липсата на уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост и няма извод
досежно основателност или не на главния иск, но тези пропуски са свързани с
правилността на акта и следва да се отстранят от въззивния съд като инстанция
по същество на спора..
От
фактическа страна настоящият състав приема, че облигационните правоотношения са формирани по договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-13766954 от 16.08.2016г. „*****",
клон България - гр.София и Д.М.Г. . Страните са се договорили, че е предоставен
опосредстван чрез стока потребителски паричен кредит за закупуване на телевизор
марка LG на стойност 409 лева. По силата на договора за кредит
„***** СА.", клон България е отпуснат паричен кредит в размер на 429.45 на
Д.М.Г. .Длъжникът е следвало погаси кредита по вписания погасителен план чрез
12 месечни вноски - всяка по 43.97 лв.вкл. главницата по заема, ведно с
оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите 42.64% и годишния лихвен
процент- 36.04% или посочена обща стойност на плащанията 577.64 лева. Въззиваемият
е приел кредита за предсрочно изискуем на основание чл.З от договора на
05.10.2016 г. като е посочил,че длъжника не е плащал нито една от вноските по
кредита. В делото е представена покана от кредитодателя до Д.Г. за сумата
542.37 лева-главница, договорна лихва, обезщетение за забава и посочена дата на
предсрочна изискуемост на кредита 05.10.2016 г., която няма данни да е връчена
на длъжника.
Осъществено е заповедно производство по ч.г.д. 2330/2017
г. на ЛРС, по което е била издадена е заповед № 1402/01.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК спрямо Д.М.Г. . Длъжникът е бил
осъден да заплати на кредитора сумата 429.45 лева-главница;
98.19 лева -възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 05.09.2017 г.,37,13
лева мораторна лихва за периода от 05.11.2016 г. до 11.09.2017 г ведно със законната лихва върху главницата ,
начиная от 26.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането,както и сумата 75 лева –съдебно –деловодни разноски.Д.Г. не е открита на посочения адрес в с.П.К., общ. Г.О.,обл. В.Т.и след направена справка за постоянен и настоящ
адрес е установен такъв в с.А., Ловешка област. С разпореждане №305/31.01.2018
г. по ч.гр.д. 2330/2017 г. на ЛРС, предвид връчването на заповедта за
изпълнение по чл. 47,ал.5 от ГПК, заповедният съд е указал на кредитора на
основание чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК да предяви иск за вземането в едномесечен
срок от съобщението. Исковата молба №2403/08.03.2018 г. е подадена по куриер на
07.03.2018 г. до ЛРС и е спазен законоустановения срок.
Ловешки окръжен
съд счита,че е сезиран с обективно съединени положителни установителни искове на кредитора с правно основание чл.
124,ал.1 от ГПК и чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на сумата 429.45 лева-главница; 98.19
лева -възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 05.09.2017 г.,37,13
лева мораторна лихва за периода от 05.11.2016 г. до 11.09.2017 г ведно със законната лихва върху главницата ,
начиная от 26.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед № 1402/01.11.2017 г. по ч.гр.д. ч.г.д. 2330/2017 г. по описа на
РС-Ловеч. Положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните в
производството по чл. чл. 124,ал.1 от ГПК и чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415, ал.1 от ГПК е развитието на заповедно производство. В хода на процеса са
представени доказателства, че по ч.г.д. 2330/2017 г. на ЛРС е издадена заповед №
1402/01.11.2017 г. за изпълнение на
процесното парично задължение по чл. 410
от ГПК Налице е хипотезата на чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК, следователно установителния
иск е допустим.
Длъжникът е оспорил исковете по основание и размер в писмен отговор
№6852/29.06.2018 г.. При това положение кредитора следва да докаже обстоятелствата
относно възникване на дълга, страни, посочване на едната неплатена вноска по
смисъла на чл. 3 от договора и съответно датата на предсрочна изискуемост,
както и начина на съобщаване на длъжника относно възникналата предсрочна
изискуемост.Прави впечатление, че първата вноска по кредита е с падежна дата
05.10.2016 г., а кредитора е посочил
същата дата за дата на предсрочна изискуемост, което е в нарушение на чл. 3 от
договора. От друга страна при действието на т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 на ВКС съдът намира,че предмет на делото е установяване на
вземането при конкретизираните в договора за кредит размер на кредита и
изискуемост. Следователно обстоятелствата от значение за настъпване на
предсрочната изискуемост и нейното
обявяване следва да са осъществени преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и ако няма данни в този смисъл вземането не е изискуемо и
не е възникнало на предявеното основание. Няма колебание в съдебната практика
предвид действието на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 на ВКС, че получаването
на волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост трябва
да предхожда заповедта за изпълнение и установяването на изискуемост на дълга.
В казуса липсват каквито и да са данни, че на длъжника е било съобщено за
предсрочната изискуемост на дълга. При това положение съдът приема, че Д.Г. не
е била надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на кредита и следователно
вземането не е било изискуемо и не е възникнало на предявеното основание от
ищеца-въззиваем, поради което предявения иск е неоснователен и недоказан .
Предвид
неоснователност на главния иск за дължимост на сумата 429.45 лева-главница съдът
намира, че са неоснователен и недоказан и акцесорния иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД за присъждане на възнаградителна лихва в размер на сумата 98.19
лева .
При така изложените
съображения Ловешки окръжен съд намира, че обективно съединените искове с
правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК и чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415,
ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на Д.М.Г., ЕГН: ********** , постоянен и настоящ
адрес:*** ,че дължи на „*****", клон България ЕИК : *****, със седалище и адрес
на управление : гр.*****, чрез юриск. С.следните
суми: 429.45 лева-главница; 98.19 лева -възнаградителна лихва за периода от
05.10.2016 г. до 05.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата ,
начиная от 26.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането и разноски, за което е издадена Заповед № 1402/01.11.2017 г. по ч.гр.д. ч.г.д. 2330/2017 г. по описа на
РС-Ловеч по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-13766954 от
16.08.2016г. са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид посочените
по-горе в мотивите съображения изводите на двете инстанции по неоснователност и
недоказаност на предявените искове не са идентични в атакуваната част на
съдебния иск и съдебно решение № 449/02.11.2018 г. по гр.д. № 429/2018 г. на
РС-Ловеч, като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а исковете
отхвърлени.
Разноски не са претендирани за настоящата инстанция от въззивника и не
следва да се обсъждат.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно съдебно решение №
449/02.11.2018 г. по гр.д. № 429/2018 г. на Районен съд-Ловеч в атакуваната част и разноски и вместо
него постанови:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани обективно
съединените искове с правно основание
чл. 124,ал.1 от ГПК и чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК и
чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на Д.М.Г., ЕГН: ********** , постоянен и настоящ
адрес:***,че дължи на „*****", клон България ЕИК : *****, със седалище и
адрес на управление : гр.*****, чрез юриск. С.следните
суми: 429.45 лева-главница; 98.19 лева -възнаградителна лихва за периода от
05.10.2016 г. до 05.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата ,
начиная от 26.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед № 1402/01.11.2017 г. по ч.гр.д. ч.г.д. 2330/2017 г. по описа на
РС-Ловеч по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-13766954 от
16.08.2016г.и разноските.
Решението е необжалваемо на основание чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.