РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Трявна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря В. Хр. Драгановска
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Административно
наказателно дело № 20224240200058 по описа за 2022 година
Жалбоподателят И. В. Б. е обжалвал наказателно постановление №
**********/16.06.2022 г. на зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново З. С. И., с което му е наложена глоба в размер на 300,00 лв. – за нарушение на
чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.16 ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Липсвала конкретика и изяснена фактическа
обстановка, за да се приеме, че е извършено вмененото административно нарушение.
Такова не било и извършено от жалбоподателя. При проверка в системата на ИАГ се
констатирало, че основният билет е част от стария билет. Самото описание на
нарушението било бланкетно и от него жалбоподателят не рабирал в какво се изразява
бездействието, което му се вменява във вина.
Претендира се в жалбата отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник адв. Х. Х., поддържа
подадената жалба, с изнесените в нея доводи.
Ответникът по жалба РДГ – Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсулт К.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на издаденото
наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ №006994/22.12.2021 г. от свидетеля П. В. Й. – на длъжност „горски
инспектор“ при РДГ – Велико Търново, в присъствието на свидетеля Н. И. М., за
нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.16 ал.3 от Наредба
№1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, изразяващо се в
това, че: На 22.03.2021 г. И. В. Б., като лесовъд на частна практика, не изпълнява
задълженията си, посочени в чл.16 ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, като при издаване на последващ превозен билет
№6941/00069/22.03.2021 г. по превозен билет №6941/00067/21.03.2021 г. за
претоварване на цялото количество дървесина 46 пр.куб.м. дърва за горене – габър и
зимен бук, не прилага стария привозен билет №6941/00067/21.03.2021 г. към новия
превозен билет №6941/00069/22.03.2021 г.
Актът за установяване на административно нарушение е връчен лично на
жалбоподателя на 22.12.2021 г., който е възразил, че не е съгласен с отразеното и
написано в него, тъй като не почива на задълбочен анализ на фактическата обстановка,
а посочените факти в акта не отговарят на истината.
Въз основа на горния АУАН е издадено наказателно постановление /НП/
№**********/16.06.2022 г. на зам. директора на РДГ – Велико Търново З. С. И., с
което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300,00 лв. за нарушение по
чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.16 ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, описано по идентичен с АУАН начин.
Във връзка с констатираните в АУАН и в НП фактически обстоятелства по делото са
представени следните писмени доказателства, а именно:
Превозен билет №6941/000069/22.03.2021 г. за превоз на 23 пл.куб.м/46 пр. куб.м дърва
от вида габър и зимен дъб, с купувач „Мармарай“ЕООД и получател „Насди
2016“ЕООД в гр. Раднево, за превоз с ПС рег.№ВТ **** ВН и ремарке рег.№ ВТ ****
ЕЕ от лицето М. М.. Превозният билет е издаден от И. Б..
Превозен билет №6941/00067/21.03.2022 г. – извлечение от информационната система
на ИАГ, за превоз на на 23 пл.куб.м/46 пр. куб.м дърва от вида габър и зимен дъб, с
купувач „Мармарай“ЕООД и получател „Насди 2016“ЕООД в гр. Раднево, за превоз с
ПС рег.№ВТ **** ВН и ремарке рег.№ ВТ **** ЕЕ от лицето М. М.. Превозният билет
е издаден от И. Б..
Писмо изх.№15-4543/22.10.2021 г. на Регионална дирекция по горите – Стара Загора,
2
според което превозен билет №6941/00067/21.03.2021 г. не е въведен като получен в
„НАСДИ“ЕООД – Раднево.
От показанията на разпитаните като свидетели служители на РДГ – Велико Търново, а
именно П. В. Й. и Н. И. М., се установява следното: При извършена от тях проверка в
електронната система на ИАГ на издадени превозни билети е било констатирано, че
превозен билет №6941/000069/22.03.2021 г. е издаден от И. Б. въз основа на предходен
билет №6941/00067/21.03.2022 г. И двата билета са били за превоз на дървесина до
обект по чл.206 от Закона за горите, находящ се в гр. Раднево. По повод на така
издадените превозни билети, от РДГ – Велико Търново е поискано извършването на
насрещна проверка от РДГ – Стара Загора. При посещение от служители на РДГ –
Стара Загора в обекта – склада в гр. Раднево, е изискано представянето на двата
превозни билета, при което е констатирано, че първичният, т.е. превозен билет
№6941/00067/21.03.2022 г., липсва. Наличен и заведен е бил само превозен билет
№6941/000069/22.03.2021 г. И двата превозни билета, според свидетелите Й. и М.,
трябва да останат на съхранение във фирмата, до която е транспортирана дървесината,
като срокът за съхранението им е до три години от издаването. Превозните билети,
според тях са за едно и също количество дървесина, поради което става дума да
претоварване на цялото количество. Единствената разлика помежду им е в датата на
издаване на превозните билети. Единият е издаден на 21.03., а другият на 22.03.2022 г.
От показанията на разпитания като свидетел водач на превозното средство, с което е
транспортирана дървесината по издадените от жалбоподателя първоначален и
последващ превозни билети – М. К. М., се установява, че същият работи в „Криси Лес
Транс 2016“ЕООД и управлява товарен автомобил с рег.№ ВТ **** ВН, с прикачено
ремарке рег.№ ВТ **** ЕЕ, с който транспортира предимно дърва. Заявява, че винаги
транспортира превозваната дървесина с превозни билети, като в някои от случаите има
и „подвозни билети“.
При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на
предоставените му правомощия, съобразно представената по делото заповед №РД-49-
199/16.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните, оправомощаваща
директорите на регионалните дирекции по горите /а при тяхна невъзможност
заместниците им/ да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР, както и заповед
№1/02.01.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново,
упълномощаваща зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново
З. С. И. да издава наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му, при отсъствие и служебна ангажираност на директора.
3
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл.42 т.1-10 от ЗАНН. Издаденото въз
основа на него НП е в съответствие с регламентираното в чл.57 ал.1 т.1-10 от ЗАНН,
включително съдържа точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършени то, като са посочени нарушените законови разпоредби.
С НП жалбоподателят И. В. Б. е санкциониран за извършено нарушение по чл.257 ал.1
т.1 от Закона за горите вр. чл.16 ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Съгласно чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите,
наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
не изпълни своевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. Чл.16 ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии гласи: В случаите, когато се претоварва или премества цялото
количество транспортирана или складирана дървесина, описана в старите превозни
билети или документи, доказващи законния й произход, в последващия превозен билет
се описва претоварената дървесина или се посочват общото й количество и брой, като
старите превозни билети се прилагат към последващия превозен билет и също
придружават дървесината до мястото на доставка.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, безспорно се
установява, че на 21.03.2021 г. в гр. Трявна, жалбоподателят И. В. Б., в качеството си
на лесовът на частна практика, е издал превозен билет №6941/00067/21.03.2022 г. за
транспортирането на 46 пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид
габър и зимен дъб до адрес в гр. Раднево, посредством ПС с рег.№ рег.№ВТ 9433 ВН и
ремарке рег.№ ВТ 0731 ЕЕ, управлявано от лицето Митко Митев. На следващия ден,
22.03.2022 г. жалбоподателят, в същото качество, е издал последващ превозен билет
№6941/000069/22.03.2021 г. за транспортиране на същото количество дървесина и до
същия адрес в гр. Раднево, посредством същото превозно средство и водач.
Последващият превозен билет №6941/000069/22.03.2021 г. е придружавал дървесината
при транспортирането й до гр. Раднево, но не и старият превозен билет
№6941/00067/21.03.2022 г. Доказателства, че я е съпътствал при транспортирането й до
обекта на доставката не са ангажирани от жалбоподателя. Показанията на свидетеля М.
М., който е водачът на товарния автомобил, не установяват, че конкретно превозен
билет №6941/00067/21.03.2022 г. му е бил предаден и е съпровождал транспорта.
Същевременно с това, данните отразени в писмо изх.№15-4543/22.10.2021 г. на
Регионална дирекция по горите – Стара Загора сочат, че превозен билет
№6941/00067/21.03.2021 г. не е въведен като получен в „НАСДИ“ЕООД – Раднево и
следователно не е съпътствал превозването на дървесината.
Съдът не счита, че липсата на стария превозен билет в обекта на доставката може да се
4
дължи на друго, освен на бездействието на жалбоподателя да го приложи към
последващия издаден, тъй като превозният билет, съгласно чл.15 ал.3 от Наредба
№1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, удостоверява
законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на
посоченото в билета място на доставка и се съхранява до окончателната преработка на
дървесината, но за срок не по-малък от три години. Съхраняването на превозния билет
за доказване на произхода на дървесината през посочения срок е задължение на
получателя, в случая „Насди 2016“ЕООД, където няма данни да е входен стария
превозен билет №6941/00067/21.03.2021 г.
Въз основа на горното съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от
Закона за горите вр. чл.16 ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като на посочените в АУАН и в НП дата и място не е изпълнил
задължението си да приложи стария превозен билет №6941/00067/21.03.2021 г. към
превозен билет №6941/000069/22.03.2021 г., тъй като се касае за претоварване или
преместване на цялото количество транспортирана дървесина, доколкото и двата
превозни билета се отнасят за едни и същи вид и количество дървесина.
Жалбоподателят е лесовъд на частна практика и като такъв е лице по чл.108 ал.2 от
Закона за горите и субект на нарушението по чл.257 ал.1 т.1 от същия закон. Нормата
на чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите е бланкетна и за индивидуализацията на
твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове,
вменяващи конкретни задължения за лицата, които са субект на нарушението. В случая
е посочена разпоредбата на чл.16 ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, като по този начин нарушението е
индивидуализирано от правна страна.
За административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е
предвидено налагането на административна санкция глоба в размер от 300,00 до
5000,00 лв. Наложен на жалбоподателя е минималният размер от 300,00 лв., поради
което няма процесуална възможност за неговото намаляване.
В настоящия случай не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, тъй като
извършеното деяние не разкрива признаци, които до го характеризират с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление № **********/16.06.2022 г. на зам. директора на Регионална дирекция
по горите – Велико Търново, с което на И. В. Б. е наложена глоба в размер на 300,00
лв. за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.16 ал.3 от Наредба
№1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е законосъобразно и
5
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Поради потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, както и на
основание чл.63 ал.5 ЗАНН следва да бъде присъдено в полза на РДГ – Велико
Търново юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и извършените в хода на него процесуални действия, както и на основание чл.37
от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на сумата от 80,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **********/16.06.2022 г. на зам.
директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на И. В. Б., с
ЕГН **********, от гр. ********, ул. „****** ******“ №** ет.* ап.*, е наложена
глоба в размер на 300,00 лв. – за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр.
чл.16 ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА И. В. Б., с ЕГН **********, от гр. *******, ул. „***** ******“ №** ет.*
ап.*, да заплати на РДГ – Велико Търново сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.63 ал.5 ЗАНН вр.
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
6