№ 138
гр. Дупница, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20221510201351 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0348-000866 от 08.12.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Д. С. П.,
с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200.00 лв., за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна. Жалбоподателят редовно призован се явява
лично в съдебно заседание. Представлява се и от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. З., която поддържа жалбата. Иска същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, изразява писмено становище в
съпроводително писмо за неоснователност на жалбата, не взема участие и не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят закупил без да бъде спазен предвидения в закона ред мотоциклет
,,***“ с рама № ZDCAF43KDYP179316, внесен в Република България. П. не разполагал с
необходимите документи, поради което същият не могъл да бъде регистриран на
територията на Р България. На 12.11.202 г. около 16:30 ч. П. управлявал мотоциклета в с.
Бистрица, обл. Кюстендил. По същото време служителите на РУ Дупница – св. К. и св. С.
1
изпълнявайки служебните си задължения в с. Бистрица по ул. ,,Горица“ забелязали, че
управлявания от П. мотоциклет е без регистрационна табела. П. бил спрян за проверка.
Служителите на РУ Дупница извършили проверка и установили, че мотоциклетът не е
регистриран на територията на Р България. След като установили липсата на регистрация и
поставена регистрационна табела върху посоченото по-горе МПС, св. С. съставил в
присъствието на колегата си св. К. АУАН на жалбоподателя, като препис от акта бил връчен
редовно на последния срещу подпис, без възражения. Така съставеният и подписан АУАН,
ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна
прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление, като било
образувано ДП.
С постановление от 18.11.2022 г., прокурор при РП - Кюстендил е прекратил
наказателното производство, като след влизането му в сила е изпратил преписката на АНО
за произнасяне по компетентност. След връщане на материалите при АНО, същият на
основание прокурорското постановление е издал обжалваното Наказателно постановление
№ 22-0348-000866 от 08.12.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - гр.
Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Д. С. П., с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ***, с
ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца и ,,глоба“ в размер на 200.00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО. Съдът
кредитира изцяло изложеното при разпита и от свидетелите С. и К., които добросъвестно
разказват това което знаят или си спомнят за случая. Липсата на спомен за част от
обстоятелствата при свидетелите полицейски служители, съдът отдава на изминалия
продължителен период от време и на ежедневната им заетост с подобни случаи на
административни нарушения по ЗДвП. Няма данни за някакви предходни влошени
взаимоотношения на полицейските служители с жалбоподателя, които да поставят под
съмнение обективността им при разказа за действията извършени от тях на място при
проверката, които са осъществени при изпълнение на служебните им задължения.
Казаното от всеки от свидетелите се потвърждава изцяло и от събраните писмени
доказателства, вкл. документите и данните за липса на регистрация на това МПС.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при
съставянето и издаването на атакуваното НП в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН не са
допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставянето му, като същото съдържа всички
2
необходими реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Този извод следва за съда и след като
се съобрази изцяло съдебната практика на касационната инстанция при разглеждане на дела
за нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, относно дължимото описание на нарушението
(решение № 101 от 12.03.2019 г. по КАНД № 70/2019 г. на АС - Кюстендил; решение № 211
от 17.07.2019 г. по КАНД № 167/ 2019 г. на АС – Кюстендил и др. По повод възраженията в
жалбата и в пледоарията следва да се акцентира, че в текста на НП е посочено в пълния му
обем изпълнителното деяние - неизпълнение на задължението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а
именно по пътищата да се движат само МПС-та, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Безспорно от проверката
на място извършена от свидетелите С. и К. е било установено обективно нерегистрирането
на мотоциклета, като правилно АНО е скрепил фактическата обстановка със санкционната
норма на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание за водач, управляващ МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Според съдебния състав, нарушението е описано
достатъчно точно, тъй като при нерегистрирано МПС няма как да има поставени на него
регистрационни табели, поради което формата на противоправното деяние е наказуема по
чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Не е дадено описание на две нарушения или хипотези, както се
сочи неправилно в жалбата и пледоарията на процесуалния представител, доколкото
посоченото нарушение е само едно - управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Доколкото принципно АУАН, а в случая постановлението за прекратяване
на образуваното ДП, очертават предмета на обвинението с всички признаци от неговия
състав, то в случая предявеното срещу жалбоподателя обвинение с НП се явява коректно от
обективна страна. В текста на постановлението на РП-Кюстендил и в НП е наведена
фактическа обстановка, която е идентична откъм обективните елементи от състава на
административното нарушение и се намира в пълна корелация с визираните правни норми от
ЗДвП. Не е допуснато процесуално нарушение, което да се отразява пряко и съществено на
правото на защита на санкционирания субект в аспекта да разбере за какво административно
нарушение е привлечен към отговорност.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано по общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със
съставяне на АУАН с № 812804 от 12.11.2022 г . Този акт, ведно с материалите събрани по
преписката е бил изпратен по компетентност на РП Кюстендил, което се установява
категорично от цитираното в диспозитива на НП Постановление на прокурор при РП -
Кюстендил за прекратяване на образуваното наказателно производство по преписката и е
изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност. Това постановление е изрично
цитирано и посочено и в представената по делото Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя в графата „Наказателни постановления“ – л. 11-12 от делото. АНО не е
прекратявал с резолюция висящото пред него административнонаказателно производство,
образувано по изпратения на прокуратурата АУАН. Поради това не е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В случая за констатираното нарушение е
бил съставен АУАН в законовия 3-месечен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, след
установяването му, като след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива
3
признаци на извършено престъпление актът е изпратен, ведно с материалите на прокурора
по компетентност във връзка с воденото досъдебно производство. При изпращането на
преписката административнонаказателното производство не е било изрично прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение /пропуск/ не може да бъде
счетено за съществено, с оглед предвидената в закона последваща възможност за
реализиране на административнонаказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП
не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното постановление в
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно обжалваното НП е издадено на
08.12.2022 г., от изрично упълномощен и компетентен АНО. Изцяло в този смисъл е
Решение № 118 от 25.05.2021 г. по КАНД № 86/2021 г. на АС - Кюстендил. В същото е
направен извод, че административнонаказателното производство не е прекратено по АУАН,
по смисъла на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН, поради което няма пречка след постановлението на
прокурора да се издаде НП. След като с постановлението за прекратяване на образувано
наказателно производство, са отпаднали изцяло и обективно пречките за реализиране на
административнонаказателната отговорност и вече не е бил налице признака "idem", описан
в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК. Последното е
така, защото процесното НП е издадено на дата след постановяване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство – 18.11.2022 г., т.е. налице са били
основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува дори
хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние,
каквато е и целта на законовата разпоредба. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган дори сам е посочил в НП, че то се основава на
постановлението на РП Кюстендил.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани...”. В
случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП се предвиждат кумулативно следните наказания: „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба“ от 200 до 500 лв., за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. С
поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил от обективна страна описаното в
АУАН и идентично в НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, тъй като е управлявал собственото си, а не чуждо МПС, което не е било
предварително регистрирано по надлежния законов ред и с поставена регистрационна
табела на него след придобиването му. Това е потвърдено още веднъж от събраните в хода
на настоящото съдебно производство писмени доказателства – писмо от АНО – л. 33 от
делото. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните гласни доказателства. От
субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят като правоспособен
водач, нов и явно първи собственик в РБългария на процесното МПС напълно съзнателно е
4
нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял реализирането на същите, доколкото много
добре е знаел, че управлява новопридобитото от него и нерегистрирано все още МПС, което
няма изобщо издадени и поставени регистрационни табели.
Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е
наложено в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи
изцяло и по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона
минимум, поради което и не може да бъде изменено. При определяне на наказанието за така
извършеното административно нарушение на жалбоподателя е наложено наказание при
стриктно съблюдаване на изискванията за индивидуализация на наказанието съобразно
тежестта на извършеното нарушение, обществената опасност на деянието и дееца,
наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, личността на дееца.
Налице е императивната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, която съдържа забрана за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и чл. 58 г от ЗАНН за нарушения по Закона за движение по
пътищата, следователно не следва да се извършва преценка дали случая следва да бъде
определен като маловажен.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0348-000866 от 08.12.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Д. С. П.,
с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца и ,,глоба“ в размер на 200.00 (двеста)
лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5