Присъда по дело №1084/2021 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 51 |
| Дата: | 2 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Свилена Стоянова Давчева |
| Дело: | 20212230201084 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 25 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
описа на РС Сливен, изготвени на 14.12.2021 год.
РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия ИЛ. Г. ИЛ. за
извършено от него престъпление по чл. 151, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
РП- Сливен изпраща в разпоредително заседание свой представител,
който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като изразява
становище, че са налице основания делото да се гледа по реда на глава 27 от
НПК.
В насроченото разпоредително заседание пострадалото лице Р. П. ПР. се
явява с дядо си, поради отсъствието на родителите й от страната. Заявява, че
не желае да се конститяира като граждански ищец.
В разпоредително заседание подсъдимият И. се явява лично и със
служебен защитник , който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените
правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за
разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно, следва да се уважи
и след приключване на разпоредителното заседание премина към
предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на
подсъдимия правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП- Сливен в съдебно заседание поддържа
обвинението така, както е повдигнато, предлага на подсъдимия за
престъплението по чл. 151, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК да бъде наложено
наказание „Пробация”, което да се изразява в двете задължителни
пробационни мерки за период от шест месеца с подписване пред
пробационен служител два път седмично и шемесеца срещи в пробационен
служител.
Назначеният на подсъдимия служебен защитник изразява съгласие със
становището на представителя на РП Сливен.
Подсъдимият И. в съдебно заседание се признава за виновен, изказва
съжаление и моли съда за наказание „Пробация“.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
1
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. е роден 24.01.2004г., св. Р.П. е родена на 06,09.2006г.
Двамата живеели на една и съща улица в гр.Шивачево общ.Твърдица и
двамата учили в СУГ „Каравелов" гр.Шивачево общ.Твърдица.
Двамата се познавали визуално, срещали се ежедневно в училище, като
в началото били само приятели. В последствие се харесали, отношенията им
се задълбочили и двамата станали гаджета. Няколко месеца се срещали и
предприели по-интимни действия - прегръщали се, целували се.
Това се случило в началото на учебната 2019/2020г., като по това време
подс.И. бил почти на 16 годни, а св.П. била на 13 години. Обв.И. знаел това
лично от св.П..
През м.януари 2020г. обв.И. предложил на св.П. "да се оженят" и да
заживеят заедно. Понеже знаели, че родителите им няма да се съгласят,
решили д избягат от домовете си, да правят секс и по този начин да принудят
родителите си да се съгласят, двамата да заживеят заедно. Около 19-
20.01.2020г. веднага след учебните часове подсъдимият И. и св.П. отишли в
местността "Бригадирското", над махалата в гр.Шивачево, където в заслон
прекарали нощта. По предложение на И., без възражение и със съгласие от
страна на св.П. двамата осъществили полов акт. На сутринта на другия ден,
двамата отишли при родителите на И. и им признали, че са правили секс и че
искат " да се оженят". Родителите на подсъдимия отишли в дома на
родителите на св.П., където съобщили на дядой. Той от своя страна се обадил
на родителите на св.П., които работели в Гърция. Родителите на св.П.
първоначално били против тя и И. да заживеят заедно, но след като разбрали,
че са правили секс, се съгласили. От този ден, двамата заживели на
съпружески начала в дома на родителите на подсъдимия в гр.Шивачево. През
м.август 2020г. св.П. забременяла, а през м.април 2021г. родила дете, на което
И. се определя като биологичен баща.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната
съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в
отношение на пълно покриване и допълване.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият И. е
осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК, тъй като С деянието си обв.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.151 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.З от НК, тъй
като през м.януари 2020г. в гр.Шивачево общ.Твърдица, като непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките, се съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст -
2
Р. П. ПР. от гр.Шивачево общ.Твърдица с ЕГН-**********, като извършеното
не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Подсъдимият И. е бил непълнолетен към момента на извършване на
деянието по чл. 151, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, но с нормално за
възрастта си интелектуално и физическо състояние, което му е позволявало да
разбира свойството и значението на деянието си и да може да ръководи
постъпките си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено
развитие или да е страдал от заболяване, което да не му е позволявало от
интелектуална страна да осъзнава извършеното. Пострадалата П. е нямала
навършени 14 години.
Безспорно се установи от събрания по делото доказателствен материал,
че П. не е осъществил състава на престъпление по чл. 152 от НК, тъй като по
делото не се събраха доказателства подсъдимият да е принудил П. да се
съвкуплят, използвайки сила или заплашване, или пък П. да е била лишена от
възможност за самоотбрана, или да е била приведена от И. в безпомощно
състояние.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, е съзнавал е
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на
престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
чистото мусъдебно минало, съдействието му на досъдебното производство,
добрите характеристични данни, изразеното съжаление за стореното,
обстоятелствата и мотивите, при които е извършено деянието. Съдът не
отчете отегчаващи винатта обстотяелства.
Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия
съдът редуцира предвиденото в чл. 151, ал. 1 от НК наказание съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази и с всички индивидуализиращи вината
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и
специална превенция. Съдът не констатира, че не са налице условията на чл.
55 от НК, тъй като не са налице множество смекчаващи обстоятелства по
смисъла на цитираната разпоредба или изключително смекчаващо
обстоятелство. Съдът наложи на подсъдимия при условията на чл. 54, ал. 1 от
НК наказание "пробация" изразяваща се в следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. Шивачево, общ.
Твърдица, обл. Сливен, ул. "Иглика" № 14, за срок от шест месеца, като
подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни
3
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за
максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената
опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4