№ 7141
гр. С., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110152302 по описа за 2023 година
Предявен е иск от А. В. З., ЕГН ....., с адрес: гр. С., ул. Хр. Б.“ № вх, ет ап чрез
авд. М., срещу „И. А. М.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.
„Л. 7“, бул. „Д. Н.“ №, ет ап. ... представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 30,05 лв. (след увеличение размерът на иска
по чл. 214 ГПК), представляваща недължимо платена договорна лихва по Договор за
паричен заем №.../13.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.
Предявен е и иск от А. В. З., ЕГН ....., с адрес: гр. С., ул. Хр. Б.“ № вх, ет ап чрез
авд. М., срещу „Ф. Б. ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.
„Л. 7“, бул. „Д. Н.“ №, ет ап, представлявано от П. Б. Д., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 241,45 лв. (след увеличение размерът на иска по чл. 214
ГПК), представляваща недължимо платено възнаграждение за гаранция по Договор за
предоставяне на гаранция №.../13.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
Ищцата счита, че договорът за заем и договорът за поръчителство са нищожни.
Договорът за заем не съдържа размер на ГПР и обща сума, дължима към сключването
на договора, като ГПР следва да се съдържа всички разходи, няма разписана методика
на формирането му, неясно е как се отнА. годишната лихва към ГПР, сумата по
договора за поръчителство следва да се включи в ГПР, като същият е условие за
сключване на договора за кредит, поради което и кредиторът не би го сключил без
него, и е налице заобикаляне на закона, защото с възнаграждението, ГПР надвишава 5
пъти законната лихва. Твърди се, че двамата ответници са свързани лица, защото
едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът. Предявяват се
осъдителни искове за връщате на сумата 5 лева – лихва по договора за кредит, както и
сумата 20 лева – платена по договора за поръчителство, като съдът допусна в о.с.з.
увеличение на исковете, съответно – на 30,05 лева и 241,45,00 лева.
1
В срока за отговор, ответника „И. А. М.“ АД е депозирал такъв. Оспорва иска,
като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника „Ф. Б. ЕООД е депозирал писмен отговор.
Оспорва иска, като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по
делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване при условията на пълно
и главно доказване е да докаже: 1) обедняване на ищеца - заплащането на сумата в
размер на 291 лв. по договор за заем № ..., представляваща надплатена сума по
оспорения договор; 2) обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на
291 лв.; 3) че договорът за заем е недействителен, тъй като противоречи на чл. 22 ЗПК,
4) изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, а именно – че договорът не противоречи на чл. 22 ЗПК и е действителен.
От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем №
.../13.04.2022 г. се установява, че между ищеца А. В. З., в качеството му на заемател, и
„И. А. М.“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по
силата на който „И. А. М.“ АД предоставило сумата в размер на 600 лв., която ищецът
се задължил да върне в срок от 22 седмици на единадесет двуседмични погасителни
вноски, всяка от които в размер на 81,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в
размер 35,00 % и годишен процент на разходите от 40,55 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е
било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от
следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции;
да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с
бенефициер – Заемодателя, за сумата от 649,55 лв. със срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя
дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
На следващо място, установява се по делото, че на 13.04.2022 г. между А. В. З., в
качеството му на потребител, и „Ф. Б. ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен
договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да
издаде гаранция за плащане в полза на „И. А. М.“ АД, с наредител-потребителя, с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както
следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 600 лева; задължение за
плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава
в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни
2
разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 241,45 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка
от които в размер на 21,95 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция, „И. А. М.“ АД е овластено да приема вместо
гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора.
Между страните не е спорно и съдът с доклада по делото е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между А. В. З.
и „И. А. М.“АД е сключен Договор за паричен заем №.../13.04.2022г. и че между А. В.
З. и „Ф. Б. ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция №.../13.04.2022г. с
посоченото в исковата молба съдържание; че по Договор за паричен заем
№.../13.04.2022г. е заплатена обща сума в размер от 630, 05 лева, от която 600 лева –
главница и 30,05 лева лихва, а по Договор за предоставяне на гаранция
№.../13.04.2022г. е заплатено възнаграждение в размер на 241,45 лева.
Сключеният между ищеца и “И. А. М.“ АД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК),
като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на кредит и договорът за
гаранция бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК. В частност, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на
претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнА. както до гражданските сделки, така и за търговските
сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и
от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в
глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
3
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 440,55%, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Ф. Б. ЕООД, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. 4
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че “И. А. М.“ АД е
едноличен собственик на капитала на „Ф. Б. ЕООД, като двете дружества са с един
адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне
на поръчителство, “И. А. М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите
за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за
да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и
договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице -
гарант. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.
16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
В частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в
погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които
изрично е посочено и задължението за предоставяне на гаранция (седмичният размер
на вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и
сумата от 21,95 лв. – ежеседмично дължимо възнаграждение за предоставяне на
гаранция). Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР – 40,55 %, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
4
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне
на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР значително би надвишавал
посочения в договора.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на
договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо
лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият
договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по кредита.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на “И. А. М.“ АД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита (така Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №06/2021 г. и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките СРС счита, че макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК.
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г.
по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че
договорът, сключен между потребителя и “И. А. М.“ АД, и договорът, сключен между
потребителя и „Ф. Б. ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система
от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността
на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията (така
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №06/2021 г. и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният
договор потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция са изцяло
нищожни.
5
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са 5 спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Доколкото по делото бе установено, че потребителят е заплатил на кредитора сумата в
размер на 630,05 лв. и чистата стойност на кредита е 600 лв., то искът за сумата от
30,05 лева е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Следва да бъде уважен и
искът срещу ответника Файненшъл България, тъй като се доказа безспорно по делото,
че по този договор потребителят е заплатил за гаранция сума в общ размер от 241,45
лева.
По разноските:
Ищецът претендира определяне на адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38
ЗАдв, което следва да се определи, въз основа чл.7,ал.2, т.2 НМРАВ, на сумата от по
480 лева с ДДС, платима от всеки от ответниците, заедно със сумата от 100 лева
държавна такса. Тук е моментът да се посочи, че съдът не е обвързан от посочения от
адвоката размер, доколкото възнаграждението за безплатно процесуално
представителство се определя от съда, не е действителен разход. На следващо място,
възнаграждението е определяемо по реда, предвиден в чл.7,ал.2 НМРАВ, защото искът
е оценяем, и то върху интереса, а не върху цената на всеки от исковете. По този начин,
възнаграждението на процесуалния представител възлиза на по 480 лева с ДДС по
всеки иск против всеки ответник, защото двата иска защитават различни интереси,
против различни страни.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С.,
ж.к.Л. 7, бул. „Д. Н.” №, ет да върне на А. В. З. ЕГН ********** с адрес: град С., бул.
„Хр. Б.” №, вх, ет, ап на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД сумата от 30,05 лв.
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за паричен заем №
.../13.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
21.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 50 лева- разноски
за държавна такса.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С.,
ж.к.Л. 7, бул. „Д. Н.” №, ет да заплати на адвокат М. В. М., Адвокатска колегия – П.в,
бул. „П. Ш” №ет ап.Б сумата от 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА „Ф. Б. ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д. Н.“ №, „С. цр“, ет офис ..., да заплати на А. В. З. ЕГН ********** с адрес: град
С., бул. „Хр. Б.” №, вх, ет, ап, сумата в размер на 241,45 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция №
.../13.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
6
21.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 50 лева- разноски
за държавна такса.
ОСЪЖДА „Ф. Б. ЕООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С.,
ж.к.Л. 7, бул. „Д. Н.” №, ап..., да заплати на адвокат М. В. М., Адвокатска колегия –
П.в, бул. „П. Ш” №ет ап.Б сумата от 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7