№ 4474
гр. Варна, 30.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100100157 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от С. С. С., ЕГН
********** от гр. Варна, ********** срещу К. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Русе,
*********.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, като в срока
по чл. 211, ал.1 ГПК се предявява и НАСРЕЩЕН ИСК.
По насрещният иск е депозиран писмен отговор от ищеца – ответник по
насрещния иск.
Съдът намира, че следва да приеме за съвместно разглеждане в настоящото
производство предявеният насрещен иск от К. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Русе,
********* срещу С. С. С., ЕГН ********** от гр. Варна, **********.
Предвид на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството по гр. дело № 157/2025г.
на ВОС предявения насрещен иск от К. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, *********
срещу С. С. С., ЕГН ********** от гр. Варна, **********, на осн. чл. 211, ал.1 ГПК.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно който:
Производството по делото се развива по предявен ревандикационен иск от С. С.
С., ЕГН ********** от гр. Варна, ********** срещу К. Г. Г., ЕГН ********** от гр.
Русе, *********** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на самостоятелен обект представляващ апартамент с
идентификатор ***********.4 по КККР на гр. Варна намиращ се в гр. Варна, ул.
************, с площ от 69,89 кв.м., ведно с 4,079 % идеални части от общите части
на сградата, при граници: на същия етаж имот с идентификатор ***********.3 и имот
с идентификатор ***********.1, под обекта: имот с идентификатор ***********.27 и
имот с идентификатор ***********.24, над обекта: имот с идентификатор
1
***********.7, както и на 20 /двадесет/ кв.м. идеални части от имот с
идентификатор ********.155, в който е изградена сградата, в която е разположен
самостоятелния обект на правото на собственост, целият с площ от 408 кв.м., намиращ
се в гр. Варна, ул. *********, при граници имоти с идентификатори: имот с
идентификатор ********.156, ********.153, ********.154 и ********.145, и
осъждане на ответницата да предаде владението на върху самостоятелния обект и
идеалните части от дворното място, на осн. чл. 108 ЗС.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е собственик на процесния
имот по наследство от баща си С. С., б.ж. на гр. Варна, чийто единствен наследник се
явява той. Наследодателят му е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент и ид. части от дворното място, в което е изградена сградата по силата на
договор за покупко – продажба от 02.10.2012г., който е оформен в нотариален акт №
179, рег. №20658, акт. 102, том LIV, дело №11375/2012г.
Ответницата е баба на ищеца оспорваща неговите материални права на
собственост, като същата преди депозиране на исковата молба в съда е предприела
действия по осъществяване на процедура по снабдяване с констативен нотариален акт
за имота, с което е заявила свои материални права изключващи правата на ищеца.
Твърди се, че фактическата власт върху имота се осъществява от ответницата. Ищецът
е изпратил извънсъдебна покана на последната да освободи имота и да му придаде
владението, но същата отказала, като изложила свои възражения, че имотът бил
закупен с нейни парични средства и тя считано от 2013г. е установила владение за себе
си, което владение е било установено със знанието и без противопоставянето на
собственика на имота.
В исковата си молба, ищецът твърди, че ищцата не е установила владение за
себе си, а тя е била допусната от собственика на имота и негов наследодател да ползва
имота, като това фактическо положение е останало непроменено и след смъртта на
бащата на ищеца през 2020г. Съобразно уговорка между неговия наследодател и
ответницата, дължимите за имота месни данъци и такси е следвало да бъдат
заплащани от последната. За периода от закупуване на имота до смъртта на
наследодателя на ищеца в процесното жилище са нощували различни лица,
организирали са събития в него, за които действия разрешение не е било искано от
ответницата. Наследодателят на ищеца приживе е изразявал желание след като
преустанови трудовата си дейност свързана с пътуване извън страната да се издържа
от имота отдавайки го по наем.
Твърди, че след смъртта на неговия наследодател, ответницата е отправяла
молби до ищеца в насока да бъде оставена за живее в процесния апартамент,
съответно да й бъде учредено право на ползване по предвидения в закона ред. С оглед
тази молба на ответницата, ищецът е ангажирал нотариус, но в уречения ден и час
ответницата се отказала от намерението си във връзка с учредяване на ограничено
вещно право върху имота в нейна полза. С тези си действия, счита че ответницата е
признала, че е осъществявала държание върху имота, а не неговото владение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който се
излагат възражения за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорват твърденията, че през 2024г. тя е инициирала процедура по
снабдяване с констативен нотариален акт за процесния апартамент и идеални части от
2
дворното място, като е подала в Община Варна съответното заявление. Не се оспорват
също така и твърденията, че ответникът е депозирал възражения във връзка с
инициираната от нея процедура по обстоятелствена проверка. Не се оспорва също така,
че ищецът е изпратил покана за освобождаване на имота и предаване ключовете от
входната врата, като и че същата е отговорила на същата, като е уведомила насрещната
страна, че имотът е закупен с нейни лични средства, съответно от 2013г. е установила
владение за себе си върху имота, при което се счита за негов собственик.
Оспорват се твърденията изложени в исковата молба, че е била допускана да
ползва имота от наследодателя на ищеца и нейн син С. С., б.ж. на гр. Варна, като
поддържа, че за да живее в имота не искала разрешение от никого. Оспорват се
твърденията за наличието на намерения на наследодателя на ищеца да използва имота
за реализиране на доходи от него, че в имота са нощували трети на спора лица,
съответно, че в имота са били организирани събирания на такива лица. Посочва, че с
наследодателя на ответника се били провеждани разговори с цел прехвърляне правото
на собственост върху имот в полза на ответницата, която обстоятелство не е
реализирано единствено заради честото отсъствие на синът й от страната.
Оспорва твърдението на ищеца, че след смъртта на нейния син и съответно баща
на ищеца, тя е отправяла молба до последния да бъде допусната да продължи да живее
в имота, като излага свои насрещни възражения, че единствената молба, която е
отправяла към него е била във връзка с искане да й бъде прехвърлена половината от
собствеността върху имота, който е закупен с нейни средства. Не оспорва, че е била
организирана от ищеца процедура пред нотариус, но оспорва твърденията във връзка с
уговорките, които се излага в исковата молба, че са постигнати между тях по повод
посоченото от ищеца учредяване на ограничени вещни права. Излага, че отказът от
изповядване на сделката е продиктуван от това, че тя е изразила несъгласие да й бъдат
учредени единствено ограничени вещни права за ползване върху имота за срок от 5
години. Имотът е завладян от нея, владее се и към момента на сезиране на съда, при
което счита себе си за собственик.
В срока по чл. 211 ГПК е депозиран НАСРЕЩЕН положителен установителен
иск за собственост от К. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, ********* срещу С. С. С.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ********** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата – ищец по насрещния иск е
собственик на самостоятелен обект представляващ апартамент с идентификатор
***********.4 по КККР на гр. Варна намиращ се в гр. Варна, ул. ************, с
площ от 69,89 кв.м., ведно с 4,079 % идеални части от общите части на сградата, при
граници: на същия етаж имот с идентификатор ***********.3 и имот с идентификатор
***********.1, под обекта: имот с идентификатор ***********.27 и имот с
идентификатор ***********.24, над обекта: имот с идентификатор ***********.7,
както и на 20 /двадесет/ кв.м. идеални части от имот с идентификатор
********.155, в който е изградена сградата, в която е разположен самостоятелния
обект на правото на собственост, целият с площ от 408 кв.м., намиращ се в гр. Варна,
ул. *********, при граници имоти с идентификатори: имот с идентификатор
********.156, ********.153, ********.154 и ********.145., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Излагат се твърдения, че процесният имот е придобит от ответницата – ищца по
насрещния иск с нейни парични средства, които средства в размер на 36100 лева и
3
19067 евро са били преведени по сметка на нейния син – С. С., б.ж. на гр. Варна.
Именно с така получените средства на 02.10.2012г. при сключване на договора за
покупко – продажба за имота, нейният син е заплатил стойността на имота.
При тези съображения твърди, че доколкото имотът е закупен с нейни парични
средства, то тя се легитимира като собственик на имота въз основа на осъществената
покупко – продажба /главно придобивно основание/.
В процесното жилище ответницата –ищец по насрещния иск се нанесла да
живее считано от 20.10.2013г., към който момент пренесла и своята покъщнина от гр.
Русе. От така посочения момент до сезиране на съда с исковата молба посочва, че не е
напускала това жилище. След като били изминали 10 години от момента, в който тя
установила за себе си фактическа власт върху имота предприела действия по
снабдяване с констативен нотариален акт за собственост.
В условията на евентуалност в случай, че бъде отхвърлено главното посочено
придобивно основание твърди, че имотът е бил придобит от нея по силата на изтекла в
нейна полза придобивна давност посредством установено владение за себе си считано
от 20.10.2013г., като фактическия състав на давността за нея е настъпил на 20.10.2023г.
Депозиран е писмен отговор от ищеца – ответник по насрещния иск, с който се
излагат възражения за недопустимост, а в условие на евентуалност и неоснователност
на предявения насрещен иск.
Възразява досежно твърденията за придобиване на имота въз основа на
договора за покупко – продажба, която разпоредителна сделка е сключена чрез нейния
син, но с нейно парични средства. Посочва, че синът на ответницата – ищец по
насрещния иск и наследодател на ищеца – ответник по този иск е нямал качество на
пълномощник по тази сделка. В процесната хипотеза не е приложим и редът на
придобиване на вещни права върху имота чрез пряко и косвено представителство,
доколкото такъв договор между ответницата – ищец по насрещния иск и нейния син не
е сключван в предписаната от разпоредбата на чл. 292, ал.3 ЗЗД писмена форма с
нотариална заверка на подписите. При тези съображения намира, че преведените
парични суми не обосновават наличие на косвено представителство при придобиване
на имота, доколкото такъв договор за поръчка не е бил сключван.
Излагат се и възражения досежно евентуалното оригинерно придобивно
основание. Посочва се, че ответницата – ищец по насрещния иск не е отнемала
владението върху имота от собственика на имота и наследодател на ищеца – ответник
по този иск. Бащата на ищеца е поддържал имота, осъществявал е ремонтни дейности
по молба на своята майка. Намира, че считано от 2013г. тя не е владелец на имота, а
единствено негов държател. За показателно намерението на ответницата – ищец по
насрещния иск посочва, че същата държи имота за неговия собственик, а не владее
имота, е отправената от нея поканата, която тя е направила искане първо до неговия
наследодател, а след това и до самия ищец – ответник по иска да й бъде прехвърлена
една втора идеална част от този имот. Конкретно посочва, че на 20.12.2020г.
ответницата – ищца по насрещния иск е посетила офиса на ищеца – ответник по този
иск, като е настоявала да й се прехвърли половината от процесното жилище. Оспорват
се твърденията, че са водени преговори за прехвърляне на имота, като уговорките
между страните са били единствено досежно учредяване на ограничено вещно право
на ползване, а предмет на разговорите е бил единствено срокът за учредяване на това
4
ограничено вещно право – ограничен до 5 години или доживотно. Явяването на
ответницата – ищец по насрещния иск пред нотариус с оглед учредяване на
ограничено вещно право на ползване обуславя и извод за това, че тя е признала вещни
права на собственост досежно имота в полза на своя внук.
В условията на евентуалност намира, че дори и да бъде прието, че ответницата
–ищец по насрещния иск е установила владение за себе си, то придобивната давност е
била прекъсната на няколко пъти преди да изтече посочения в закона 10 – год. срок.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че ищецът С. С. е единствен наследник на своя баща С. С., б.ж. на гр.
Варна, починал през 2020г., а ответницата К. Г. е майка на наследодателя на ищеца; че
ответницата – ищец по насрещният иск през 2024г. е инициирала процедура по
снабдяване с констативен нотариален акт за процесния апартамент и идеални части от
дворното място, като е подала в Община Варна съответното заявление, по в която
административна процедура ищецът и ответник по насрещния иск е депозирал
възражение; че ищецът – ответник по насрещният иск е изпратил на през 2025г. покана
за освобождаване на имота и предаване ключовете от входната врата, като и че
ответницата – ищец по насрещния иск е отговорила на същата, като е уведомила
насрещната страна, че имотът е закупен с нейни лични средства; че фактическата власт
върху имота се осъществява от ответницата; че ответницата – ищец по насрещния иск
е превела на своя син С. С., б.ж. на гр. Варна и наследодател на ищеца парична сума в
размер на 36100 лева и 19067 евро.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се разпределя съобразно правилото на
чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици. В тежест на ищеца по главния иск е да
докаже, че е придобил имота на посоченото в исковата молба деривативно основание
– наследствено правоприемство от своя баща, включително и че неговия
наследодател С. С., б.ж. на гр. Варна е придобил правото на собственост върху имота
въз основа на посоченият договор за покупко – продажба от 2012г. В негова тежест е
да докаже, че ответницата е била допускана да ползва имота от неговия
наследодател, че ответницата е отправила покана до наследодателя на ищеца, а след
неговата смърт и до самия ищец за прехвърляне правото на собственост върху
процесния имот. В негова тежест е да докаже твърденията си, че между него и
ответницата са се водили преговори за учредяване вещно право на ползване върху
процесния апартамент, както и твърденията си, че в имотът е бил използва от трети на
спора лице, като и че в същия той е организирал увеселителни забавления.
В тежест на ответницата – ищец по насрещния иск е да докаже, че тя се
легитимира за собственик на имота въз основа на посоченото от нея главно
придобивно основание, а именно договор за покупко – продажба от 2012г., по който
купувач е нейния син – С. С., б.ж. на гр. Варна. В нейна тежест е да докаже и
евентуалното си придобивно основание, че е придобила имота по силата на изтекла в
нейна полза придобивна давност, като докаже, че е установила през 20.10.2013г.
владение за себе си, което владение спокойно, явно и несмущавано осъществява и към
5
момента на сезиране на съда.
На осн. чл. 145, ал.2 ГПК указва на ищеца – ответник по насрещния иск да
конкретизира наведените в условията на евентуалност възраженията по този насрещен
иск, като посочи кога и въз основа на какви факти е осъществено прекъсване на
установеното от ответницата – ищец по насрещния иск давностно владение върху
имота. Указва на ищеца – ответник по насрещния иск, че положителните факти
досежно прекъсване на владението от насрещната страна по спора следва да бъдат
доказани от него. Указва на ищеца – ответник по насрещния иск да конкретизира
възраженията си по този иск, като посочи дали оспорва, че процесният имот е заплатен
през 2012г. от неговия баща с предоставените му от ответницата – ищец по насрещна
иск парични средства.
На осн. чл. 145, ал.2 ГПК указва на ответницата – ищец по насрещния иск
да конкретизира възраженията си, като уточни естеството на уговорките между нея и
наследодателя на ищеца /нейн син/ във връзка с необходимостта от прехвърляне на
имота. Тук следва да бъде конкретизирано, каква по вид прехвърлителна сделка между
тях е била уговаряна, кога е следвало да бъде осъществена и пр.
ДОПУСКА по искане на ищеца - ответник по насрещния иск събиране на
гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели в режим на водене, с
които да ще бъдат установени факти досежно уговорки между ищеца и ответницата с
оглед осъществяване прехвърляне в нейна собственост на половината от процесния
имот, както и един свидетел са установяване преддоговорни уговорки между страните
по спора във връзка с учредяване на ограничено вещно право върху имота. ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел на страната, доколкото не
се посочва, които различни и относими по спора факти същия ще установява с
показанията си.
ДОПУСКА по искане на ответницата – ищец по насрещния иск събиране
на гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели в режим на водене,
с които да ще бъде установявано наведеното в насрещния иск оригинерно придобивно
основание – давностно владение досежно процесния имот, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел за установяване на факти
свързани с търсене на недвижимия имот преди закупуването му, оглед на имота,
водени преговори с продавачите по разпоредителната сделка, доколкото посочените
факти са ирелевантни за спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата – ищец по насрещния
иск за допускане разкриване на банкова тайна във връзка движение по сметка на
синът и С. С., б.ж. на гр. Варна, доколкото не се оспорва, че сумите в лева и евро са му
били предоставени от нея, който факт съдът прие за безспорно установен и ненуждаещ
се от доказване.
6
ОТЛАГА назначаването на съдебно – икономическа експертиза по искане
на ответницата – ищец по насрещния иск, след изпълнение на указанията от
насрещната страна, които са дадени с настоящото разпореждане, съобразно които
същата следва да завери дали оспорва, че продажната стойност на имота е заплатена с
предоставени от ответницата парични средства, съответно уточняване на въпросите
след отчитане на безспорните между страните факти.
Указва на ищеца – ответник по насрещния иск в срок до първото по делото
съдебно заседание да завери за вярност представените с отговора по насрещната
искова молба писмени доказателства.
Указва на ответницата – ищец по насрещния иск в срок до първото по делото
съдебно заседание да завери за вярност представените с отговора на исковата молба и
предявения с нея насрещен иск писмени доказателства.
Указва на страните, че незаварените от страните писмени доказателства няма да
бъдат приети към доказателствения материал по делото.
УКАЗВА на страните, че могат да решат спора си чрез медиация или по
доброволен ред.
УКАЗВА на страните възможността за постигане доброволно уреждане на
спора, вкл. чрез Центъра за медиация при ВОС. Центърът предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством
медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански,
частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на
Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебноизпълнителна служба при Районен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните
могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362
както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.** .
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 13.11.2025г. от 11.00 ч. за която дата и час да се призоват страните.
Препис от отговора по насрещния иск от ищеца – ответник по него да се връчи
на насрещната страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7