Р
Е Ш Е Н И Е №
16.
01. 2020 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
15. 01. 2020 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 617 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./,
сега чл. 557 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ .
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, изнася в ИМ, че на горното основание Гаранционен фонд изплатил по
щета № 110582/ 08.10.2014г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 700,
96лв. за увредения при ПТП, настъпило на 28.09.2014г. в с.Свобода, л.а.
„Фолксваген Голф“ с **********, собственост на Г. Н. Г..
Виновен за катастрофата бил ответникът Г.М.И.,
който управлявал л.а. Опел Астра с ДКН *****
собственост на А. И., при движение в с.С.
по ул. М.с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, ударил правомерно
паркиращия л.а. „Фолксваген Голф“ пред № 100 и така причинил ПТП.
Твърди още в молбата, че в нарушение на
чл. 260 от КЗ /отм./, сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С Регресна
покана № 554/15.05.2015г. поканили ответника да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но до момента лицето не било погасило задължението си.
Моли съда, на основание чл. 45 от ЗЗД и
чл. 288, ал.12 от КЗ/отм./ сега чл. 558 ал.7 от КЗ, да постанови решение, с
което да осъди Г.М.И., да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от
700,96лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № *******.
обезщетение ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски по
посочената банкова сметка ***:***; BIC: ***.
Молят да им бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
В срока по чл.131 от ГПК, не е постъпил
отговор от ответника.
Ищецът, редовно призован, не изпраща
представител, като в писмено становище, моли иска да се уважи.
В с.з ответникът Г.М.И., редовно
призован, се явява лично и признава искът по основание и размер.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
Предявеният регресен
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.288 ал.12
от КЗ /отм./ сега чл. 558 ал.7 от КЗ, за сумата от 700,96лв./ седемстотин лева
и 96ст./ е процесуално допустим, тъй
като е налице надлежна активна и пасивна процесуална легитимация, както и
правен интерес от воденето му.
Разгледан по същество този иск е
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането , Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); , след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Съгласно разпоредбата на чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.); , Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.
Разпоредбата на чл.
288, ал. 12 от КЗ (отм.); сега чл.
559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застрахованетоурежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди,
причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна
отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" - арг. чл.
288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.);. За да бъде уважен предявения
иск е необходимо по делото да бъде установено от ищеца при условията на пълно и
главно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а именно:
настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС без
задължителна отговорност "Гражданска отговорност", причинени щети на
увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и
нанесените щети, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и
полза на увредения. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като
следва да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти,
че има сключена застраховка "Гражданска отговорност", включително и
възражението си за изтекла давност.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, а и от признанието на исковата претенция безспорно се
установява, че Гаранционния фонд е изплатил по щета № *******. обезщетение за
имуществени вреди в размерна претендираната сума –
700,96лв. за увреждания при ПТП
настъпило на 28.09.2014г. в с. Свобода на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с ********** собственост на Г. Н. Г.. Видно от представения Протокол за
ПТП № 1471301/28.09.2014г. безспорно се установява, че виновен за настъпилата
катастрофа и ПТП е ответникът Г.М.И., който
е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с ДКН
№ ******** собственост на А. И.. В
нарушение на изискванията на КЗ, ответникът И. е управлявал посоченият лек
автомобил, без за него да има действаща задължителна застраховка „ГО“.
Предвид обстоятелството, че Гаранционен
фонд е изплатил посочената по-горе сума, същите изпратили покана до ответника
да им възстанови изплатената сума. От направеното в хода на съдебното
производство признание по категоричен начин се установява, че ответникът не е
заплатил сумата в размер на 700,96лв. към настоящия момент на ищеца Гаранционен
фонд.
По тези съображения, съдът счита, че
предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което същият ще
следва да се уважи изцяло.
Предвид основателността на исковата
претенция, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски в общ размер на 150.00 лева, от които 50.00лв. ДТ и
100.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН: **********, с адрес *** да
заплати на Гаранционен Фонд гр.С., ул.Г. И.” № *, със съдебен адрес ***, Адв. С.М., сумата в размер на 700,96лв./ седемстотин лева и 96ст./,
представляваща изплатеното от Гаранционен Фонд обезщетение по щета № 110582/08.10.2014
година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН: **********, с
адрес *** да заплати на Гаранционен Фонд гр.С., ул.Г. И.” № **, със съдебен
адрес ***, Адв. С.М.”, направените по делото разноски
в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд град Стара Загора, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: